№ 4645
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110113129 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от М. С. И., чрез адв.
Т., със съдебен адрес гр. София , с която са предявени обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД срещу
Министерство на здравеопазването, евентуално ЦСМП – София, като
възложители на работата, както и доктор В. К. В. - изпълнител, за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в размер на 10 000 /десет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от
неимуществен характер, причинени му от ответника В. К. В., вследствие на
непозволено увреждане на 16.03.2018 г. на лицето ., с когото ищцата живее на
съпружески начала.
В исковата молба са налице твърдения, че на 16.03.2018 г., около 9:20
часа, аз М. С. И., подала сигнал до Спешен номер 112, че е налице
необходимост от спешна медицинска помощ за лицето ., с когото живее на
съпружески начала. Били в квартирата си в хотел „.“, гр. Банкя, ползвана от
тях въз основа на сключен договор за наем със собственика на хотела - Е. З..
Установила рязко влошаване на здравословното състояние на . малко след 9.00
часа на 16.03.2018 г. Обадила се на тел. 112, с цел да бъде изпратен екип за
оказване на бърза помощ от най - близкото намиращо се до хотела болнично
лечебно заведение /Център за Спешна медицинска помощ, филиал Банкя към
Министерството на здравеопазването па Република България/.
След пристигането на лекаря В. В., който направил електрокардиография
и констатирал, че . е получил исхемичен инсулт. Доктор В. й казал, тя да
намери мъже, които да свалят Господин . с одеяло от третия етаж на сградата,
1
което указание тя не успяла да изпълни. Шофьорът на линейката имал
желание да помогне, но лекарят не желаел той да окаже съдействие, за да
свалят . по стълбите. След това Доктор В. й казал, че трябва да се използват
транспортните услугите на частна линейка, която била оборудвана за тези
цели, без да уточни точно за какви цели трябва да е оборудвана и болният да
бъде откаран в Трета градска болница, районирана за град Банкя. Лекарят
отказал да придружи . до здравно заведение. Лекарят попълнил
придружителен лист № 30804 от 16.03.2018 г., M3 Център за Спешна помощ,
гр. София, филиал град Банка и лекарят си заминал с линейката. През това
време Госпожа Е. В. З., заедно с Госпожа ., осигурили пристигането на
частната линейка. Отказа на доктор В. да придружи . до най - близкото
лечебно заведение довел до забавяне за оказване на спешна медицинска
помощ, била пропусната възможността да се окаже адекватна инвазивна
интервенция в така наречения „златен час“, което застрашило в изключителна
степен живота и здравето на .. Вследствие на което й били причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания, стрес, притеснения
за здравето и живота на ., който беше превозван с медицински данни за
исхемичен инсулт от град Банкя до град София в продължение на 4 часа.
На следващо място ищцата се притеснявала и за това, че доктор В.
допринесъл за това да бъде прекратен договорът й за наем, поради причина, че
вследствие на влошеното здравословно състояние не е възможно да се оказва
адекватна медицинска помощ. В същия ден Договорът й за наем бил
прекратен. Останали без покрив над главите си, в тежко здравословно
състояние. Чувствала се унизена, безсилна, безпомощна, отчаяна, без надежда
за бъдещето, била съсипана. Прави искане за назначаване на съдебно –
психологична експертиза за установяване какви неимуществени вреди са
причинени от поведението на ответниците.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника Министерство на здравеопазването, с който ответникът оспорва
изцяло предявените искове като неоснователни. Заявява, че искът следва да се
разгледа по реда на ЗОДОВ и не е подсъден на СРС. Намира, че
министерството не е пасивно материално легитимирано да участва в процеса.
Заявява, че ЦСМП е самостоятелно юридическо лице, а директорът отговаря
за неговата дейност. Оспорва негов служител да е извършил процесното
деяние.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника ЦСМП – София, с която взема становище за неоснователност на
иска. Намира, че филиал ЦСМП в гр. Банкя, не е самостоятелно юридическо
лице. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че ищцата е
загубила повече от десет часа преди да повика Спешна медиценска помощ.
След това се е оказало, че не е било възможно извеждането на болния с
наличния екип, поради което със съгласието на ищцата е била повикана частна
линейка. Твърди, че на ищеца е била оказана медицинска помощ впоследствие
и същия е бил хоспитализиран. Оспорва доктор В. К. В. да е извършил
2
противоправни действия при посещението на адреса.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника В. К. В., с който оспорва предявения иск. Оспорва изцяло
твърдяната от ищцата фактическа обстановка. Твърди, че не познава ищцата,
но познава . единствено поради дългогодишните му психиатрични и
соматични хронични заболявания, които той има. Твърди, че изпълнява
съвестно задълженията си като лекар. Заявява, че на посочената в исковата
молба дата е посетил пациента и го е прегледал обстойно. Ищцата му заявила,
че . се влошил през нощта, но тя повикала бърза помощ на сутринта. Обяснил
й, че пациента трябва да постъпи в неврологично отделение за изследвания,
защото най – вероятно се касае за исхемичен инсулт й я помолил да намери
още двама човека, който да помогнат при свалянето на пациента до линейката.
При липса на хора, които да помогнат се процедира или с повикването на
втори екип от бърза помощ или частна линейка. В случая бил избран вторият
вариант, като ответника оставил и медицинските документи, за да помогнат
колегите му от частната линейка, след което поел друго дежурство. Представя
фиш за спешна медицинска помощ.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
По делото са събрани гласни доказателства. Разпитана е свидетелката . –
служител в центъра за спешна медицинска помощ – гр. Банкя. Същата
споделя, че е запозната с инцидента, въпреки че в случая не е придружавала д-
р В. на адреса. Виждала е ищцата няколко пъти в град Банкя и е посещавала г-
н . в квартирата му в хотел „.“. Спомня си, че той бил много болен. Тя е приела
обаждането на ищцата към Спешна помощ. Посочва, че стълбите, по които се
стига до помещението на трети етаж, в което живеят г-н . и ищцата, са много
тесни, а носилките на спешна помощ са прекалено обемисти и тежки, за да
бъдат пренесени по тях. В сградата няма асансьор. Поради това в конкретния
случай е било невъзможно болният да бъде свален с носилката на Спешна
помощ само от доктора и шофьора. Другият способ за сваляне на пациенти е в
одеяло, носено от всяка страна от четирима здрави мъже. Лекарят носи и
тежко оборудване.
Втората свидетелка – ., е позната на ищцата и ., работи в
неправителствена организация с район на действие – гр. Банкя. Свидетелката
посочва, че в средата на март 2018 г. М. И. отишла в групата им и помолила за
помощ при намирането на квартира, тъй като от хотел „.“ отправили
едномесечно предизвестие за напускане на стаята, която тя обитавала с .. Те
обещали да съдействат, но тя прекъснала връзката си с тях. След известно
време ищцата се свързала отново със свидетелката. Била разплакана,
разстроена и я помолила да усилят търсенето. Казала, че с . са преживели
много тежки неща. Той получил инсулт, викали държавната бърза помощ, но
3
тя отказала да го вземе, защото станали неразбории. Тогава собственичката на
хотела извикала частна линейка и заплатила 120 лв. През това време . бил в
болница, а организацията не можела да намери подходящо място за
настаняване поради специфичното му състояние – бил в инвалидна количка.
Ищцата споделила на свидетелката в средата на април, че една вечер се
прибирала в хотел „.“, когато видяла, че стаята е разбита и багажът е
изхвърлен. Причината да бъде освободена квартирата била, че хазяйката се
опасявала, че отново може да има някакъв инцидент, както когато е идвала
процесната линейка, за да не се безпокоят останалите гости на хотела.
По делото е приет Фиш за спешна медицинска помощ, от който се
установява, че . е бил посетен на 16.03.2018 г. сутринта в квартирата му в
хотел „.“ от екип на Спешна помощ, като е бил диагностициран с исхемичен
инсулт и други заболявания.
Представени по делото са и договор за наем на процесния недвижим
имот между Е. З. и М. И. с дата 01.08.2010 г., както и едномесечно
предизвестие за напускане от 16.03.2018 г., връчено на ищцата.
Между страните не се спори и се установява от приложеното писмо от
Центъра за спешна медицинска помощ – София, че д-р В. К. В. е бил служител
в Спешна помощ към датата на процесните събития - 16.3.2018 г.
Между страните не е спорно и се установява, че екипът на Спешна
помощ, от който е бил част д-р В., не е транспортирал . до болнично
заведение, въпреки че това е било наложително, по причина, че не е имало
начин той да бъде пренесен от последния етаж на къщата, в която живеел, до
линейката. Установява се, че това не е било сторено, тъй като първо,
носилката, с която разполага Спешна помощ, е твърде голяма и тежка, за да
бъде пренесена по тесните стълби в къщата и второ, не били намерени четири
лица, които да извършат изнасянето на болния в одеяло, което била
единствената възможна опция за преместването му до линейката на Спешна
помощ. Поради това на ищцата били дадени указания да повика частна
линейка, която разполага с леки брезентови носилки и екип от няколко души,
които ще пренесат болния. Такава била извикана от ищцата и хазяйката ,
като последната заплатила 120 лв. за транспортирането на пациента до
лечебно заведение.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с
обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД за солидарното осъждане на извършителя на
непозволеното увреждане и възложителя на работата му да заплатят
обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищцата. В случай като
настоящия, когато искът е предявен едновременно срещу прекия причинител
на вредата и срещу възложителя на работата и при основателност на иска
4
срещу делинквента, двамата следва да отговарят солидарно за причинените
вреди (Решение № 2246 от 27.11.2014 г. по ч.гр.д. № 1351/2014 г. Апелативен
съд-Пловдив, недопуснато до касационно обжалване).
