РЕШЕНИЕ
№ 3755
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20225330106433 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от К. В. Й. против „Вива Кредит” ООД,
с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми:
-сумата в размер на 153,62 лева – недължимо платена при липса на
основание възнаградителна лихва по договор за паричен заем № *** г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 04.05.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата;
-сумата от 391,50 лева – недължимо платена при липса на основание
неустойка по договор за паричен заем № **** г., сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
04.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 391,50 лева - – недължимо платена при липса на основание
по клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявки за
отпускане на паричния заем по договор за паричен заем № *** г., сключен
между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
1
исковата молба в съда – 04.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
паричен заем № **г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца
сумата в размер на 1000 лева, която следвала да бъде върната в срок до
30.01.2018 г., при фиксирана лихва в размер на 40,29 % и ГПР в размер на
49,31 %. Общо дължимата сума по кредита била в размер на 1936,62 лева,
която била заплатена от ищеца на ответника. Посочва се, че уговорената
възнаградителна лихва в чл. 2, т.6 и т.8 от договора била нищожна, доколкото
надвишавала трикратния размер на законната лихва. Също така, в чл. 4 от
договора била уговорена клауза, че кредитополучателят дължи неустойка от
391,50 лева, ако в тридневен срок от подписването на договора не осигури
обезпечение измежду поръчител и банкова гаранция. Между страните била
договорена и такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в
размер на 391,50 лева. В исковата молба се излагат съображения, че
договорът за кредит е недействителен, доколкото е сключен в противоречие с
разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Досежно неустойката се
възразява, че същата е нищожна и поради противоречие на клаузата за
нейното договаряне с добрите нрави и като противоречаща на чл. 21, ал. 1 и
33 ЗПК и 71 ЗЗД.
Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Вива
Кредит” ООД, с който се оспорва исковата претенция. Признава се, че на
23.05.2017 г. между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на
който ищецът е усвоил сума в размер на 1000 лева. Същият се задължил да
върне заемната сума на 18 равни двуседмични вноски от 85,84 лева, в които
са включени част от дължимите главница, лихва и такса експресно
разглеждане на документи. Преди сключването на договора бил представен
Стандартен европейски формуляр. Възразява, че договорът за кредит не е
недействителен поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото
уговореният лихвен процент е фиксиран. ГПР бил посочен в договора за
кредит, като в същия не следвало да бъде включвана неустойката, поради
което според ответника не е налице противоречие и с разпоредбата на чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК. Излагат се съображения, че уговорената клауза за неустойката
2
не противоречи на добрите нрави и на материалния закон, в частност чл. 21,
ал.1 ЗПК и чл. 33, ал.1 ЗПК. Същата кореспондирала с присъщите й
обезпечителна, обезщетенителна и санкционна функции. Досежно таксата за
експресно разглеждане на документите се навеждат доводи, че същата е
доброволно избрана от ищеца допълнителна услуга, поради което се дължи
възнаграждение за нея. Същото обаче не следвало да бъде включвано в ГПР,
доколкото била избрана доброволно от ищеца.
Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:
За основателността на предявения осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса
на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната
действителност, а именно: ищецът да е платил процесната сума на ответното
дружество по процесния договор за заем, който е недействителен. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а
ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно
основание, т.е. че процесният договор за заем е действителен.
Между страните не е спорно, че на 23.05.2017 г. е сключен процесният
договор за паричен заем №** /л.18-22/, по силата на който ответникът,
заемодател е предоставил на ищеца заемател, сумата в размер от 1000 лева,
която следвало да се върне на 18 равни седмични вноски, всяка в размер на
85,84 лева, последната с падеж - 30.01.2018 г. В чл. 1, ал.3 от договора било
договорено, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължал такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер
на 391,50 лева. Също така в чл.4, ал.2 от договора била уговорена неустойка
за неизпълнение на регламентирано задължение в чл.4, ал.1 от договора, а
именно в тридневен срок от усвояване на сумата по договора заемателят да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител –
физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя,
издадена не по-рано от три дни от деня на представяне и да отговаря на
следните изисквания: да е навършило двадесет и една годишна възраст, да
3
работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж от шест месеца
и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните пет
години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна
история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни, да не е поръчител по
друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател, или да представи банкова гаранция, която е
издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение по
договора, валидна тридесет дни след падежа за плащане по договора.
Уговорената неустойка за неизпълнение на посоченото задължение възлизала
на 391,50 лева.
От приложената по делото справка за извършени плащания по договора
се кредит /л.21-22/, се установява, че ищецът е заплатил на ответното
дружество по договор за паричен заем № *** г., всички дължими суми,
включително такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 391,50
лева неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 391,50 лева, и
възнаградителна лихва в размер на 153,62 лева.
За да е основателен предявеният иск обаче, следва да се установи, че
плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради
наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора
по чл. 22 ЗПК или защото уговорената неустойка е нищожна като
противоречаща на добрите нрави. Също така, следва да се съобрази и
трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от
правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на
договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е
сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск
по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е
и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от
страните основания в следните хипотези:
1) при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. №
1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. .д. №
951/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010
г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г.
