Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение I-21 състав в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 14246
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗС.
Обстоятелства, на които се
основава искът.
Ищците И.К.В., Е. К.П. и С.М.И. твърдят, че са
собственици по наследство и реституция, като наследници на М.И.Ю., М.И.П.и Н.М.Г.,
на следния недвижим имот: магазин, находящ се на партерен етаж на триетажна
външна къща на бул. „**** в гр. София, целия със застроена площ 76,03 кв. м,
състоящ се от търговска зала с площ 40,30 кв. м, второ ниво с пробни кабини с
площ от 14,10 кв. м, коридор с площ 2,50 кв. м, санитарен възел с площ 1,96 кв.
мпри съседи: запад – бул. „****, юг – двор, север – калкан, изток – две
помещения на наследниците на М.Ю., заедно с 9,67 % ид.части от общите части на
сградата. С договор за замяна, сключен с нотариален акт № 173 том ІІ рег. №
8652 от 09.12.2004 г. на нотариус Е.П., дружество „Т.– Т.“ АД прехвърлило на
ответника „Х.х.х.“24/40 идеални части от описания магазин, който според
твърдението на ищците, бил тяхна собственост.
Ищците излагат, че техният
общ наследодател М.И.Ю. с крепостен акт № 990 д. 1594/10.07.1910 г. закупил
празно дворно място и в периода 1911 г. – 1914 г. построил две жилищни сгради –
вътрешна в двора и външна с лице към бул. „****. С архитектурен проект от 1911
г. било предвидено в партерния етаж на външната сграда да се изградят два
магазина, три сталбищни клетки, две помещения, тоалетна, общо преддверие и
коридори.
С решение от 09.12.1948 г.
на комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС от М.И.Ю. били отчуждени следните имоти: единия
магазин и двете стаи зад него, находящи се във външната къща на бул. ****, гр.
София, заедно с принадлежащите към тях съответни части на сградата, както и
70/100 ид.части от общите части на сградата и мястото. В цитираното решение се
посочвало, че не се отчуждават вторият етаж от вътрешната къща и магазин
(парфюмерия), граничещ със сградата на Д.А.на бул. „****, а от външната страна
– втория етаж, първия етаж и таванските помещения, които оставали в собственост
на М.Ю.. Отчужденият магазин впоследствие бил преобразуван в два магазина при
ползване от държавни предприятия, чрез разбиване на вътрешна преградна стена.
Ищците твърдят, че освен отчуждения магазин, бил завзет и вторият (северен)
магазин – парфюмерия, без да е бил отчуждаван, т. е. бил отнет без правно
основание. Това пораждало реституционни последици и спрямо този магазин, на
основание чл. 2 ал. 2 от ЗВСОНИ. Ищците твърдят, че Н.М.Г.и М.И.П.са придобили
чрез наследяване на общия си наследодател М.И.Ю. и по реституция ex lege и собствеността двата магазина
(северния и южния) по първоначалния проект от 1911 г. Със заповед РД-57-1186 от
06.04.1993 г. на кмета на София било наредено на ищците да се предаде
владението върху възстановените имоти. През м. май 1993 г. на ищците било
предадено владението върху целия магазин от 76 кв. м, защото имотът към този
момент представлявал един обединен магазин. Ищците твърдят, че от предаването
на владението започнали да владеят целия имот с намерение да го своят, тъй като
считали, че техните наследодатели Н.Г.и М.П.са придобили по наследство и
реституция целия магазин. На 15.02.1994 г. първите двама ищци и М.П.сключили
договор за наем на целия магазин от 76 кв. м, с наемател „П.“ ООД. Двата
магазина били обединени с извършване на вътрешни преустройства, узаконени с акт
за узаконяване № 51 от 16.07.1999 г.: пристройване на санитарен възел,
премахване на северно стълбище и разделяща стена (премахната през 1949 г.),
обособена търговска площ от 40,30 кв. м. Преустройството било изпълнено със
средства на наемателя „П.“ ООД. Ищците твърдят, че след 1993 г. силата на
ЗВСОНИ с решение № 1045 от 20.07.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г. тяхното владение
върху процесния имот продължило непрекъснато, спокойно и явно. Липсвали
доказателства за предприети действия за прекъсване на давността, нито давността
е спирала да тече. На това основание ищците твърдят, че в тяхна полза е изтекла
придобивната давност от 10 години на 31.05.2003 г.
