№ 10
гр. гр. Добрич, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20223200900015 по описа за 2022 година
Търговско дело № 15/2022 г. по описа на Окръжен съд - Добрич е
образувано по искова молба, рег. вх. № 614/02.02.2022 г., с дата на
пощенското клеймо 31.01.2022 г., подадена от В. Й. Б. ЕГН ********** – с
пост. и наст. адрес с. Изворско, ул. „***“ № 30, община Аксаково, област
Варна, с която срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. „***“ № 2, е
предявен иск за плащане на сумата от 70 000.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на
*** при ПТП, настъпило на 16.07.2020 г., виновно причинено от водач на
МПС без сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
застрахователната претенция - 02.11.2021 г., до датата на окончателното
изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 519, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на
сторените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
Ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД оспорва иска по основание и
размер, като релевирал възражение за наличието на съпричиняване от страна
на пострадалия на вредоносния резултат.
1
Третото лице – помагач на страната на ответника ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД – Т. П. Д. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес с. ***, общ. Аксаково,
област Варна, оспорва иска по основание и размер. Твърди, че към датата на
ПТП, управляваният от него товарен автомобил е с валидна застраховка
гражданска отговорност. Релевирал е възражение за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С влязла на 14.08.2021 г. в законна сила Присъда № 7/29.07.2021 г. по
НОХД № 218/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, Т. П. Д. е признат за
виновен в това, че на 16.07.2020 г. в землището на с. Самуилово, общ.
Добричка, област Добрич, на автомобилен път с настилка с идентификатор №
***, при управление на товарен автомобил „ГАЗ 53А“ с рег. № ***, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 131, т. 1, чл. 134, ал. 2 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на ***, поради което и на основание чл.
343, ал. 3, б. „б“, предл. 1 във вр. с ал. 1, б. „в“, предл. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1
НК и чл. 54, ал. 1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок
от три години, като на основание чл. 58, ал. , НК намалил наложеното
наказание с една трета, като подсъдимият следва да изтърпи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение на основание
чл. 66, ал. 1 НК се отлага за срок от три години.
Безспорно установено е по делото, че към датата на пътно-
транспортното произшествие товарният автомобил е бил без валидна
застраховка за гражданска отговорност.
От доказателствата по делото – комплексната съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, по несъмнен и безспорен начин се установява, че на
16.07.2020 г., около 12.00 ч. - 12.30 ч., по път, намиращ се в землището на с.
Златия, общ. Добричка, област Добрич, се е движел товарният автомобил
„ГАЗ 53А“ с рег. № ***, управляван от Т. П. Д., който не разполагал със
свидетелство за управление за категория „С“. Товарният автомобил е
предназначен за превоз на товари, а не на пътници. Оборудван с кабина,
разполагаща с места за водача и пътника до него на дясната седалка, и
каросерия, предназначена за превоз на товари от тип платформа, която по
2
конструкция е открита и няма странични панели. Товарният автомобил
технологично не е оборудван със средства , които да осигуряват
безопасността на пътуващите в него. В кабината на автомобила до водача на
МПС вдясно е пътувал ***, а отзад, прави в предната част на товарната
платформа са пътували *** и ***. Пътната настилка била асфалтова, силно
износена, с множество неравности и повреди, хоризонтална в района на
произшествието. Произшествието настъпило в светлата част на денонощието,
при ясно, слънчево време и отлична метеорологична видимост.
Наближавайки мястото на произшествието, товарният автомобил е навлязъл
в десен завой с радиус на кривата около 46.49 м., движейки се със скорост
48.46 км./ч. При движението си по кривата на десния завой, водачът на
товарния автомобил превключил от трета предавка на втора предавка. В
резултат на инерционните сили, действащи върху телата на пътуващите на
товарната платформа и при разлюляването на автомобила при превключване
на предавателната кутия и преминаването през неравностите на пътя, тялото
на намиращия се в лявата част на товарната платформа *** изпаднало вляво
от автомобила върху платното за движение на главата си, като в резултат на
възникналите моментни сили, продължил движението си и плъзгайки се по
допирателната на кривата на завой, след което се установил в покой върху
левия затревен банкет. При падането си от товарната платформа на
автомобила пострадалият *** получил следните телесни увреждания –
контузия на главния мозък, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
счупване на черепната основа, наличие на кръв в мозъчните стомахчета,
кръвонасядане на меките черепни обвивки, довели до остра сърдечна и
дихателна недостатъчност от централен произход, които се оказали
несъвместими с живота. Експертизата е установила наличието на 0.52
промила етилов алкохол и на 0.45 промила амфетамин и метамфетамин в
кръвта на пострадалия, отговаряща на границата между субклиничната степен
и лека степен на алкохолно опиване. Независимо, че на местопроизшествието
своевременно пристигнал автомобил на ЦСМП-Добрич и въпреки
положените от медицинския екип усилия, в 13.55 ч. на 16.07.2020 г. ***
починал.
От писмените доказателства по делото - препис – извлечение от акт за
смърт 110/31.08.2018 г., изд. от Община Балчик и удостоверение за съпруга и
родствени връзки № 4/16.11.2021 г., изд. от общ. Акасаково, област Варна, е
3
безспорно установено, че пострадалият *** е едноутробен брат с ищеца В. Й.
Б..
От показанията на свидетелите *** ( сестра на ищеца ) и *** Т.ова (
съпруга на ищеца ), които Съдът на основание чл. 172 ГПК преценява с оглед
на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост, се установява, че смъртта на *** причинили на ищеца В.
Й. Б. душевни болки и страдания. Ищецът е отчаян и съкрушен, в постоянен
стрес, потиснатост, безпокойство и вътрешна опустошеност, болезнено
изживял и изживява внезапна кончина на своя брат. Между братята е
съществувала емоционална връзка, отношения на особена близост, подкрепа
и доверие, обичайна за отношенията между братя.
Според експертното мнение на вещите лица по комплексната
съдебнопсихиатрическа и психологическа експертиза д-р Т. С. и д-р ***
налице са данни за преживяна от ищеца остра стресова реакция, депресия,
довели до отчуждаване в междуличностните отношения.
Ищецът е предявил застрахователна претенция вх. № 24-01-
533/02.11.2021 г. пред Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение, но с
писмо изх. № 24-01-533/14.12.2021 г. Фондът е отказал плащане.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
І. По допустимостта на исковите претенции:
Предмет на делото е гражданскоправен спор, свързан с иска за
обезщетение на третото увредено лице срещу Гаранционния фонд в случаите
на чл. 519, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.
Вземанията на ищеца, предмет на настоящото дело не произтичат от
застрахователна сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ. Функцията на
Гаранционния фонд е да извършва плащания в полза на увредените лица за
вреди, причинени от неидентифицирано моторно превозно средство, когато
виновният водач на моторно превозно средство няма сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или когато няма
сключена задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците – чл. 519, т. 1
КЗ. Правоотношението, което възниква между увреденото лице и
Гаранционния фонд няма търговскоправен характер. Обстоятелството, че
Съдът е администрирал делото по реда на глава тридесет и втора на ГПК
4
“Производство по търговски спорове“ не е нарушение на
съдопроизводствените правила.
С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за
местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на
предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като
първа инстанция.
Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното
упражняване на правото на иск.
Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.
По отношение на иска на третото увредено лице срещу
Гаранционния фонд по чл. 519, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“
КЗ:
Гаранционният фонд извършва плащания в полза на увредените лица за
вреди, причинени от неидентифицирано моторно превозно средство, когато
виновният водач на моторно превозно средство няма сключена валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
или когато няма сключена задължителна застраховка „Злополука“ на
пътниците – чл. 519, т. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.
В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 519, т. 1 във
вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за ангажиране отговорността на
Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на неговия брат при
пътно–транспортно произшествие на 16.07.2020 г., за което вината е на водача
на МПС Т. П. Д., който няма валидно сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност”.
Водачът на МПС Т. П. Д. при нарушение на правилата за движение по
пътищата по непредпазливост - чл. 131, ал. 1 и чл. 134,ал. 2 ЗДвП е причинил
смъртта на ***.
Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с
причинените на брата на загиналия неимуществени вреди.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
съществуването на изключително силна емоционална и духовна връзка между
ищците и неговия брат, характеризираща с любов, хармония и
5
разбирателство. Ищецът е преживял остра стресова реакция поради
внезапната смърт на своя брат.
Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди
се съдържа в чл. 52 ЗЗД.
В исторически аспект генезисът на вземането за обезщетяване на
неимуществените вреди се съдържа в римскоправния институт iniuria, чиято
същност се свеждала до обезщетяване на неимуществените вреди от
незаконно деяние, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и
доброто име на увредения.
В епохата на гражданските кодификации ( ХVІІІ в. – ХІХ в. ) се
оформят два основни модела за обезщетяване на неимуществените вреди,
условно наречени „френски“ и „немски“. Френската уредба се основава на
т.н. „генерална клауза“ за присъждане на обезщетение за вредите от
непозволено увреждане, като предвижда, че всяко човешко действие, което
причинява вреда другиму, поражда задължение за делинквента да плати
обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди – арг. от
чл. 1382 от Френския Граждански кодекс.
Германския Граждански законник възприема концепцията за
обезщетяване на неимуществените вреди само в изрично посочените от
закона случаи – параграф 253 във вр. с параграф 847 от първоначалната
редакция на ГГЗ, параграф 253, ал. 1 ГГК, ред. 2002 г. Този подход е
характерен за законодателствата на страните от германския правен кръг –
параграф 1325 от Австрийския ГЗ, чл. 47 от Швейцарския федерален
облигационен кодекс, чл. 2059 от Италианския граждански кодекс от 1942 г.
Английското право се придържа към резервиран подход, като обособява
отделни категории неимуществени вреди и поставя отделни изисквания към
тях.
В България развитието на вземането за обезщетяване на неимуществени
вреди е повлияно френския правен модел – чл. 56 и чл. 57 ЗЗД ( отм. )
възпроизвеждат правилата на чл. 1382 и чл. 1383 ФГК и по този начин
реципират генералната клауза за обезщетяване на вредите от непозволено
увреждане. ( В периода 1892-1908 е имало колебания в съставите на ВКС дали
съдът може да присъжда обезщетение за неимуществени вреди при деликт,
като част от наказателните състави са отричали тази възможност, а
6
гражданските са я приемали, н с тълкувателно определение № 8/13.01.1909 г.,
ДВ, бр. 29 от 08.02.1910 г. ОС на ВКС слага край на спора, като приема, че
„според чл. 56 ЗЗД може да се присъжда обезщетение и за морални вреди,
причинени от деликт“ ). Този подход дава израз на идеята за правна защита
срещу накърняването на всеки признат правнозначим интерес, без оглед на
неговия характер – имуществен или неимуществен, както и независимо от
наказателноправната квалификация на деянието. В този период в доктрината
и в практиката се оформят два възгледа за обезщетяване на неимуществените
вреди и функцията на присъжданото от съда обезщетение в полза на
увреденото лице – компенсационна или наказателна, повлияни от
законодателните промени в Закона за углавното съдопроизводство и в
Наказателния закон през 1922 г., 1934 г. и 1935, възприели по същество
разрешенията на германското право за обезщетение на неимуществените
вреди в изрично предвидените от закона случаи.
Законът за задълженията и договорите от 01.01.1951 г. с разпоредбата
на чл. 45 ЗЗД потвърждава принадлежността на българското облигационно
право към френския модел на „генералната клауза“ при уредбата на
непозволеното увреждане, а чл. 52 ЗДД логично го допълва, предоставяйки
правото на съда да определи обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост.
По думите на френския цивилист Rene Savatier „неимуществените
вреди са всяко човешко страдание, което не води до имуществени вреди“.
Неимуществените вреди се изразяват в засягане на защитими права,
което засягане няма парична оценка – ТР – 4 – 2012 - ОСГТК.
Неимуществените вреди са неоценими в пари последици от засягането
на защитени права и интереси. Делението на имуществени – неимуществени
вреди не е приложимо към засегнатите блага, а към произтеклите от
засягането последици.
Неимуществените вреди могат да възникнат от накърняването на всяка
правнозащитено благо, независимо дали то е обект на абсолютни субективни
права ( като правото на живот ( чл. 28 КРБ ), правото на телесна
неприкосновеност ( чл. 29 КРБ ), правото на свобода и равноправно третиране
по достойнство и права ( чл. 6, ал. 1 КРБ ), правото на недискриминация ( чл.
6, ал. 2 КРБ ), правото на неприкосновеност на личния живот и ненамеса в
7
него ( чл. 32, ал. 1, изречение първо КРБ ), правото на чест, достойнство,
добро име ( чл. 32, ал. 1, изречение второ КРБ ), правото на лична свобода (
чл. 30 КРБ ), правото на изображение и глас ( чл. 32, ал. 2 КРБ ), свобода и
тайна на кореспонденцията ( чл. 34 КРБ ), свобода на съвестта, на мисълта и
избор на вероизповедание ( чл. 37, ал. 1 КРБ ), правото на изразяване на
мнение ( чл. 39 КРБ ), правото да се търси, получава и разпространява
информация ( чл. 41 КРБ ), правото на свободно сдружаване ( чл. 44 КРБ ),
правото на събрания и манифестации ( чл. 43 КРБ ), правото на име на
физическо лице ( чл. 12 ЗГР ), правото на фирма ( чл. 7 ТЗ ), доброто
търговско име и доверието към предлаганите стоки ( чл. 30 ЗЗК ),
използването на чужда търговска фирма ( чл. 29 ЗЗК ), разгласяването на
търговска тайна ( чл. 8 ЗЗТТ ), нарушаване на неимуществените авторски
право ( чл. 15 ЗАПСП ) ) или на относителни права ( напр. породени от
договор – ТР – 4 – 2012 -ОСГТК, засягане на имуществени права върху
обекти на интелектуалната собственост по ЗАПСП, ЗПРПМ, ЗМГО, в редица
хипотези на нелоялната конкуренция по чл. 29 – 37 ЗЗК ) или пък на
представлява фактическо отношение, което не е обект на правно регулиране,
но интересът на личността, който се удовлетворява чрез него, е защитен от
действащия правопорядък - арг. от чл. 56, изречение първо КРБ ( напр. в
рамките на фактическо съпружеско съжителство между две лица, при трайно
отглеждане на неосиновено дете – храненик ).
Друго деление на неимуществените вреди е свързано с т.н. „морален
патримониум“ ( общност на всички нематериални блага, които нямат
комерсиална стойност ), който се състои от две части – в едната попадат
неимуществените вреди, свързани с емоционалния живот на засегнатото лице
( „афективната част на моралния патримониум“ ), а другата част – онези
вреди, които засягат достойнството на пострадалия в обществото (
„социалната част на моралния патримониум“ ).
Първият вид неимуществени вреди са резултат от засягане на блага,
свързани с вътрешния мир и психични преживявания на лицето, като
накърняване на чувството на привързаност, скръб и болка при загубата на
близък, вторият вид – от засягане на т. н. „блага на обозначение“, свързани с
външния свят и отношенията на лицето с него накърняване на честта,
доброто име, репутацията, свободата на религиозно убеждение и пр.
8
Юридическият критерий за квалификацията на вредата като
неимуществена и отграничаването й от имуществените вреди е само дали
последиците от засягането на благата имат паричен еквивалент в гражданския
оборот - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С. 2020, с.
366.
Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до три
групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и
страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на
лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1 –
2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 –
ОСГК.
В литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди
са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на блага, които са
предмет на субективни права ( права на свободно развитие на личността,
права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име,
право на фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху
предмети на т.н. индустриална собственост и други ), така и на блага, които
не са предмет на права - вж. Калайджиев, А. цит. съч., 366 – 367.
Неимуществените са неоценими в пари последици от засягането на
защитени права и интереси, а делението на имуществени и неимуществени
вреди е приложимо към произтеклите от засягането последици.
Неимуществената вреда е необратима и непоправима.
Неимуществените вреди са неизмерими в паричен еквивалент и затова
следващото се за тях парично обезщетение се определя от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД.
Паричното обезщетение, макар и несъвършено, е единственото
възможно средство и най-подходящата форма за зачитане претърпяването на
тези вреди и за компенсиране на засегнатото лице. Въпреки невъзможността
неимуществените вреди да бъдат поправени, българското право придава на
паричното плащане към пострадалия компенсаторна функция. Функцията,
която се придава на присъдената парична сума е да възстанови психичното
равновесие на личността и да му даде възможност да компенсира
отрицателните емоции. Парите се разгледат като сурогат на неприятните
емоции, които лицето е принудено да преживее. Целта на обезщетението е
9
чрез тези средства увреденият да получи облекчение след преживяното, да
неутрализира отрицателните си емоции, да оздрави психиката си, да постигне
усещане за удовлетворение и справедливост. Функцията на обезщетението е
именно в това да възстанови чувството на засегнатото лице за справедливост,
но не чрез възмездие и репресия, а чрез зачитане на факта и последиците от
стореното противоправно деяние.
Размерът на обезщетението се определя от Съда по справедливост.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна
категория.
При прилагането на критерия на справедливостта следва да се отчитат
въведените още от Аристотел ( 384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е. ) в книга пета
на „Никомахова етика“ ( 300 г. пр. н.е. ) принципи на „възстановителна
справедливост“ (лат. iustitia correctiva ), изискваща състоянието на един човек
да бъде възстановено след настъпването на една неправда в състоянието,
което е съществувало преди тази неправда; и на „разпределителна
справедливост“ (лат. iustitia distributiva ), която изисква лицата в едно и също
положение да търпят еднакви последици от състоянието, в което се намират,
т. е. еднакво третиране на еднаквите случаи, действат паралелно – еднаквите
по вид и степен вреди да намират еднаква компенсация, която да отговаря на
действително преживените страдания.
Справедливостта като метод за решаване на въпроса за обезщетяване на
неимуществените вреди включва и следните задължения към Съда: 1. Да
отчете наличието на особени обстоятелства ( принцип на специфичност на
преценката на Съда ); 2. Да прецени цялата конкретна обстановка на случая (
принцип на цялостност на преценката на съда ); 3. Да третира еднаквите
случаи по един и същ начин ( принцип на равно третиране при преценката на
съда ); 4. Да формулира своето вътрешно убеждение отчетливо – по начин,
който прави възможно подлагането му на обективен контрол, и обосновано –
по начин, който го прави убедително и за останалите членове на обществото (
принцип на обоснованост на преценката Съда ).
Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – степен и характер на
увреждането, начин и обстоятелства, при които увреждането е настъпило,
10
продължителност и интензитет на търпимите болки и страдания, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение, промяната в живота
на пострадалия, физическите и психологическите последици за увредения и
други фактори.
Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане,
съществуват обективно.
В българската правна система, основана на върховенството на правото (
арг. от чл. 4, ал. 1 КРБ ), Съдът е компетентен да разрешава спора по
справедливост само в случаите, в които е изрично овластен от законова норма
да приложи своето справедливо усмотрение. Чрез справедливостта не се
създават нови правни норми, а само се достига в процеса на правоприлагане
до конкретното правило за поведение, с оглед на което да се реши в
предвидените от закона случаи даден правен спор при отчитане на
конкретните обстоятелства. Разпоредбата на чл. 51 ЗЗД е плод на този
законодателен подход, при който справедливостта е привлечена като правно-
технически критерий при правоприлагането. Поради особеното им естество
неимуществените вреди не се поддават на репариране, тъй като
неимуществените последици от виновното противоправно поведение не
могат да получат точен паричен израз, нито могат да бъдат премахнати чрез
получаване на парична обезвреда от увредения. Затова при тях паричното
обезщетение е предназначено главно да възмезди и удовлетвори увреденото
лице за негативните нематериални последици, понесени от него вследствие на
увреждането. С оглед на тези съображения законодателят допуска
присъждането на парично обезщетение за неимуществени вреди, като
овластява и задължава съда да определи конкретния размер на обезвредата по
справедливост с оглед степента на засягане на правозащитените блага и
интереси на личността и на конкретните обстоятелства при извършването на
нарушението по свое усмотрение, но в рамките на принципа на
върховенството на правото.
Обезщетението за неимуществени вреди има само компесаторна
функция, тъй като то има за цел да репарира в относително пълен обем
болките, страданията, и други нематериални последици, възникнали от
противоправното деяние.
Причиняването на смърт при пътно – транспортно произшествие,
11
представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на
обезщетение в полза на определен кръг лица, които поради близката си
родствена ( биологична ) или житейска връзка с починалия търпят вследствие
на загубата му неблагоприятните последици, дефинирани от закона като
имуществени и неимуществени вреди. Обективният критерий, според който
се определят подлежащите на обезщетяване вреди, е пряката и
непосредствена причинно–следствена връзка между смъртта на пострадалото
лице и конкретните неблагоприятни последици, настъпили в правната сфера
на засегнатите негови близки.
С ТР–1–2018-ОСНГТК са изяснени критериите за определяне на лицата,
активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила ППВС–2-1984,
ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в ППВС–4-1961 и
ППВС–5-1969. Според т. 1 от тълкувателното решение, "материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС–4-1961 и ППВС–5-1969,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди".
С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 по т. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС е разширен кръгът на лицата, активно легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е
обявено за изгубило сила Постановление № 2/1984 на Пленума на ВС,
ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление
№ 4/1961 и № 5/1969 на Пленума на ВС.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателното решение № 1/2016 от
21.06.2018 г.на ОСНГТ, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смъртна техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969
на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
12
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
неимуществени вреди.
В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че
особено близка привързаност може да съществува между починалия и негов
бра. В традиционните за българското общество семейни отношения братята
са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от братята е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/1961 и № 5/1969 на Пленума на ВС – че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките починали. Наличието на
особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от
съда във всеки отделен случай въз основа на фактите по делото. Обезщетение
следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се
направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело
главно и пълно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания.
Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие
изключва проявлението на неимуществените вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съобразно задължителната практика на ВКС,обективирана в Решение
№ 92/17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275/2019 II ТО, Решение №
50127/24.10.2022 г на ВКС по т. д. № 1341/2021 г. I ТО, Решение №
13
60159/31.01.2022 г. по т. д. № 2088/2020 II ТО, Решение № 60133/11.10.2021 г.
по т. д. № 1902/2020 II ТО, Решение № 50100/27.10.2022 г. по т. д. №
1644/2021 I ТО, Решение № 60070/29.06.2021 г. по т. д. № 904/2020 I ТО,
Решение № 60159/31.01.2022 г. по т. д. № 20882020 II ТО, Решение №
17/16.03.2021 г. по т. д. № 291/2020 II ТО, с които е прието, че от посочените
разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени
вреди за причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата,
очертан в двете постановления, се присъжда само по изключение.
Предпоставките, за да се приложи това изключения, са: 1. Създадена особена
близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2.
Действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по
интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия
и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т.е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно Постановление № 4/1961 и № 5/1969 на Пленума на
Върховния съд.
Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица,
претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в
двете постановления, в т.ч. и за братята. При преценката за наличието им в
тази хипотеза следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за
българския бит отношенията между братята се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да
се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка,
необходимо е, освен формалното родство е произтичащата от него близост
между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства,
обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за
съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към
връзката между братята е израстването им сами като деца поради
продължително отсъствие на родители, загуба на родител.
В разглеждания случай установените от свидетелите отношения между
двамата братя сочи на нормална за българската традиция духовна и
емоционална близост между двама братя, характеризираща се с взаимна обич
14
и морална подкрепа. Разкриват се характеристики, приети и следващи се в
традиционните за българското общество отношения между двама братя. Не са
ангажирани доказателства за наличие на особени житейски ситуации,
характеризиращи се в изключителност и разкриващи по-голяма близост,
считана за нормална за съответната родствена връзка.
Свидетелските показания не установяват понасянето на морални болки
и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които биха изпитали всеки
човек – силна и непреодолима скръб от загубата на свой брат. От събраните
гласни доказателства относно последиците от понесената морална травма от
ищеца се установява силна и непоносима скръб по загуба на брат, която не
надхвърля болките и страданията в други подобни житейски ситуации. В
случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки за присъждане на
обезщетение за неимуществените вреди, предвидени в задължителната
съдебна практика.
Искът като недоказан следва да се отхвърли.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на
ответника следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
450.00 лв.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Й. Б. ЕГН ********** – с пост. и наст. адрес с.
Изворско, ул. „***“ № 30, община Аксаково, област Варна, с която срещу
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. „***“ № 2, е предявен иск за плащане
на сумата от 70 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на смъртта на *** при ПТП, настъпило на
16.07.2020 г., виновно причинено от водач на МПС без сключена валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
към датата на настъпване на ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на застрахователната претенция -
02.11.2021 г., до датата на окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В. Й. Б. ЕГН ********** – с пост. и наст. адрес с. Изворско,
ул. „***“ № 30, община Аксаково, област Варна, да заплати на
15
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. „***“ № 2 юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450.00 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице- помагач на
страната на ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. „***“ № 2, ет.
4 - Т. П. Д. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес с. ***, общ. Аксаково,
област Варна.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
16