№ 865
гр. Плевен, 30.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ
Членове:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря Н. В. ДИМИТРОВ
в присъствието на прокурора К. Цв. Я.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20244400600931 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, депозирана от И. К. А.,
ЕГН:********** – обвиняем по досъдебно производство ЗМ №71/2024г. по
описа на РУ-Пордим, пр.пр. №8230/2024г. по описа на Районна прокуратура –
Плевен, чрез служебно назначения защитник адв. Н. И. от АК-Плевен с искане
за изменение на Определение №1124 от 23.12.2024г. по ЧНД №2398/2024г. по
описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо
обвиняемия И. К. А. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на
найтежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният
представител на обвиняемия сочи, че е налице обосновано предположение, че
подзащитният му е извършил процесното деяние, но не е налице опасност
същият да се укрие или да извърши престъпление. В заключение се прави
искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и
евентуалното определяне на по-лека мярка за процесуална принуда.
В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника,
така и лично от обвиняемия.
Обвиняемият И. К. А. заявява, че иска съдът да измени наложената му
мярка за неотклонение в по-лека, а именно „Домашен арест“.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен сочи, че
определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като
от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия
момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към
инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
1
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд
намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем И. К. А. е привлечен към
наказателн отговорност за това, че на 21.12.2024г. в с.*****, обл. П., от
жилище находящо се на улица "А. Ст" № *, направил опит да отнеме чужди
движими вещи – сумата от 3.50 лева от владението на собственика Д. И. П. от
с.***, с намерение противозаконно да ги присвои, като след като е бил заварен
на мястото на престъплението е употребил сила спрямо П., като го е бутнал, за
да запази владението върху откраднатите вещи – престъпление по чл. 198,
ал.3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК.
Проверяващата инстанция на ОС-Плевен намери, че първостепенният
съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия
момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред,
които позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност
на обвиняемия в извършване на инкриминираното деяние, за което е бил
привлечен. Същото се извежда на база събраните до момента доказателства,
които първоинстанционният съд е анализирал правилно и законосъобразно,
преценявайки и депозираните от страна на обвиняемия обяснения, в които
същият признава вината си.
На следващо място, Районен съд - Плевен правилно е приел, че са
налице към настоящия момент и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1
от НПК опасност от укриване и извършване на друго деяние от обвиняемия.
За наличието на такава опасност съдът съгласно съдебната практика,
включително и тази на ЕСПЧ, може да се изхожда от всички релевантни
фактори, сред които са характера, морала, имуществото на лицето, строгостта
на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време.
В настоящия случай процесното деяние се отличава с висока степен на
обществена опасност, изводима от механизма и начина на извършването му, а
именно в тъмната част на денонощието, в чужд дом, по отношение на
възрастен човек, който живее сам и по отношение на който е упражнено
насилие, с цел установяване на фактическа власт върху инкриминирания
предмет на посгателство. В този смисъл извършеното се отличава от
останалите сходни протиообществени прояви, като деецът е проявил особена
престъпна упоритост и дързост, изводима от интензитета на извършване на
деянието. Същият този факт води до висока степен на обществена опасност
както на деянието, така и на дееца.
Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 93, т.7 от НК настоящото
деяние е тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от
три до десет години, който факт би подтикнал обвиняемия да се укрие, с цел
да възпрепятства реализирането на наказателна отговорност спрямо него.
2
От наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на
обвиняемия, се установява, че същият е осъждан. Впечатление прави, че
предходното осъждане е за престъпление отново срещу собствеността, като
наложеното наказание явно не е подействало възпиращо и превъзпитателно на
обвиняемия.
Видно от приложената характеристична справка обвиняемият е с лоши
характеристични данни, склонен към извършване на престъпни посегателства.
Именно създалите си трайни престъпни навици у обвиняемия, обуславят
реалната опасност същият да извърши друго деяние.
Доводът, релевиран от страна на процесуалния представител на
обвиняемия, че същият има постоянно местоживеене в с.****, не променя
извода на настоящия съдебен състав, че е налице реална опасност от укриване
и от извършване на деяние. Сред материалите по делото са налице данни, че
обвиняемият е направил опит да се укрие от органите на досъдебното
производство, като процесуалното му поведение след това не разколебава
извода за реална опасност от извършване на ново деяние, предвид данните за
личността му.
В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че целите, визирани
в разпоредбата на чл.57 от НПК биха се изпълнили в най-голяма степен с
постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Поради гореизложеното въззивният съд счита, че определението на
Районен съд-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1124 от 23.12.2024г. по ЧНД
№2398/2024г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1
от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо И. К. А.,
ЕГН:********** – обвиняем по досъдебно производство ЗМ №71/2024г. по
описа на РУ-Пордим, пр.пр. №8230/2024г. по описа на Районна прокуратура –
Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4