О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………/…………………. 2019 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 20.06.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 1125 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на С.М.И. чрез адвокат А.Н. срещу решение № 1848 от
02.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 4366 по описа за 2018 г. на Районен съд –
Варна, двадесет и шести състав, с което е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на
детето Маринка Симеонова Маринова на майката Р.Г.Д.; определено е местоживеенето му при майката в Испания на адрес в град Сан
Мартин де ла Вега 28330, община Мадрид - ул. „Киньон“
5, 3-то, С; определен е режим на лични отношения
на бащата С.М.И. с детето Маринка Симеонова Маринова, както следва: една
седмица от зимната ваканция, включваща коледните празници на всяка четна година
и новогодишните празници
на всяка нечетна година, пет
дни от великденската ваканция
и 30 дни от лятната ваканция, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, като в случай, че контактът през
посочените ваканции се осъществява на територията на Република България
майката да води детето до
България и да го връща в Испания, а когато
бащата пътува до Испания - да вижда и взема
детето всеки уикенд от 9 часа
в събота до 18 часа в неделя с преспиване, но не повече от
два пъти в месеца; два пъти
в седмицата по един час бащата
да контактува с детето по Скайп/Вайбър/Месинджър/друго подобно средство
на аудио-визуална комуникация във време, съобразено с ангажиментите
на детето и на майката; осъден е въззивника да заплаща на
непълнолетното си дете Маринка Симеонова
Маринова чрез нейната майка и законен представител Р.Г.Д. месечна издръжка в размер на 130 лева, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, считано от датата на
подаване на исковата молба /14.08.2018 г./ до
настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване; дадено е разрешение, заместващо съгласието на бащата С.М.И. да бъде издаден задграничен
паспорт на детето Маринка Симеонова
Маринова, както и детето Маринка Симеонова
Маринова да пътува в чужбина, а именно в държави-членки на Европейския съюз, придружавана от своята майка Р.Г.Д., без ограничения в броя на пътуванията
за срок до
навършване на пълнолетие, на основание член 127а, алинея 2 от СК; осъден е въззивника да заплати на Р.Г.Д. сумата от 1 605 лева, представляваща направени по делото пред първата
инстанция разноски, както и по сметка на Варненски районен съд държавна такса в
размер на 187,20 лева.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението, както и за постановяването му при неправилна преценка на събраните
доказателства. Сочи се, че съдът не е поставил на първо място интересите на
детето, като се е ръководил единствено от критериите пол и възраст на Маринка,
без да съобрази, че постановявайки местоживеене в Испания разделя трайно детето
от бащата, с когото то е свикнало и който се е грижил за него. Също така се
обръща внимание на обстоятелствата, че майката не се е установила трайно в
Испания, няма сигурна работа и стабилна социална среда, детето не знае испански
език, поради което и най-вече в интерес на детето ще бъде, ако се предвиди един
преходен период, в който детето да посещава майка си в Испания, докато тя се
стабилизира и то свикне, и едва тогава да се поставя вапроса за постоянното му
пребиваване там. Въззивникът счита, че районният съд неправилно е възприел показанията
на свидетелката Недялка Нядалкова, респективно е стигнал до погрешни изводи.
Набляга се на родителско отчуждение от страна на майката след прибирането й в
България. Също така се излагат доводи, че има данни за агресия над детето от
страна на майката. Възразява се и по отношение даденото разрешение за пътуване
на детето в чужбина, което да е неограничено в броя на пътуванията.
Поради това се иска решението да бъде отменено и вместо това да се
постанови ново, с което да бъде предоставено упражняването на родителските
права на бащата, да се определи местоживеенето му на адреса на бащата, да се
определи режим на лични отношения на детето с майката, да бъде осъдена майката
да заплаща месечна издръжка в размер на 130 лева в полза на детето.
Въззиваемата страна Р.Г.Д. чрез пълномощника си адвокат Д.А. в писмен
отговор е оспорила жалбата като неоснователна.
Излага, че решението е правилно и законосъобразно, тъй като съдът
подробно е изложил съображенията си, мотивирани от установеното с разпита на
свидетелите, изготвените социални доклади и заключението на вещото лице. Иска
се потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
Във вззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на
тройна съдебно-психологична експертиза, която да отговори дали има данни за
агресивно поведение на някой от родителите по отношение на детето Маринка,
както и дали детето изтласква в подсъзнанието си инциденти, свързани с
родителско насилие.
Съгласно
тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се
осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен
интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за
интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере
доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както
и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без
ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори
ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това,
когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо
събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези
доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на
фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. Пред
първата инстанция въззивникът е оспорил заключението на вещото лице по
съдебно-психологичната експертиза и е поискал назначаването на тройна такава,
но това му доказателствено искане е оставено без уважение, тъй като районният
съд е приел, че представеното заключение е достатъчно обосновано и не възниква
съмнение за неговата правилност. Установената съдебна практика по приложението
на член 201 от ГПК приема, че не всяко оспорване
на представено заключение води до възлагането на допълнително или повторно
заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица
се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира
непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално
заключение. Право на съда е да прецени дали искането за възлагане на повторна
или допълнителна експертиза е основателно. Преценката не е формална, а следва
да бъде мотивирана, когато се отказва допускане на допълнително или повторно
заключение. В този смисъл е и практиката на ВКС. Първоинстанционният съд не е
изложил никакви мотиви защо намира искането за неоснователно, а само е цитирал
законовата разпоредба на член 201, изречение второ от ГПК, което въззивният съд
намира за недостатъчна причина за отказ.
Спорът
пред въззивната инстанция е и досежно кой родител да упражнява родителските
права, както и относно режима на лични отношения на децата с родителя, комуто
не са предоставени родителските права. Поради това и настоящият състав на съда
с оглед правомощията му намира, че на основание член 59, алинея 6, изречение
първо от СК следва да изслуша двамата родители лично, доколкото не са
изслушвани пред първата инстанция.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА провеждането на тройна съдебно-психологична експертиза, по която вещите
лица, след
като се запознаят
с материалите по делото и разговарят с родителите и детето, да дадат
заключение по следните въпроси: Има ли данни за агресивно поведение на някой от родителите по отношение
на детето Маринка? Дали детето изтласква в подсъзнанието си инциденти, свързани
с родителско насилие?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите
лица в размер на 600
лева, вносим от въззивника С.М.И. в тридневен срок от получаване на
съобщението.
Вещите лица ще бъдат определени от съда след внасяне на депозита.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29 юли
2019 година от 10,00 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ЗАДЪЛЖАВА С.М.И. и Р.Г.Д. да се явят в съдебното заседание, насрочено за 29 юли 2019
г., за изслушването им от съда.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.