№ 95956
гр. София, 11.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20221110153869 по описа за 2022 година
Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК с вх. № 206643/04.10.2022 г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД срещу В. Н..
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа императивните
разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен
ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това. В случая към заявлението кредиторът е представил заверен препис от договора за
кредит, от който произтича неговото вземане, приложенията към него и общи условия,
съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК. Това дава възможност на съда да извърши
преценка относно наличието или не на неравноправни клаузи, от които произтича
вземането, или част от вземането на заявителя, както и дали искането противоречи на закона
и добрите нрави. В конкретния случай, настоящата инстанция намира, че е налице
обоснована вероятност някои от вземанията на заявителя да се основават на неравноправни
клаузи, както и, че част от тях противоречат на закона и добрите нрави.
Такова вземане, според настоящия състав е вземането в размер 369,68 лв., представляващо
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство № 4095210/22.03.2021 г.,
сключен с „Файненшъл България“ ЕООД. По дело е представен и Договор за паричен заем
№ 4095210/22.03.2021 г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по
силата на която на първия е предоставен договор за заем в размер на 400 лв., с фиксиран
годишен лихвен процент 40,00 %, ГПР – 49,05 % и общ размер на дължимата сума – 462,32
лв. В чл. 4 от договора е уговореното задължение за кредитополучателя в срок от три дни,
считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания:
1
да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение,
като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор
без определен срок; да не са заемател или поръчители по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“; да нямат неплатени осигуровки за последните две
години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат –
кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401
„Редовен“; да подпишат договор за поръчителство, или банкова гаранция в полза на
кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок
на плащане на задълженията по договора, или одобрено от заемателя дружество –
поръчител, което представя гаранционна сделка. Представен е и Договор за предоставяне на
поръчителство № 4095210 от 22.03.2021 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и
длъжника, по силата на който поръчителят се е съгласил да сключи договор за
поръчителство с кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД за обезпечаване на вземанията
по сключения договор за кредит, а длъжникът се е задължил да заплати възнаграждение на
поръчителя в размер на 369,68 лв., платимо на вноски, заедно с вноските по кредита.
От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър, на
основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик на поръчителя
„Файненшъл България“ ЕООД, е кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
При граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 114 и чл. 169 от
ДФЕС и Хартата на основните права (чл. 38) следва извод, че ПЕС изисква висока степен на
защита на потребителите в Съюза. Законодателството на Съюза в областта на защитата на
потребителите освен това допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар. То
има за цел да гарантира, че отношенията между стопанските субекти и потребителите са
справедливи и прозрачни, което като крайна цел подпомага общото благосъстояние на
европейските потребители и икономиката на Съюза. Посочените изисквания от правото на
ЕС предпоставя, че националният съд има задължение при тълкуване на съответната норма
на националното право да я тълкува и прилага в духа и смисъла на съответното общностно
право – вж. Решение от 10.04.1984 по делото ******. Съгласно трайната практика на СЕС –
вж. т. 20 от Решение от 12.07.1990 г., Foster, C-188/89; т. 23 от Решение от 14.09.2000 г.,
******; т. 40 от Решение от 19.04.2007 г., ******; т. 39 от Решение от 24.01.2012 г.,
Dominguez, C-282/10, националният съд има задължение да тълкува националното
законодателство в духа на общностния правен ред. Следователно за да бъдат осигурени
ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това
е необходимо, когато се изследва въпроса за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите и връзките в отделните
договори, но не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като
една обща икономическа дейност, която при кредитирането има лукративна цел – печалба, в
който случай различните правни средства и ползвани договори обслужват икономическата
дейност. Тоест, дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
2
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя, при проверката
от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави, в това
число и проверката за наличието на неравноправни клаузи.
В случая предмет на настоящото заповедно производство са вземания, които произтичат от
договор за потребителски кредит, за които се твърди, че са заплатени от поръчителя,
вземането на който е цедирано на заявителя, поради което последният упражнява правата на
своя цедент по чл. 143 ЗЗД срещу основния длъжник по договора за потребителски кредит.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (Обн. ДВ., бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), като
правната му уредбата е в чл. 9 ЗПК.
Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства и ангажираните
доказателства, настоящият съдебен състав приема, че уговореното възнаграждение за
предоставеното поръчителство, трябва да се разгледа, като разход по договора за кредит
(включително с оглед изложеното, че е налице хипотеза на свързани лица), който разход
следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, който е
индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този
извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
В разглеждания случай, при цялостният анализ на договора за кредит, съдът намира, че
неговото сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне
на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Изводът в тази насока се
подкрепя не само от факта, че поръчителят и кредиторът са свързани лица по смисъла на § 1,
т. 5 ДР ТЗ, така и от датата на сключване на договорите – 22.03.2021 г., т.е. преди изтичане
на срока по договора за потребителски кредит, който е предвиден в чл. 4 от договора за
потребителски кредит, така и от последицата.
С оглед изложеното клаузата, с която е уговорено възнаграждение по договор за
поръчителство, сключен с цедента „Файненшъл България“ ЕООД, на който заявителят
основава процесното вземане е нищожна поради противоречието й със закона.
Друга вземане, което се основава на нищожна клауза е за сумата от 60 лева, представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране. Съгласно разпоредбата на чл. 33 от ЗПК при
3
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Следователно ЗПК е ограничил възможността кредиторът да събира
разходите по събиране на просрочено вземане при неизпълнение на кредитополучателя на
задълженията му по договора за кредит, до възможността да претендира обезщетение за
забава в размер не по-голям от размера на законната лихва. Кредиторът, уговаряйки клауза
за дължимост и начисляване на такса, покриваща разходите за събиране на просрочено
вземане, наред с обезщетение за забава в размер на законната лихва, същата е в пряко
противоречие с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, поради което клаузата противоречи на закона
и се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.
Следователно клаузите в договора за кредит и договора за поръчителство, на които
заявителят основава процесните вземаня и с които е уговорено, че кредитополучателят
дължи такси и разходи за събиране на вземането, както и възнаграждение за
поръчителството, са нищожни поради противоречието им със закона.
Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви иск за вземането си,
въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК с вх. № 206643/04.10.2022 г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД срещу В. Н., в частта за 369,68 лв. – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство № 4095210 от 22.03.2021 г., сключен с “Файненшъл
България“ ЕООД и за сумата 60 лв. – такси и разходи за извънсъдебно събиране по Договор
за паричен заем № 4095210/22.03.2021 г., сключен между длъжника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, които вземания са цедирани на заявителя.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4