Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3803 14.10.2019
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 469 по описа на съда за 2019 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано по
искова молба на И.Л.Т., ЕГН **********, против “Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД,
ЕИК *********, с която е предявен иск за установяване несъществуването на
следните вземания: 315,17 лв. главница по договор кредит сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията, по който договор са прехвърлени с договор за
цесия на “Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД, 45,83 лв. –възнаградителна лихва за периода от 19.07.2010 г. до 06.09.2010 г., 52,80
лв. – мораторна лихва за периода 09.08.2010 г. – 28.03.2012 г., за които суми
е издаден изп.лист по ч. гр. д. № 5386/2012 г. по описа на ПРС и било
образувано изп. дело № *** г. по описа на ***.
Ищецът
твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 5386/2012 г. по описа на ПРС, кредиторът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, се снабдил с изпълнителен лист за посочените по-горе
суми. Въз основа на този изпълнителен лист
било образувано изп. дело № **** г. по описа на ***. През 2018 г. с
постановление на *** било прекратено изп. дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. На 12,09,2018 г. въз основа на същия изп. лист, ответникът образувал
ново изп. дело № *** г. по описа на ***. Твърди, че по изпълнителното дело не са
правени плащания, нито са удържани суми. Излага, че не дължи сумите поради
погасяването им по давност. Давността била изтекла най-късно на 10.07.2017 г.
Предвид
изложеното, моли отрицателния установителен иск да се уважи. Претендира
разноските по делото.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Намира иска за
допустим, но неоснователен. Счита, че давността е прекъсната с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Давността била
прекъсната с молбата за образуване на
изпълнителното дело, съдържаща възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Намира, че
погасителната давност не била текла докато траел изпълнителният процес до
датата на постановяване на ТР от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Позовава се на решение № 170/17.09.2018 г. на IV г. о. на ВКС. В условията
на евентуалност излага, че погасителната давност не била изтекла. Били
предприети множество действия по изпълнителното дело, както и били възложени
множество действия по изпълнителното дело от взискателите - „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, а след това и “Кредит
Инкасо Инвестмънтс” ЕАД. Давността била прекъсната многократно, поради което
вземанията не били погасени по давност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти гр. състав, след
като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Ищецът представя
писмени доказателства – извадки от образуваните срещу него изпълнителните дела:
ИД *** по описа на ***. Посочените изпълнителни дела са изискания от съдебния
изпълнител и приложени по делото в цялост по искане на ищеца.
От тези писмени доказателства се установява, че
на 25.09.2012г. по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е образувано изпълнително дело № *** на ***. С молбата е възложено на
съдебния изпълнител да предприема всички необходими действия по събиране на
вземането на основание чл. 18 от ЗЧСИ. Към молбата е приложен и изпълнителен
лист е оригинал (впоследствие върнат на новия взискател след прекратяване на
делото), от който е видно, че взискателят има вземания към длъжника както
следва: 315,17 лв. главница по договор кредит; 45,83 лв. –възнаградителна
лихва за периода от 19.07.2010 г. до 06.09.2010
г., 52,80 лв. – мораторна лихва за
периода 09.08.2010 г. – 28.03.2012 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното плащане на дължимата сума, както и 25 лева държавна такса и 100
лева юрисконсултско възнаграждение.
По делото е
извършено проучване на имуществото на длъжника. На 22.03.2013г. е изпратено
запорно съобщение до „Информа“ ЕООД – р. на ищеца, получено от същия на
27.03.2013г. В отговор, р. заявява, че лицето получава доход, който се явява
несеквестируем, поради което счита, че не следва да се правят удръжки от
възнаграждението. Освен това, заявява, че длъжникът бил в процес на
прекратяване на трудовото си правоотношение – за което бил отправил едномесечно
предизвестие – приложено, ведно със заповед за прекратяване на ТПО към отговора
на р..
На 01.09.2015г. е
изпратено запорно съобщение до ТД на НОИ, гр. П., с което е поискано налагане
на запор върху получавана от длъжника пенсия, същият отново не е изпълняван,
тъй като доходът на лицето бил несеквестируем.
На основание
договор за цесия, като взискател по посоченото дело е конституиран ответникът -
“Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД. С постановление от 23.10.2017г. изпълнителното
дело е прекратено на основани чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а изпълнителният
лист в оригинал – върнат на взискателя.
С молба от
12.01.2018г. срещу ищеца е образувано ново изпълнително дело № *** по описа на ***,
във връзка с което е предявен настоящият иск.
Въз основа на така установените факти
по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
За
да бъде уважен предявен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК, трябва да са изпълнени
кумулативно следните предпоставки, а именно: искът да се основава на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание и ищецът да има правен интерес от
предявяването на иска.
Правният
интерес в настоящото производство се заключва в засягането на правната сфера на
длъжника чрез упражняване на правна принуда в изпълнителния процес.
Образуването на изпълнително производство за едно вече погасено вземане поради
настъпили обстоятелства след приключване на производството по установяване на
вземането неоснователно би накърнило правата на длъжника, поради което е налице
интерес от предявяване на иск по чл. 439 от ГПК. По делото безспорно се
установи, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело № ** по описа на ***
(второ по ред). Твърдението, че е налице правоизключващо възражение срещу
претендираното вземане, ведно с висящо изпълнително производство за вземането,
е достатъчно, за да обоснове наличие на правен интерес от предявяване на иска,
поради което първата предпоставка от посочените по-горе е налице и искът се
явява допустим.
Във
връзка с основателността на иска, безспорно позоваването на изтекла погасителна
давност за вземането е такова обстоятелство, което може да се противопостави на
вземането на кредитора и което би могло да настъпи след приключване на
съдебното дирене в производството, в което е установено вземането. В конкретния
случай, изпълнителното основание е заповед за изпълнение на парично вземане -
сама по себе си нямаща сила на пресъдено нещо и не притежаваща всички последици
от съдебното решение. В този смисъл, за установените с нея вземания не се
прилага всякога петгодишната погасителна давност, а се взема предвид характера
на вземането.
За
да се установи дали е изтекла погасителната давност по отношение на вземането
трябва да се изследва въпросът относно основанията за спиране и прекъсване на
давността. Безспорно с влизането в сила на заповедта за изпълнение е започнала
да тече нова погасителна давност за вземането. Що се отнася до изпълнителния
процес, то съгласно задължителните тълкувания, дадени в Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК,
погасителната давност не се прекъсва с образуване на изпълнителното дело и
съответно не се спира докато е висящ процеса (за разлика от процеса по
установяване на вземането). В изпълнителния процес, давността не спира да тече,
а се прекъсва с предприемането на определени действия, след което започва да
тече нова давност.
От
събраните по делото доказателства се установи, че първото изпълнително дело
срещу длъжника е образувано на 25.09.2012г. по молба на първоначалния
взискател. На 22.03.2013г. *** е изпратил запорно съобщение, с което налага
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. За събиране на вземанията в
изпълнителният процес се използват различни способи за принудително изпълнение:
запор, продан на движими и недвижими вещи, налагане на глоби от съдебни
изпълнител, когато се касае за задължение за бездействие от страна на длъжника
и т.н. Запорът освен като способ за принудително изпълнение осъществява
обезпечителна функция, доколкото въвежда забрана за разпореждане на длъжника с
вземането си, респ. с притежаваните от него движими вещи. Няма пречка да бъде
наложен запор върху вземане на длъжника, което е несеквестируемо, тъй като по
този начин се прилага обезпечителната функция на запора. В този случай, запорът
не се изпълнява до размера на несеквестируемата част от вземането. Запорът като
способ за принудително изпълнение обаче продължава да е налице доколкото
принудата може да се осъществи във всеки момент, в който получаваният от
длъжника доход надхвърли несеквестируемата част. С оглед всичко гореизложено, с
изпращане на запорното съобщение до работодателя на ищеца е наложен запор върху
трудовото му възнаграждение, макар и същият да не е бил изпълняван и дори и да
не е налице отговор от страна на работодателя (каквито твърдения се навеждат в
исковата молба). Въпреки това, видно от
приложеното изпълнително дело, работодателят е изпратил отговор до съдебния
изпълнител, в който го уведомява, че доходът на длъжника е под размера на
минималната работна заплата, поради което не следва да се правят удръжки.
Фактът, че трудовото правоотношение между страните е било в процес на
прекратяване и ирелевантен, като се има предвид, че независимо от това, длъжникът
е имал вземане спрямо работодателя си. С оглед всичко това, наложеният запор
върху възнаграждение на длъжника от 22.03.2013г. следва да се счита за валидно
изпълнително действие, водещо до прекъсване на погасителната давност за
вземането.
