№ 28449
гр. София, 02.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110123545 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на “***“ ЕАД срещу “***“ ООД,
с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 13308/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
- 1048,50лв. - месечни такси за предоставяне на услугата Бизнес телевизия за
периода 21.10.2023г.-20.04.2024г.;
- 105,26лв. - мораторна лихва върху горната сума за периода 25.12.2023г.-
04.03.2025г.;
- 34,56лв. - такса събиране на дължими суми, дължима на основание т. 27.1 от
ОУ, начислена с фактура № *********/23.02.2024г.;
- 3,30лв., представляваща мораторна лихва върху горната главница от 34,56лв.
за периода 25.03.2024г.-04.03.2025г.;
- 1900лв. - неустойка за предоставено, но невърнато оборудване,
представляващо 19 броя ТВ приемници (за всеки по 100лв.);
- 132,43лв. - мораторна лихва върху горната сума за периода 26.06.2024г.-
04.03.2025г. (по 6,97лв. за всяка главница от по 100лв.);
ведно със законната лихва върху главните вземания от 05.03.2025г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за използване на
електронни съобщителни услуги с ID ***, партида № ***, ID на клиент № **** от дата
13.07.2023г. С приложение № 1/12.07.2023г. за срок от две години била активирана
услугата Бизнес ТВ с месечна такса от 150лв. без ДДС, която впоследствие била
индексирана. Съгласно т.5.1 от приложението, на абоната били предоставени за
временно ползване за срока на договора 19 бр. ТВ приемници, които бил длъжен да
върне според т. 5.3 при прекратяване на договора. Счита, че е предоставил услугата
през процесния период, като не била заплатена стойност от 1048,50лв. Дължала се и
такса от 34,56лв. за събиране на дължимите суми. Поради невръщане на оборудването,
на основание т. 6.3.2 операторът имал право на обезщетение в размер на стойността на
оборудването според действащия ценоразпис на оператора. Договорът бил прекратен
от 11.05.2024г. поради неизпълнение задълженията на ответника на основание т.54.12
от ОУ. Ответникът изпаднал в забава и дължал мораторна лихва.
1
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Твърди, че ищецът имал задължение да предостави услуга с
определено качество и съдържание, а от сключване на договора същият е в
неизпълнение. Предоставената услуга била с изключително ниско качество – липса на
картина или звук, липса на обхват на интернета, липса въобще на телевизия и интернет
за определен период от време. Твърди, че са подавани десетки сигнали, като на адреса
идвали 6 пъти техници за отстраняване на технически проблеми. Счита, че за
процесния период 21.10.2023г.-20.04.2024г. не дължи цена, тъй като не е получил
услуга. Отрича ищецът да е извършил действия или разходи, за да се дължи сумата от
34,56лв. – такса за събиране на дължими суми. Оспорва и претенцията за неустойка,
като твърди, че през м.10.2023г. негов представител се свързал с кол центъра на ищеца
и подал уведомление, че прекратява договора поради неизпълнение на задълженията
на ищеца, както и заявил, че следва негови представили да се явяват, за да си получат
оборудването. Те обаче не го сторили, като били подканени втори път за това. Счита,
че самият ищец е в забава. Прави възражение за нищожност на неустойката поради
противоречие с добрите нрави. Отрича да е изпадал в забава и да дължи мораторна
лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото,
намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, ал. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределението на
доказателствената тежест е както следва:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, ведно с приложения към него и общи
условия, срещу определена цена; предоставяне на услугите с необходимото качество за
процесния период, за което съдът му указва, че не сочи доказателства; настъпване
изискуемостта на вземанията и техния размер; клауза, приета от ответника, въз основа
на която да се дължи такса събиране на дължими суми и нейния размер; предоставяне
на соченото оборудване на ответника, прекратяване на договора за мобилни услуги и
наличието на клауза, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на по 100лв. за
всяко невърнато оборудване след прекратяване действието на договора; изпадане на
ответника в забава и размерът на мораторната лихва.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му,
включително некачествено предоставяне на услугата, извършени оплаквания за
неизправност на услугата – прекъсване на интернет и телевизия и др., посещение на
адреса на техници на ищеца за отстраняване на повреди; подаване на уведомление за
прекратяване на договора поради лошото качество на услугата, за което съдът му
указва, че не сочи доказателства; връщане на оборудването (за което не сочи
доказателства); поставяне на ищеца в забава като кредитор.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им,
че между тях е възникнало валидно договорно правоотношение по сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, ведно с приложения и ОУ към него, с
2
които е уговорено предоставянето на услугите по сочения план бизнес ТВ на
твърдяната стойност; предоставяне на описаното от ищеца оборудване на ответника.
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че е допустимо и относимо искането на ответника за събиране на
гласни доказателства относно качеството на услугата и нейното доставяне, но следва
да бъде допуснат само един свидетел на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.09.2025г.
от 10:20ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба
документи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
при режим на довеждане от ответника в насроченото открито съдебно заседание, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на втори свидетел.
УКАЗВА на ответника да води допуснатия му свидетел в насроченото открито
съдебно заседание, като в случай че не го стори, без наличие на обективна и
уважителна причина за това, установена с надлежни доказателства, съдът ще отмени
определението, с което го е допуснал.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3