Р Е Ш Е Н И Е
551/5.8.2020г.
05.08.2020г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на седми юли през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия:
Мирослав Марков
при секретаря М.Н.,
като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №3301 по описа за 2019 год.
на Районен съд – Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявена искова молба от Й.М.И. с ЕГН **********,
с адрес ***, КАТО МАЙКА И ЗАКОНЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ на малолетното дете К.Т.Ц., ЕГН **********
срещу Т.И.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, Вилна зона, пътя за с. Новосел,
Местност „Дивизионна болница” №***, ул. „***“, с посочено правно основание чл.
127а от СК.
В
исковата молба ищцата сочи, че с Решение № 12/10.01.2018 год. на PC
- Шумен по гр.д. №2108/2017 год. е прекратен бракът й с ответника, като
местоживеенето на общото им дете К. е определено при майката. Твърди, че след
развода бащата тормозел детето, като част от това е негово изявление, че ще
направи всичко възможно да я ограничава в нещата, които тя прави. В подкрепа на
това посочва за случай, при който на 22.11.2018 год. ищецът заверил нотариално
декларация при Нотариус М. А., за пътуване на К. с майка си до Република Гърция,
за коледните празници, където са се установили бабата, лелята и братовчедите на
детето. При началото на пътуването на 23.12.2018 г. вечерта, на Летище София, ищцата
и детето не били допуснати от граничните
власти да се качат на самолета за Атина. Тогава разбрали, че без да ги
предупреди ответникът е оттеглил нотариално заверената декларация, с която е
дал съгласие за пътуването на детето в Гърция. Това наложило майката и детето с
целият багаж да престоят на летището докато се намери начин да пренощуват и да
се върнат в гр.Шумен. След връщането си в град Шумен на
14.01.2019 год. ищцата подала молба по ЗЗДН. Било образувано гр.дело № 80/2019
год. на ШРС, по което била издадена заповед за защита срещу ответника Т.Ц..
Твърди, че невъзможността да постигне съгласие с ответника за пътуване на К. в
чужбина възпрепятствало контактите й с най-близките й роднини - баба, леля и братовчеди.
Сочи се още, че К.Ц. от 2015 година е член на Танцова формация „Emotion"
към Общински младежки дом Шумен, в която детето е активен член и състезател на
участия в национални и международни турнири. Посоченото налагало пътуването й с
танцовата формация в чужбина. Твърди се,
че пътуванията на детето в чужбина са изцяло в неин интерес.
Поради изложеното
моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде издадено заместващо съгласие по отношение на ответника, К.Т.Ц. да пътува извън територията на Република България за
периода до навършване на пълнолетие, включително за участие в танцови
мероприятия. Претендират се разноски.
В
законният едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, представя писмен отговор на молбата. Твърди, че искът е недопустим, тъй като за ищцата
липсва правен интерес от предявяването му. Ответникът не е бил уведомяван през
месеците предхождащи подаването на исковата молба за даване съгласие за
пътуване на детето К. в чужбина, поради което майката не е получавала отказ, което е предпоставката за производството по чл. 127а
от СК. Сочи, че на
03.05.2019 г. е подписал нотариално заверена декларация, с която е
дал съгласие детето да пътува извън Република България, вкл. в Република
Гърция, с танцовата формация „Emotion“ в периода 04.06.2019
г. - 10.06.2019 г. След получаване на исковата молба по настоящото дело на 08.11.2019
г., в първият работен ден след това на
11.11.2019 г. е подписал декларация за съгласие детето да пътува в страните -
членки на ЕС и извън тях. Твърди, че с поведението си не е дал повод за
завеждане на иска. Претендира разноски.
В писмено становище
и в съдебно заседание, ищцовата страна посочва, че изготвянето на нотариално
заверена декларация от ответника с дата 11.11.2019 год., с която дава
съгласието си детето да пътува в чужбина е защитна реакция от негова страна, в
резултат на подаването на исковата молба. Изразява становище, че представената
по делото нотариално заверена декларация от 11.11.2019 год. за съгласие
детето да пътува в чужбина, може да бъде оттеглена
във всеки един момент от ответника, поради липса на законова пречка за това. Това е така, тъй като
вече е било направено същото от него и е поставил детето в състояние на силна
фрустрация, което е квалифицирано от състав на РС-Шумен, като проява на домашно насилие. Твърди се, че
само по този начин интересите на детето и правото му да пътува в чужбина ще
бъдат защитени в най-голяма степен и няма да зависят от моментното хрумване на
ответника. Допълва, че доколкото декларацията представлява едностранен акт на
ответника, тя във всеки един момент подлежи на анулиране. В това се изразява и
правният интерес на майката, за да поиска заместващо съгласие от страна на съда.
Ответникът
лично и чрез процесуален представител в съдебно заседание, поддържа становището
си за недопустимост на производството, алтернативно за неоснователност. Твърди,
че липсва правен интерес, тъй като ответникът еднократно, а не системно е оттеглил дадено от него съгласие. От
тогава не е отказвал да даде съгласие, вкл. и след получаване на исковата молба. Сочи, че няма спор между страните. Не желае да спъва
развитието на детето си, или да пречи на връзките с нейните роднини по майчина
линия.
Съдът е събрал като относими по делото представените с исковата молба писмени
доказателства: решение №12/10.01.2018 г. по гр. дело №2108/2017 г.
на ШРС, решение №95/04.05.2018 г. по в. гр. дело №116/2018 г. на ШОС,
препис-извлечение от съдебен протокол от 13.03.2019 г. по гр. дело №80/2019 г.
на ШРС, решение №116/20.05.2019 г. по в. гр. дело №136/2019 г. на ШОС,
определение №439/03.07.2019 г. по в. гр. дело №136/2019 г. на ШОС, писмен
отговор от Т.Ц. до ШРС рег. №1128/21.01.2019 г., писмо до Й.М. изх.
№80/13.01.2019 г. на ШРС, препис от заповед за незабавна защита от 14.01.2019
г. по гр. дело №80/2019 г., определение №157/14.01.2019 г. по гр. дело №80/2019
г. на ШРС, писмо от ОД на МВР до ШРС рег. №1472/25.01.2019 г., молба от Т.Ц. до
ОД на МВР УРИ 3721000-24045/06.12.2018 г., декларация за оттегляне на съгласие
за пътуване на дете в чужбина от Т.Ц. с нот. заверка, удостоверение от Директор
на ОМД – Шумен, удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт
за раждане №*** г. от Община – Шумен, дубликат на удостоверение за раждане от ***
г., издадено въз основа на акт за раждане №*** г. от Община – Шумен, акт за
граждански брак в превод №***, том Е3, година – 2005 г., акт за раждане в
превод том 20-ти, акт №*** г., акт за раждане в превод акт №*** г., акт за
определяне на име в превод, удостоверение от 08.06.2006 г. в превод, отговорна
декларация в превод – 2 бр., акт за административно определяне на данъка в
превод; представените с отговора писмени
доказателства – ксерокопия на декларация от Т.Ц. – 2 бр.; представено с молба
от 10.01.2020 г. от ищеца ксерокопие на решение №285/08.01.2020 г. по гр.д.
№3097/2019 г. на ВКС, както и социален
доклад изх. №ПР/Д-Н/19-001/25.02.2020 г. от АСП ДСП – Шумен.
По искане на ответната страна, ищцата на основание чл.176 от ГПК е посочила, че след
м. май 2019 г. не е искала от ответника съгласие за пътуване на детето зад
граница, тъй като знаела, че няма да даде такова, или ако даде съгласие
съответно ще бъде отменено, така както е постъпил през 2018 г.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите: К. Г. Б. и Д. Т.
