Решение по дело №34/2024 на Районен съд - Момчилград

Мотиви; по УБДХ № 34/2024г. на РС- Момчилград;
Производството е по реда на чл.6 във вр. с чл.1 от УБДХ.
С Писмо от 28.02.2024г. Началникът на РУ– Момчилград е
изпратил Акт по УБДХ, съставен против Е.Н.М. с ЕГН- **********, и Акт по
УБДХ-съставен против Д.Г.С. с ЕГН- **********, за отношение.
В представените Акт за констатиране на дребно хулиганство,
съставен против Е.Н.М. с ЕГН- **********, и Акт за констатиране на дребно
хулиганство съставен против Д.Г.С. с ЕГН- **********, се посочва, че
същите на че на 27.02.2024г. около 18,45 часа в гр.Момчилград, ул.“Маказа“
№ 12, в района на Магазин „Оси“, на обществено място са проявили
скандално и непристойно поведение, изразяващо се в нанасяне на удари с
юмруци и ритници по тялото на Е.Х.С. с ЕГН- **********, с които действия
са възмутили А.Ш.А. и О.М.И, и с което са нарушили общественият ред и
спокойствие, което представлява дребно хулиганство по смисъла на чл.1 ал.2
от УБДХ.
В съдебно заседание нарушителите се явяват лично. Двамата
заявяват, че са били пияни и изразяват съжаление, като се извиняват на
пострадалото лице.
РП-Момчилград уведомени не изпращат представител.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,в тяхната
съвкупност и поотделно,приема за установени по безспорен начин описаните
факти в съставените актове за констатиране на дребно хулиганство. От
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по
безспорен начин, че нарушителите са извършили деяние по чл.1 ал.2 от
УБДХ, и за което им са били съставени Актове за констатиране на дребно
хулиганство, които нарушителите са подписали, и което е удостоверено с
подписа на по 2-ма свидетели- за всеки акт.
Описаната в акта фактическа обстановка се доказа по несъмнен
начин от приложените по делото писмени доказателства/докладна записка от
пол.служител, докладна записка за получен сигнал по тел.112, саморъчни
обяснения от свидетели-очевидци, както и обяснения от нарушителите-
подписани от тях; характеристични данни за нарушителите, копие на
мед.удостоверение, издадено от съдебен лекар на пострадало лице; както и от
гласните такива- обясненията на нарушителите и показанията на свидетели-
полицейски служител и очевидци, които съдът кредитира изцяло, като
последователни и кореспондиращи по между си.
При така описаната фактическа обстановка, съдът приема,че
действително на посочената по-горе дата, час и място, нарушителите са
нарушили обществения ред, тъй като всеки едни от двамата е извършил
непристойни по своето съдържание действия- нанесли са удари с ритници и
юмруци по друго лице. С това си поведение всеки един от нарушителите е
изразил явно неуважение към обществения ред и спокойствие и са
1

предизвикали възмущението на очевидци, които са били на
местопроизшествието.
Поради своята по-ниска степен на обществена опасност
извършеното от нарушителите не представлява престъпление по чл.325 от
НК, а е типично административно нарушение. Или, се налага извода, че от
обективна страна действията им са хулиганска проява по смисъла на чл.1 ал.2
от УБДХ. Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл– всеки
един от нарушителите е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им. Съгласно чл.1 ал.2 от УБДХ, дребно хулиганство по смисъла на този указ
е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други
неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително
отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на
обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които
се нарушава обществения ред и спокойствие,но поради своята по-ниска
степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от
Наказателния кодекс. Установи се по делото, че пристигналите на място
полицейски служители са предприели действия по ЗМВР, което води до
извода, че самото поведение на нарушителя е предполагало използването на
такива- но в същото време интензитетът на нарушението не е бил особено
висок, и не е довело до нарушаване на реда, в степен, което да налага по и по-
активна намеса на полицейски служители, освен тяхното отвеждане до
сградата на полицията, където са им снети обяснения- вероятно в по-късен
етап или на следващ ден и същите са задържани по смисъла на ЗМВР.
Съобразно и това съдът приема, че за да е осъществен съставът на
дребното хулиганство, следва да е извършено деяние, което с оглед своите
обективни и субективни признаци, да попада към една от посочените групи.
В конкретният случай по делото това бе установено. В този смисъл след като
е налице деяние, което осъществява обективните и субективни признаци на
състава на дребното хулиганство, очертани в разпоредбата на чл.1 ал.2 от
УБДХ е налице и визираното административно нарушение, за което следва да
бъде наложено едно от наказанията по чл.1 ал.1 от същия указ.
За извършеното от нарушителя административно нарушение по чл.1 ал.1
от УБДХ се предвижда наказание задържане в поделенията на МВР до 15 дни
или глоба в размер от 100 до 500 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че нарушителите следва да носят
отговорност по УБДХ и следва да им бъде наложено административно
наказание. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да
се наложи на нарушителя/нарушителите в случая, съдът взе предвид, че
същите не отричат фактите и изразява съжаление за случилото се, като
посочват и своите мотиви- и това е било поведението и действията на другото
лице /описано по-горе/. Ето защо съда намира, че в случая следва да бъде
определено административно наказание в неговата по-лека алтернатива в
минималният размер на санкцията, а именно: "глоба" в размер на 200 лева- за
2

всеки един от тях.
Според съда наказанието "задържане в структурните звена на МВР"
се явява несъразмерно с личната обществена опасност на дееца/ в
конкретният случай двамата нарушители/ и би довело до прекомерно засягане
на правната им сфера. Определено в този вид и размер наказанието
съответства на принципите за законоустановеност и справедливост, и е от
естество да постигне вложеният от законодателя поправителен и
възпитателен потенциал на санкцията както по отношение на нарушителите,
така и по отношение на останалите неустойчиви членове на гражданското
общество.
Водим от изложеното съдът постанови своето решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ;
3

Номер на акта:	17
Дата:	29 февруари 2024 г. (в сила от 1 март 2024 г.)
Съдия:	Сунай Юсеин Осман

Дело:	20245150200034
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	29 февруари 2024 г.

Решение по дело №34/2024 на Районен съд - Момчилград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите