Решение по дело №2187/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 220
Дата: 19 октомври 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Росен Чиликов
Дело: 20215530202187
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Стара Загора, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20215530202187 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1228-001214 от
12.05.2021 година на началник сектор при ОД на МВР град Стара
Загора, сектор Пътна Полиция.
Жалбоподателят недоволен от наложеното административно
наказание моли съда да го отмени.Мотивира се,че е нарушен
материалния закон и с допуснати съществени процесуални
нарушения.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в с.з., но чрез
адвокат Св. З. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт М взема
становище, че жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени– преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
1
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема
за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба,
поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че
жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че на 04.02.2021
г. година около 07.20 часа в град Стара Загора на ул. „ Стефан
Стамболов „ до № 72 в посока север жалбоподателят В. В. управлява
лек автомобил „ Мерцедес“ с рег. № СТ 6355 РК собственост на
М.З.С като автомобилът е със служебно прекратена регистрация на
16.08.2019 г.на основание чл. 143, ал. 15 ЗДП , тъй като собственика е
закупил автомобила на 14.09.2020 г. и не е изпълнил задължението си
в двумесечен срок до 14.11.2020 г. да регистрира придобитото МПС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията
на св. Ж.Н. / актосъставител / ,постановление на РП град Стара Загора
от 30.03.2021 г. за отказ да се образува наказателно производство,
справка за регистрация на МПС .
При така установената фактическа обстановка административно-
наказващият орган е приел , че е нарушен чл. 140, ал. 1 ЗДП и
съответно е наложил административно наказание – на основание чл.
175, ал. 3 ЗДП– глоба 200 лева и 6 месеца лишаване от право да
управлява МПС .
При издаването на наказателното постановление и реализацията
на АНО са допуснати съществени процесуални нарушения.
В обстоятелствената част на Наказателното постановление не са
посочени основни факти и обстоятелства релевантни за състава на
административното нарушение –с какъв акт е прекратена
2
регистрацията на автомобила, кога и как е връчен акта за
прекратяване на регистрацията, кога е влязъл в сила акта за
прекратяване на регистрацията на МПС.
Всички тези факти и обстоятелства са релевантни за състава на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДП и са от
съществено значение за преценка осъществени ли са от страна на
нарушителя обективните и субективните признаци от състава на
претендираното административно нарушение.
Тези пропуски от една страна ограничават правото на защита /
нарушителят да научи в какво е обвинен и да организира защитата си
/, а от друга опорочават формата на наказателното постановление –
последното не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Съставът на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДП
предполага от субективна страна наличие на пряк умисъл.
От установената фактическа обстановка и обективираните
действия на нарушителя се установява, че не е съзнавал обществено
опасния характер на деянието – той не е знаел и съзнавал основни
елементи от състава на административното нарушение – че е
прекратена служебно регистрацията на управлявания автомобил. Най-
малкото няма посочени факти, които да установяват
обратното.Незнанието на тези обстоятелства изключва умисъла и не
може да се направи извод, че нарушителят е предвиждал и искал
настъпването на обществено опасните последици.
Нарушителят не е бил длъжен и не е могъл да предвиди и
предотврати обществено опасните последици. Не е имал никаква
възможност да направи справка в масивите на КАТ - ПП дали е
прекратена регистрацията на автомобила и кога.Това обстоятелства
изключва и непредпазливостта.
В конкретният случай жалбоподателят не е бил и собственик на
3
автомобила, поради което същият не е знаел кога е закупен
автомобила / не е страна по договора / , а и върху него не тежи
задължението да регистрира автомобила в двумесечен срок от
закупуването му.Като не е собственик няма и възможността да
извърши съответната справка в КАТ-ПП за редовността на
регистрацията. Външно автомобилът е бил с редовни регистрационни
номера, което обстоятелство е станало и повод за фактическата
грешка.
Следователно липсва субективният елемент от състава на
административното нарушение, което дава основание на съда да
приеме, че деянието не съставлява административно нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДП.
Този извод за липсата на осъществен състав на административното
нарушение както и констатираното допуснато процесуално нарушение
са достатъчен повод за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК
въззиваемата страна дължи на жалбоподателя направените по делото
разноски за един адвокат.
Видно от представеното пълномощно жалбоподателят е ползвал
адвокатски услуги на адв. З. / изготвяне на жалба, явяване в с.з. /,
който видно от договор за правна помощ и пълномощно е получил
възнаграждение в размер на 150 лева, а не както се претендира 300
лева.
Следователно на жалбоподателя следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на 150 лева.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1228-001214 от
12.05.2021 година на началник сектор при ОД на МВР град Стара
Загора, сектор Пътна Полиция, с което са наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 200 лева и 6 месеца лишаване от право
да управлява МПС на В. П. В. от град Стара Загора ул. „ ********,
ЕГН – **********, съдебен адрес – град Стара Загора, ул. „ ****/ адв.
