Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 15.06.2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 състав в открито
заседание на седемнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА А.А
При участието на секретаря Красимира
Г., като разгледа докладваното от съдия М.А.а гр.дело №16731 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от „Ю.Б.“
АД срещу С.Г.Н. и Н.Ж.Н. обективно и субективно съединени искове с правна
квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД, за признаване
за установено по отношение на ищеца, че ответниците
дължат следните суми по Договор за кредит № 538-77/2008, Продукт Нов алфа
кредит за покупка, строителство и ремонт от 07,10,2008год., сключен между Алфабанк-клон България и Ж.Н.Н.и С.Г.Н.:
122528,80 евро - главница, ведно със
законната лихва от 04,07,2019год. до окончателното изплащане на вземането; 6180,29 евро - договорна лихва, дължима
на основание чл. 4.1. от договора за периода от 05,07,2016год. до 22,02,2019год.; 3099,26 евро - наказателна лихва, дължима на основание чл. 4 от
анекс № 1 към договора, за периода от 05,07,2016
год. до 02,07,2019год.; 143,69евро
- застраховка за периода от 16,02,2017год.
до 02,07,2019год. и 897,28 лева
- нотариални такса, дължими на основание чл. 21 от ОУ към договора, за периода
от 25,09,2018год. до 02,07,2019год., за които е издадена заповед за изпълнение
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 38427/2019 г. на СРС, 165 с-в.
Релевират се доводи за сключен Договор за
кредит № 538-77/2008, Продукт Нов алфа кредит за покупка, строителство и ремонт
от 07,10,2008год. между Алфабанк-клон България /праводател на ищеца „Ю.Б.“ АД/, в качеството на кредитодател от една страна и Ж.Н.Н.,
в качеството на кредитополучател и С.Г.Н., в качеството на солидарен длъжник,
от друга. С договора банката се е задължила да предостави на кредитополучателя
132000,00 евро както следва: 75700,00 евро за закупуването на недвижим имот и
56300,00евро за довършителни работи на закупения имот. Страните са уговорили
срок за погасяване на кредита от 17 години. За първата година сочи да е уговорена
фиксирана лихва в размер на 3,9%, а за останалия период за погасяване на
кредита - дванадесетмесечни EURIBOR, плюс надбавка от 2%. Предвидено било
заплащане на наказателна лихва в размер на приложимия лихвен процент плюс
наказателна надбавка от 2,5 % на година. Навеждат се доводи, че в чл. 5 от
договора е предвидено заплащане от страна на кредитополучателя на следните
такси: такса за разглеждане на документи в размер на 80,00 лв.; такса за
управление и обработка на кредита, която за първата година от срока на Договора
е 1,0% върху размера на размера на разрешения кредит, като за останалия период
е 0,6% върху остатъчния размер на разрешения кредит; такса за предсрочно
погасяване в размер на 3 % върху предплатения размер на кредита и такса при
предоговаряне на условията на кредита в размер на 0,5% върху остатъка на
кредита. Съгласно чл. 6.1 от договора е предвиден дванадесетмесечен гратисен период, през който се дължат само лихвите. На
30,07,2010год., страните са сключили Анекс № 1 към договора, с който е включено
към вземането за главница, вземанията на банката за лихви. Представен е нов
погасителен план. Срокът за погасяване на кредита е удължен до 05,07,2035год.,
като е уговорен нов 12 месечен гратисен период. В чл.
4 от анекса е предвидено, че в случай на неизпълнение на задължения по
договора, кредитополучателят се е задължил да заплаща неустойка в размер на
договорената лихва плюс наказателна надбавка от 10%. Посочва се, че за част от
вноските по кредита, банката се е снабдила със заповед за изпълнение по гр.д. №
38791/2013год. по описа на СРС, 40 състав. Поради непогасяването от страна на длъжниците на поредни месечни вноски, банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 29.3, вр.
чл. 28.1 от договора за кредит, с покана-уведомление за предсрочна изискуемост,
изпратена чрез ЧСИ М.П..
От страна на ищеца е депозирано
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз
основан на което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 38427/2019 г. на СРС, 165 с-в. В срока по чл. 414 от ГПК длъжниците са упражнили правото си на възражение,
обстоятелство, обуславящо правен интерес от установителната
искова претенция. Същата е депозирана в срока по чл. 415 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Съобразно изложеното моли исковата
претенция да бъде уважена. Претендира разноски за исковото и заповедно
производство.
Ответниците - С.Г.Н. и Н.Ж.Н., в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излагат становище за
неоснователност на исковата претенция. Навеждат доводи за нередовност на
исковата молба, доколкото не е ясно каква част от вземането на ищеца се
претендира по делото, предвид наличието на издадена заповед за изпълнение по
гр.д. № 38791/2013год. по описа на СРС, 40 състав, както и постановеното във
връзка със заповедта по реда на чл. 422 от ГПК, Решение от 11,02,2019год. по
гр.д. № 4369 по описа на САС за 2018год. Твърдят, че банката не е представила
по делото, всички погасителни планове, която е била длъжна да изготви, а само
този от 22,10,2009год. Поддържат да липсва уведомление за настъпило правоприемство между „Ю.Б.“ АД и „Алфбанк-клон
България“, което прави исковата молба не само неоснователна, но и недопустима.
Поддържат да е налице неравноправност на клаузите на чл. 4,1, чл. 5 от
договора, чл. 12-14 от ОУ, както и чл.1.1 и чл. 4 от Анекса, като даващи
възможност на банката едностранно да определя приложимия по договора лихвен
процент. Твърдят да не е налице надлежно връчване на уведомлението за обявяване
на предсрочна изискуемост. Релевират възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
вземания.
Съобразно изложеното се заявява
становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендират разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема
за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен Договор за
ипотечен кредит № 538 - 77/2008 год., Продукт Нов алфа кредит за покупка,
строителство и ремонт от
07,10,2008год. /л. 17/, по силата на който „АЛФА БАНКА“ АД, чрез клона си в република България,
се е задължила да предостави на Ж.Н.Н.и Н.Ж.Н. банков
кредит в размер на 132000,00евро, от които 75700,00 евро за закупуването на
недвижим имот и 56300,00 евро за довършителни работи на закупения имот.
Страните са уговорили срок за погасяване на кредита от 17 години. Съгласно
чл.4,1 от договора за първата година е уговорена фиксирана лихва в размер на
3,9%, а за останалия период за погасяване на кредита - дванадесетмесечни
EURIBOR, плюс надбавка от 2%.
С чл.12 от Общите условия към
договора е предвидено заплащане на наказателна лихва в размер на приложимия
лихвен процент плюс наказателна надбавка от 2,5 % на година.
В чл. 5 от договора е уговорено заплащане
от страна на кредитополучателя на следните такси: такса за разглеждане на
документи в размер на 80,00 лв.; такса за управление и обработка на кредита,
която за първата година от срока на Договора е 1,0% върху размера на размера на
разрешения кредит, като за останалия период е 0,6% върху остатъчния размер на
разрешения кредит; такса за предсрочно погасяване в размер на 3 % върху
предплатения размер на кредита и такса при предоговаряне на условията на
кредита в размер на 0,5% върху остатъка на кредита.
С чл. 6.1 от договора е уговорен дванадесетмесечен
гратисен период, през който се дължат само лихвите. В
чл. 7 е предвидено, че в обезпечение на кредита следва да бъде учредена
договорна ипотека върху посочения в договора недвижим имот.