Искания.
На
основание изложените обстоятелства, ищците правят искане до съда да
признае за установено по отношение на ответника „Х.Х.Х.“ АД гр. София, че
ищците И.К.В., Е. К.П. и С.М.И. са собственици, по силата на давностно
владение, на реална част от магазин, находящ се на партерен етаж на триетажна
външна къща на бул. „**** в гр. София, целия със застроена площ 76,03 кв. м,
състоящ се от търговска зала с площ 40,30 кв. м, второ ниво с пробни кабини с
площ 14,10 кв. м, коридор с площ 2,50 кв. м, санитарен възел с площ 1,96 кв. м,
при съседи: запад бул. „****, юг – двор, север – калкан, изток – две помещения
на наследниците на М.Ю., заедно с 9,767 % ид. части от общите части на
сградата, която реална част съответства на северен магазин, изграден и
разположен в северозападния ъгъл на партерния етаж на триетажна външна къща на
бул. „**** в гр. София с размери 4,00 на 4,28 м (светла площ) и със застроена
площ от 22,48 кв. м, която реална част е посочена по границите, повдигнати в
зелено по проект за заснемане на узаконяване от м. 03.1998 г. от ЕТ „Пирго“,
както и на второ ниво с пробни кабини от 14,10 кв. м (т. 2, отбелязано по
заснемането), коридор 2,50 кв. м (т. 3, отбелязано по заснемането) и санитарен
възел 1,96 кв. м (т. 4, отбелязано по заснемането), както и площта на
разрушената вътрешна преградна стена в търговската зала.
Ищците правят до съда и
искане по чл. 537 ал. 1 от ГПК, при уважаване на предявения установителен иск,
да отмени нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 168 том ІІ рег. № 8525,
нот. дело № 318 от 03.12.2004 г. на нотариус Е.П. рег. № 379 на НК, легитимиращ
ответника като собственик на имота.
Възражения на ответника.
Ответникът „Х.Х.Х.“ АД гр. София оспорва иска със
следните възражения:
1. Възражение за недопустимост на иска. Ответникът се
позовава на две съдебни решения, чийто предмет са били искове за собственост на
същия имот въз основа на реституция и при евентуалност въз основа на давностно
владение:
- решение от 04.03.2014 г. по гр. дело № 8486/2012 г.
на СГС ІV-Б с-в, влязло в сила на 16.01.2015 г., с което съдът е признал ищцата
С.И. за собственик на 1/5 ид. част от реална част от магазин, която е бившият
южен магазин, , заедно с ½ ид. част от 32,07идеали части от прпобни
кабини, коридор, санитарен възел и площта на разрушената преградна стена;
- решение от 08.04.2013 г. по гр. дело № 4411/2011 г.
на СГС І-18 с-в, влязло в сила на 03.02.2016 г., с което съдът е признал ищците
И.В. и Е.П. за собственици на 1/5 ид. част от процесния магазин, по което дело
отново била обсъдена придобивната давност като заявено от ищците основание за
придобиване на имота.
Ответникът обосновава недопустимост на иска и с висящо
делбено производство по гр. дело № 9704/2005 г., приключило във фаза на
допускане на делбата в първата инстанция, в която фаза от ищците не били
направени възражения за собственост на основание давностно владение.
2. Възражения по
същество:
- оспорване на твърдението за изтекла в полза на
ищците придобивна давност;
- оспорване твърдението за придобиване на имота от
ищците по наследство и реституция и твърдението за завземане без отчуждаване на
процесния имот (идентичен с бившия северен магазин) в сградата на бул. „****,
което да обуславя възстановяване на имота по реда на чл. 2 ал. 2 от ЗВСОНИ;
- твърдение, че процесният имот – северна част от
магазин, е бил отчужден по реда на ЗПИНМ;
- оспорване твърдението за предаване на ищците през
1993 г. на владението върху целия магазин със застроена площ от 76 кв. м.
Съдът след като взе
предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства,
установи следното:
По допустимостта на иска.
С
решение от 04.03.2014 г. по в. гр. дело № 8486/2012 г., влязло в сила на
16.01.2015 г., СГС е отменил първоинстанционно решение № 168 от 05.01.2008 г.
по гр. дело № 12704/2005 г. на СРС и вместо това е признал за установено по
отношение на „Т.– Т.“ АД и „Х.х.х.“ АД, че С.М.И. е собственик на ½
идеална част от реална част от магазин, находящ се на партерния етаж на
триетажната външна къща на бул. „**** в гр. София, целия с разгъната застроена
площ от 76,03 кв. м, състоящ се от търговска зала с площ 40,30 кв. мвторо ниво
с пробни кабини с площ от 14,10 кв. м, коридор с площ от 2,50 кв. м, санитарен
възел с площ от 1,96 кв. м, при съседи: запад - бул. „Витоша“, юг - двор, север
– калкан и изток – две помещения на наследниците на М. Ю., , заедно с 9,67%
ид.части от общите части на сградата и от мястото, в което е построена, цялото
с площ от 380 кв. м, и съставляващо имот пл. № 2 от кв. 391 по плана на гр.
София м. „Центъра“ при съседи: бул. „Витоша“, УПИ ХVIII, имот пл. № 16, имот пл. № 3 и имот
пл. № 16, така както тази реална част от магазина е посочена по границите,
повдигнати в оранжево по проект за заснемане за узаконяване от м. март 1998 г.
от ЕТ „Пирго“, съгласно копие от чертеж – разпределение по гр. дело №
12704/2005 г. стр. 6. Със същото решение съдът признал за установено, че С.М.И.
е собственик на ½ ид.част от 32,07 ид.части от частта от същия магазин,
посочена по т. 2, 3 и 4 по същия проект за заснемане и узаконяване – второ ниво
с пробни кабини 14,10 кв. м (т. 2 по заснемането), коридор 2,50 кв. м (т. 3 по
заснемането) и санитарен възел от 1,96 кв. м (т. 4 по заснемането), както и
площта на разрушената вътрешна преградна стена, като проектът за заснемане и
узаконяване се счита за неразделна част от решението.
С решение № 2552 от 08.04.2013 г. по
гр. дело № 4411/2011 г., влязло в сила на 03.02.2016 г., СГС признал за установено по отношение на „Т.–
Т.“ АД и „Х.х.х.“ АД, че И.К.В. и Е. К.П. са собственици по наследство и реституция
на 1/5 ид. част от магазин, находящ се на партерния етаж на триетажна външна
къща на бул. „****, със застроена площ от 76,03 кв.м, състоящ се от търговска
зала, пробни кабини на второ ниво, коридор, санитарен възел, с идентификатор
68134.102.145.1.1, заедно с 9,67 ид. части от общите части на сградата и
мястото, цялото с площ от 380 кв. м, съставляващо имот с пл. № 2кв. 391 по
плана на гр. София м. „Центъра“ с идентификатор 68134.102.14.
От петитума на исковата молба по гр.
дело № 12704/2005 г. на СРС, допълнена с допълнително становище от 10.01.2006
г. (л. 40) е видно, че ищцата претендира признаване на идеална „аст от
недвижимия имот, придобит по наследство и реституция. Поради това, въпреки че
не е обозначено изрично в диспозитива на цитираното решение, следва да се
приеме, че правото на собственост на ищцата върху идеални части от имота е
признато на основание наследство и реституция, а отхвърлителната част е по иска
в останалата му част, предявен на същото основание. Въпреки че в първоначалната
искова молба ищцата сочи като евентуално основание придобивна петгодишна
давност, в уточнението от 10.01.2006 г. това основание не е посочено, поради
което съдът приема, че не е бил предявен иск за собственост на основание
давностно владение и съдът не се е произнасял с отхвърлителен диспозитив на
това основание.
В диспозитива на второто цитирано
решение изрично е указано, че съдът признава право на собственона ищците на 1/5
идеална част от имота на аснование наследство и реституция и отхвърля
претенцията в останалата част на същото основание. По това дело няма предявен
иск за собственост на основание давностно владение и няма произнасяне на съда
за право на собственост, претендирано на това основание.
Тези съображения дават основание на
съда да приеме, че предявеният иск, предмет на настоящото производство, за
установяване правото на собственост на ищците върху реална част от магазина на
основание давностно владение, е допустим.
Факти по делото.
По
делото е установено, че сградата, в която се намира имотът, чиято реална част
се претендира, е изградена в имот с идентификатор 68134.102.14 по кадастралната
карта, съответстващ на УПИ ХI-14 по плана на гр. София м. „Центъра“. В поземления имот са
изградени две сгради, като съгласно заключението на техническата експертиза, магазинът
се намирана приземния етаж на четириетажна сграда, изградена по лицето на
поземления имот към бул. „Витоша“. Според проекта от 1900 г. било предвидено
изграждането на два магазина. По реда на ЗОЕГПНС от наследодателя на ищците бил
отчужден единият магазин, находящ се във външната сграда в поземления имоти две
стаи зад него, заедно с прилежащите им общи части на сградата. Правото на
собственост на ищците върху магазина било възстановено по реституция. След
възстановяването на собствеността, магазинът се е държал от „П.“ ООД гр. София
на основание договори за наем от 1994 г., 1999 г. и договори от 2001 – 2004 г.
(л. 52-55). През 1999 г. било извършено преустройство, с което двата магазина
били обединени в един магазин, което преустройство било узаконено с акт за
узаконяване № 51 от 16.07.1999 г. на основание заснемане за узаконяване (л. 104-106).
Съгласно заключението на вещото лице, преди преустройството северната част на
съществуващия магазин е представлявала самостоятелен обект – магазин,
разположен в северозападния ъгъл на партерния етаж на сградата, със застроена
площ 24,45 кв. м, при граници: от югозапад – магазин, разположен в югозападния
ъгъл на партерния етаж на сградата; от югоизток – стълбищна клетка и общо
преддверие; от северозапад – бул. „Витоша“, от североизток – калкан на сградата
на бул. „*****По делото са разпитани като свидетели В.Б., Д.Т., Х.К.и Е.М..
Според показанията на свидетелите Б.и Т., собстевносттта върху магазина била
възстановена на ищците след 1990 г. и ищците са владеели имота. Свидетелите не
описват разположението на самия обект в сградата и помещенията, от които е
съставен. Такова описание се съдържа в показанията на свидетелката К., според
която при постъпването ѝ през 1997 г. в сградата били обособени два
магазина. Северният магазин според заключението на вещото лице, описан от
свидетелката като „левия“ от 1997 г. до 1999 г. се ползвал от „Т.“ като
изложбена зала. Според твърдението на св. К., през 1999 г. активите на „Т.“
преминали към новото дружество „Т.Т.“ АД. Свидетелката твърди, че не е
извършвала фактическо предаване на магазина между 1997 г. и 1999 г.
Според свидетелката Е.М. т.нар. „ляв“ магазин се е
владеел от „Т.“ между 1997 г. и 1999 г. Тази свидетелка също не дава показания
за фактическо предаване на магазина, докато е работела в „Т.“. В показанията си
свидетелката М.излага, че през 2000 – 2001 г. при вливането на „Т.“ АД в „Х.Х.“
АД, е писала уведомителни писма във връзка със завземане на имота от
„реститутите“.
Фактически и правни изводи.
Тези показания, съпоставени със заключението на вещото
лице и уточнението му в съдебно заседание, че между двата магазина е премахната
преградната стена, доказват, че най-късно от 2000 – 2001 г. ищците са владеели
целия имот, включително и северната част на магазина – предишен самостоятелен
магазин в северозападния ъгъл на партерния етаж на сградата. Косвено
доказателство за това е и съдържанието на констативния акт от 13.04.1999 г. (л.
31-34) и акта за узаконяване № 51 от 16.07.1999 г. и архитектурното заснимане (гр.
дело № 12704/2005 г. л. 104-106). От което е видно премахването на преградната
стена между двата магазина и обособяването им в един обект през 1999 г. Няма
доказателства за прекъсване на владението на ищците за периода до предявяването
на исковата молба. Поради това съдът приема, че за северната реална част от
магазина, за която не е признато правото на собственост на ищците по реституция,
е придобито от тях по силата на 10-годишно давностно владение. Предявеният иск
с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗС е
основателен, като границите на реалната част следва да се опишат според
описанието, дадено в заключението на вещото лице.
Искането за отмяна на нотариален акт за замяна на
недвижими имоти № 168 том ІІ рег. № 8525, нот. дело № 318 от 03.12.2004 г. на
нотариус Е.П. рег. № 379 на НК е несонователно, тъй като нотариалният акт не е
констативен, а за прехвърляне на вещно право върху недвижим имот (ТР
3-2012-ОСГК).
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Признава за установено по
предявен от И.К.В., Е. К.П. и С.М.И. срещу „Х.Х.Х.“ АД гр. София, че ищците И.К.В.,
Е. К.П. и С.М.И. са собственици, по силата на давностно владение, на реална част от магазин, находящ се
на партерен етаж на триетажна външна къща на бул. „**** в гр. София, целия магазин
със застроена площ 76,03 кв. м, състоящ се от търговска зала с площ 40,30 кв.
м, второ ниво с пробни кабини с плащ 14,10 кв. м, коридор с площ 2,50 кв. м,
санитарен възел с площ 1,96 кв. м, при съседи: запад бул. „****, юг – двор,
север – калкан, изток – две помещения на наследниците на М.Ю., заедно с 9,767 %
ид. части от общите части на сградата, която реална част съответства на предишен
северен магазин разположен в северозападния ъгъл на партерния етаж на триетажна
външна къща на бул. „**** в гр. София с размери 4,00 на 4,28 м (светла площ) и
със застроена площ от 22,48 кв. м, при граници: от югозапад – магазин,
разположен в югозападния ъгъл на партерния етаж на сградата; от югоизток –
стълбищна клетка и общо преддверие; от северозапад – бул. „Витоша“, от
североизток – калкан на сградата на бул. „******, описани съгласно заснемане за
узаконяване с дата 03.1998 г. (л. 47), неразделна част от решението, на второ ниво с пробни кабини от 14,10
кв. м (т. 2 по заснемане за узаконяване от м.03.1998 г.), коридор 2,50 кв. м
(т. 3 по заснемане за узаконяване от м.03.1998 г.) и санитарен възел 1,96 кв. м
(т. 4 по заснемане за узаконяване от м.03.1998 г.), както и площта на разрушената вътрешна преградна
стена в търговската зала, отбелязана с вълнообразна линия в заснемане за
узаконяване с дата 03.1998 г. (л. 47), неразделна част от решението, както
скицата – заснемане за узаконяване се приподписа от съда.
Отхвърля искането на И.К.В.,
Е. К.П. и С.М.И. за отмяна на нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 168
том ІІ рег. № 8525, нот. дело № 318 от 03.12.2004 г. на нотариус Е.П. рег. №
379 на НК.
Осъжда „Х.Х.Х.“ АД гр.
София да заплати на И.К.В. разноски в размер на 3743,39 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: