РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Пловдив, 28.01.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на седми
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 1710 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.27, ал. 5 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл.166, ал.2 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на „Ади
17“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ***,
представлявано от управителя – А. И. Б., против Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ № 16/06/1/0/01246/3/01/04/03 от 01.06.2020г., издаден
от директора на Областна дирекция /ОД/ – Пловдив при Държавен фонд /ДФ/
"Земеделие", с който на жалбоподателя е отказана изцяло одобрената
финансова помощ по договор № 16/06/1/0/01246 от 13.04.2016г. и са определени
задължения в размер на 24447,50 лева, представляващи първо изплатено плащане по
договора ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата на
получаване на АУПДВ.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на оспорения акт.
Поддържа се, че ответникът е допуснал съществени процесуални нарушения като е
издал административен акт без да изясни фактическата обстановка и да обсъди
възраженията на оспорващия. Твърди се, че представените в хода на
административното производство медицински документи доказват наличието на извънредни
обстоятелства, които изключват задължението на оспорващия за възстановяване на
полученото по договора безвъзмездно подпомагане. Сочи се, че временната нетрудоспособност,
макар в случая да не е налагала болничен престой, попада в хипотезата на чл.
22, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка
6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. Противното би означавало неравно
третиране на подпомогнатите лица и несъразмерност на предвидените неблагоприятни
последици. Чрез
процесуалния си представител оспорващият поддържа за наличието на
обстоятелства, освобождаващи го от отговорност при неизпълнение на клаузите на
договора. Иска се
присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
3. Ответникът – директора на ОД – Пловдив при ДФ
"Земеделие", чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Н., поддържа
становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави без уважение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размера на
заявените от жалбоподателя съдебни разноски.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
6. От страна на „Ади 17“ ЕООД е
подадено заявление за подпомагане с ИД 16/06/1/0/01246 по подмярка
6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на
селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 година, за изпълнение на
проект за създаване на жизнеспособно
земеделско стопанство, отговарящо на съвременните норми за отглеждане на
патици.
На
13.04.2016 г. между ДФ "Земеделие" и „Ади 17“
ЕООД е сключен Договор № 16/06/1/0/01246 за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади
земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" по ПСРС 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони, в размер на 48895 лева, от които: първо
плащане в размер на 24447,50 лв., платими в двумесечен срок от сключването на
договора /чл. 3, ал. 2, т. 1/ и второ плащане в размер на 24447,50 лв. –
платимо в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер
на окомплектована заявка за второ плащане /чл. 3, ал. 2, т. 2/. В чл. 3, ал. 3
от договора е указан срок за подаване на заявката за второ плащане - до
30.04.2018г., но не по-рано от един месец от изтичане на срока по чл. 6, ал. 1
от договора.
Със заповед
№ 03-160-РД/294 от 11.04.2016 г. на директора на ОД ДФ
"Земеделие"-Пловдив е одобрено изплащането на финансова помощ в
размер на 48895,00 лв. (първо плащане - 24447,50лв. и второ плащане в размер на
24447,50лв.), съгласно подадена заявка за плащане от „Ади
17“ ЕООД. Ползвателят на помощта е уведомен с писмо
01-163-2600/836/09.06.2016г., че по банковата му сметка е изплатена сумата
от 24447,50лв., представляваща първо
плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора. Между страните не се формира спор,
че посочената сума е получена от
жалбоподател.
7. На 04.05.2018г. до ДФ „Земеделие“ е
подадена заявка вх. № 02-160-2600/5363 от Б. Я. С. като упълномощен представител на „Ади 17“ ЕООД, към която, във връзка с подаване на документи
за второ плащане по Договор № 16/06/1/0/01246 от 13.04.2016г., е приложен
болничен лист № Е 20181080154 от
04.05.2018г., издаден на А. Б., в който
е отразен домашен – амбулаторен режим на лечение от 30.04.2018г. – 09.05.2018г.
8. На 10.05.2018г. А. Б. като управител на „Ади
17“ ЕООД е подал заявка за второ плащане по Договор № 16/06/1/0/01246 от
13.04.2016г. в офиса на РРА на ОД при ДФ „Земеделие“ – Пловдив.
9. С писмо изх. № 01-163-2600/422 от 13.08.2018г.
директорът на ОД ДФ "Земеделие"- Пловдив, на основание чл. 73, ал. 2
от Закона за управление на средствата от структурните и инвестиционни фондове
/ЗУСЕСИФ/, е уведомил „Ади 17“ ЕООД за откриване на
производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция, поради
неизпълнение на нормативно и договорно задължение, изразяващо се в неподаване
на заявката за второ плащане в срок до 30.04.2018г. В писмото е посочено, че на
основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора, е определен размер на финансовата
корекция – 24447,50 лв., от които подлежащи на възстановяване – 24447,50 лв.
Писмото е съобщено на „Ади - 17“ ЕООД на 17.08.2018
г. На 29.08.2018 г. е депозирано възражение от дружеството, с което се оспорва
липсата на подадена заявка за второ плащане, като са изтъкнати причини,
свързани със здравословното състояние на управителя А. Б.. Към преписката е приложен болничен лист №
20181080154 от 04.05.2018г.
В резултата
на процедурата е издаден АУПДВ № 16/06/1/0/01246/2/01/04/01 от 29.11.2018 г., обжалван
пред Административен съд – Пловдив и отменен с решение № №1318/14.06.2019 г. по адм.
дело № 397/2019 г. Решението на административния съд е отменено с решение №
17577/20.12.2019 г. по адм. дело № 9336/2019 г. на
Върховния административен съд и преписката е върната на директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ – Пловдив за ново произнасяне по заявката за второ плащане на „Ади 17“ ЕООД по договор № 16/06/1/0/01246 от 13.04.2016 г.
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка
6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014 – 2020 при спазване на изискванията по
чл. 26, ал.1 от АПК и реда на Наредба № 14/28.05.2015 г.
10. С писмо изх. №
01-163-2600/422#5 от 04.02.2020 г.
директорът на ОД - Пловдив при ДФ „Земеделие“ е уведомил „Ади
17“ ЕООД, че открива производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане, тъй като дружеството – ползвател на помощта по Договор
№ 16/06/1/0/01246/13.04.2016г. е нарушило клаузите по чл. 3, ал. 3 и чл. 6, ал.
1 от същия като не е подало заявка за второ плащане в срок до 30.04.2018г.
Писмото е получено лично от управителя на дружеството на 06.02.2020г. Административният
орган е уведомил ползвателя на помощта, че болничен лист № Е 20181080154 от 04.05.2018г. не попада в
хипотезата на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., тъй като не
отразява болничен престой, поради което са налице основания за възстановяване на полученото първо плащане по
договора.
От
страна на „Ади 17“ ЕООД е подадено възражение вх. №
01-163-2600/422#6/06.02.2020г.
към което са приложени: медицинско удостоверение 2309/27.02.2019г., издадено от
общо практикуващ лекар д-р К. В. Г. при Амбулатория за индивидуална практика за
първична медицинска помощ „Хаусартц“ ЕООД, за това че
А. И. Б. в периода 30.04.2018г. – 09.05.2018г. е
боледувал от остър бронхит; медицински изследвания от 30.04.2018г.; амбулаторен
лит № 000246/04.05.2018г. и № 000310/09.05.2018г. за извършени първичен и
контролен преглед. Заявено е, че представените доказателства сочат на
извънредно обстоятелство за ползвателя на помощта по смисъла на чл. 2 от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета.
11. С обжалвания в
настоящото производство АУПДВ № 16/06/1/0/01246/3/01/04/03 от 01.06.2020 г. директорът на ОД – Пловдив при ДФ
"Земеделие", на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и чл. 45, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., е отказал
изцяло одобрената финансова помощ по договор № 16/06/1/0/01246 от 13.04.2016г.
и е определил задължения на „Ади 17“ ЕООД в размер на
24447,50 лева, представляващи първо изплатено плащане по договора ведно със
законната лихва, считано от датата, следваща датата на получаване на АУПДВ.
12. В хода на
съдебното дирене се събраха свидетелските показния на Д. Н. Н. . Същата
заявява, че живее с А. Б. на съпружески начала. През април месец 2018
г., към края около 26 – 27, Б. се разболял и се опитал да се лекува вкъщи. Вдигнал
температура и имал мускулни болки. Приятел го завел към края на месеца в
болница. Искали да остане в болницата, но той не пожелал, защото имал страх от
болници и лекари. Направили му изследвания и му предписали лечение. Провел
домашно лечение не по-малко от 10 дни.