След
посочения запор, са извършвани редица справки и проучвания на имуществото на
длъжника, които обаче не са основание за прекъсване на давността. На
01.09.2015г. е изпратено запорно съобщение до ТП на НОИ, гр. П., с което се
налага запор върху получавана от ищеца пенсия. Това действие по посочени
по-горе аргументи би могло да се счита за годно да прекъсне давността. В
настоящия случай обаче, то е извършено след настъпване на перемпция по делото.
Съгласно чл. 430, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се
прекратява, ако взискателят не поиска извършването на принудителни действия
повече от 2 години. Няма значение, че е налице възлагане на това задължение на
основание чл. 18 от ЗЧСИ, като се има предвид, че в този случай волята на
взискателя се замества от действия на съдебния изпълнител. Перемпцията настъпва
по силата на закона, поради което не е необходим нарочен акт, издаден от компетентния
орган. Извършените след настъпване на перемпцията изпълнителни действия се
обезсилват и загубват правните си последици, включително отнасящи се до
спиране/прекъсване на погасителната давност. Предвид изложеното, последното
валидно изпълнително действие по ИД *** на ***, е наложеният на 22.03.2013г.
запор върху трудово възнаграждение на ищеца.
С
оглед всичко гореизложено, погасителната давност за вземането следва да се
счита прекъсната на 22.03.2013г., поради което по отношение на главницата изтича
на 22.03.2018г. С молба от 12.01.2018г. е образувано новото изпълнително
производство срещу ищеца. Съдът приема, че подадената от ответника молба за
образуване е прекъснала погасителната давност. Аргументите в тази насока се извличат
именно от института на погасителната давност. Основната цел на този правен
институт е да дисциплинира кредиторите, които под страх от погасяване на
вземането, следва да проявяват активни действия във връзка с неговото събиране.
Давността следва да бъде прилагана тогава, когато кредиторът се е
дезинтересирал от положението на своето вземане и неговата събираемост за
толкова дълъг период от време, при което едно последващо предявяване значително
би могло да затрудни гражданския оборот. В този смисъл, проявена активност от
страна на кредитор следва да бъде толерирана, като се изключи възможността
вземането да бъде погасено заради длъжник, който с недобросъвестно поведение би
могъл да не изпълнява задълженията си заради това, че не притежава имущество, от
което кредиторът да се удовлетвори, поради което принудителното изпълнение да
се окаже неуспешно. Поради посочените съображения, искът следва да бъде
отхвърлен в тази му част.
По
отношение дължимите суми за възнаградителна лихва в размер на 45,83 лева и
52,80 лева мораторна лихва, тъй като касаят периодични вземания, съгласно чл.
111 от ЗЗД същите се погасяват с тригодишна давност. За тях давността е
прекъсната на 22.03.2013г. (по гореизложените съображения), и е изтекла на
22.03.2016г. Ето защо, по отношение на тези вземания искът следва да бъде
уважен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, разноски следва да бъдат присъдени и
на двете страни по съразмерност. Предвид факта, че ответникът е юридическо лице
и се представлява от юрисконсулт, делото не е с правна и фактическа сложност,
както и поради факта, че процесуалния представител на дружеството не се е
явявал в съдебно заседание, на основани чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Съобразно уважената част от
иска, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 107 лева, а на
ответника – 115 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.Л.Т., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на “Кредит Инкасо
Инвестмънтс” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин“ 6, ет. 2, СУМАТА от
45,83 лв. –възнаградителна лихва за
периода от 19.07.2010 г. до 06.09.2010 г. и 52,80 лв. – мораторна лихва за периода
09.08.2010 г. – 28.03.2012 г., които суми са дължими по договор кредит
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД вземанията, по който договор са
прехвърлени с договор за цесия на “Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД, като ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Л.Т. против „Кредит
Инкасо Инвестмънтс” ЕАД отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружеството сумата от 315,17 лева главница по договор кредит сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията, по който договор са прехвърлени с
договор за цесия на “Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД, за които суми е издаден
изп.лист по ч. гр. д. № 5386/2012 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА “Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин“ 6, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ
на И.Л.Т., ЕГН **********,*** СУМАТА от 107
лева /сто и седем лева/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА И.Л.Т., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на “Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център
„Люлин“ 6, ет. 2, СУМАТА от 115 лева /сто и петнадесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