Решение по дело №73086/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 декември 2022 г.
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20211110173086
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13950
гр. С., 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110173086 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена „МАТ ГРУПА“ ЕООД, представлявано от
управителя В.К., чрез адв. Ж., срещу А. И. П., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 286, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 24 966,00 лева, представляваща дължимо възнаграждение по чл. 3, ал. 1
от договор от 20.03.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 21.12.2021 г. до заплащането на главницата на 16.08.2022 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
20.03.2020 г. между страните бил сключен договор за поръчка, по силата на който
довереникът е следвало да съдейства на доверителя във връзка с възникнало в негова полза
право на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
произтичащи от ПТП. Поддържа се, че ищецът е изпълнил договора, като е отправило
претенция от името на ответницата за изплащане на застрахователно обезщетение, водило е
кореспонденция, снабдило се е с медицинска документация, съдействало е на ответницата
при воденото срещу делинквента наказателно производство. Отделно от това се сочи, че
ищецът е съдействал на ответницата и за намиране на адвокат, който да я представлява по
образувано срещу застрахователя на делинквента гражданско дело. Отбелязва се, че като
краен резултат делинквентът, който е причинал на ответницата увреждания е осъден за
деянието си с влязла в сила присъда по НАХД 9725/2021 г. по описа на СРС, 94 състав, а
застрахователят му е осъден да заплати на ответницата обезщетение в размер на 70 000 лв.
за неимуществени вреди и 2430 лв. и 1899.44 лв. за имуществени вреди. Ищецът поддържа,
че при тези данни на него му се дължи възнаграждение по процесния договор за поръчка в
размер на 30% от получената от ответницата сума като обезщетение или 24 966.00 лв., която
иска да му бъде присъдена в настоящето производство с оглед липсата на извършено
доброволно плащане преди завеждане на делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който не
оспорва предявения иск. Твърди, че е заплатила на ищеца претендираната сумата в размер
1
на 24 966.00 лева, както и държавна такса за настоящото производство в размер на 998,64
лева, за което представя писмени доказателства. Поддържа, че предвид извършеното
плащане на посочените суми, за ищеца нямало правен интерес от водене на делото, поради
което моли същото да бъде прекратено.
Със становище от 26.08.2022 г. ищецът признава извършено след образуване на
настоящото дело плащане от ответницата на сумата в размер на 24 966,00 лева, както и
сумата от 998,64 лева, представляваща държавна такса за настоящото производство.
Поддържа, че е останала незаплатена претендираната с исковата молба законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2021 г. до заплащането
на главницата на 16.08.2022 г., която възлизала в размер на 1657,47 лева, както и адвокатско
възнаграждение за настоящото производство. Ето защо моли съда да осъди ответницата да
заплати на ищеца сумата в размер на 1657,47 лева, представляваща законната лихва от
21.12.2021 г. до датата на плащане на вземането на 16.08.2022 г., както и сторените разноски
за адвокатско възнаграждение. Поддържа, че в случай че ответницата заплати и тези суми,
ищецът ще предприеме съответните процесуални действия, доколкото воденето на
настоящото дело в този случай би станало безпредметно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е по делото, че на 20.03.2020 г. между А. И. П., в качеството й на доверител,
и „МАТ ГРУПА“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, бил сключен договор, по силата на
който доверителят възложил, а изпълнителят приел, срещу заплащане на възнаграждение, да
съдейства на доверителя за получаване на обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди от настъпването на ПТП на 19.03.2020 г.
Не е спорно и обстоятелството, че след образуване на настоящото производство – на
16.08.2022 г. ответницата е заплатила на ищеца сумата в размер на 24 966,00 лева, както и
сумата от 998,64 лева, представляваща държавна такса за производството по делото.
Предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните. Предвид
гореизложеното, вземането на ищеца в размер на 24 966,00 лв. към датата на устните
състезания е погасено чрез извършеното в хода на делото плащане. Ето защо искът с правно
основание чл. 286, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, поради
извършено в хода на делото плащане.
Предвид обстоятелството, че претендираната от ищеца главница в размер на 24 966,00
лв. е погасена в хода на производството по делото (на 16.08.2022г.), претенцията на ищеца
за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от завеждането на иска –
21.12.2021 г. до погасяването на вземането е основателна. Изчислена от съда по реда на чл.
162 ГПК чрез лихвен калкулатор законната лихва върху сумата от 24 966,00 лв. за периода
от 21.12.2021 г. до 16.08.2022 г. възлиза на сумата 1657,47 лв., в който размер претенцията
следва да бъде уважена.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът, тъй като
ответникът е дал повод за завеждане на иска - от доказателствата по делото се установява, че
ответницата е извършила плащането след подаване на исковата молба. Съгласно
изявлението на процесуалния представител на ищеца, с извършеното от ответницата
плащане е погасена и сумата от 998,64 лева, представляваща държавна такса за настоящото
производство, поради което посочената сума не следва да бъде присъждана на ищеца.
Ищецът е сторил разноски и за адвокатско възнаграждение в размер на 1280 лева,
2
което видно от доказателствата по делото е надлежно уговорено и заплатено. Ето защо на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение размер на 1280
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МАТ ГРУПА“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Р.П.“ № 11, офис 1, представлявано от управителя В.К.,
срещу А. И. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „В. 2“ бл. 615, вх. „Е“, ет. 1, ап. 70,
иск с правно основание чл. 286, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на А. И. П.
да заплати на „МАТ ГРУПА“ ЕООД сумата от 24 966,00 лева, представляваща дължимо
възнаграждение по чл. 3, ал. 1 от договор от 20.03.2020 г., поради извършено в хода на
процеса плащане.
ОСЪЖДА А. И. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „В. 2“ бл. 615, вх. „Е“, ет.
1, ап. 70, да заплати на „МАТ ГРУПА“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Р.П.“ № 11, офис 1, представлявано от управителя В.К., на
основание чл. 214, ал. 2 ГПК, сумата от 1657,47 лева, представляваща законна лихва върху
главницата от 24 966,00 лева за периода от 21.12.2021 г. (датата на подаване на исковата
молба) до 16.08.2022 г. (плащането).
ОСЪЖДА А. И. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „В. 2“ бл. 615, вх. „Е“, ет.
1, ап. 70, да заплати на „МАТ ГРУПА“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Р.П.“ № 11, офис 1, представлявано от управителя В.К., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1280 лева, представляваща сторените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3