В чл. 13 от представените по делото
общи условия към договора /л. 19/ е предвидено, че кредитополучателят се
съгласява банката да има правото едностранно да променя договорения лихвен
процент във всеки един от следните случаи: при съществени изменения в
икономическата ситуация в страна или чужбина и/или промени в българското
законодателство, които правят неизгодна за банката кредитната сделка, както и в
случаите на увеличение с повече от 50 % на цената паричния ресурс, която
банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с
цената на ресурса към момента на подписване на договора за кредит. В чл. 13.2 е
посочено, че това изменение се отразява едностранно от банката в погасителния
план. В случай, че кредитополучателят не приеме извършеното увеличение,
кредитът става предсрочно изискуем, като в 30-дневен срок следва да бъдат
погасени всички задължения на кредита. В чл. 14.2 е предвидено право на банката
да извършва едностранна промяна в погасителния план по договора. Съгласно чл.
28, т. 1 вр. чл. 29, т. 2 в случай на неизправност от
страна на кредитополучателя изразяваща се в просрочие
в пълното или частично плащане на която и да е погасителна вноска по кредита –
главница и/или лихви, такси и комисионни в сроковете на плащане, определени в
сключения договор и/или просрочия по други действащи
договори за кредит с банката, кредиторът има право да обяви неизплатения
остатък от кредита за предсрочно изискуем, в това число и всички дължими такси,
комисионни и други разноски.
С Анекс № 1 от 30,07,2010год. към
договора /л. 24/, сключен между „АЛФА БАНКА“ АД, чрез клона му в Република
България от една страна и Ж.Н.Н.и Н.Ж.Н., както и Н.Ж.Н.
от друга, са включени към вземането за главница, вземанията на банката за
лихви. Представен е нов погасителен план. Срокът за погасяване на кредита е
удължен до 05,07,2035год., като е уговорен нов 12 месечен гратисен
период. В чл. 4 от анекса е предвидено, че в случай на неизпълнение на
задължения по договора, кредитополучателят се задължава да заплаща неустойка в
размер на договорената лихва плюс наказателна надбавка от 10%.
Видно от справка в Търговския
регистър и регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, с вписване № 20160309142457
„Ю.Б.“ АД е придобил търговското предприятие и дейността на българския клон на
„Алфа Банк“ АД и е правоприемник на всички права и
задължения по договори, сключени от клона на чуждестранния търговец.
Видно от удостоверение за наследници
от 03,09,2018год. /л. 37/, издадено от Столична община, длъжникът Ж.Н.Н.е починал на 18,03,2018год., като е оставил за наследници
ответниците Н.Ж.Н. и Н.Ж.Н..
С Покана-уведомление за предсрочна
изискуемост /л. 29/, връчена на ответниците на
22,02,2019год. чрез ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, „Ю.Б.“ АД е обявила
предсрочната изискуемост на задълженията по кредита.
С влязло в сила съдебно решение от
13,02,2017 год., постановено по гр.д. № 13980/2014 год. СГС е признал за
установено, че Ж.Н.Н., С.Г.Н. и Н.Ж.Н. дължат на Ю.Б.
АД, като правоприемник на търговското предприятие на Алфа банка-клон България
сумата 5967.31 евро, неплатена главница за периода 05,09,2011 год.-05,09,2013 год. по договор за кредит 538-77/2008
и анекс № 1 към него, заедно със законна лихва върху сумата от 23,09,2013 год. до окончателното изплащане на
вземането; сумата 7660.43 евро, договорна лихва до 05,09,2013 год., като е отхвърлен искът за
горницата до 15250,04 евро; сумата 981.31 евро – наказателна лихва върху договорната лихва за периода 05,08,2011 год.-17,09,2013год., като е отхвърлен искът за
горницата до 2 475, 08 евро./ Решението е
обжалвано в отхвърлителната част за сума от 7373,34евро-договорна лихва за
периода от 05,07,2011год. до 04,09,2013год., както и за сума от 324,69евро-наказателна лихва върху договорна лихва за периода от
05,08,2011год. до 17,09,2013год., в която част е обезсилено с решение на САС от
02,11,2017год. по гр.д. №2548/2017год., поради това, че е постановено по отношение на Юробанк АД, което не
е конституирано в производството по
делото и е върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото с
влязло в сила решение на 16,03,2019год.
постановено по гр.д.№836/2018год., СГС, ГО, 15 състав, предявените
искове за договорна лихва и неустойка са
отхвърлени като неоснователни/.
От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което като обективно и компетентно
изготвено следва да бъде взето предвид при постановяването на съдебния акт се
установява, че банката е начислила възнаградителна
лихва за периода от 05.07.2016г. до 22.02.2019г. общо в размер на 5535,15евро и
наказателна лихва за периода от 05.07.2016г. до 02.07.2019 г. общо в размер на
3146,28 евро. Към датата на подаването на заявлението по чл. 417 в съда,
04.07.2019г., са платени: присъдена главница в размер на 5967,31 евро;
присъдената възнаградителна лихва в размер на 7660.43
евро; наказателна лихва в размер 981.31 евро. На дата 27.06.2019 г. е платена
главница в размер на 4 764.31 евро. Дължима главница към 04,07,2019 год.,
възлиза на 122528,80 евро, в това число главница от вноски с настъпил падеж към
22.02.2019г. общо в размер на 21884,91 евро и предсрочно изискуема главница:
100 643.89 евро /главницата от вноски с настъпил падеж към 02,07,2019г. е общо
в размер на 23633,59 евро./. Дължимите
суми за застрахователни премии са общо в размер на 143,69евро, а начислените
такси, общо в размер на 897,28 лева.
За периода до 04,09,2013г.
постъпилите суми и погасените задължения с тях са общо в размер на
17 778,69 евро, с които са погасени:
-главница 1446,45 евро;
-възнаградителна
лихва - 14572.09евро;
-други /наказателни лихви, такси предоговаряне, такса разпл.см/ - 1760.15евро.
За периода от 15,11,2013год. до
02,07,2019год. са постъпили суми общо 19373,36евро, с които са погасени:
-главница - 10 731,62 евро
/5967,31 + 4764,31/;
-възнаградителна
лихва /присъдена/ - 7 660.43 евро;
-наказателна лихва /присъдена/ - 981.31
евро.
В периода от 04,07,2019г. до 23,12,2020г.
постъпилите суми са общо в размер на 99503,89 евро, с които са погасени
главници общо в размер на 89901,52евро и лихви - 9602,37евро, и 16520,72лева, с
които са погасени разноски.
В случай, че не е налице промяна на
договорения лихвен процент при първоначален погасителен план без да се вземе
предвид извършеното капитализиране и при съобразяване на договорния гратисен период и промяна на лихвения процент само в
случай, че е налице намаляване, размерът на задълженията по договора е следният:
-119 821,89 евро – главница;
-5 535,15 евро – възнаградителна
лихва за периода от 05,07,2016г. до 22,02,2019г.;
-3146.28 евро – наказателна лихва за
периода 05,07,2016г. до 02,07,2019г.
Установява се, че по изпълнително
дело №20198510402192 по описа на ЧСИ М.П., образувано на основание изпълнителен
лист, издаден 10,09,2019год., въз основа на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №38427/2019г.по
описа на СРС, 165 с-в. изпълнително
дело, в периода от 04,07,2019г. до 23,12,2020г. са постъпилите суми общо в
размер на 221222,86лв., от които 212929,05лв. са преведени за взискателя и 8293,81лв. са използвани за погасяване на
такси по ТТРЗЧСИ.
При така изложената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно
основание вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.
чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователни
доводите на ответниците за нередовност на исковата
молба относно претенцията за главница по договора за кредит. Ищцовата претенция е обоснована с вземане за главница, възникнало след
погасителните вноски, за които е издаден
ИЛ по ч.гр.д. № 39791/2013г., т.е. вноските до 05,09,2013 год.
Не е спорно между страните, а се
установява и от представеният по делото Договор за кредит № 538-77/2008,
Продукт Нов алфа кредит за покупка, строителство и ремонт от 07,10,2008год. и
Анекс № 1 от 30,07,2010год. към него, че между „АЛФА БАНКА“ АД – чуждестранен
търговец, регистриран в Република Гърция, чрез клона си в Република България, и
С.Г.Н. и Н.Ж.Н. /лично и като наследници на Ж.Н.Н./ е
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което Банката е изпълнила
задължението си да предаде на кредитополучателя Ж.Н.Н.договорената
сума-132000евро, чрез превод по банкова сметка, ***.
По делото се установява „Ю.Б.“ АД да
е придобил търговското предприятие и дейността на българския клон на „Алфа Банк“ АД и е правоприемник на всички права и задължения по
договори, сключени от клона на чуждестранния търговец. Законът не изисква
нарочно уведомяване за настъпилото правоприемство, в
какъвто смисъл са възраженията на ответниците за приложение
на правилата за цесията по чл. 99 и сл. от ЗЗД.
С оглед Решение № 23/07,07,2016 г. постановено по реда на чл. 290 от ГПК, по т.д. №
3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, както и предвид измененията на чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ.бр. 100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор сключен с потребител като осигурява възможност на страните да
изразят становище по тези въпроси. Възражение в този смисъл е релевирано и от ответниците досежно разпоредбите, с които е предвидена възможността за
едностранна промяна на приложимия по договора лихвен процент, а именно – на чл.
4,1, чл.5 от договора и чл. 12,13-14 от ОУ и чл.1,1 и
чл.4 от Анекс №1.
Действително процесният
договор за кредит е с характер на потребителски договор на основание § 13, т. 1
от Закона за защита на потребителите /Обн. ДВ. бр.99
от 9 декември 2005г., в сила от 10.06.2006 г./, съгласно който текст,
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не се предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност, като не са налице
данни опровергаващи потребителския характер на договора за финансиране и
задоволяване на нуждата от потребителски блага, но съдът намира да е налице влязло в сила съдебно решение, с което
неравноправния характер на договорните клаузи сочещи на възможност за
едностранна промяна на договорната лихва от страна на банката е установен. При
разглеждане на делото по гр.д.№13980/2014год., СГС, 19 състав, влязло в сила в установителната част, е прието да са неравноправни клаузите
на чл.13,2 от ОУ и т.1,1 от анекс на осн.чл.143 от ЗЗП, поради което е възражението не подлежи
на разглеждане повторно като обхванато от обективните предели на СПН. Клаузата
на чл.4 от анекс №1/30,07,2010год. не е приета за нищожна, с оглед релевираното възражение за противоречие с добрите нрави
поради прекомерност.
В този смисъл съдът намира да е
допустима преценка за неравноправност на клаузата на чл.12 от ОУ, която дава
възможност на кредитора в случай на
забавяне на плащане на погасителна
вноска и/или лихва по
кредита кредитополучателят да заплаща
наказателна лихва равна на лихвения
процент договорен между страните в договора заедно с надбавка от 2,5% годишно.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са
посочени някои неравноправни клаузи. Същите, съобразно разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП са нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално уговорени,
а предвид, ал. (2) на визирания текст не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия.
Не се установява изследваната клауза
да е индивидуално уговорена. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗД, в тежест на
доставчика или търговеца е да докаже това обстоятелство. Такова доказване не е
проведено.
По същество възражението е
неоснователно. Предвидена е мораторна неустойка за
забавено изпълнение от страна на кредитополучателя, обезщетяваща неточното
изпълнение във времево отношение, която възможност не може да бъде отречена.
Още повече в отговора на исковата молба
не се сочат конкретни доводи за нищожност на клаузата и същата е цитирана в
контекста на нищожност на клаузите
предоставящи възможност за едностранна промяна на договорната лихва.
По отношение на съдържанието на Анекс
№ 1 от 30,07,2010 год. към договора, с които е преструктуриран дълга, чрез
капитализиране на лихвата /прибавянето й към главницата/, съдът намира
следното: Договорените клаузи в анексите, с които се постига съглашение за
капитализиране на изтекли по договора възнаградителни
и мораторни лихви съдът намира за нищожни. Съгласно
чл.10, ал. 3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на
Българската народна банка. Към момента на сключване на доп.споразумение от 30,07,2010г.
е действаща Наредба № 9/03,04,2008 г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен
риск-/ДВ, бр. 38/11,04,2008 г., в сила от 11,04,2008 г./, в която въобще липсва
възможност за капитализиране на лихвата. С Наредба за отменяне на Наредба № 9
от 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за
установяване на специфични провизии за кредитен риск, издадена от управителя на
Българска народна банка, / обн., ДВ, бр. 40 от
13.05.2014 г. /, приета с Решение № 42 от 24 април 2014 г. на Управителния
съвет на Българската народна банка горната Наредба № 9/2008 г. е отменена. Т.е.
и към настоящия момент липсва нормативна възможност за извършване на соченото
капитализиране на лихвата. Ето защо настоящия състав приема, че към момента на
сключване на анекса към договора за кредит не е съществувал нормативно
регламентиран механизъм за изпълнение на законовата делегация на чл. 10, ал. 3
от ЗЗД, какъвто липсва и към настоящия момент. Налице е действаща материално
правна норма, която следва да бъде съобразена. За разлика от търговското право
и нормата на чл. 294 от ТЗ предвиждаща, че между търговци лихва се дължи, освен
ако е уговорено друго и възможността предвидена в, ал. 2, да се начислява лихва
върху лихва, ако е уговорена, то в правоотношението възникнало по повод сключен
договор за кредит, по който кредитополучател е физическо лице, сочената норма
не може да бъде приложена. Въпреки, че банковата сделка, каквато е тази по
договор за банков кредит е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 2 от ТЗ, то
правилото на чл. 294, ал. 2 от ТЗ е неприложимо, доколкото се явява специална
разпоредба, касаеща отношения между търговци /при
кредитополучател-търговец/, в хипотезата на страна по сделката физическо лице е
приложима общата гражданско правна норма на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Дори да се
приеме да е налице колизия между двете разпоредби, то съгласно § 1 от ДР на
Закона за защита на потребителите при противоречие на разпоредби на два закона
се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.
Кредитополучателят и солидарният длъжник безспорно имат качеството потребители
по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП, поради което спорното правоотношение следва да
се регулира от по-благоприятната гражданско правна норма на чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
В този смисъл - Решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г., Т. К.,
ІІ Т. О. на ВКС и Решение № 30 от
20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г., Т. К., І Т. О. НА ВКС.
По делото не се установява,
извършването на твърдените разходи за застрахователни премии в размер на 143,69
евро, доколкото не са представени никакви доказателства в тази насока. Дори да
се приеме, че плащането на суми в посочения размер да може да се установи от
счетоводните записвания банката, по реда на чл. 182 от ГПК, не може да се
установи съдържането на материалното правоотношение по което се твърди да се
дължат - валиден застрахователен договор, с предмет ипотекирания в полза на
банката недвижим имот.
Следва да се признае обаче
извършения от страна на банката разход, изразяващ се в такса за подновяване на
учредена в полза на банката ипотека. По делото е представено заявление, с което
е поискано вписването на ипотека, а заключението на вещото лице и заплащането
на такса за това в размер на 897,28 лв.
По отношение на основателност на вземането срещу Н. Ж. Н.:
По повод пасивната материалноправна легитимация по отношение на Н.Н., съдът намира да е обвързан от субективните предели на
силата на присъдено нещо съобразно
чл.298 ГПК, по влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№13980/2014год., СГС, 19
състав, с което исковата претенция с пр.осн.чл.422 от ГПК, основана на разглежданите в настоящото производство релевантни факти досежно възникнало облигационно правоотношение между
страните е установена, поради което съдът не излага мотиви в този смисъл.
По изискуемостта:
Относно обстоятелството досежно настъпването на предсрочната изискуемост на
вземането по договора за банков кредит е налице задължителна съдебна практика
по ТР № 4/18,06,2014 г. на ОСГТК и конкретно указанията по т. 18 от същото.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на
изявлението на Банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този
момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й.
В исковата молба се сочи настъпване
на предсрочна изискуемост на основание условията по договора за ипотечен кредит
съгласно чл. 29, т. 3 вр. чл. 28 т. 1 от него.
Поканата – уведомление, обективираща изявлението на
банката за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора е
получена от ответниците на 22,02,2019год.
Неоснователни са доводите за нередовност на връчването, поради липсата на
подпис за посочения връчител – юрк.
А.. В конкретния случай, от поставения от Н.Н. подпис
се установява връчването на поканата-уведомление. От другата страна от
поставения печат на ЧСИ М.П.и подписа на помощник ЧСИ В.Р.е видно, че това е
извършено именно от служител на кантората. При определяне на размера на
дължимите от ответниците суми, следва да се вземе
предвид размера на лихвения процент по първоначалния погасителен план и без да
се зачете извършеното капитализиране. Последното плащане по договора е
22,02,2010год., към който момент има
погасени три пълни вноски и частично лихва по четвърта вноска с падеж
22,02,2010год., поради което е налице обективното условие за упражняване на потетстативното право на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем. С оглед горните мотиви предсрочната изискуемост следва да
се счита обявена от момента на връчване на изходящото от банката уведомление -22,02,2019год.
По размера на задълженията:
При определяне на размера на
дължимите по договора суми, следва да се вземе предвид размера на лихвения
процент по първоначалния погасителен план и без да се отчете извършеното
капитализиране, без съобразяване на удължения срок за издължаване на кредита.
Съдържанието на анекса сочи да е налице капитализиране на просрочени лихви към главницата, което по
изложените по-горе съображения се основава на нищожна клауза. От друга страна
разсрочването на задължението, съдът намира да е пряко обвързано с поемането на
новото задължение основано на нищожна
клауза, доколкото няма данни кредиторът да би разсрочил задължението при първоначално
договорените условия.
В този вариант, дължимите по
договора суми са в размер както следва: 119821,93евро – падежирала
и предсрочно изискуема главница; 5535,15 евро - възнаградителна
лихва за периода от 05,07,2016год. до 22,02,2019год.; 3146,28 евро – наказателна лихва за периода
от 05,07,2016год. до 02,07,2019год. и 897,28 лв. – такса за подновяване на
договорна ипотека. Доколкото е претендирана
наказателната лихва в по-нисък размер от установения от вещото лице, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, искът следва да
бъде уважен именно до този по-нисък размер от 3099,26 евро.
Събраните за взискателя
суми в периода от 04,07,2019год. до 23,12,2020год. по изпълнително дело
20198510402192, образувано въз основа на ИЛ издаден в заповедното производство по ч.гр.д. №
38427/2019 г. на СРС, 165 св. в размер на 212929,05лв. / равностойност на 108868,89евро/
не следва да бъдат взети предвид при
установяване на размера на задълженията. Съгласно т. 9 Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС предвид изричното разпореждане в нормата на чл. 422, ал. 3 ГПК за издаване
на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да
съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането
за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. С оглед на това,
платените в изпълнителното производство суми не следва да бъдат вземани предвид
при преценката за основателността на иска.
По възражението за изтекла
погасителна давност относно вземането по договор за кредит:
Относно задължението за главница
приложима е общата пет годишна давност съобразно чл. 110 от ЗЗД – така Решение
№ 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и
Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК е подадено на 04,07,2019год. т.е. погасени по давност са всички
просрочени задължения за главница с настъпил падеж преди 04,07,2014г./ По
отношение на предсрочно изискуемата главница, настъпила на
22,02,2019год.-възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно/. Ето защо от общо дължимата главница от 119821,89евро следва да се извадят погасените
по давност просрочени задължения възникнали в периода от 05,10,2013 г. до
04,07,2014 г. или вноски от 1 до 9 от погасителния план –таблица на л. 121 към
съдебно-счетоводната експертиза относно непогасените задължения или сумата от 3203,03евро,
определена от съда по реда на чл. 162 от ГПК. Ето защо задължението за главница
е в размер на 116618,90евро.
По отношение на възражението за
изтекла погасителна давност относно вземането за неустойка и възнаградителна лихва е приложима тригодишна давност
съобразно чл.111, б.“б“ е б.“в“ от ЗЗД или погасени по давност биха били
вземанията преди 04,07,2016год. С оглед релевираните периоди за вземания възникнали в периода след
05,07,2016год. възражението е
неоснователно.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски съобразно
уважената част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 5150,69лв.
от общо 5479,46 лв., от които: 5179,46 лв. – държавна такса и 300,00 лв. –
депозит за вещо лице.
На осн. чл.78,
ал.1, вр.т. 12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът
следва да установи и разноските в заповедното производство, съобразно уважената
част на иска, които съдът намира за доказани в размер на 9515,75лв. от общо 10123,14
лв., от които 5179,46лв. – държавна такса и 4943,68лв. – адвокатско
възнаграждение.
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК на ответниците С.Г.Н. и Н.Ж.Н. се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 7,50лв. от 150,00 лв.
– депозит за вещо лице.
На осн. чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. и съобразно отхвърлената част
от исковата претенция на адв.И. се дължи адв.
Възнаграждение определено по реда на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, съобразно
материалния интерес по делото или сума в размер на 335,47лв. от общо 6709,46лв.
/Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК заявено с молба от 23,10,2020год.
е неоснователно, с оглед определянето му по реда на НМРАВ/.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, съдебен адрес: *** по предявените
обективно съединени искове, с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и
ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 92, ал.1 от ЗЗД, че С.Г.Н., ЕГН **********
и Н.Ж.Н., ЕГН ********** и двете със съдебен адрес: ***, офис 11, дължат солидарно на „Ю.Б.“ АД следните
суми по Договор за кредит № 538-77/2008, Продукт Нов алфа кредит за покупка,
строителство и ремонт от
07,10,2008год.: 116618,90евро–главница,
ведно със законната лихва от 04,07,2019год. до окончателното изплащане на
вземането; 5535,15евро– възнаградителна лихва, за периода от 05,07,2016год. до 22,02,2019год.; 3099,26 евро– наказателна лихва, за периода от 05,07,2016год. до 02,07,2019год.; 897,28 лв.– разноски за заплатена такса за подновяване на ипотека, за
които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
38427/2019 г. на СРС, 165 с-в., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над 116618,90евро до размера от 119821,93евро като погасен по давност, а за разликата над 119821,93евро до пълния предявен размер от
122528,80 евро като неоснователен,
иска за възнаградителна лихва за периода от
05,07,2016год. до 22,02,2019год. за разликата над 5535,15евро до пълния
предявен размер от 6180,29 евро като
неоснователен, както и иска за сумата 143,69 евро – заплатени от ищеца
застрахователни премии като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.Г.Н., ЕГН ********** и Н.Ж.Н.,
ЕГН ********** и двете със съдебен адрес: ***, офис 11 да заплатят на „Ю.Б.“ АД,
ЕИК *******, съдебен адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 5150,69лв., разноски.
ОСЪЖДА
С.Г.Н., ЕГН ********** и Н.Ж.Н., ЕГН ********** и двете със съдебен адрес: ***,
офис 11 да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр.т.12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, сумата от 9515,75лв., разноски по
гр.д.№38427/2019год. по описа на СРС, 165 състав.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, съдебен адрес: *** да заплати на С.Г.Н.,
ЕГН ********** и Н.Ж.Н., ЕГН ********** и двете със съдебен адрес: ***, офис 11,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 7,50лв.- разноски.
ОСЪЖДА
„Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, съдебен адрес: *** да заплати на адвокат И.М.И., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., сумата от 335,47лв.
– адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2
седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: