№ 25735
гр. София, 12.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110176685 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3-4 и чл. 130 от ГПК.
Искова молба, по която е образувано делото е оставена без движение, съгласно
Разпореждане №27305/2025 г, Разпореждане №45543/2025г. и Разпореждане №
59927/2025 г. Предмет на искова молба са осъдителни искове за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на две движими вещи. В тази връзка
ищецът е следвало да поясни изрично за всяка движима вещ период на иска с
начална и крайна дата с ден, месец и година, като съобрази, че искова молба е
подадена на 23.12.2024 г. и тази дата е недопустимо да бъде част от периода;
повторно е указано да посочи крайна дата на периода, за който търси
обезщетение за лишаване от ползване; а за претенцията "ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на изтичане на срока за доброволно
изпълнение по покана за доброволно изпълнение вх. №20295/07.11.2024 г. по
описа на ЧСИ А Б рег. №*** район на действие СГС - 18.11.2024 г. до датата на
възстановяване възможността на ползването на автомобилите от ищеца" е
указано да съобрази, че това е отделен иск, доколкото претендира обезщетение за
забава преди датата на подаване на искова молба, който Ако предявява да
индивидуализира с размер и период с начална и крайна дата, посочена с ден,
месец и година, което да е по отношение на всеки един автомобил, и внесе
дължимата държавна такса за всеки акцесорен иск по сметка на Софийски
районен съд - минимална 50 лв. или общо 100 лв. и представи за това
доказателство в указания срок, с посочено основание на плащане -номера на
делото; дава последна възможност на ищеца да посочи за претенцията за
обезщетение за лишаване от ползване по отношение на всеки един автомобил
период с начална и крайна дата- с ден, месец и година, или обоснове правен
интерес за период след датата на подаване на искова молба.
В изпълнение на указанията ищецът поддържа, че автомобилите се намират във
владение на ответницата и не може да посочи крайна дата на периода на
обезщетението, като с молба-уточнение от 24.02.2025 г. в т. 5 посочва само
начална – 11.11.2024 г. а с молба-уточнение от 26.03.2025 г. до „датата на
възстановяване на възможността за ползване на автомобилите от ищеца“. За така
предявения период исковете са недопустими.
Според общото правило на чл. 124, ал. 1 от ГПК предмет на осъдителния иск е
претендираното от ищеца изискуемо притезателно право; следователно правен
интерес от този иск като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта
е налице при наведени от ищеца твърдения, че притежава изискуемо
1
притезателно право спрямо ответника, което съществува към датата на
предявяването на иска (подаване на искова молба). Изключение от това правило
относно предмета на осъдителния иск е уредено в чл. 124, ал.2 от ГПК, според
която норма „може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни
повтарящи се задължение, дори тяхната изискуемост да настъпва след
постановяване на решението.“ В тази хипотеза предмет на делото е вземане,
което е възникнало и съществува към предявяването на иска, но изискуемостта
му още не е настъпила; но тя не е налице в конкретния случай. Вземането на
ищеца за горепосочения период не е съществуващо вземане към датата на
предявяване на исковете: при повтарящи се задължения по смисъла на чл.124,
ал.2 ГПК те са вече възникнали при подаване на исковата молба, но
изискуемостта им зависи само от настъпването на срока, след който те стават
дължими; в случая обаче вземането на ищеца се родее с това по чл.59. ал.1 ЗЗД
за периода от предявяване на исковете до предаване на владението върху МПС,
зависи не само от изтичането на определен срок, а и от поведението на
ответника, свързано с тяхното ползване през този срок и лишаването на ищеца
от това ползване, и за така очертания период това не са искове за повтарящи се
задължения по см. на чл. 124, ал. 2 от ГПК, а касаят бъдещи вземания наищеца.
Недопустим е осъдителен иск за бъдещо вземане, което не е възникнало към
датата на предявяване на иска (вж. Решение №1232/02.12.2008 г. по гр.д.
№5407/2007 г.на ВКС, Определение №587/12.10.2009 г. по ч. т.д.№542/2009 г. на
ВКС и др.).
Относно искането за заплащане на "ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение по покана за
доброволно изпълнение вх. №20295/07.11.2024 г. по описа на ЧСИ А Б рег. №***
район на действие СГС - 18.11.2024 г. до датата на възстановяване възможността
на ползването на автомобилите от ищеца", доколкото отделно се претендира и
законна лихва върху главниците от подаване на искова молба до окончателното
плащане на предявеното вземане, с молба-уточнение от 12.05.2025 г. липсва
уточнение, съобразно указанията на съда по размер и период на акцесорната
претенция за лихва, начислена преди подаване на исковата молба.
Неизпълнението на дадените по реда на чл. 129, ал. 2 и ал. 4 ГПК указания, във
връзка с редовността на исковата молба, представлява предвидено от закона
основание за нейното връщане и прекратяване производството. Повторно даване
на указания на ищеца за отстраняване нередовности на искова молба би
противоречало на изискването за процесуална дисциплина; както и нарушило
прогласения в чл. 9 ГПК принцип за равнопоставеност на страните в
гражданския процес, като поставя една от тях в привилегировано положение
спрямо противната и би превърнало съдът в неин помощник.
Ето защо, съдът на основание чл. 129, ал. 3- 4 и чл. 130 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, ведно с молба-уточнение от 24.02.2025 г., 26.03.2025 г. и
от 12.05.2025 г., по която е образувано гр. дело №76685/2024 г. по описа на СРС
в частта й относно предявените осъдителни искове за периода от датата на
предявяване на исковете – 23.12.2024 г, до датата на възстановяване на
възможността за ползване на автомобилите от ищеца; и за заплащане „ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на изтичане на срока за
доброволно изпълнение по покана за доброволно изпълнение вх.
№20295/07.11.2024 г. по описа на ЧСИ А Б рег. №*** район на действие СГС -
2
18.11.2024 г. до датата на възстановяване възможността на ползването на
автомобилите от ищеца“.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №76685/2024 г. по описа на СРС в
частта относно предявените осъдителни искове за периода от датата на
предявяване на исковете – 23.12.2024 г., до датата на възстановяване на
възможността за ползване на автомобилите от ищеца; и за заплащане „ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на изтичане на срока за
доброволно изпълнение по покана за доброволно изпълнение вх.
№20295/07.11.2024 г. по описа на ЧСИ А Б рег. №*** район на действие СГС -
18.11.2024 г. до датата на възстановяване възможността на ползването на
автомобилите от ищеца“.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му.
Препис от настоящото определение да се връчи на ищеца.
Делото да се докладва след срока за обжалване за продължаване на
съдопроизводствените действия по реда на чл. 131 и сл. от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3