Й.. Същите дават показания, с които по същество подкрепят посоченото в исковата
молба.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства
отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
В производството по чл.127а, ал.2 от СК, се иска от съда да бъде
разрешен съществуващият между страните в качеството на родители спор по
въпросите свързани с пътуване на детето в чужбина.
Съдът констатира, че по отношение на посочената по-горе фактическа
обстановка не се спори между страните. Й.М. и Т.Ц. са бивши съпрузи, като местоживеенето
на детето им К.Т.Ц. е определено при майката. Спорните обстоятелства са
свързани с това: Налице ли е разногласие между страните в качеството на родители по
въпросите свързани с пътуване на детето в чужбина, както и налице ли е правен
интерес за майката, при наличие на
нотариално заверено общо писмено съгласие направено от бащата?
Във връзка с
посоченото съдът в настоящият си състав, намира за основателно да отбележи
следното относно допустимостта на исковата молба:
В разпоредбата на
чл. 76, т.9 от Закона за българките лични документи е предвидено, че може да не се разреши
напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение
лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от
своите родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите
спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс.
Представянето на
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина е основание,
граничните власти да допуснат детето да напусне територията на Република
България със съответния придружител. Оттеглянето на вече изготвено нотариално
заверено писмено съгласие не е незаконосъобразно, възможно е и е срещано в
практиката. Уведомяването на заинтересованите страни и съответните органи става
по различни начини, но най-често с издаване на ПАМ, във връзка с чл.76, т.9 от
ЗДЛД.
С оглед изложеното, съдът споделя установилата
се съдебна практика, че спор или разногласие е налице, не само когато единият
родител не дава съгласието си детето да напусне страната, но и когато е оттеглил
вече дадено
такова. Разногласие ще е налице и тогава, когато след подписването на
декларацията са настъпили нови обстоятелства, които мотивират бащата да я
оттегли. В този смисъл е и Решение №
8001 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4821/2012 г., VII о.
Ето защо, съдът
приема, че е налице правен интерес, тъй като са налице предпоставките за
допустимост на предявения иск с правно основание чл. 127а, ал.2 от СК. Съгласно
чл. 10, ал. 2, изр. второ от Конвенцията за правата на детето, правото на
детето или на неговите родители да напускат, която и да е страна подлежи само
на тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за
защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или
морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с другите
права, признати в тази Конвенция. Следва да се вземе предвид и разпоредбата на
чл. 24, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която,
при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни
институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от
първостепенно значение.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че е налице разногласие на родителите
по отношение на въпроса за пътуването на детето К.Т.Ц. в чужбина, паради което предявеният
иск по чл. 127а, ал.2 от СК, следва да бъде разгледан по същество.
Съдът по същество намира,
че в случая изцяло в интерес на детето е, да му се разреши да пътува извън
пределите на страната по реда на т.н. заместващо съгласие, във връзка с
чл.127а, ал.2 от СК, с оглед правната и житейска сигурност и предвидимост.
Както беше посочено по-горе, при разглеждане на съдебното производство и
постановяване на решение, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно
значение.
В § 1, т.5 от Закона
за закрила на детето, безалтернативно е
посочено, че „Най-добър интерес на детето" е преценка на: желанията и
чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се
грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
По делото са налице
безспорни доказателства, за желанието на К. и наличието на емоционални
потребности да общува и гостува на близките си роднини в Гърция, както и да
участва активно в танцови мероприятия извън територията на Р.България. По
делото са налице и безспорни доказателства, че предходните действия на бащата
по оттегляне на 23.12.2018 г. на подписано на 22.11.2018 год. нотариално
заверено писмено съгласие е причинило емоционално насилие на детето. В тази
връзка, предвид наличието на предходно причинена емоционална вреда, съдът е
длъжен с оглед изискването на закона, превантивно
да предвиди евентуалната вероятност относно опасността от причиняването на
други последващи вредни последици. Същите със сигурност ще бъдат по-сериозни
предвид повторността им.
В подкрепа на
горното са и решенията на ЕСПЧ по отношение на България, в които се посочва, че
българският съд следва да няма прекалено формалистичен подход, а да прецени
всички факти от значение за интереса на
детето. Съдът категорично приема, че
интересът на детето ще бъде защитен в най-висока степен, когато пътува
спокойно, без да се притеснява дали ще бъде спряно или върнато от граничните
власти. Както беше посочено и по-горе,
съдът е на мнение, че правната и житейска сигурност и предвидимост са от
значение при наличието на разногласие между родителите.
Към настоящият момент, не са налице данни,
сочещи, че евентуалните пътувания, респ. пребиваването на детето в сочените
държави носи някакъв риск за него. В тази връзка, не са налице факти и
обстоятелства, даващи възможност на съда да направи извод, че предстоящите
пътувания биха навредили на интересите на детето.
Относно периодът от
време, съдът се съобразява с ТР №1/2016 г. на ОСГК на ВКС; също така намира за
основателно да съобрази и това, че детето е навършило 14 годишна възраст в хода
на производството, както и чл. 45, ал. 1 от Хартата на основните права на
Европейския съюз, че всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и
да пребивава на територията на държавите-членки.
Ето защо съдът е на
мнение, че така предявената молба е основателна и следва да се уважи така,
както е поискана от ищцата, тъй като пътуването зад граница на детето в посочените
държави, за посочените периоди, не го застрашава и не крие опасност за него, както
и е изцяло в негов интерес. За това намира, че са налице предпоставките за
заместване волята на бащата на детето с решение по чл.127а, ал.2, вр. с ал.1 от СК.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 425,00 лева. Относно
възражението, направено, във връзка с чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира същото
за неоснователно. Възнаграждението е в минимален размер и е съобразено, с фактическата и правна
сложност, немалкият обем на доказателствени материали, относимите за изхода на
делото факти, които съответно е следвало да бъдат ангажирани, или по които е
взето или е следвало да бъде взето отношение от страна на процесуалния
представител на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗРЕШАВА на К.Т.Ц.,
с ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Й.М.И. с ЕГН **********,
двете с адрес ***, да напуска пределите на Република България и да пътува до
държави членки на Европейския съюз; до Обединено Кралство Великобритания и
Северна Ирландия и до Република Сърбия,
за неограничен брой пътувания до навършване на пълнолетна възраст, с престой до
14 дни, като дните на пътуванията и престоя са извън дните определени за лични
контакти с бащата Т.И.Ц., ЕГН ********** съгласно Решение № 12/10.01.2018 год.
на PC - Шумен по гр.д.№2108/2017 год., а когато напускането на страната е
свързано с участие в международни състезания и участия на детето като
състезател в Танцова формация „Emotion“
към Общински младежки дом Шумен дните на пътуванията и престоя да включват и
необходимия брой дни, oт дните определени за лични контакти с бащата Т.И.Ц..
ЕГН **********; с придружител майката Й. М. И., ЕГН ********** или трето
упълномощено от нея лице, в случаите в които се касае за участие на детето в
международни състезания и участия като състезател в Танцова формация
„Emotion" към Общински младежки дом Шумен.
Настоящото разрешение замества волята и
съгласието на бащата Т.И.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, Вилна зона,
Местност „Дивизионна болница” №***, ул. „***“, за напускане пределите на
Република България на детето К.Т.Ц., ЕГН ********** за посочените държави и
период.
На
основание чл.127а, ал.4 от СК, допуска предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА Т.И.Ц., с
ЕГН **********, с адрес ***, Вилна зона, пътя за с. Новосел, Местност „Дивизионна
болница” №***, ул. „***“, да заплати на Й.М.И. с ЕГН **********, с адрес ***,
КАТО МАЙКА И ЗАКОНЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ на малолетното /към датата на подаване на
исковата молба/ дете К.Т.Ц., ЕГН **********, сумата от 425,00 лева,
представляваща направените по
делото разноски съразмерно с уважената част от исковете, за държавна такса и
участие на един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд - Шумен в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: