Определение по дело №482/2018 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№   532/29.0/.    2018 година                      Град Варна

 

 

Апелативен съд - Варна                                                                  търговско отделение

на горепосочената дата                                                                                  Година 2018

в закрито заседание в състав :    

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                         

като разгледа докладваното от А. Братанова в.т.д. № 482/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по въззивна жалба на НЗОК гр. София, чрез РЗОК-Варна, чрез гл.ю.к. И.-С., срещу решение № 526/04.07.2018г., постановено по т.д. № 850/2018г. по описа на ОС – Варна, с което на осн. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО и чл. 86 ЗЗД съдът е осъдил НЗОК-ГР. сОФИЯ да заплати на МБАЛ "СВЕТА МАРИНА" ЕАД – ГР. Варна  сумата от 26 299 лв., представляваща стойността на оказаната на здравноосигурени пациенти в периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. болнична помощ и вложени медицински изделия, както и за извършени амбулаторни и клинични процедури, дължими по Договор № 030811/25.02.2015 г., Договор № 031895/27.05.2016 г. и Договор № 032104/27.05.2016 г., както и сумата от 2 276,49 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода от 01.02.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 08.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2017 г. до окончателното заплащане на сумата.

Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Счита, че съдът неправилно е тълкувал нормата на чл. 35 ЗЗО. Неправилно са тълкувани и договорните норми касателно лимитирането на закупуваната от НЗОК болнична медицинска помощ в полза на здравноосигурените лица, което е довело и до неправилни изводи. Закупуването на болнична медицинска помощ от НЗОК чрез РЗОК се извършва в рамките на определения по нормативен път годишен бюджет на касата. Излага съображения за това, че законовите норми следва да се тълкуват в тяхната съвкупност, като същите въвеждат изискване бюджетите на болниците да са задължителни и НЗОК да заплаща тяхната стойност, поради което НЗОК и лечебните заведения биват обвързвани не само с договорите, но и с нормативната уредба. Излага съображения за това, че НЗОК не е поела задължение за закупуване на неограничена по количество (брой) болнична медицинска помощ, а напротив – до договорно установения размер, като отчетените и потвърдени за плащане дейности касата е заплатила. На следващо място излага съображения за това, че съдът не е коментирал всички събрани и приети по делото доказателства от съществено значение за правилното разрешаване на спора. Намира за неправилен извода на съда, че ищецът не е обвързан от лимитативно определения бюджет на касата за месец декември от календарната 2016г., поради което и на лечебното заведение се дължи заплащане на всички суми за осъществените от него дейности. При постановяване на решението си съдът не е съобразил и нормата на чл. 22 и сл. от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. От друга страна, болничните заведения разполагат и с други източници на приходи, както и средства и механизми за контролиране на разходите си. На последно място, излага оплаквания за това, че съдът не е отчел в достатъчна степен значението на типовите договори, с какъвто характер са процесните такива. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции срещи НЗОК да бъдат отхвърлени. Няма направени нови доказателствени искания Претендира сторените по делото разноски и за двете инстанции, както и възнаграждение за юрисконсулт.

В срока за отговор, при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК, ответната страна УМБАЛ „Света Марина” ЕАД гр. Варна излага съображения за неоснователност на жалбата с подробно изложени съображения за това. Намира обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Направените правни изводи са правилни, като до тях съдът е стигнал след обсъждане на всички събрани по делото доказателства и правилно изясняване на фактическата обстановка. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира сторените по делото разноски и за двете инстанции, както и възнаграждение за юрисконсулт.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК,, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 482/2018г. по описа на ВАпС в о. с. з. на 13.11.2018 г. от 14. часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: