РЕШЕНИЕ
№ 843
гр. Русе, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.а
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520105484 по описа за 2022 година
Е. К., процесуален представител на „Енерго - Про Продажби“ АД твърди, че
„ОЗЕКС“ ЕООД е абонат на дружеството с клиентски номер **********, във връзка с
продажба на ел. енергия за обект на потребление, с адрес: гр.Г., ул.“В.Л.“№...., заведен с
абонатен номер №32Z4600013260046.
Поддържа, че облигационните правоотношения между дружеството и клиента са
регламентирани от: Закона за енергетиката, ПИКЕЕ, ОУ за ДПЕЕЕМ на
„Електроразпределение Север“ АД и Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия, приети от Управителния съвет на електроразпределителното
дружество и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че
потребителят на енергийна услуга е краен клиент, който купува енергия от доставчик,
предоставящ услуги от обществен интерес по смисъла на §1, т.41 Б от ДР на ЗЕ.
Пояснява, че цената за достъп е компонент от цената за електроразпределение и
отразява правото и възможността във всеки един момент клиентите да ползват
предоставената им мощност и задължението на ЕРП „Север“ да осигурява същата без оглед
на искания от други клиенти. В утвърдената от КЕВР структура на цената за
електроразпределение през мрежите на електроразпределителните дружества съществувала
цена за достъп, която се заплащала от клиентите за всеки киловатчас пренесена
електрическа енергия. Цената за достъп се начислявала независимо дали в обекта е
консумирана или не електрическа енергия през съответния период. Отразявала правото и
възможността във всеки един момент клиентите да ползват предоставената им мощност, и
задължението на ЕРП „Север“ да осигурява същата без оглед на потенциалните искания от
1
други клиенти. Този начин на калкулиране на цената за достъп бил приложим само за
небитовите клиенти на ЕРП „Север“ и „Енерго – Про Продажби“ АД. Цената за достъп до
електроразпределителната мрежа била регулирана и утвърдена от КЕВР.
Съобразно разпоредбата на чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ цената за достъп и/или пренос през
електроразпределителните мрежи се регулирала от КЕВР. Наредба №1/14.03.2017г.
определяла методите за регулиране цените на електрическата енергия и цените за достъп до
и пренос през електропреносната, съответно електроразпределителните мрежи, правилата за
тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация,
внасяне на предложението за цените и тяхното утвърждаване.
За времето от 14.03.2022г. до 14.06.2022г. електроразпределителното дружество
издало фактури на обща стойност 1573.59 лева, които ответникът не заплатил. Предвид
забавеното изпълнение кредиторът начислил мораторна лихва от падежа на всяко
задължение до 15.07.2022г.
За събирането на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и
се снабдил със заповед за изпълнение №1997/02.08.2022г. издадена по ЧГД №4043/2022г. по
описа на РРС срещу „ОЗЕКС“ ЕООД. В срока по чл.414 ГПК, длъжникът е депозирал
възражение, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Е. К. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „ОЗЕКС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул.“П.“№10,
представлявано от И.Р.Й. дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, Варна Таурс -
Г, бул. „Владислав Варненчик“№258 сумите: 1573.59 лева – главница, съставляваща
задължение за неплатена мрежова услуга по 5 фактури, издадени в периода 14.03.2022г. –
14.06.2022г.; 28.43 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
15.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2022г. до
окончателното изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№1997/02.08.2022г., издадена по ЧГД №4043/2022г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедта и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК „ОЗЕКС“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в
който излага доводи досежно частичната неоснователност на ищцовите претенции.
Не оспорва дължимостта на сумите: 87.77 лева по фактура №**********/14.03.2022г.
и 97.16 лева по фактура №**********/14.06.2022г., ведно с начислените върху тях лихви за
забава. Приема, че фактурите касаят заплащането на мрежови услуги, които се дължат
независимо от това дали се ползва електроенергия в обекта и признава вземането по тях.
Във фактурите от 14.04.2022г. и 13.05.2022г. била начислена консумация на
електрическа енергия, която реално не била потребена, тъй като обектът не функционирал
от около две години, а електрозахранването към него било преустановено през м.август
2021г. и от този момент ответникът заплащал единствено цената на „мрежовата услуга“.
Моли съда да отхвърли претенцията в тази част, като неоснователна.
2
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
Не се спори, че страните по делото са обвързани от облигационна връзка основана на
договор за продажба на електрическа енергия, регулирана от общи условия на дружеството.
Въз основа договор, обективиран в нотариален акт №157, том ІІ, рег.№5298, дело
№338/21.07.2008г. по описа на нотариус с рег.№299, „ОЗЕКС“ ЕООД придобило поземлен
имот с идентификатор 14218.504.365 по кадастралната карта на град Г., с площ 3292кв.м. с
административен адрес: град Г., ул.“В.Л.“№2.
От писмо с изх.№K-EPRS-2098/2112499/23.09.2013г. и заявление
№2055010/29.08.2013г. е видно, че считано от 01.08.2013г., консумираната електрическа
енергия в имота ще бъде фактурирана в нов клиентски номер **********.
На 14.08.2020г. ответникът депозирал молба до ищцовото дружество с искане да бъде
намалена предоставената мощност на обект с абонатен №1326004: промишлена сграда в
гр.Г., ул.“В.Л.“№2 от 630 кW на 126 кW.
През м.май 2022г., по инициатива на „Електроразпределение Север“ АД е извършена
проверка на обект с адрес: гр.Г., ул.“В.Л.“№2, клиент „ОЗЕКС“ ЕООД при която е
констатирано, че захранването е изключено. ЕРП „Север“ демонтирало по своя инициатива
СТИ – №1114090935659400 и монтирало друг електромер - №1114090935648349.
На 07.09.2022г. И.Й., представител на „ОЗЕКС“ ЕООД поискала да бъде спряна
процедурата по доброволно изпълнение на задължения по фактури, издадени на потребител
с клиентски №********** до изясняване на ситуацията. Пояснила, че захранването в обекта
е прекъснато през м.септември 2021г.
В отговор, „Енерго Про Продажби“ АД уведомило „ОЗЕКС“ ЕООД, че ежемесечното
фактуриране на дължимите от клиентите суми се основава на данни, предоставени от
мрежовия оператор „Електроразпределение Север“ АД и фактури №**********/14.04.2022г.
и №**********/13.05.2022г. са издадени в съответствие информацията от ЕРП „Север“.
По повод заявка БУ/6332099, служители на „Електроразпределение Север“ АД
посетили процесния имот (клиентски №********** и абонатен №1326004) и демонтирали
СТИ №1114090935648349. Изготвили констативен протокол №*********/24.11.2022г., в
който вписали показанията на демонтирания електромер. В акта е отбелязано, че достъпът е
временно преустановен. Отразено е, че представител на клиента „ОЗЕКС“ ЕООД, който е
подписал протокола, не е присъствал при проверката и демонтажа на СТИ.
Съгласно извлечение от сметка по партида с кл. №**********, аб.
№32Z4600013260046 за обект в гр. Г., ул.“В.Л.“№2, непогасеното задължение на клиента
(ответник в настоящото производство) възлиза на 1573.59 лева - главница, по фактури,
издадени в периода 14.03.2022г. - 14.06.2022г. и 28.43 лева - мораторна лихва.
От справка за потребление (лист 11) е видно, че през м.май 2022г. СТИ -
№1114090935659400 е демонтирано и е монтиран нов електромер - №1114090935648349. В
периодите м.декември 2021г. - м.февруари 2022г. и м.май 2022г. – м.август 2022г. не е
отчетена консумация на ел.енергия. През м.март 2022г. потребената ел.енергия е 1246.72
3
кВтч, а през м.април 2022г. - 1619.12 кВтч.
Електроразпределителното дружество е представило следните фактури, издадени в
процесния период:
- №**********/14.03.2022г. на стойност 87.77 лева – цена на мрежови услуги за
м.февруари 2022г. В приложението към фактурата е посочено СТИ – електромер
1114090935659400;
- №**********/14.04.2022г. на стойност 609.60 лева, формирана от цената на
потребена електрическа енергия (1246.72 кВтч) и мрежови услуги за м.март 2022г. В
приложението към фактурата е посочено СТИ – електромер 1114090935659400;
- №**********/13.05.2022г. на стойност 777.47 лева, формирана от цената на
потребена електрическа енергия (1619.12 кВтч) и мрежови услуги за м.април 2022г. В
приложението към фактурата е посочено СТИ – електромер 1114090935659400;
- №**********/14.06.2022г. на стойност 97.16 лева – цена на мрежови услуги за
м.май 2022г. В приложението към фактурата е посочено СТИ – електромер
1114090935648349.
С оглед установяване претенциите по размер е възложена комплексна експертиза,
изготвена въз основа счетоводни данни на ищцовото дружество. Вещите лица са приели, че
цените, приложени при изчисление на задължението са съобразени с нормативната уредба.
От съдържащата се информация във фактури е направен извод, че предоставената мощност е
160 кW. Средно потребяваната мощност, при монтиран в обекта трансформатор с мощност
630 kVA, кореспондирала с предоставената мощност, за която била определена цената за
достъп средно/ниско напрежение. В о.с.з. експертът пояснява, че експертизата е изготвена
по документи. Не посетил обекта в гр.Г., не констатирал показанията на електромера, който
обслужва обекта. Поискал данни от автоматизираната система, но ищецът не му
предоставил такива.
За изясняване релевантни за спора факти е допуснат разпита на А. С. А., която
твърди, че в началото на 2022г. посетила имота на ответника в гр.Г.. Констатирала, че цеха
не работи, а електрозахранването е прекъснато. Имала намерение да закупи техника от
ответното дружество, но машините били потънали в прах и при липса на електрозахранване
нямало възможност да се провери дали работят.
За събирането на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа което в РРС е
образувано ЧГД №4043/2022г. и се снабдил със заповед №1997/02.08.2022г. за изпълнение
на задължения по чл.410 ГПК срещу „ОЗЕКС“ ЕООД за сумите: 1573.59 лева – главница,
незаплатена електрическа енергия за обект с абонатен номер 32Z4600013260046, клиентски
номер **********, в гр.Г., ул.“В.Л.“№2, дължима за периода 01.02.2022г. – 31.05.2022г.;
28.43 лева – мораторна лихва, за периода 22.03.2022г. - 15.07.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.08.2022г. до окончателното изплащане; 32.04 лева –
заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение, с оглед което заповедният съд указал
на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за
установяване на вземането си.
4
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 1573.59
лева – главница, представляваща задължение за неплатена мрежова услуга по 5 фактури:
№**********/14.03.2022г.; №**********/12.04.2022г.; №**********/14.04.2022г.;
№**********/13.05.2022г.; №**********/14.06.2022г.; 28.43 лева – мораторна лихва, за
периода 22.03.2022г. - 15.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.08.2022г. до окончателното изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №1997/02.08.2022г., издадена на по ЧГД №4043/2022г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело №4043/2022г. по описа
на РРС е видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е подал възражение, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в
едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на
вземането си и последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за
допустима, тъй като е предявена в законоустановения срок, при наличие на правен интерес -
запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
"Енерго - Про Продажби" АД аргументира вземането си с наличието на валидна
облигационна връзка с ответника, основана на договор за продажба на електрическа
енергия, регулирана от общи условия на дружеството. Съобразно разпоредбата на чл.98а от
ЗЕ, общите условия произвеждат обвързващо действие, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Следователно те са част от правоотношението между
страните по делото и имат обвързваща сила.
Предмет на настоящата искова претенция е вземане за „мрежови услуги“.
Материалната легитимация на ищеца да получи търсената престация следва от разпоредбата
на чл.28 ПТЕЕ – битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат
всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител.
Ответникът не оспорва дължимостта на сумите: 87.77 лева по фактура
№**********/14.03.2022г. и 97.16 лева по фактура №**********/14.06.2022г., ведно с
начислените върху тях лихви за забава.
Спорът е относно задължението по останалите фактури, в който е остойностено
потребено количество електрическа енергия.
По своята същност договорът за доставка и продажба на електрическа енергия при
общи условия е договор за търговска продажба - двустранен, възмезден, комутативен,
консенсуален, неформален. Изпълнението на задължението на едната страна е
функционално обусловено от изпълнение задължението на насрещната страна. Задължение
на продавача е да достави електрическа енергия до имота на клиента, който е длъжен да
5
заплати стойността на потребеното количество. Основанието за плащане на електрическата
енергия е нейното ползване, поради което потребителят дължи плащане на цената на реално
доставената му и получена от него електрическа енергия за конкретен обект на потребление,
по открита на негово име партида, отчетена по надлежния за това ред със СТИ – електромер,
за същия обект на потребление.
В случая, ищецът не е ангажирал убедителни доказателства, обуславящи извод, че
количествата ел.енергия, визирани в оспорваните фактури, са реално доставени на
ответника и съответно – потребени от него. Извлечението от сметка, справката за
потребление на ел.енергия с приложените фактури са съставени от ищеца и в същността си
са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател
обстоятелства, поради което нямат материална доказателствена сила и се преценяват от съда
по вътрешно убеждение, във връзка с останалите доказателства по делото. Св.Антоанета
Стоянова Антонова е установила, че към началото 2022г. електрозахранването в имота е
преустановено. Тези данни се подкрепят и от констатациите на служителите от ЕРП Север,
посетили обекта на 09.05.2022г. В изготвения от тях протокол №********* от същата дата е
отбелязано, че електрозахранването е изключено. Отразено е, че проверката е извършена по
инициатива на ЕРП Север, а електромерът е подменен за последваща проверка. В
констативния протокол от 09.05.2022г. са вписани следните показания на демонтирания
електромер: нощна тарифа – 112.1626; дневна – 822.0115; върхова – 464.0392, т.е. отчетената
към този момент активна енергия от СТИ е общо 1428.2133 кВтч. Според: справката за
потребление (лист 11), фактура №**********/14.04.2022г. и фактура
№**********/13.05.2022г. потребената активна енергия само през м.март и м.април е общо
2865.84 кВтч (1246.72 + 1619.12 = 2865.84). Не е логично, електроенергията, отчетена от
СТИ, което очевидно е монтирано преди м.декември 2021г., да е два пъти по-малка от
фактурираната. От поясненията на вещото лице става ясно, че експертизата е изготвена
единствено по счетоводни данни на ищцовото дружество. Експертът поискал информация
от автоматизираната система, но такива не му била предоставена. Следователно
експертизата се основава единствено на частните документи, изготвени от ищеца,
обективиращи изгодни за него факти. Отделно от това във фактурите е визирано количество
доставена енергия, но не са вписани показанията на електромера, което буди съмнение
относно достоверността на записите. Не става ясно и защо в протокола от 24.11.2022г.,
раздел ІІ е вписано: „Временно преустановяване на достъп“, след като в предходния
протокол – изготвен на 09.05.2022г. е констатирано, че електрозахранването вече е
изключено.
По изложените съображения съдът, че задължението на ответника възлиза на 184.93
лева - главница представляваща задължение за неплатена мрежова услуга по 2 фактури:
№**********/14.03.2022г. и №**********/14.06.2022г. и 3.43 лева – лихва периода
22.03.2022г. - 15.07.2022г., а в останалата част претенциите като недоказани следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
6
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 82.04
лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от иска,
ответникът дължи на ищеца 9.64 лева.
В исковото производство разноските на ищеца възлизат на 800.90 лева (заплатена
държавна такса, възнаграждения за процесуално представителство и вещи лица), а
съразмерно с уважената част от претенциите следва да се присъдят разноски в размер на
94.17 лева.
Ищецът дължи на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от
претенциите. Ответникът е заплатил 500 лева - възнаграждение за процесуално
представителство в исковото производство, като съобразно отхвърлената част от иска
следва да му се присъдят разноски в размер на 441.21 лева.
По компенсация между двете вземания ищецът следва да заплати на ответника
сумата 337.40 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че „ОЗЕКС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул.“П.“№, представлявано от
И.Р.Й. дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, Варна Таурс - Г, бул. „Владислав
Варненчик“№258 сумите: 184.93 лева - главница представляваща задължение за неплатена
мрежова услуга по 2 фактури: №**********/14.03.2022г. и №**********/14.06.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2022г. до окончателното й
изплащане и 3.43 лева – лихва периода 22.03.2022г. - 15.07.2022г., предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №1997/02.08.2022г., издадена по ЧГД №4043/2022г. по
описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от на „Енерго - Про Продажби“ АД,
ЕИК ********* срещу „ОЗЕКС“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.422 ГПК
за сумата над 184.93 лева до предявените 1573.59 лева – главница, представляваща
задължение за неплатена мрежова услуга по фактури: №**********/12.04.2022г.;
№**********/14.04.2022г.; №**********/13.05.2022г. и за сумата над 3.43 лева до
предявените 28.43 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
15.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2022г. до
окончателното изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№1997/02.08.2022г., издадена по ЧГД №4043/2022г. по описа на РРС.
7
ОСЪЖДА на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК ********* да заплати на
„ОЗЕКС“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 337.40 лева – разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8