Р Е
Ш Е Н
И Е № 326
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 22.11.2018 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от
втори ноември през две хиляди и осемнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева ,като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело № 516 описа на
ПАС за 2018 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна
жалба от НАП против постановеното
решение №276 от 18.05.2018 г. по
търг.дело №137/2018 г. по описа на Окръжен съд П. в частта му , с която е отхвърлен предявеният от НАП иск с правно
основание по чл. 694 от ТЗ за
установяване, че публичните вземания в общ размер 151 845,96 лв.,от които 101 439,46
лв. главница и 50 406,50 лв. лихви, установени с издадени ревизионни актове
от ТД на НАП-П.-ревизионен акт №**************-***-***/02.10.2015 г.,поправен с
акт за поправка №**************-***-***/09.10.2015 г.,обезпечени със
запор,наложен с постановление на налагане на обезпечителни мерки изх.№
РД-11-39/13.01.2016 г. на ТД на НАП-П.,вписан в Ц.Р.О.З., включени в одобрения
от съда по несъстоятелност списък на служебно приетите вземания по чл.687,ал.2
от ТЗ, подлежат на удовлетворяване по
реда на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.
Жалбоподателят НАП е останал
недоволен от решението в обжалваната му част, с което не е призната поредност
за удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ. Счита ,че е неправилно ,постановено
в нарушение на материалния закон. В тази връзка е изложил доводите си за налагане на обезпечителна
мярка преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност
на длъжника ,както и че вписването на тази мярка не е елемент от фактическия състав за налагането на мярката.
На тази основа счита , че за процесните публични вземания следва да се предвиди
поредност за удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.
Моли решението в обжалваната част да бъде
отменено , като вместо него да се
постанови друго, с което да се уважи предявения установителен иск, като за процесните публични
вземания се предвиди поредност за удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.
Претендира направените разноски ,вкл. юрисконсултско възнаграждение
Ответникът
К.В.Г. ЕООД-в н. ,ЕИК *********, не е представил отговор , както и не е
ангажирал становище в съдебно заседание по повод подадената въззивна жалба.
Ответникът-синдикът на дружеството в
несъстоятелност Д.М. също.
Съдът ,след като се запозна с акта предмет на
обжалване ,наведените оплаквания, както и
след преценка на събраните по делото
доказателства , намери за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето
защо , следва да се пристъпи към
разглеждането и по същество ,като се обсъдят доводите на жалбоподателя съгласно
чл.269 от ГПК.
Предмет
на въззивната жалба е решението по чл.694 от ТЗ в отхвърлителната му част , с
която не е призната поредност за удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 за процесните
вземания - публични вземания в общ размер
151 845,96 лв.,от които 101 439,46 лв. главница и
50 406,50 лв. лихви, установени с издадени ревизионни актове от ТД на
НАП-П.-ревизионен акт №**************-***-***/02.10.2015 г.,поправен с акт за
поправка №**************-***-***/09.10.2015 г.,обезпечени със запор,наложен с
постановление на налагане на обезпечителни мерки изх.№ РД-11-39/13.01.2016 г.
на ТД на НАП-П.,вписан в Ц.Р.О.З..
Видно
от исковата молба ,ищецът НАП твърди, че е открито производство по
несъстоятелност за ответника К.В.Г. ЕООД с решение №412 от 08.08.2017 г. по т.д.№537/2016
г. по описа на Окръжен съд П.. Пред съда по несъстоятелността е предявил публични
вземания в т.ч. и процесните вземания, които са приети от синдика и включени в
списъка на служебно приетите вземания с
поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.6,но не в претендираната
поредност по т.1.
Твърди
също така ,че е подал възражение срещу поредността на удовлетворяване на
вземанията му, оставено без уважение с определение от 05.02.2018 г.по
ч.т.д.№713/2017 по описа на Окръжен съд П., обявено в Търговския регистър на
09.02.2018 г. По този начин обосновава правния си интерес от завеждането на
иска по чл.694 от ТЗ.
Видно
от обстоятелствената част на исковата молба , ищецът счита , че е
привилегирован кредитор,тъй като има наложени обезпечителни мерки по реда на
ДОПК,вписани в Ц.Р.О.З.. В тази връзка се позовава на постановление изх.№
РД-11-39/13.01.2016 г. на ТД на НАП-П., с което за обезпечаване на вземанията
му са наложени запори върху описаните
три бр.моторни превозни средства на ответника,което постановление е вписано в Ц.Р.О.З.
под №************* и №*************. С оглед липсата на нормативно установена
пречка за вписването на наложения запор
след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу
длъжника ,доколкото същият е наложен преди тази дата, поредността на
удовлетворяване следва да е по т.1 .
При
така наведените твърдения в исковата молба ,предмет на установяване е наличието или не на привилегия на приетите
процесни вземания. В тази връзка ищецът е представил писмени доказателства. От
посоченото постановление на публичен изпълнител се установява , че е
наложен запор върху движими вещи-три
описани автомобила, на основание чл.200, вр.чл.202, вр.чл.195 от ДОПК. От
удостоверение за вписвания по името на
длъжник в Ц.Р.О.З. се установяват вписванията към 23.08.2017 г. по партидата
на К.В.Г. ЕООД. Налице са вписвания под №************* и №*************
на 22.08.2017 г. на разпореждания за служебно вписване на запор на
имуществото по чл.4 от ЗОЗ в полза на
НАП. Приложени са и молбата за предявяване на вземанията ,изготвените списъци
от синдика ,възражението ,както и определението на съда ,разгледал
възражението.
Привилегиите
на вземанията , както и редът на вземанията са уредени в чл.722 от ТЗ. Съгласно
чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ, при извършване на разпределение на осребреното имущество
първо се изплащат вземанията ,които са обезпечени със залог или ипотека , или
запор или възбрана, вписани по реда на
ЗОЗ – от получената сума при реализация на обезпечението.
От
представените доказателства към исковата молба се установява ,че срещу длъжника
са издадени ревизионни актове, които подлежат на принудително изпълнение на основание чл.209 от ДОПК, независимо дали
са обжалвани. Вземанията по тези актове са обезпечени чрез налагане на
запор върху три автомобила с постановление на публичния
изпълнител от 13.01.2016 г. От приложеното удостоверение се удостоверяват вписванията по партидата на
длъжника към 23.08.2017 г.,като се установяват посочените две служебни
вписвания на запор върху имуществото на длъжника по чл.4 от ЗОЗ в полза на НАП
на 22.08.2017 г.
Запорът е наложен преди датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност-08.08.2017 г. по предприето изпълнение по реда на ДОПК. Вписването
по ЗОЗ е след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност-08.08.2017 г.
Вписването
по реда на ЗОЗ създава привилегия на
кредиторите в производството по несъстоятелността на основание разпоредбата на
чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ. Съгласно чл.30 от ЗОЗ, вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от момента на
вписването . От този момент заложният кредитор би могъл да противопостави
правата си срещу останалите кредитори .
Т.е. той може да се удовлетворява предпочтително пред останалите кредитори. При открито производство по несъстоятелност,какъвто
е настоящият случай, за да има действие, привилегията следва да е възникнала до
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Окръжният
съд е достигнал до същите изводи относно противопоставимостта,като подробно е
изложил съображенията си в тази връзка. Ето защо, следва да се препрати към
мотивите му на основание чл.272 от ГПК. Не се установяват оплакванията на
жалбоподателя за неправилност във въззивната жалба и тя следва да се остави без
уважение,като се потвърди обжалваното решение.
Водим от гореизложеното, апелативният съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №276 от 18.05.2018 г. по търг.дело №137/2018 г. по описа на Окръжен
съд П. в отхвърлителната му част , с която е отхвърлен предявеният от НАП иск с правно основание по чл. 694 от ТЗ за установяване, че публичните вземания в общ
размер 151 845,96 лв.,от които
101 439,46 лв. главница и 50 406,50 лв. лихви, установени с издадени
ревизионни актове от ТД на НАП-П.-ревизионен акт №**************-***-***/02.10.2015
г.,поправен с акт за поправка №**************-***-***/09.10.2015 г.,обезпечени
със запор,наложен с постановление на налагане на обезпечителни мерки изх.№
РД-11-39/13.01.2016 г. на ТД на НАП-П.,вписан в Ц.Р.О.З., включени в одобрения
от съда по несъстоятелност списък на служебно приетите вземания по чл.687,ал.2
от ТЗ, подлежат на удовлетворяване по
реда на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.