на ВКС, III г.о.
4
2) при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - така изрично
Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., решение №
188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от
01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.
3) при нарушаване на императивни правни норми, които водят до
накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за
установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - така
изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV
г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о,
решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова с оглед изложените принципни постановки, съдът при
разрешаването на настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от
ищцата доводи за недействителност на договора за заем, а също и да извърши
проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на
описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск с правно
основание чл. 55 ЗЗД, следи служебно.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност
на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния
договор поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат
разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 4
от Договора. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за
заемателя да осигури едно от обсъдените по-горе обезпечения. Прочитът на
съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на
сключените договори за паричен заем, налага разбирането, че по своето
същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора (което
последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка). Изискванията,
които посочената клауза от договорите възвежда за потребителя са на
5
практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит. Предвид това, не само правно, но и
житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури поръчители, които да отговарят на
многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях (така, както са
отразени във фактическата част от настоящото изложение) или да предостави
банкова гаранция в размер, по-голям от предоставената сума по кредита.
Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними
от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът
не включва т.нар. от него "неустойки" към договорната лихва дължима по
кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че
самият кредитор, в чл. 4, ал. 2 от Договора, изначално разсрочва вземането за
"неустойка при липса на обезпечение". В тази връзка, явно е кредиторовото
очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на
обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането
за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора
и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.
1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
6
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но
от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както
вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема
разписаната в чл. 4 от Договора "неустойка", то тя е с характер на
възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на
ГПР.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено
съществено предвид обстоятелството, че в чл. 2, т. 7 от Договора е посочена
общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина не е включена
дължимата по чл. 4 от Договорите "неустойка". Тоест, налице е и пълно
разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане
и действително дължимата величина в края на заемния период.
Досежно таксата за „експресно разглеждане на заявката за кредит,
несъмнено същата попада в приложното поле на чл. 10а, ал.2 ЗПК. Видно от
чл.1, ал. 2, 3 и 4 от договора, таксата „експресно разглеждане на заявката за
7
кредит” е незадължителна за сключването на договора, като е свързана с по-
бързото разглеждане на документите за отпускане на кредит. Същата се
дължи еднократно, но заплащането на таксата от потребителя е разсрочено,
като сумата се включва в ежеседмичната вноска. Видно от характера на
услугата, същата попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е
свързана с разглеждане на заявката на потребителя, респективно - е свързана с
основното задължение на ответника по договора, да предостави заемната
сума. Следователно, е налице нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК на
ответника да събира такава такса. Разпоредбата на договора за събиране на
такса за предоставянето на договора за кредит нарушава чл. 10а, ал. 1 ЗПК и
сумата по нея се явява недължимо платена.
С оглед приетите по-горе постановки, то следва да се приеме, че
договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
Изясни се и че в изпълнение на задълженията си по кредитното
правоотношение, ищецът е заплатил на ответника е заплатил на ответното
дружество по всичките си задължения по договор за паричен заем № 5358772
от 23.05.2017 г., включително такса за експресно разглеждане на кредита в
размер на 391,50 лева, неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на
391,50 лева и възнаградителна лихв в размер на 153,62 лева. Предвид
съображенията, изложени по- горе, то плащанията от ответника са
осъществени по договор, който е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предвид гореизложеното, то ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-
во ЗЗД посочените суми, представляващи заплатени от ищеца на ответника
суми при начална липса на основание.
При този изход на спора, право на разноски има ищеца на основание чл.
78 ал.1 ГПК. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна
такса в размер на 150 лева. Следва да бъде определено и възнаграждение за
процесуално представителство от един адвокат в размер на 1080 лева по чл.
38 ЗАдв. съобразно чл. 7, ал. 2, Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, които следва да се присъдят на адвокатско
8
дружество „**”.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на К.
В. Й., ЕГН: **********, по предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1
предл. първо ЗЗД, следните суми: 153,62 лева (сто петдесет и три лева и
шестдесет и два лева), представляваща недължимо платена при липса на
основание възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ** г.,
сключен между страните, сумата от 391,50 лева (триста деветдесет и един
лева и петдесет стотинки), представляваща недължимо платена при липса на
основание неустойка по договор за паричен заем №** г., сключен между
страните, сумата от 391,50 лева (триста деветдесет и един лева и петдесет
стотинки), представляваща недължимо платена при липса на основание по
клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявки за отпускане
на паричния заем по договор за паричен заем № ** г., сключен между
страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 04.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Вива Кредит“ ООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал.1 ГПК на К. В. Й., ЕГН: **********, сумата в размер на
150 (сто и петдесет лева), представляваща разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на
Адвокатско дружество „**”, Булстат: **, с адрес: гр. **, ул. **, сумата в
размер на 1080 (хиляда и осемдесет лева) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено на К. В. Й., ЕГН: **********, безплатно
представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от
съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
9