РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Монтана, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на първи юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Олег Софрониев
Костадин Живков
като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211600600281 по описа за 2021 година
Производството е по чл.327 от НПК.
С присъда,постановена на 27.ІV.2021 г. по НОХД № 1958 по описа му за 2019
г. Районен съд-гр.Лом е признал завиновен М. П. от гр.*в това,че на * г. в
гр.*,Република *, противозаконно присвоил чужда движима вещ-л.а. марка
„*“1модел „*“,ДК №*,собственост на търговско дружество "Т.Р.БГ“ЕООД,с
едноличен собственик на капитала и управител В.М.,като владеел автомобила
на основание договор за наем-престъпление по чл.206,ал.1 от НК,поради
което и на осноавание чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година,което да изтърпи ефективно при
първоначален „строг режим“,а така също е привел в изпълнение наказание
поНОХД № 272/2016 г. по описа на Районен съд-гр.Лом „лишаване от
свобода в размер на една година и шест месеца.
Против така постановената присъда е подадена жалба от М. П. ,в която се
поддържа да бъде отменен атакувания съдебен акт поради неправилност и
незаконосъобразност,
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище,че жалбата е
неоснователна и следва да се потвърди обжалваната присъда.
Жалбоподателят се явява лично и с упълномощения си защитник,който
поддържа жалбата и предлага да се измени съдебния акт досежно вида и
размера на наказанието,като излага доводи за неправилно приложение на
материалния закон,а лично подсъдимият-жалбоподател в последната си дума
заявява разкаяние и намерение да не нарушава законовите разпоредби.
1
В хода на въззивното производство не са представени,респ. приети нови
доказателства,различни от разгледаните от решаващия съд в хода на
съдебното следствие,което е провел,а при техния анализ в цялост и логическо
единство,както и във връзка със становищата на странитен астоящия съдебен
състав,като съобрази изложеното в жалбата,както и материалите по
делото,намира следното:
Жалбата е подадена в законния срок и от оправомощено лице с правен
интерес от обжалване,поради което е процесуално допустима,а разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения
Решаващият съд наистина,както се заявява в жалбата,не е отчел правилната
квалификация на деянието,т.е. не е съобразил приложимия материален
закон,тъй като са налице категорични доказателства,че обсебената вещ,а
именно лекия автомобилмарка „*“ е върнат на собственика М.,съответно и
деянието съставлява престъпление по чл.206,ал.6,т.1 от НК,което
престъпление обуславя различна наказуемост,като действително наложеното
наказание по чл.206,ал.1 от НКсе явява несправедливо-несъответно тежко.С
оглед на това,обжалваната присъда следва да се ревизира в съответствие с
коректната правна квалификация-както бе посочено по чл.206,ал.6,т.1 от
НК,като в съответствие с нея и се определи и относимо наказание,различно
от възприетото от решаващия съд.Тъй като правилното обвинение по
посочения текст е за по-леко наказуемо деяние и в него се съдържа вече
предявеното обвинение,то не се налага връщане на делото на съответната
прокуратура,като единствено следва да бъде изменена присъдата в
съответствие с посочените изисквания.Несъстоятелно е възприетото от
решаващия съд като основание да приеме тази квалификация,че автомобилът
е върнат едва след сезирането на полицейските органи,тъй като законовият
текст не конкретизира по какъв начин е станало,а че просто вещта следва да
бъде върната.Също в подкрепа на този довод и обстоятелството е,че
подсъдимият жалбоподател М. П. е върнал автомобила,когато е било
възможно-намирал се в Б.,докато е бил повреден и в Г. не е било възможно да
го върне на собственика,а не поради намесата на полицейските органи,което
допълнително сочи на добросъвестност,а като се добави и обстоятелството за
платената парична сума,то се очертават изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства,което обуславя при определяне на наказанието
да се приложи чл.55 от НК.Също в тази връзка следва да се добавят и
преценят и други смекчаващи отговорността обстоятелства като тези,че П. е с
постоянна работа и местожителство,стабилно семейно положение-женен с
три деца,едното от които в невръстна възраст,липсата на претенции от
собственика на автомобила-пострадалият свидетел М.,който заявява при
първоинстанционното разглеждане на делото не само,че е удовлетворен от
поведението на П. във връзка с автомобила,но и вече са приятели с него.
От така изложеното е видно,че обжалваната присъда е незаконосъобразна
досежно квалификацията на деянието и вида и размера на определеното
наказание,което следва да бъде определено при условията на
чл.55,ал.2,б.“б“,предл.І-о,съответно при липса на предвиден минимум за
наказание „лишаване от свобода“,то се заменява с пробация,като
2
справедливия размер по виждане на настоящия въззивен състав е за срок от
девет месеца,а вида на пробационните мерки е „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ и „задължителни срещи с пробационен служител“ по два пъти
седмично.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда,постановена на 27.ІV.2021 г. по НОХД № 1958 по описа
за 2019 г. на Районен съд-гр.Лом ,като я
ОТМЕНЯВА в частта,в която е признат за виновен М. П. в извършване на
престъпление по чл. 206,ал.1 от НК,както и в тази,в която на основание чл.54
от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година,което да изтърпи ефективно при първоначален „строг режим“,а така
също е привел в изпълнение наказание поНОХД № 272/2016 г. по описа на
Районен съд-гр.Лом „лишаване от свобода в размер на една година и шест
месеца,като вместо това
ПОСТАНОВИ:
Признава М. П. за виновен в това,че след като извършил деянието,върнал
автомобила „*“ до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд,което квалифицира деянието като престъпление по
чл.206,ал.6,т.1 от НК,поради което и на основание чл.55,ал.2,б.“б“,предл.І-о
му определя наказание „пробация“ за срок от девет месеца,като вида на
пробационните мерки е „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и
„задължителни срещи с пробационен служител“ по два пъти седмично.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3