13. За
удостоверяване компетентността на ответника по делото бе представена заповед №
03-РД/2709 от 17.07.2019г., издадена от изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", с която на директорите на ОД "Земеделие" са
делегирани правомощия по издаване на АУПДВ по подмерки
6. 1 и 6. 3 от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г.
IV. За правото:
14. В конкретния случай се касае за
административно производство по прилагане на подмярка
6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка „Развитие на
стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 – 2020, която попада в
обхвата на чл. 9б от ЗПЗП във вр. чл. 19 от Регламент
(ЕО) № 1305/2013 „Развитие на стопанството и стопанската дейност“. Според преходната разпоредба на § 12, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр.2/2018 г.), започналите производства по издадените до датата
на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на
мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по
досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В този смисъл е разпоредбата
на § 4 от ПЗР на Наредба № 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане,
намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова
помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т.2 от ЗПЗП (обн. ДВ бр. 48/08.06.2018 г.), която предвижда новата
наредба да се прилага за проектни предложения по мерките и подмерките
по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, подадени след влизане в сила на Закона за изменение и
допълнение на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.).
Процесното производството по подпомагане е започнало през 2016г.
по реда на Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка
6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена на основание чл.9а от ЗПЗП,
преди влизане в сила на ЗИДЗПЗП /ДВ бр. 2/2018/. Съгласно чл. 13, ал.2 и чл.
43, ал. 4 от Договор № 16/06/1/0/01246/13.04.2016г., периодът на мониторинг, в
който ползвателят е длъжен да предоставя на Фонда изискваните му данни,
документи и/или информация необходими за преценка относно точното изпълнение на
неговите договорни и нормативни задължения, както и всички други ангажименти,
произтичащи от отпусната помощ, е 5 години и шест месеца, считано от
сключването на договора. Този период не е изтекъл към момента на изтичане срока
за подаване на заявката за второ плащане и образуване на производството пред ДФ
„Земеделие“ по издаване на оспорения акт, поради което за установяване на
публични държавни вземания се явява приложим
редът по чл. 166, ал.2 от ДОПК. Последният предвижда установяването на публичните вземания да се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния
закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се
установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния
закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на
общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.
Според
правилата на чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на ангажимент или друго
задължение от страна на ползвателите на помощ по мерките и подмерките
от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6 представлява публично държавно вземане, което се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По аргумент от ал. 8 на
същата норма компетентни да издават актове за установяване на публично държавно
вземане са
изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица.
15. Правилата на чл. 34 от Наредба № 14
от 28.05.2015 г. уреждат процедурата при кандидатстване за второ плащане по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски
стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР
2014 – 2020 г. с подаване на заявка по образец, утвърден от изпълнителния
директор на РА и публикуван на електронната страница на РА, в съответната
регионална разплащателна агенция и прилагане на всички изискуеми документи
съгласно приложение № 7, като е посочено, че срокът за подаване на заявката за
второ плащане се посочва от кандидата в заявлението за подпомагане и трябва да
бъде не по-рано от 2 години и 6 месеца и не по-късно от 4 години и 6 месеца от
датата на подаване на заявлението за подпомагане. Съгласно ал. 4, ползвателите
на помощта подават заявка за второ плащане не по-късно от посочения в
заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок и
не по-рано от един месец преди изтичането му. Последицата
от неизпълнение на задължението е предвидена в чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба №
14 от 28.05.2015 г. - ползвателят на помощта няма право да получи второто
плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо
плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната
лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал заявка
за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение № 7
документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ. В
този смисъл е и уговореното между страните в чл. 17, ал. 1 от Договор №
16/06/1/0/01246/13.04.2016г.
Според чл.
38, ал. 4 вр. ал. 5 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г.,
при неизпълнение на задължения в случай на непреодолима сила или извънредни
обстоятелства ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора
за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи второто плащане по
чл. 10, т. 2. Ползвателят или упълномощено от него лице е длъжен писмено да
уведоми РА за възникването на непреодолима сила и извънредни обстоятелства и да
приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на
която е в състояние да го направи.
Съгласно §1,
т. 15 от ДР на Наредба № 14 от 28.05.2015 г. "непреодолима сила и
извънредни обстоятелства" са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2
от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) №
1306/2013 г., за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП
"непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да
бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера;
б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера;
в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г)
случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или
болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички
селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера;
е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако
това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на
заявлението.
Правилото на
чл. 22, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. допуска заявката за второ
плащане и съпътстващите я документи да бъде подадена от упълномощен
представител на ползвателя на помощта, когато за него е настъпила временна
неработоспособност, налагаща болничен престой, поради: общо заболяване,
злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санаторно-курортно лечение,
карантина, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за
медицински преглед, изследване или лечение в същото или в друго населено място,
в страната или в чужбина; бременност и раждане. Временната неработоспособност
се удостоверява с болничен лист, представен в РА до три дни след датата на
издаването му.
Съгласно чл.
6, ал. 1 вр. ал. 2 от Наредба за медицинската
експертиза (обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г.),
временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не
може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука;
професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина;
отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или
на карантиниран член от семейството; належащо
придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или
лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина;
бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение
поради карантина в заведението. Отпускът поради временна неработоспособност се
оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл.
103а от Закона за здравето.
16. При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма без
допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са задължителните указания
на Върховния административен съд за уведомяване на адресата по реда на чл. 26
от АПК за откриване на производство по установяване на публичното държавно
вземане, като му е предоставена възможност за подаване на възражения и
представяне на доказателства. Административният орган е приложил реда по Наредба
№ 14/28.05.2015 г. като е посочил фактическите и правни основания за издаване
на акта и е обсъдил възраженията на ползвателя на финансовата помощ.
Спорът е
правен и се концентрира по въпроса дали неизпълнението на задължението на
ползвателя на помощта да подаде заявка за второ плащане в срока, посочен в
договора за финансова помощ, попада в изключението по чл. 22, ал. 2 от Наредба
№ 14 от 28.05.2015 г. и дали в тази хипотеза забавеното изпълнение следва се
третира като редовно. Респективно се спори и за това дали временната
нетрудоспособност на управителя на дружеството - ползвател може да бъде
квалифицирана като извънредно обстоятелство, в който случай да намери
приложение нормата на чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г.
Без съмнение
временната нетрудоспособност като понятие не попада в легалната дефиниция за
"непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства", дадена в разпоредбата
чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Нормата ясно визира като
релевантно обстоятелство, изключващо отговорността, единствено дългосрочна
професионална нетрудоспособност на бенефициера /така Решение
№ 5155 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14997/2018
г., I о./. В този смисъл правилото на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 14 от
28.05.2015 г. не третира въпросите за "непреодолима сила" и
"извънредни обстоятелства", а предвижда изключение от изискването за
лично подаване на заявката за второ плащане от ползвателя на помощта. За да е
налице тази хипотеза, законодателят е поставил условие за ползвателя на помощта,
респ. за представляващите го лица, когато ползвателят е юридическо лице, да е
настъпила временна неработоспособност, налагаща болничен престой.
Съпоставката
на този режим с правилото на чл. 6, ал. 1 вр. ал. 2 от Наредба за медицинската
експертиза сочи, че за фактическия състав на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 14 от
28.05.2015 г. е релевантна не всяка временна неработоспособност, при която осигуреното
лице не може или е възпрепятствано да работи, а само тази, която налага
болничен престой. Въведеният от законодателя подход, макар да се явява
стеснителен, дефинира изключение от императивно правило, поради което не може
да бъде подлаган на разширителна тълкуване. В този аспект не могат да бъдат
споделени възраженията на оспорващия, че е налице законодателна празнина,
оставяща другите случаи на временна неработоспособност без правна регулация.
Напротив, нормата конкретизира приложното си поле единствено върху случаите,
които са преценени от законодателя като такива, обективно поставящи пречка пред
ползвателя на помощта лично да изпълни в срок поетото по договора задължение.
Иначе казано престоят в болнично заведение като пряка последица води до
невъзможността за лично подаване на заявката за второ плащане, поради което за
лицето се гарантира възможността да изпълни задължението си чрез упълномощен
представител.
В случая
нито се твърди, нито се сочат доказателства лицето, представляващото по закон
дружеството – ползвател, да е било в условията на дългосрочна професионална
нетрудоспособност към момента на изтичане на срока за подаване на заявката за
второ плащане по Договор № 16/06/1/0/01246/13.04.2016г., поради което не се
установява и наличието на "непреодолима сила" и "извънредни
обстоятелства" по смисъла на чл. 2,
параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.
Не са
изпълнени и предпоставките по чл. 22, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Болничен
лист № Е 20181080154 от 04.05.2018г. е
издаден за домашно – амбулаторно лечение на лицето, представляващо дружеството
- ползвател. Безспорно е, че за периода 30.04.2018г. – 09.05.2018г. на А. Б. не е предписан болничен престой.
Преведеното в тази връзка домашно лечение се потвърждава и от събраните
свидетелски показния. Не се ангажираха други доказателства, от които да е видно
че управителят на дружеството - жалбоподател е постъпил в болница. При това
положение не е отпаднало и задължението му като негов представител да подаде
лично заявката за второ плащане в срок до 30.04.2018г. Дори да се приеме противното, като се счете че
всяка временна неработоспособност се ползва от режима на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., в случая до
30.04.2018г. не е подадена заявка за второ плащане от упълномощен представител
на ползвателя на помощта. На 04.05.2018г. е изпълнено единствено задължението
за представяне на болничния лист, което е самостоятелно и не изключва
задължението за подаване на заявката за плащане. Още повече, дори да се приеме,
че смисълът на предвиденото изключение е да предостави възможност за подаване
на заявката от упълномощен представител извън срока за изпълнение, в случая до
датата на отпадане на сочената
пречка за лично изпълнение - 09.05.2018г., не е подадена заявка за второ
плащане от упълномощен представител на ползвателя на помощта. Благоприятен развой
за оспорващия ще бъде налице единствено, ако се приеме че временната
неработоспособност на управителя на дружеството е открила възможност за редовно
подаване на заявката за второ плащане едва след отпадане на невъзможността за
личното й подаване. Такава трактовка не намира упора нито в нормативната
уредба, нито в правната логика. В закона не е предвиден възможност и срок за
подобно изпълнение, което напълно кореспондира с целта на чл. 22, ал. 2 от
Наредба № 14 от 28.05.2015 г. - да предвиди изключение от принципа за лично
действие, а не да удължи срока за подаване на заявката за второ плащане. Такъв
ефект не може да бъде изведен и от правилото на чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14
от 28.05.2015 г., който визира "извънредните обстоятелства"
единствено като основание за отпадане на задължението за възстановяване на
получената безвъзмездна помощ. Иначе казано, законодателят не е предвидил
възможност за редовно подаване на заявката за второ плащане след договорения
между страните срок нито в условията на обективни пречки, нито при "извънредни обстоятелства".
Пропускането на срока по чл. 3, ал. 3 от Договор № 16/06/1/0/01246/13.04.2016г.
в случая дава фактическото основание за прилагане на чл. 38, ал. 1, т. 1 и чл.
45, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015
г., при което административният орган законосъобразно е отказал подпомагане по
мярката и е определил публично държавно вземане срещу ползвателя в размер на
изплатеното първо плащане по договора.
Неоснователни
са и възраженията относно нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Последният
касае правомощията на административните органи, упражнявани в условията на
оперативна самостоятелност и е неприложим в производството по установяване на
публични държавни вземания. Целта на мярката по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. е да се
възстанови заплатената от бюджета сума, която ползвателят е получил на отпаднало
правно основание. При констатиране на съответното договорно незипълнение,
единствената законосъобразна възможност за органът е да откаже финансовата
подкрепа и да установи размера на подлежащото на възстановяване публично
държавно вземане. С издадения административен акт не се цели да бъдат засегнати
права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово
установените правомощия на административния орган.
17. Мотивиран
от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без
допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна
V. За разноските
18. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ади
17“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ***,
представлявано от управителя – А. И. Б., против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 16/06/1/0/01246/3/01/04/03 от 01.06.2020 г., издаден от
директора на Областна дирекция– Пловдив при Държавен фонд "Земеделие".
ОСЪЖДА „Ади 17“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ***, представлявано от управителя – А. И. Б., да заплати на Държавен фонд
"Земеделие" сумата от 100 (сто) лева, представляваща съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: