Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : С Решение на ГОРС по НАХД /2012 г. С. Х. М. и М. Д. Г. са признати за невинни в това първият на 14.03.2012 г. в гр. С., без редовно писмено позволително да е транспортирал с л. а. незаконно добит от другиго дървен материал 1,2 куб. м. дърва за огрев на обща стойност 78 лева, като случаят РС е приел, че е маловажен и на основание чл. 9, ал. 2 НК го е оправдал по обвинението по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 2 НК, по отношение на втория уличен съдът е приел, че е налице разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК и го оправдал по обвинението, за това че в периода от 01.11.2011 г. до 04.03.2012 г. в дома си в с. Ц. И., без редовно позволително съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал - 1,2 куб. м. дърва за огрев на стойност 78,00 лева. Недоволен от това решение останал прокурорът от РП Г. Оряховица, който моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което двамата уличени да бъдат признати за виновни и да им се наложи наказание "Глоба" по административен ред, след като бъдат освободени от наказателна отговорност. Счита, че от обективна и субективна страна двамата са осъществили състава на престъплението. Обществената опасност, както на деянието, така и на дейците, съобразявайки разпоредбата на чл. 78а НК, РП е преценил, че се касае за маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 НК случай. РП бил преценил ниската стойност на предмета на престъплението, както и другите обстоятелства свързани с личноста на дейците. Имало и допълнителни вредни последици в настоящото престъпно поведение, а именно екологични вреди. Бил отсечен, извозен, събран дървен материал от горския фонд, който представлява национално богатство. Окръжният прокурор поддържа протеста, като моли да се приложи разпоредбата на чл. 78а НК и двамата да бъдат наказани. Следвало не само директно да се има паричната равностойност на дървения материал, а и всички други вредни последици и посегателства довели до извършеното деяние. Защитникът на Г. предлага на съда да се потвърди решението. Безспорно следвало да се приеме, че деянието не е установено по безспорен начин. Не било установено в кое землище и в кое населено място са били отрязани тези дървета. Споделя становището на районния съдия за малозначителност на деянието. Пълномощникът на М. също твърди, че решението е правилно и законосъобразно. не можело по категоричен начин да се докаже, че е добит дървен материал от горския фонд и поради това обвинението е недоказано. Съгласно Закона за горите се постановявала административна отговорност на нейния подзащитен. Ставало въпрос за малозначителност на следващо място, както по отношение на стойността на предмета, така и по отношение личността на уличения. Вземайки предвид всички обстоятелства по делото РС, според А. Х., е издал законосъобразно и правилно решение. С. М. моли да се остави решението в сила и да бъде признат за невинен. Съдът, след като съобрази становището на страните и взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното: Не се спори от страните, че на 14.03.2012 г. в гр. С. бил спрян л. а. "Мерцедес Вито" с рег № ВТ ВК управляван от С. М.. Установено било, че той превозва дървен материал, нарязан на по 30 см в сурово състояние, от дървесен вид Габър, Акация и Бряст. Инспекторите от РДГ В. Т. установили, че той няма писмено позволително за сеч на тези дърва. М. казал, че е закупил дървата от свой познат в с. Ц. И. и му трябвали за огрев. Разпитан и другият уличен М. Д. Г. казал, че наистина му е продал процесните 1,2 куб. м. дърва, той ги бил закупил от друго лице през ноември месец 2011 г. Процесните дърва били оставени за отговорно пазене след като били отнети в РДГ В. Т.. И на двамата нарушители били съставени актове по Закона за горите. Обсъждайки гореизложеното районният съд е достигнал до извод, че макар и формално да се осъществяват признаците на престъплението по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 2 и ал. 1 НК за двамата уличени, поради явната незначителна опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК деянието не е престъпно. Настоящата инстанция споделя това становище. Чл. 9, ал. 2 НК се прилага във всички случаи, когато макар и формално да са осъществяват признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност деянието не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Независимо от обстоятелството, че РП е внесъл делото с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по отношение на двамата уличени, с предложение за налагане на административно наказание глоба по реда на чл. 78а НК, приемайки, че деянието е маловажен случай, то съставът на съда счита, че в случая разликата е очевидна между маловажния случай и обстоятелството, че това деяние на двамата не е престъпно поради не само явната незначителна обществена опасност, а дори може да се говори за липса на общестевноопасно деяние. Проследявайки историята на тези дърва за огрев на стойност 78 лева е видно, че лицето Г. е придобило същите предходната година от друго лице, т. е. той не може да носи вина за тяхното нарязване. След няколко месеца той ги продава на друго лице - уличеният С. М., който ги придобива, заплаща и превозва към дома си за огрев. Обществена опасност в случая не е налице нито за М., нито за Г.. С какво техните деяния са общественоопасни? С това, че единият ги е придобил за огрев през 2011 г. или с това, че М. ги е закупил няколко месеца след това за лични нужди? Правилно РС е съобразил, че в съвкупност и взаимна връзка между всички обстоятелства по делото не може да се направи извод за това, че двамата са осъществили престъпление като макар и формално да съществуват признаците на същото, то явната малозначителност на обществената опасност и нейната липса дори, не могат да обосноват една отговорÝост, било то и административна по реда на чл. 78а НК. Липсва увреждане на обществени отношения според съда, специално за М., за който дори може да се говори, че и от субективна страна не е осъществил състава на престъплението, тъй като е нямало как да знае, че няколко месеца преди това, или година, неизвестно за него лице е нарязало или добило дървен материал, предоставило го е на Г., той го е държал неправомерно в дома си и отивайки да закупи дървен материал той не е знаел, че този дървен материал е придобит неправомерно. По отношение на С. М. съдът намира, че ако може да му се търси отговорност, то тя е свързана с нарушение на Закона за горите, но в никакъв случай не може да му се вмени като вина за извършено от него престъпление. До известна степен това се касае за Г., при който е налице явна малозначителност на обществената опасност, както на деянието, така и неговата лична. В тази насока РС правилно е мотивирал своя акт и е оправдал двамата уличени. Изложените доводи за нарушаване на екологично равновесие, опазване на горите като национално богатство, в настоящия случай не могат да намерят по никакъв начин своето отражение. Този вид престъпления по чл. 235, ал. 1 НК е придобил своята общественост и деянието е било криминализирано деянието в насока обстоятелството за масово изрязване на дървен материал от горския фонд, безразборното сечене в големи и огромни количества и би следвало да се търси вина и отговорност именно в тези лица, които секат, превозват, изнасят извън територията на Р България огромни количества дървен материал, а не по отношение на такива лица, каквито в случая са двамата уличени, чиято обществена опасност на фона на споменатите по-горе субекти е явно незначителна, а в конкретния случай и липсва каквато и да е обществена опасност на техните деяния. В този смисъл съдът счита, че следва да се потвърди решението на ГОРС като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 НПК, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № /20.07.2012 г. постановено по НАХД /2012 г. по описа на Горнооряховски районен съд като правилно и законосъобразно. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |