Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Капка Лозева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2421 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 24.04.2018 г. ответникът е
отправил към ищеца поръчка № 919564 за доставка на 9 900 литра инсектицид.
Поръчаните стоки следвало да бъдат доставени в складова база на ответника в гр.
Девня в срок до 04.05.2018 г. Общата стойност на поръчана от ответника стока
възлиза на 84 150 евро, която съгласно поръчката е следвало да бъде
заплатена на две части – 50% предварително и 50% след доставка на стоката.
Твърди, че е изпълнил поръчката в срок, като на 04.05.2018 г. доставил цялото
количество. За точно и срочно извършената доставка на стоката са издадени 2 бр.
опаковъчен лист и международна товарителница. За изпълнената поръчка издал на
ответника две фактури: 1/ фактура № 545883/16.05.2018 г. за сума в размер на
42 075 евро, представляваща дължимото от ответника авансово плащане на
половината от цената на доставената стока и 2/ фактура № 545884/04.05.2018 г.
за сума от 42 075 евро, представляваща остатък до пълния размер на цената.
Посочва, че е изпълнил надлежно поръчката, но ответникът е в пълно виновно
неизпълнение на задължението си за плащане на цената на доставеното количество.
Счита, че ответникът е в забава и дължи мораторна лихва. Предвид изложеното
иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца
сумата 84 150 евро за главница, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане и 10 752,50 евро мораторна лихва,
считано от падежа на съответното задължение до 11.10.2019 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „А.Т.“ ЕООД не
подава отговор на исковата молба. С писмен отговор, подаден извън
законоустановения срок, оспорва исковата молба. Оспорва обстоятелството, че
условията на сделката са тези, които твърди ищецът, като твърди, че сделка при
тези условия не е реализирана между страните по делото.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По имейл от 24.04.2018 г. ответникът „А.Т.“ ЕООД е
направил поръчка до ищеца „Н. ГмбХ & Ко КГ“ за продукт: Pyrinex Supreme ZW,
количество: 9 900 л, опаковка: 1 л, с цена за единица: 8,5 евро/л и с
посочен етикет. Посочената обща стойност на поръчката е 84 150 евро, а
плащането е 50% предплащане и 50% 120 дни след датата на фактурата.
От разменената между страните кореспонденция е видно,
че поръчката е изпратена на ищеца на 24.04.2018 г., като в отговор от
26.04.2018 г. „Н. ГмбХ & Ко КГ“ е заявило, че я приема и ще
направи всичко възможно стоките да бъдат изпратени на 30 април с очаквана дата
на доставката 4 или 5 май.
Видно е, че за доставката на поръчката са издадени 2
бр. опаковъчни листи от 04.05.2018 г. и международна товарителница /CMR/.
Установява се, че ищецът е издал на ответника две
фактури, както следва: фактура № 545883/16.05.2018 г. за сума в размер на
42 075 евро, за половината от поръчаните стоки и фактура № 545884/04.05.2018
г. за сума в размер на 42 075 евро за останалата половина от описаната в
поръчката стока.
С нотариална покана ищецът е поискал да му заплати
ответника сумата 84 150 евро за доставената стока. Поканата е получена от
„А.Т.“ ЕООД на 18.09.2019 г.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, се установява, че в счетоводството на
ответника процесните фактури № 545884/04.05.2018 г. и № 545883/16.05.2018 г. са
осчетоводени, както следва: Дебит сметка
304 Материали, Дебит сметка 4531 Начислен ДДС за покупките, Кредит сметка 401
Доставчици и Кредит сметка 4532 Начислен ДДС за продажбите. При извършената
проверка вещото лице констатира, че съгласно чл. 117 ЗДДС по фактура №
545884/04.05.2018 г. е издаден протокол № 35/01.10.2018 г. с основание: самоначисляване
на ДДС при вътреобщностно придобиване с начислен ДДС в размер от 16 458,31
лева и по фактура № 545883/16.05.2018 г. е издаден протокол № 15/01.05.2018 г.
с основание: самоначисляване на ДДС при вътреобщностно придобиване с начислен
ДДС в размер от 16 458,31 лева. Установява се, че процесните фактури са
включени в дневника за покупки и дневника за продажби и са подадени със
справка-декларация в ТД на НАП. Лихвата за забава върху главницата, считано от
датата на падежите на всяка от фактурите, до 15.11.2019 г. /датата на подаване
на исковата молба/ е в размер на 22 630,18 лева /11 570,63 евро/.
С
оглед на така ангажираните писмени доказателства и приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза съдът намира за доказано по делото, че между
страните са съществували валидни облигационни правоотношения във връзка с
възложена от ответника на ищеца поръчка за доставка на стоки, която ищецът е
изпълнил, а ответникът е трябвало да заплати сумата в общ размер на 84 150
евро по издадените 2 бр. фактури. В трайната
и последователна практика на Върховния касационен съд се приема, че фактурата
може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по
договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира
описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на
страните и време и място на издаване. Включването на фактурите в счетоводството
на ответника по съответните сметки, каквото се установи, че е налице в
разглеждания случай, представлява признание на задълженията и доказва тяхното съществуване.
В посочения смисъл са решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно:
решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т.О., решение № 46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008
г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС,
ІІ Т.О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О.
Възраженията
на ответника, заявени след изтичане срока на отговор освен, че са направени
несвоевременно, са и недоказани и не кореспондират със събраните по делото
доказателства. От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза безспорно се
доказа, че фактурите са намерили отражение в счетоводството на „А.Т.“ ЕООД и
същите са във връзка с възложената от ответника на ищеца поръчка за доставка на
стоките. Ответникът
не ангажира доказателства да е заплатил дължимите суми по процесните фактури,
възлизащи в общ размер на 84 150 евро.
С оглед изложените съображения, приетите писмени
доказателства и изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът
намира за доказано, че ищецът е доставил, а ответникът е приел стоките и
услугите, подробно описани в процесните фактури, поради което за „А.Т.“ ЕООД е
възникнало задължение да заплати цената. Това прави предявеният иск за главница
изцяло основателен, като същият следва да се уважи за пълния предявен размер от
84 150 евро. Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Основателен се явява и акцесорният иск по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за присъждане обезщетение за забава. Доказа се по делото, че ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати дължимите суми по фактурите. Страните
са уговори падеж на задълженията за главница – 120 дни от датата на издаване на
фактурата. Размерът на лихвата за забава върху всяка една от двете фактури е
установен от вещото лице и същият е по-висок от претендирания. При съобразяване
диспозитивното начало, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за
размера, за който е предявен 10 752,50 евро за периода от датата на падежа
на съответното задължение по фактурите до 11.10.2019 г.
С
оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. От негова страна са
извършени разноски в общ размер на 12 528,05 лева, от които 7 424,53
лева за държавна такса, 300 лева за депозит за вещо лице и 4 803,52 лева
за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва
банкова сметка, ***ните суми, а именно: IBAN: ***:
„Уникредит Банк Австрия АГ“.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати на „Н. Гмбх
& Ко КГ“, вписано
в Областен съд Линц, Австрия, с адрес: ул. ********Австрия, със съдебен адрес:***,
сума в размер на 84 150 евро /осемдесет и четири хиляди сто
и петдесет евро/, представляваща
дължима цена за доставени стоки и услуги по следните фактури: фактура №
545883/16.05.2018 г. за сума в размер на 42 075 евро, представляваща
дължимото от ответника авансово плащане на половината от цената на доставената
стока и фактура № 545884/04.05.2018 г. за сума от 42 075 евро,
представляваща остатък до пълния размер на цената, ведно със законната лихва
върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба 15.11.2019
г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 10 752,50 евро /десет хиляди седемстотин петдесет и две евро и петдесет евроцента/, представляваща обезщетение за забава за
заплащане на сумите за главници, считано от падежа на съответното задължение до
11.10.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ТЗ „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с
адрес: ***, да заплати на „Н. Гмбх & Ко КГ“, вписано
в Областен съд Линц, Австрия, с адрес: ул. ********Австрия, със съдебен адрес:***,
сума в размер на 12 528,05 лева /дванадесет хиляди петстотин двадесет и осем лева
и пет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: