Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на двадесет и осми
септември през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 13108 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение № 165966 от 31.07.2020 г. СРС, 119 с-в, по гр.д.№ 39062/2019 г. е
осъдил „И.Б.“ ЕООД да заплати: на А.Ц.М. сумата от 120 000 лв.-обезщетение
за претърпени неимуществени вреди; обезщетение за забава върху посочената сума
от 07.08.2017 г. до 07.07.2019 г. вкл. в размер на 23 333,33 лв.; законна
лихва върху главницата за времето от предявяване на иска на 08.07.2019 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлил иска за обезщетение за забава за
горницата до 23 366,66 лв., като неоснователен; на З.Е.Т.-непълнолетна,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител А.М. сумата от
100 000 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди; обезщетение за
забава върху посочената сума за времето от 07.08.2017 г. до 07.07.2019 г. вкл.
в размер на 19 444,44 лв.; законната лихва върху главницата за времето от
предявяване на иска на 08.07.2019 г. до окончателното плащане, като за
горницата до 120 000,00 лв. главница и 23 366,66 лв. мораторна лихва
е отхвърлил иска исковете като неоснователни.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от ответника-„И.Б.“ ЕООД в частта, с която са уважени
исковете.Въззивникът твърди, че решението
е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.Твърди, че първоинстанционният съд не
е изследвал задълбочено свидетелските показания на разпитаните на ищците
свидетелки показания и не е посочил кои твърдения приема доказани, не е приел
за достоверни показанията свидетеля Мете А.и е отхвърлил доводите на ответника,
че К.П.е действал при условията на евентуален умисъл или груба небрежност и е
съпричинил за настъпването на вредоносния резултат.Излага доводи, че
пострадалият не е проявил дължимата грижа за живота и здравето си и самоволно е
предприел действия по събиране на инструментите от работната плоча вместо да
преустанови незабавно всички действия и да напусне обекта и не се е съобразил с
получена изрична заповед за напускане на обекта и с провежданите многократно
инструктажи за безопасност, вкл. при настъпило влошаване на атмосферните
условия, поради което обезщетението подлежи на намаляване с повече от 50%.Излага
доводи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тъй като при
определяне на обезщетението първоинстанционният съд не е съобразил
добросъвестността на работодателя и обстоятелствата около настъпването на
злополуката.Изразява становище, че злополуката е настъпила в резултат на
случайно събитие-внезапно падане на мълния, което обстоятелство не би могло да
е обусловено от действията или волята на работодателя, което следва да се
съобрази при определяне на обезщетението.Твърди, че в мотивите на
първоинстанционното решение липсват мотиви въз основа на кои доказателства е
установено, че ищците са били в близки отношения с покойния и са преживели
тежко смъртта му.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли
предявените искове, респ.-да намали размера на присъдените обезщетения, като
съобрази твърдяното съпричиняване от пострадалото лице.Претендира разноски.
Ответниците по
въззивната жалба- А.Ц.М. и З.Е.Т.-непълнолетна, действаща със съгласието на
своята майка и законен представител А.М. оспорват същата.Твърдят, че първоинстанционният
съд е изследвал задълбочено всички събрани по делото доказателства и е
анализирал показанията на свидетелите Н.и Д., въз основа на които е направил
извод за степента и интензитета на претърпените от ищците неимуществени
вреди.Фактът, че при претърпяване на трудовата злополука пострадалият не е
допуснал груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ е установен с влязло в
сила решение по гр.д.№ 75442/2017 г., постановено по иск по чл.200 КТ, предявен
от родната дъщеря на починалия-М.П., което се ползва със силата на пресъдено
нещо и този факт не подлежи на повторна преценка.Дори и да се приеме, че е
допустимо в настоящия процес да се изследва повторно въпросът за твърдяната от
въззивника груба небрежност, по делото не е проведено пълно и главно доказване за
наличието на такава.Поддържат становище, че първоинстанционният съд подробно е
аргументирал извода си за недостоверност на показанията на свидетеля А.и
по-конкретно относно това дали той е дал заповед за преустановяване работата на
строителния обект, като ги е анализирал във връзка с протокол № 61/12.09.2017
г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката от комисия,
назначена от директора на ТП на НОИ, в който липсват данни починалият да е
отказал да преустанови работа.Твърдят, че поведението на пострадалия работник
отговаря изцяло на правилата за безопасност на работодателя, тъй като от
показанията на свидетеля А.е установено, че към момента на злополуката не се е
била разразила силна буря, а от показанията на същия свидетел и от цитирания
протокол е установено, че в момента на злополуката пострадалият работник е
прибирал инструментите, с които е работил и се е ориентирал към приключване на
работата поради очевидното влошаване на времето.Твърдят, че не е налице
основание по чл.201, ал.2 КТ за намаляване на присъденото обезщетение, и че
отговорността на работодателя по чл.200 КТ е обективна.Излагат доводи, че
присъденото обезщетение на ищците не е прекомерно предвид възрастта на детето,
дългият период на съвместно живеене, обстоятелството, че детето и майката
завинаги са лишени от грижите и обичта на Пракарски и предвид наличието на
много близки отношения между починалия и ищците, и че при определянето му са
съобразени обществено-икономическите условия в страната към момента на
злополуката.Молят съда да отхвърли въззивната жалба.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ.Ищците- А.Ц.М. и З.Е.Т.-непълнолетна,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител А.М. твърдят,
че първата от тях е живеела на съпружески начала с К.Г.П., като от самото
начало на съвместното им съжителство с тях живее и нейната дъщеря З.Е.Т., а
през 2014 г. се е родило и общото им дете-М.К.П..Твърдят, че К.П.е бил в
трудово првоотошение с ответника-„И.Б.“ ЕООД за длъжността „общ работник
строителство на сгради“.На 07.08.2017 г. в 16,10 ч. на обект на ответното
дружество, находящ се в гр.София, м. „Манастирски ливади“, УПИ V-439, кв.31,
сграда 2, кота +17,70 м е настъпила трудова злополука с К.П., който при
събиране на работни инструменти и оборудване, намиращи се върху арматурна мрежа
на шеста етажна плоча, е ударен от мълния, вследствие на което е починал.С
разпореждане № 21071 от 02.10.2017 г. на НОИ ТП София град злополуката е
призната за трудова по чл.55, ал.1 КСО, а в протокол № 61 от 12.09.2017 г. НОИ
ТП София град за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала
на 07.08.2017 г. е посочено, че причина за смъртта на К.П.е остра дихателна и
сърдечно-съдова недостатъчност, въздействие на атмосфено електричество.Ищците
твърдят, че Пракарски е живеел на съпружески начала с А.М. от 2005 г., грижел
се е и е отглеждал като свое дете З.Т. от 2-годишната й възраст, като е смятал
да я осинови, и че със смъртта му ищците са лишени завинаги от своята опора в
живота, като майката А.М. ще трябва да полага двойни грижи както за малката
дъщеря на К.П., така и за детето, което той е отглеждал като свое, за да не
усещат и двете деца неговата липса.Молят съда да осъди ответника да заплати на
ищците обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 120 000 лв. на всяка от тях със
законната лихва от датата на трудовата злополука-07.08.2017 г. до окончателното
й изплащане, както и по 23 366,66 лв.-лихва за забава върху главницата от
датата на трудовата злополука-07.08.2017 г. до датата на подавана на исковата
молба-08.07.2019 г. /съгласно допуснато изменение на исковете с определение от
19.02.2020 г./
С отговора на
исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване по чл.201,
ал.2 КТ от страна на пострадалия, който въпреки осъзнаването на съществуващата
опасност е пренебрегнал правилата за безопасност и без да проявява дължимата
грижа за живота и здравето си самоволно е решил да събира работни инструменти,
поради което забавянето му е довело до неговата смърт вследствие падналата
мълния.
Видно от трудов
договор № 191/17.12.2015 г. и допълнителни споразумения № 347/30.12.2015 г. и №
405/30.12.2016 г. К.Г.П. е бил в безсрочно трудово правоотношение с „И.Б.“ ЕООД
за длъжността „общ работник строителство на сгради“.Трудовото правоотношение е
прекратено със заповед № 264/08.08.2017 г., считано от 08.08.2017 г. на основание чл.325, ал.1,
т.11 КТ поради смърт на служителя.
С разпореждане №
21071 от 02.10.2017 г. на НОИ, ТП-София град декларираната с вх.№
807/11.08.2017 г. от осигурителя „И.Б.“ ООД, станала с К.Г.П. на 07.08.2017 г.,
е приета за трудова такава по чл.55, ал.1 КСО.Посочено е, че злополуката е
станала по време и при повод на извършваната работа-при събиране на работни
инструменти и оборудване, намиращи се върху арматурната мрежа на шеста етажна
плоча, като пострадалият е ударен от мълния, вследствие на което е получил
остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност; въздействие на атмосферно
електричество.
В протокол № 61 от
12.09.2017 г. НОИ ТП София град за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, станала на 07.08.2017 г. е посочено, че пострадалият не е дооценил
съществуващата опасност от поражение на атмосферно електричество; не е осигурен
ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен
начин.Проведен е начален инструктаж-на 18.12.2015 г. /издадена служебна бележка
№ 191/; периодичен-на 01.06.2017 г. и ежедневен-на 07.08.2017 г.В протокола е
посочено, че според Александър Пашов се чул шум, наподобяващ силен тътен от
гръмотевица, след което се обърнал и видял К.П.да лежи на арматурата.Александър
Пашов започнал да вика и на помощ дошъл М.А., който е бил на ниво +0,0 м и се
обадил на т.112.
Видно от
представеното удостоверение за раждане № 560276 от 04.08.2003 г. на СО-р-н
„Сердика“ З.Е.Т. е родена на *** г. от майка А.Ц.М. и баща Е.П.Т..
Страните не
спорят, а и от представените извлечения от книгата за инструктаж на дружеството
е видно, че на К.П.е проведен първоначален и периодичен инструктаж на
18.12.2015 г. и на 01.02.2017 г. и на 01.06.2017 г., както и ежедневен такъв на
07.08.2017 г.
В чл.9 от Правила-
общи инструкции за безопасна работа при изпълнение работа на открито е
предвидено принудително преустановяване на работата да става при силен дъжд,
изразила се буря, вятър със скорост над 5 м/сек., обилен снеговалеж.
Разпитаната по
делото свидетелка М.Н.твърди, че е сестра на ищцата А.М..Твърди, че сестра й и К.П.са
живеели заедно на семейни начала от 2005 г.Отношенията им са били прекрасни.З.,
която е дъщеря на сестра й и общото им дете са живеели заедно с тях.Твърди, че
не са имали пререкания, били са щастливо семейство.След смъртта на К.сестра й е
била в несвяст, дъщерите й също, приели са тежко смъртта му, споделя ли са, че
им липсва, сега сестра й е поела всички грижи.К.се е грижел и за З., макар да
не й е бил биологичен баща, помагал е в обучението й, ходил е на родителски
срещи, не е правил разлика между двете деца.
Свидетелят С.Д.-съсед
на ищците твърди, че К.П.и А.М. са живели на семейни начала от 15-16 години,
отношенията им са били прекрасни.В семейството е имало само уважение.К.не е
правил разлика между двете деца, голямото дете е било силно привързано към
него.Твърди, че ищците скърбят, споменават, че им е тъжно.
По делото е
разпитан и свидетеля М.А., който заявява, че е работил заедно с К.П.в ответното
дружество и му е бил бригадир.В деня на злополуката към 16,00 ч. времето е било
облачно, задавала се е буря.Свидетелят е бил на първа плоча, а Кирил-на пета
или шеста плоча и той не е имал видимост към плочата, на която той се е
намирал.Твърди, че като е видял, че се задава буря, е извикал на колегите си да
се прибират и да приключват деня.След като никой не е слязъл той е извикал
втори път и са му отговорили, че си събират нещата и слизат и при първия тътен
някой е извикал, че К.е припаднал.Свидетелят е тръгнал да се качва нагоре,
звъннал е на т.112.След като се е качил е заварил К.да лежи точно пред
стълбището, паднал по гръб върху арматурата.Над него не е имало
покрив.Свидетелят е тръгнал да търси лекар от клиника „Света София“ и докато
дойдат с линейката са били свалили К.долу на плочата и докторът е казал, че той
е починал и са го откарали с линейката в болницата.През м.08.2017 г. свидетелят
е бил бригадир и времено е изпълнявал длъжността „технически ръководител“ в
отсъствието на главния техник.В този ден са извършили инструктаж на всички
работници, вкл. на К.П..Твърди, че събирането на инструментите става за 2-3
минути.Колегата му С.е бил на една плоча с К.и му е казал, че К.се е тръгнал да
се изправя и мълнията го е покосила.Когато е дал заповедта на работниците да се
прибират не е валяло, бурята не се е била разразила, тя е настъпила 10-15 минути по-късно.След
тътена, когато свидетелят се е качил горе, е започнало да пръска.
С решение №
1605/28.02.2020 г. СГС, II-а с-в, по гр.д.№ 11117/2019 г. е
потвърдил решение № 77678/28.03.2019 г. по гр.д.№ 75442/2017 г. на СРС, 59 с-в
в частта, с която е уважен иска на М.К.П. срещу „И.Б.“ ЕООД с правно основание
чл.200 КТ до размера на сумата от 164 720 лв.-обезщетение за неимуществени
вреди вследствие настъпила смърт на баща й-К.Г.П. по време на работа.Видно от
мотивите на решението съдът е отхвърлил възражението на ответника по чл.201,
ал.2 КТ.
С определение №
602/15.10.2020 г. ВКС, IV ГО, гр.д.№
1842/2020 г. не е допуснал до касационно обжалване решението на СГС по гр.д.№
11117/2019 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В
частта, с която са отхвърлени исковете по чл.200, ал.1 КТ, решението е влязло в
сила поради необжалването му.
Съгласно
чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на
ответника, че пострадалият е действал при условията на груба небрежност, като
не е кредитирал показанията на свидетеля Мете А.в частта, с която заявява, че е
наредил на работниците да преустановят работата.Съдът е приел, че по делото не
е установено свидетелят да е разговарял лично с К.П., и че злополуката е
настъпила докато той е събирал инструментите си, т.е. канел се е да преустанови
работа и дори без да му е наредено.Съдът е изложил мотиви, че от събраните
гласни доказателства се е установило, че ищците са били в близки отношения с
покойния и са преживели тежко смъртта му и е уважил изцяло исковете, предявени
от първата ищца, която е живяла с него за
време и по начин, по който биха живели, ако са в брак и е загубила подкрепата
си, а по отношение на втората ищца е съобразил, че тя може да разчита на
подкрепата и на родния си баща и е присъдил обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 100 000 лв.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите
му.Решението е постановено след обсъждане на всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.Не се установи при
постановяването му да са допуснати нарушения на императивни материалноправни
разпоредби.
От събраните
доказателства се установи, че на 07.08.2017 г. К.П.е претърпял злополука, която
е приета за трудова с разпореждане на НОИ, вследствие на която е настъпила
смъртта му.
Спорен
между страните е въпросът за размера на неимуществените вреди, както и за наличието
на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат.
Настоящият
съдебен състав счита, че доколкото ищците не са били страни в производството
по гр.д.№ 75442/2017 г., те не са
обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното по делото решение, вкл.
и по въпроса дали е налице съпрчиняване по смисъла на чл.201, ал.2 КТ.Независимо
от това обаче въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд относно
липсата на проявена груба небрежност от страна на пострадалия.Не всяко
нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само това нарушение, което е в
пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа,
каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка /решение № 977 от
14.01.2010 г. по гр.д.№ 298/2009 г. на ІV ГО на ВКС/.Доказателствената тежест
за установяване на предпоставките по чл.201, ал.2 КТ е на работодателя /решение
№ 62/24.02.2015 г. по гр.д.№ 2798/14 г., ВКС, IV ГО/. Във всички случаи
преценката за наличието на груба небрежност е конкретна и зависи от
установените факти по делото /решение № 194 от 21.06.2011 г. по гр. д. №
1248/2010 г. на ІІІ г.о./.В настоящото производство въззивникът не е провел
пълно доказване, че пострадалият е възприел устното нареждане на бригадира да
преустанови работата и да напусне обекта.Неоснователно е оплакването на
въззивника, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля А.по
отношение на този въпрос.Преценката на съда е направена при съпоставка на
показанията с останалите събрани по делото доказателства-протокол за
разследване на злополуката и с оглед липсата на други доказателства, които да
подкрепят показанията на посочения свидетел, изводът на съда е обоснован.Дори и
да се приеме, че К.П.е възприел нареждането, поведението му не е в грубо
нарушение на правилата за безопасност, което да е основание за намаляване на
имуществената отговорност на работодателя, тъй като същият е бил в процес на
събиране на инструментите и приключване на работата.Не са били налице и
предпоставките по чл. чл.9 от Правила-общи инструкции за безопасна работа, тъй
като към момента на злополуката бурята все още не се е била разразила, нито е
имало силен дъжд.
Неоснователно е и
оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на
чл.52 ЗЗД и присъденото обезщетение е завишено.При определяне размера на същото
съдът е съобразил търпените от ищците болки и страдания, обстоятелството, че те
са живели с покойния като семейство и са преживели тежко смъртта му, лишили са се
от подкрепата и помощта му, като е
намалил размера на обезщетението на втората ищца с мотиви, че тя може да
разчита и на подкрепа от родния си баща и семейството му.Настоящият съдебен
състав счита, че при съобразяване и на възрастта на ищците и на пострадалия,
дългият период на съвместно съжителство, отношенията на разбирателство между
ищците и починалия и емоционалната им привързаност, което обстоятелство е
установено от разпитаните свидетели Н.и Д., както и обществено-икономическите
условия и стандарта на живот в страната към момента на злополуката, размерът на
определените обезщетения е справедлив.
Поведението на работодателя към момента на злополуката не
е основание за изключване на имуществената му отговорност по чл.200, ал.1 КТ, нито
за намаляване на обезщетението, тъй като в случая отговорността на ответника е
обективна, а размерът на обезщетението се определя от претърпените от ищците
вреди, поради което доводите на въззивника, че съдът не е съобразил поведението
на работодателя, са несъстоятелни.
Други конкретни оплаквания във въззивната жалба не са
направени, а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивният съд е
обвързан от посоченото в нея.
Поради
съвпадане крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се
потвърди.
Разноски
за настоящата инстанция не се претендират от въззиваемите, поради което такива
не следва да им се присъждат.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 165966 от 31.07.2020 г. на СРС, 119 с-в, по гр.д.№ 39062/2019 г. в
обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.