Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 05.04.2018 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав , в
публичното съдебно заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №11450 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Г.И.М. ЕГН ********** от гр.София иска да се осъди „З.А.“
АД *** да й заплати на основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ сумата от 50 000 лева –
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП
на 06.02.2015 г , около 8,10 часа в гр.София на ул.Хан Кубрат в района на
кръстовището с ул.**********в тревната площ , по вина на Е. И. Б. управлявала
л.а.Фолксваген Поло с рег.№*******; при което ПТП М. е получила закрито
счупване на външен малеолус /глезен/ на лява подбедрица и общо влошаване на
здравословното състояние ; ведно със законната лихва от 06.02.2015 г до
окончателното заплащане на обезщетението
.
Ищцата твърди , че от посоченото ПТП е
получила закрито счупване на външен малеолус /глезен/ на лява подбедрица и общо
влошаване на здравословното състояние . Извършено й било ръчно наместване и
счупването и се поставила гипсова имобилизация . Ищцата изпитала големи болки и
страдания /шок и ужас/ , била затруднена в ежедневието си , имала проблеми със
съня и главоболие и не била пълноценен член на обществото . Влошило се общото й
състояние тъй като страдала от Паркинсон .
Ответникът оспорва иска по основание и размер
. Прави възражение за съпричиняване , тъй като ищцата е можела да предотврати
настъпване на ПТП . Твърди , че болките и страданията на ищцата се дължат на
нейни предходни заболявания , които не са следствие на ПТП .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Не се спори между страните , че с влязло в сила решение по чл.78а НК -
/решение №1021 от 19.02.2016 г по н.а.х.д.№11493/15 г на СРС , НО , 135
състав /Е.И. Б. е призната за виновна за това , че като е управлявал
л.а.Фолксваген Поло с рег.№*******на 06.02.2015 г около 8,10 часа в гр.София на
ул.Хан Кубрат в района на кръстовището с ул.**********в тревната площ , като е
нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинила на
ищцата средна телесна повреда - закрито счупване на външен малеолус /глезен/ на
лява подбедрица .
Не се спори между страните , че
ответникът е застраховател по „ГО“ на виновния водачЕ.И. Б. .
Ищцата представя констативен протокол за
ПТП , протокол за оглед на местопроизшествие от 06.02.2015 г с албум , история
на заболяването , фиш за спешна медицинска помощ .
Според експертно решение №1346 от
18.06.2014 ищцата има 50 % ТНР по водеща диагноза Болест на Паркинсон за три
години .
Ищцата представя направление за
хоспитализация от 06.02.2015 г поради закрито счупване на външен малеолус ,
като са й извършени рентгенови и други изследвания .
Според епикриза на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ищцата е постъпила на 06.02.2015 г и е изписана на 07.02.2015 г . Извършено й е
ръчно наместване на счупването на ляв фибуларен малеол и е поставена гипсова
имобилизация . Предписани са обезболяващи и извършване на контролни прегледи .
Според разпитания пред съда свидетел Г.Р./живее
на семейни начала с ищцата / след процесното ПТП намерил
ищцата на земята в „Надежда-3“ , като наоколо имало струпани хора . После в
„Пирогов“ се оказало , че ищцата има счупен глезен , който трябва да се гипсира
. Десният крак я болял много , била с инвалидна количка , не можела да ходи с
патерици , защото имала Паркинсон . Притеснила се и
за детето , което също влязло за лечение в „Пирогов“ . Болките в крака
продължават , движи се по-бавно и се възстановява по-бавно заради другото
заболяване . Ищцата ходела на рехабилитация за раздвижване на
глезена. След около два месеца след ПТП започнала да ходи на работа .
Според изслушаната пред съда СМЕ на
вещото лице д-р З.Т. ; след ръчното
наместване на счупването гипсовата имобилизация се поставя за 25-30 дни и се
предписват успокоителни и лекарства за разреждане на кръвта . След това следва
рехабилитация и пълното възстановяване е за около 3 месеца . В случая няма
данни за настъпили усложнения , но може да се изпитат известни болки и
неприятни усещания при рязка промяна на времето . Главоболието и нарушенията на
съня имат връзка по-скоро с Паркинсоновата болест , отколкото със счупването на
малеола .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен е пряк иск по чл.226 КЗ /отм./
във вр. § 22 от ПЗР на КЗ за обезщетение от пострадало /увредено/
лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираното
обезщетение произтича от следните
обстоятелства : причинна
връзка от виновно и противоправно
деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ .
Не се спори между страните , че ответникът
е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водачЕ.И. Б. . Приложим
е КЗ /отм./ тъй като полицата е от 2014 г - § 22 от ПЗР на КЗ .
В случая е налице влязло в сила решение по чл.78а НК срещу виновния водачЕ.И. Б. за
процесното ПТП /деликт/ . Съгласно решение №47 от 23.07.2012
г
по т.д. № 340/2011 г, ТК , І ТО на ВКС и разясненията
в Тълкувателно решение №2 от 28.09.2011 г на ОСГТК на ВКС влязлото в сила
решение по чл.78а НК е задължително за гражданския съд ,
разглеждащ гражданските последици от деянието /чл.300 ГПК/ , относно това дали
то е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца. С това решение наказателният съд се произнася по същия кръг от въпроси
относно престъпното деяние и дееца, като разликата се състои само във вида на
отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или
неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца (както е в
конкретния случай). Деянието си остава престъпление , а не административно
нарушение.
Следователно , настоящият съд е длъжен
да приеме , че деянието на виновния водач е извършено така както е прието в
решението по чл.78а НК , както и че това деяние е противоправно и виновно. Поведението на пострадалия /ищеца/ не е предмет
на присъдата, като в случая евентуално съпричиняване не е елемент от
състава на престъплението. Всички останали факти, които имат отношение към
гражданските последици на деянието, с оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, следва да се установят конкретно със
съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане
на предявения срещу застрахователя иск. Без значение е дали за същите са
събрани доказателства в хода на наказателното производство / решение №85 от
03.08.2016 г по т.д.№1047/15 г на ВКС , II ТО, решение №55 от 30.05.2009 г по т.д.№728/08 г на
ВКС , I ТО и решение №43 от
16.04.2009 г по т.д.№648/08 г на ВКС , II ТО/.
В случая при наличието на влязло в сила
решение по чл.78а НК , реално спорът между страните се концентрира около
въпроса за евентуално съпричиняване от ищеца на ПТП и за размера на
обезщетението .
Настоящият съд
приема , че в случая не е доказано от ответника да има съпричиняване от
страна на ищцата . За твърде общите си твърдения , че ищцата е можела да
избегне ПТП ответникът не ангажира никакви доказателства .
При доказан ФС на деликта , вкл.нанасяне
на процесните увреждания като средна телесна повреда, както и при недоказано
съпричиняване от ищеца съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът взема предвид характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките,
психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди.
Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г.
по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по
т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният
еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС №
4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност
/решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително висок размер на обезщетението следва да се отчетат :
-
наличието на счупване на външен малеолус /глезен/ на лява подбедрица
;
-
наложило се е
гипсиране и период на възстановяване
от около 2 месеца ;
-
трудности при
самообслужването поради наличие на болест на Паркинсон на ищцата.
Като обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението в случая трябва да се отчете :
-
липсата на медицински доказани усложнения ;
-
малкия размер на
счупването и сравнително бързото възстановяване – според свидетеля Г.Р.около 2
месеца след счупването ищцата е започнала да ходи на работа ;
-
опроверга се от
СМЕ , че безсъние и главоболие на ищцата се дължат на травмите от ПТП. От
медицинските документи и СМЕ е видно , че ищцата има болест на Паркинсон и
хипертония , на които се дължат тези оплаквания .
Като цяло , макар че се касае за
счупване на външен малеолус /глезен/ на лява подбедрица , трябва да се приеме ,
че болките от инцидента са били нормалните и обичайните в такива случаи .
Не се доказаха по убедителен начин преувеличените и
апокалиптични твърдения в исковата молба за „шок и ужас“ , че „ищцата не се
чувствала пълноценен член на обществото“ , „разбит живот“ , „тежък казус“ и пр.
Неприятно е да се счупи малеол от ПТП , но едва ли това обезсмисля и разбива
целия бъдещ живот на ищцата и я прави „непълноценен член на обществото“.
Претендираният
размер от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди е доста завишен , като подобни обезщетения се присъждат за много
по-тежки счупвания на крайници , включително и такива на повече от един крайник
или комбинирани травми с трайни последици за здравето . Съдът счита , че
обезщетение от 20 000 лева адекватно
отстранява негативните изживявания на ищца за около 2-3 месеца болки и страдания , първоначално
интензивни , а впоследствие отшумяващи и без доказани с медицински документи трайни
последици . Този размер съдът определя като съобразява заключението на СМЕ и частично
/поради заинтересованост/ показанията на св. Р. . Ищцата има други сериозни
заболявания /болест на Паркинсон и хипертония / , които утежняват общото й
здравословно състояние , но ответникът не носи отговорност за тях .
Налага се изводът , че искът трябва да се
уважи до размера от 20 000 лева и да се отхвърли за разликата до 50 000
лева . Върху обезщетението се дължат и лихви за забава от датата на ПТП по КЗ /отм./
.
С оглед изхода на спора ищецът дължи на
ответника сумата от 210 лева деловодни разноски , съобразно отхвърлената
част от иска.
Ответникът дължи на адвоката на ищцата
сумата от 974,40 лева , част от адвокатско възнаграждение с ДДС
съобразно уважената част от иска .
Ответникът дължи по сметка на СГС сумата
от 920 лева част от депозит за
експертизи СМЕ и държавна такса , съобразно уважената част от иска.
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.“ АД *** да заплати на Г.И.М.
ЕГН ********** от гр.София на основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ сумата от 20 000 лева –
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП
на 06.02.2015 г , около 8,10 часа в гр.София на ул.Хан Кубрат в района на
кръстовището с ул.**********в тревната площ , по вина на Е. И. Б. управлявала
л.а.Фолксваген Поло с рег.№*******; ведно със законната лихва от 06.02.2015 г
до окончателното заплащане на обезщетението .
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за разликата над 20 000 лева до
предявения размер от 50 000 лева ; ведно със законната лихва от 06.02.2015
г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА Г.И.М. ЕГН ********** от
гр.София да заплати на „З.А.“ АД *** сумата от 210 лева деловодни
разноски по делото .
ОСЪЖДА „З.А.“ АД ***
да заплати на основание чл.38 ал.2
ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат Н.Н.Д. ЕГН ********** от АК-Ш.сумата
от 974,40 лева адвокатско
възнаграждение .
ОСЪЖДА „З.А.“
АД *** да заплати по сметка на СГС
на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 920 лева такси и разноски в
производството .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :