Решение по дело №41/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 83

гр. Видин, 05.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

осемнадесети май

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

К. Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

41

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от В.Б.К. *** против решение № 3 / 10.01.2020г. по АНД № 1498/2019г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 3114 / 2019 от 13.11.2019г. на Началник отдел МРР Дунавска към Агенция Митници, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 949,38 лева и са отнети в полза на държавата 416 литра етилов алкохол, на основание чл.126,ал.1,т.1 и чл.124,ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно. Твърди се от касатора, че ВРС е направил неправилни правни изводи, както и не е установил фактическата обстановка съобразно събраните по делото доказателства и не е обсъдил направените пред ВРС възражения.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и съответно отменено НП.

Ответната по делото страна твърди, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, тъй като нарушението е безспорно доказано.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Установено е пред ВРС, че на 07.06.2019г. в гр.Брегово, обл.Видин в частен дом, при извършена съвместна проверка от страна на служители на ОД МВР – Видин и ГД“МРР“, проверяващите открили в навес към стопанска постройка 148 литра течност с мирис на домашна ракия, разпределена в ПВЦ бутилки с различна вместимост. В стая приспособена за кухня, находяща се в двуетажна къща, намерили още 50 литра течност, с мирис на домашна ракия, разпределена в ПВЦ бутилки с различна вместимост. В спалнята открили още 170 литра течност с мирис на ракия, също разпределена в ПВЦ бутилки с различна вместимост и в избеното помещение към сградата открили още 48 литра течност с мирис на домашна ракия, разпределена в различни по големина ПВЦ и стъклени бутилки. Общото намерено количество било 416 литра.

Установено е, че касаторът доброволно им показал намиращата се в имота му ракия. Той не могъл да представи документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциз за намерената стока. Извършен е полеви тест със служебен денситометър като резултатите са отразени в опис на иззетите акцизни стоки. Видно от протокола, в който са описани иззетите стоки, при извършения полеви тест в отделните бутилки е установено освен различно количество течност и различен градус на намерената такава. В този смисъл е и протокол от 07.06.2019г. за извършената проверка и описите към него. Видно от протокола, в същия е отразено, че са взети проби за лабораторен анализ, като контролните проби са смесени от различните съдове, намерени на различните места в имота, а именно от 148 литра, намерени в стопанската постройка е взета смесена проба, от намерените 50 л. в кухнята е формирана друга смесена проба, от намерените 170 литра, в спалнята е формирана трета смесена проба и от намерените 48 литра в избеното помещение също е формирана още една смесена проба. По този начин са групирани и взети пробите на намерената течност с мирис на домашна ракия, съответно са и формирани четири различни смесени проби. Видно от съставените по преписката протоколи е, че при извършването на проверката и вземането на пробите е присъствал и касаторът, който е бил запознат с начина на вземане на пробите и съответно смесването им и формирането на различните смесени проби. Към момента на вземането на пробите той не е изразил възражения за начина на формирането на смесените проби, като няма твърдения за евентуалния различен състав на въпросната ракия, респ. обстоятелството, че е такава произведена от различни плодове, както и че е от различни години. В протокола от проверката е посочено, че са изготвени четири броя протоколи за вземане на проба с № 269, 270, 271 и 272, които са приложени по делото.

След извършения анализ, видно от митническите лабораторни експертизи, на въпросните четири смесени контролни проби е установено, че течността представлява „етилов алкохол“ – дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание, както следва: за протокол № 269 течността е с действително алкохолно съдържание по обем 21,3 % vol при 20 градуса.; за протокол № 270 течността е с действително алкохолно съдържание по обем 45,9 % vol при 20 градуса ; за протокол № 271 течността е с действително алкохолно съдържание по обем 57,7 % vol при 20 градуса и за протокол № 272 течността е с действително алкохолно съдържание по обем 50,5 % vol при 20 градуса.

Представена е справка за дължимия акциз, в която е посочено, че същият е изчислен, съобразно чл.31 от ЗАДС, където е уредена акцизната ставка за алкохола и алкохолните напитки, като подробно е описан акцизът, който се дължи за всеки един намерен съд с етилов алкохол /ракия/. Видно от представеният протокол, етиловият алкохол е съхраняван в 117 бр. ПВЦ и стъклени бутилки с различна вместимост и е общо 416 литра, като акцизът е в общ размер на 1974,69 лева.

След отказа за образуване на наказателно производство, материализиран в Постановление за отказ да се образува наказателно производство с вх. № 01858/ 2019г. от 11.07.2019г. на РП Видин за горното на К. бил съставен АУАН от 15.08.2019г. за извършено нарушение по чл.126,ал.1,т.1 от ЗАДС, като били отнети и вещите предмет на нарушение – въпросния етилов алкохол - ракия. Впоследствие въз основа на посоченият АУАН било издадено НП № 3114/ 2019г. от 13.11.2019г.

Прието е от контролните органи, че касаторът е извършил нарушение на чл.126,ал.1,т.1 от ЗАДС за държане на 416 литра етилов алкохол – ракия, без данъчен документ по ЗАДС или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциз, за което му е наложено административно наказание и е постановено отнемане в полза на държавата на вещите - предмет на нарушението.

Въз основа на тази фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение по чл.126,ал.1,т.1 от ЗАДС и правилно му е наложено и административното наказание.

Районен съд - Видин е направил правилна преценка на доказателствата по делото, като приетата фактическата обстановка се основава на тях.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е потвърдил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е законосъобразно. Безспорно в конкретния случай е доказано, както и въззивният съд е преценил, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.126,ал.1,т.1 от ЗАДС. Установено е от обективна страна, че същия е държал в дома си акцизни стоки – етилов алкохол /домашна ракия/ без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/ електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, а от субективна страна е действал при форма на вина - пряк умисъл. Прекият умисъл се извлича от конкретното поведение на нарушителя, в което се е обективирал.

По делото е установено обстоятелството относно държането на т. нар. безцветна течност с мирис на домашна ракия /етилов алкохол/, разпределена в ПВЦ и стъклени бутилки по начина, описан по – горе.

НП е законосъобразно и в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати процесуални нарушения. Самото НП е издадено по реда на чл.36,ал.1 от ЗАНН, в преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН и съдържа изискуемите законови реквизити.

Видно от административно – наказателната преписка е, че НП е издадено без да са налице нарушения на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, тъй като фактическата обстановка е ясно и точно описана, съответно в нея са описани и всички важни обстоятелства във връзка с нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. Описанието на нарушението, както в АУАН, така и в НП е достатъчно точно, ясно и подробно описано, като са конкретизирани всички обективни признаци на състава, за да може нарушителя да си изгради адекватна защита. Правилно са посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно, поради което и не би могло да се приеме, че има нарушение на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН.

Твърдението, че в случая не е доказано осъществяването на състава на чл.126,ал.1,т.1 от ЗАДС е неоснователно. Касаторът е санкциониран на основание посочения текст, за това, че държи в дома си акцизни стоки без данъчен документ по ЗАДС или друг документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Акцизната стока е определена от административно - наказващия орган като „етилов алкохол по смисъла на чл.9,т.1 от ЗАДС, съгласно която етилов алкохол /алкохол/“ е всеки продукт: 1. включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1, 2 % vol, дори когато този продукт е част от продукт, попадащ в друга глава от Комбинираната номенклатура. За да е налице съставомерно от обективна страна деяние по повдигнатото на К. административнонаказателно обвинение, е необходимо да бъде установено и доказано, че привлеченото към отговорност лице държи акцизна стока без изискуемите се по чл.126 от ЗАДС документи. Безспорно акцизни стоки по смисъла на чл.4,т.1 във вр. с чл.2,т.1 от ЗАДС са и алкохолът и алкохолните изделия. Ето защо в случая доказването на извършено нарушение по чл.126 от ЗАДС включва на първо място доказването, че държаната стока представлява акцизна такава по смисъла на чл.4,т.1 във вр. с чл. 2,т.1 във вр. с чл.9,т.1 от ЗАДС. Тежестта да докаже извършването на нарушението е на административнонаказващия орган, и в случая санкциониращият орган е обосновал, установил и доказал всички релевантни факти, обуславящи ангажирането отговорността на касатора на основание чл.126 от ЗАДС, за нарушение, изразяващо се държане на акцизни стоки – етилов алкохол, без данъчен документ по ЗАДС или друг документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Доказателства в посочения смисъл са представени и във въззивното съдебно производство от наказващия орган. Видно от АУАН и НП е, че нарушението се изразява в „държане на акцизна стока без акцизен данъчен документ“.

Наличието на доказателства за изпълнението на всички законови регламентирани условия за определянето на намерения в дома на К. етилов алкохол, съгласно легалната дефиниция по чл.9,т.1 от ЗАДС, обуславя извод за доказаност на административнонаказателното обвинение за държане на акцизна стока по чл.4,т.1 във вр. с чл.2,т.1 във вр. с чл.9,т.1 от ЗАДС, без изискуемите се документи по чл.126,ал.1,т.1 от ЗАДС. В този смисъл наказателното постановление, с което по така фактически и правно обоснованото административно обвинение е ангажирана отговорността на К., е законосъобразно.

В конкретния случай според съда е безспорно установено и, че откритата течност с мирис на етилов алкохол – домашна, е била собствена на физическото лице К., който е заявил, че сам е произвел ракията за собствени нужди. Според съда, дори да се приеме тезата на нарушителя, че притежаваното количество ракия е за лични нужди, то е следвало тя да бъде придружена от данъчен акцизен документ, което в случая не е така.

Неоснователно е и възражението на касатора, че наказващият орган не е разследвал произхода на алкохола и конкретно твърденията на касатора, че намереното количество е варено в продължение на много години, и не е съобразил факта, че  чл.60,ал.4 от ЗАДС дава възможност за производство на вино и други ферментирали напитки от плодове и грозде за собствена консумация. Съдържащите се в кориците на делото доказателства, че намереното в дома му количество алкохол е варено в продължение на много години не го освобождават от задължението за заплащане на акциз. Дори и да се приеме, че в случая става въпрос за ракия собствено производство, която се ползва за лични нужди, то отново не може да намери приложение разпоредбата на чл.60,ал.4 от ЗАДС. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.46,ал.1 от ППЗАДС предвижда, че в специализиран малък обект за дестилиране може да се произвежда етилов алкохол /ракия/ от грозде и плодове – собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление само до 30 литра ракия годишно на семейство, като намереното количество на адреса на К. многократно надвишава максимално допустимото за едно семейство. Поради това съжденията на касатора за неразследване на тези обстоятелства, респ. и за недоказаност на нарушението, за което К. е наказан, е неизводимо от доказателствата по делото и е неоснователно.

Нещо повече, според ал.2 на чл.46 от ППЗАДС в случаите, когато в специализиран малък обект за дестилиране се произведе етилов алкохол /ракия/ над количеството по ал.1, регистрираното лице заплаща пълния размер на акциза.

По отношение на твърдението, че не са спазени изискванията на Наредба № 3 от 18.04.2006г., която установява реда за вземането на проби за целите на контрола върху акцизните стоки, то също е неоснователно.

Съгласно чл.6,ал.1 от Наредбата вземането на проба се извършва в присъствие на проверяваното лице, в случаите, визирани в ал.5 - и в негово отсъствие. Чл.10 и сл. въвеждат конкретни изисквания при вземане на пробите, а съобразно чл.12 от Наредбата за вземането на пробите се попълва протокол по образец.

Видно от доказателствата по делото е, че при вземането на пробите проверяваното лице е присъствало, като в приложените протоколи няма възражения относно начина на вземането на пробите, както и съхраняването им. Не е имало и възражения във връзка с начина на групиране на отделните намерени бутилки и съответното вземане на смесените проби от тях. В хода на проверката, а и впоследствие не се съдържат твърдения, както за вида на продуктите, от които е произведена ракията – гроздова, сливова и др., така и относно годината на производство на алкохола, такива се правят едва в производството пред съда. Поради горното и контролните органи са групирали продуктите по мястото, където са намерени, а не по някакъв друг признак, тъй като и такова възражение към онзи момент не е и правено.

В конкретния случай при вземането на пробите не се установяват съществени нарушения, както на Наредбата, описана по – горе, така и на приложеното по делото Ръководство за вземане на проби за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки, утвърдено от директора на Агенция „Митници“. Установен е и вида и действителното алкохолно съдържание на намерената течност /ракия/. Съгласно легалната дефиниция по чл. 9 от ЗАДС „Етилов алкохол (алкохол)“ е всеки продукт: 1/ включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, дори когато този продукт е част от продукт, попадащ в друга глава от Комбинираната номенклатура; 2/ включен в кодове по КН 2204, 2205 и 2206, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 22 % vol; 3. получен чрез дестилация и годен за пиене, съдържащ други продукти в разтворено или неразтворено състояние. За установяването на вида на намерената в държане на К. алкохолната течност контролните органи е следвало да изземат проби по реда и при условията на Наредба № 3/18.04.2006г за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизни стоки. Анализът на взетите проби в специализирана лаборатория е дал категоричен отговор на два въпроса – на първо място, че намерената течност представлява етилов алкохол по смисъла на чл.9 от специалния закон, и на второ – какво е алкохолното ѝ съдържание по обем, въз основа на които данни пък се изчислява дължимият акциз. От отговорите на тези въпроси зависи от една страна дали държането на течността изобщо съставлява нарушение по чл.126 от ЗАДС, и от друга страна – какъв точно следва да е размерът на наложената на физическото лице – държател глоба. Използваните от проверяващите служебни денситометри са средство за първоначално установяване само на алкохолното съдържание на течността, като получените чрез измерването с тях резултати са проверени от резултатите от лабораторните анализи, извършени впоследствие. Тези обстоятелства са категорично установени в производството.

При това положение и с оглед горните съображения, Административният съд намира, че решението на РС – Видин е правилно, а НП е законосъобразно и като такова същото е потвърдено.

Наложената глоба също правилно е определена, като е наложена такава в определения размер и съобразно разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Според разпоредбата на чл.126,ал.1,т.1 от ЗАДС физическо лице, което държи акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева, т.е. в конкретния случай, съобразявайки всички обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН, наказващият орган правилно е наложил наказание глоба в размер на 3 949,38 лева, предвидено в чл.126,ал.1,т.1 от ЗАДС, представляващо двойния размер на дължимия акциз, който възлиза на 1974,69 лева.

С оглед обстоятелството, че нарушението е безспорно доказано и съответно не е малозначително, то и решението, в частта му, с която е потвърдено НП, в частта, с която са отнети в полза на държавата 117 бр. бутилки, съдържащи 416 литра етилов алкохол, с различно действително съдържание по обем, то в тази му част решението на ВРС също следва да бъде оставено в сила, тъй като правилно е потвърдено НП. Последното следва от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.53,ал.2,б.”а” от НК. Според посочената разпоредба, независимо от административно – наказателната отговорност, се отнемат в полза на държавата вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.124,ал.1 от ЗАДС, според която в случаите на нарушения по чл.126 от същия закон, стоките - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са. Поради горното същите правилно са отнети в полза на държавата.

При това положение и с оглед горните съображения, Съдът намира, че НП е законосъобразно и като такова правилно е потвърдено от Районния съд.

Оплакванията в жалбата се явяват неоснователни и не следва да бъдат уважавани, а решението на ВРС, като правилно, законосъобразно и мотивирано, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

                                 Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 / 10.01.2020г. по АНД № 1498/2019г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 3114 / 2019 от 13.11.2019г. на Началник отдел МРР Дунавска към Агенция Митници, с което на В.Б.К. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 949,38 лева и са отнети в полза на държавата 416 литра етилов алкохол, на основание чл.126,ал.1,т.1 и чл.124,ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                  2.