Св. З. /.
ОСЪЖДА ОД на МВР град Стара Загора да заплати на В. П. В. от
град Стара Загора ул. „ ********, ЕГН – ********** направените по
делото разноски в размер на 150 / СТО И ПЕТДЕСЕТ / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Обжалвано е наказателно постановление № 21-1228-001214 от
12.05.2021 година на началник сектор при ОД на МВР град Стара
Загора, сектор Пътна Полиция.
Жалбоподателят недоволен от наложеното административно
наказание моли съда да го отмени.Мотивира се,че е нарушен
материалния закон и с допуснати съществени процесуални
нарушения.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в с.з., но чрез
адвокат Св. З. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт М взема
становище, че жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени– преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема
за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба,
поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че
жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че на 04.02.2021
г. година около 07.20 часа в град Стара Загора на ул. „ Стефан
Стамболов „ до № 72 в посока север жалбоподателят В. В. управлява
лек автомобил „ Мерцедес“ с рег. № СТ 6355 РК собственост на
М.З.С като автомобилът е със служебно прекратена регистрация на
16.08.2019 г.на основание чл. 143, ал. 15 ЗДП , тъй като собственика е
закупил автомобила на 14.09.2020 г. и не е изпълнил задължението си
в двумесечен срок до 14.11.2020 г. да регистрира придобитото МПС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията
на св. Ж.Н. / актосъставител / ,постановление на РП град Стара Загора
от 30.03.2021 г. за отказ да се образува наказателно производство,
справка за регистрация на МПС .
При така установената фактическа обстановка административно-
наказващият орган е приел , че е нарушен чл. 140, ал. 1 ЗДП и
1
съответно е наложил административно наказание – на основание чл.
175, ал. 3 ЗДП– глоба 200 лева и 6 месеца лишаване от право да
управлява МПС .
При издаването на наказателното постановление и реализацията
на АНО са допуснати съществени процесуални нарушения.
В обстоятелствената част на Наказателното постановление не са
посочени основни факти и обстоятелства релевантни за състава на
административното нарушение –с какъв акт е прекратена
регистрацията на автомобила, кога и как е връчен акта за
прекратяване на регистрацията, кога е влязъл в сила акта за
прекратяване на регистрацията на МПС.
Всички тези факти и обстоятелства са релевантни за състава на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДП и са от
съществено значение за преценка осъществени ли са от страна на
нарушителя обективните и субективните признаци от състава на
претендираното административно нарушение.
Тези пропуски от една страна ограничават правото на защита /
нарушителят да научи в какво е обвинен и да организира защитата си
/, а от друга опорочават формата на наказателното постановление –
последното не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Съставът на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДП
предполага от субективна страна наличие на пряк умисъл.
От установената фактическа обстановка и обективираните
действия на нарушителя се установява, че не е съзнавал обществено
опасния характер на деянието – той не е знаел и съзнавал основни
елементи от състава на административното нарушение – че е
прекратена служебно регистрацията на управлявания автомобил. Най-
малкото няма посочени факти, които да установяват
обратното.Незнанието на тези обстоятелства изключва умисъла и не
може да се направи извод, че нарушителят е предвиждал и искал
настъпването на обществено опасните последици.
Нарушителят не е бил длъжен и не е могъл да предвиди и
предотврати обществено опасните последици. Не е имал никаква
възможност да направи справка в масивите на КАТ - ПП дали е
прекратена регистрацията на автомобила и кога.Това обстоятелства
изключва и непредпазливостта.
2
В конкретният случай жалбоподателят не е бил и собственик на
автомобила, поради което същият не е знаел кога е закупен
автомобила / не е страна по договора / , а и върху него не тежи
задължението да регистрира автомобила в двумесечен срок от
закупуването му.Като не е собственик няма и възможността да
извърши съответната справка в КАТ-ПП за редовността на
регистрацията. Външно автомобилът е бил с редовни регистрационни
номера, което обстоятелство е станало и повод за фактическата
грешка.
Следователно липсва субективният елемент от състава на
административното нарушение, което дава основание на съда да
приеме, че деянието не съставлява административно нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДП.
Този извод за липсата на осъществен състав на административното
нарушение както и констатираното допуснато процесуално нарушение
са достатъчен повод за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК
въззиваемата страна дължи на жалбоподателя направените по делото
разноски за един адвокат.
Видно от представеното пълномощно жалбоподателят е ползвал
адвокатски услуги на адв. З. / изготвяне на жалба, явяване в с.з. /,
който видно от договор за правна помощ и пълномощно е получил
възнаграждение в размер на 150 лева, а не както се претендира 300
лева.
Следователно на жалбоподателя следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на 150 лева.
Водим от горните мотиви съдът
3