Решение по дело №23/2022 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 40
Дата: 4 април 2022 г. (в сила от 4 април 2022 г.)
Съдия: Димитринка Христова Стаматова
Дело: 20227280700023
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

Гр. Ямбол, 40/4.4.2022г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на седемнадесети март  две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ БЯНОВА – НЕЙКОВА

                                 СТОЯН ВЪЛЧЕВ

                                                              

 

при секретаря Кр. Юрукова    и с участието на прокурора Р. Лефтерова, разгледа докладваното от председателя  КАНД № 23 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на  Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Ямбол   против Решение № 2/04.01.2022г. по АНД № 20212330201108/2021 г.  на Районен съд – Ямбол, с което е отменено Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ЯМО-13/25.10.2021 г., издадено от Директора на РД „ПБЗН“ – Ямбол, с което на осн. чл. 232, ал. 4, т. 2 от ЗУТ, на Е.К.Р.  е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лева за извършено нарушение по чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 489, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-1971/2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. В жалбата се твърди, че решението на Районен съд – Ямбол е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, както и постановяване на ново решение по същество, с което наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира се заплащане и на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Същият не взема и писмено становище по жалбата си.

Ответникът по касацията, чрез процесуалния си представител оспорва депозираната касационна жалба, като изразява становище за неоснователност на същата.

 

Участващия по делото прокурор от ЯОП счита, че жалбата е неоснователна и като такава, не следва да бъде   уважавана.

  ЯАС, първи касационен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна  в предвидения от закона срок и  се явява процесуално допустима. Разгледана  по същество, тя се преценя  и като  ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

С     Решение № 2/04.01.2022г. по АНД № 20212330201108/2021 г.  Районен съд – Ямбол е отменил Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ЯМО-13/25.10.2021 г., издадено от Директора на РД „ПБЗН“ – Ямбол, с което на осн. чл. 232, ал. 4, т. 2 от ЗУТ, на  ответника по касацията Е.   Р.  е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лева за извършено нарушение по чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 489, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-1971/2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е  събрал всички относими доказателства, въз основа на които  правилно е установил фактическата обстановка, но е отменил наказателното постановление като е приел, че  в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение  на процесуалните правила, обуславящо отмяна на наказателното постановление.  Настоящата съдебна инстанция обаче не споделя изложените от първоинстанционния съд съображения в тази насока. Става дума за следното:  

В решението си ЯРС е  посочил,  че  нормата на чл. 169, ал. 1, т. 2 е препращаща, като отпраща към съдържанието на конкретен нормативен акт с пряко приложение, какъвто е Регламент (ЕС) № 305/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. и по-конкретно към неговото приложение I в частта, касателно т. 2, а нито в АУАН, нито в НП е посочена съответната хипотеза на регламента, т.е. препращащата норма от ЗУТ не е запълнена с конкретното съдържание.

Видно от разпоредбата на чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите, определени в приложение I на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за прилагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.) за безопасност в случай на пожар. Действително тази норма е препращаща, като видно от самия Регламент (ЕО) № 305/2011, приложение I в частта му  Безопасност в случай на пожар, строежите трябва да са проектирани и изпълнени по такъв начин, че в случай на възникване на пожар:

а) носимоспособността на конструкцията да е осигурена за определен период от време;

б) възникването и разпространяването на пожар и дим в рамките на строежа да са ограничени;



в) разпространяването на пожара към съседни строежи да е ограничено;

г) обитателите да могат да напуснат строежите или да бъдат спасени с други средства;

д) безопасността на спасителните групи да е взета предвид.

Всички тези изисквания към проектирането и изпълнението на строежите са съвсем общи, като конкретните разпоредби се съдържат в издадената от Министъра на вътрешните работи и Министъра на регионалното развитие и благоустройството  въз основа на чл. 169, ал. 4 от ЗУТ  Наредба № Iз - 1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Именно норма от тази  наредба (чл. 489, ал. 1, т. 3 от същата)  е посочена в наказателното постановление като нарушена,  като дори е цитирано съдържанието й, а наказанието е наложено на осн. чл. 232, ал. 4, т. 2 от ЗУТ, който предвижда санкциониране на проектант, който изработва проекти, несъобразени с този закон, актовете по прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството или не упражнява авторски надзор, съобразно сключения договор.  При това положение твърдението, че е препятствано лицето, сочено за нарушител да осъществи пълноценно правото си на защита, е несъстоятелно.  Както в АУАН, така и в НП ясно и точно е посочено в какво се изразява нарушението и коя е нормата, която административнонаказващият орган приема, че е нарушена. Доколко обаче нарушението е осъществено от страна на ответника по касацията, първоинстанционният съд  не е  изложил мотиви, а е отменил наказателното постановление само на процесуално основание. Соченото съществено процесуално нарушение  не е налице, а тъй като в оспорения съдебен акт липсва произнасяне по същество на спора, последният следва да бъде отменен, а делото  -  върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от горното,  Я А С, първи касационен състав,  

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 2/04.01.2022 г. по АНД № 20212330201108 по описа на Районен съд – Ямбол за 2021 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/ не се чете                            ЧЛЕНОВЕ: /п/ не се чете