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. При посочения фактически състав
отговорността е субсидиарна и възниква, когато виновно са причинени вреди
от лице, на което е възложена определена работа. Отговорността на
възложителя е обективна, гаранционно-обезпечителна и безвиновна. Съгласно
ППВС № 7/1958 г. на ВС, това е отговорност за чуждо, противоправно и
виновно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия и цели да
обезпечи по-сигурно и по-бързо обезщетяването му. Тя е функционално
обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките по чл. 45
от ЗЗД по отношение на поведението на прекия причинител. Същите следва да
бъдат установени от страна на ищцата, чиято е доказателствената тежест. Тя
следва по пътя на пълното и главно доказване да установи наличието на вреди
от неимуществен характер, техния размер и причинната връзка между вредите
и деянието на ответника д-р В., както и неговата противоправност.
Правно легитимиран да отговаря по настоящия иск по чл. 49 ЗЗД е
Центърът за спешна медицинска помощ-София („ЦСМП-София“) в
качеството му на работодател на д-р В., за което обстоятелство не се спори
между страните и се установява от приложените доказателства по делото.
ЦСМП-София притежава и необходимата процесуална правоспособност, за да
отговаря по настоящия иск. Съгласно чл. 24 от ЗЛЗ Център за спешна
медицинска помощ е лечебно заведение, в което медицински специалисти с
помощта на друг персонал оказват спешна помощ на заболели и пострадали
лица, включително в дома, на местопроизшествието и по време на
транспортирането до евентуалната им хоспитализация. ЦСМП-София е
юридическо лице, съгласно чл. 2 от Правилника за устройството и дейността
на Център за спешна медицинска помощ и има самостоятелен бюджет. Той
осъществява дейността си на територията на София област, вкл. и в град
Банкя, в който е живеела ищцата заедно със своя съжител.
Следователно в случай, че д-р В. чрез свои виновни и противоправни
действия и/или бездействия при или по повод изпълнение на работата си е
причинил имуществени или неимуществени вреди на трети лица, следва да се
ангажира отговорността и на работодателя му ЦСМП-София на основание чл.
49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
Според посоченото в исковата молба, виновното и противоправно
поведение на д-р В. в качеството му на служител на ответника ЦСМП-София
се изразява в неполагане на дължимата професионална грижа по отношение
на г-н . поради отказ да бъде хоспитализиран, което довело до забавяне на
лечението и застрашаване на живота му.
В тази връзка константна е практиката на ВКС, че когато се касае за
5
деликт при изпълнение на медицинска дейност, при формиране на
вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на неправомерно
поведение на медицинските специалисти и връзката му с конкретно
посочените вреди, съдът следва да съобрази, че медицинската помощ е
правнорегламентирана дейност /така напр. в Решение № 60289/4.07.2022 г., гр.
д. № 131/2021 г., ІІІ г.о., ВКС, Решение № 103 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 2700/2018 г., III г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбите на чл. 79 от 3акона за здравето /ЗЗ/, медицинската
помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от
медицинската наука и практика методи и технологии. Текстът на чл. 80 ЗЗ
предвижда, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински
стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения
и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.
5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по
дентална медицина. Установените основни принципи на правото на
медицинска помощ в чл. 81, ал. 2 ЗЗ са своевременност, достатъчност и
качество. Посочените разпоредби налагат извода, че противоправно е всяко
поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от
медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските
стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра
медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от ЗСОЛЛДМ,
както и с основните принципи на правото на медицинска помощ.
Задължителните медицински стандарти в сферата на спешната медицина
са уредени в Наредба № 3 от 6 октомври 2017 г. за утвърждаване на
медицински стандарт "Спешна медицина", издадена на основание чл. 6, ал. 1
от Закона за лечебните заведения от министъра на здравеопазването. Съгласно
глава втора, раздел I, т. 1.11 от Приложението към наредбата един от
основните елементи на практикуването на медицинската специалност
"Спешна медицина" е транспортът на спешния пациент. Раздел V от
Приложението разглежда по-детайлно как се осъществява спешният
транспорт. Според медицинския стандарт обект на спешен транспорт е всеки
спешен пациент, по отношение на който са изпълнени относимите критерии за
необходимост от осигуряване на транспорт съобразно състоянието,
нозологията и нуждите на пациента в зависимост от конкретното му спешно
състояние. Съгласно т. 2.1.5. вр. т. 2.1.5.8 от Раздел V спешен транспорт
трябва задължително да се осигури на лица с исхемичен инсулт. Спешният
транспорт по-конкретно се изразява в транспорт от мястото на инцидента до
подходящо приемно лечебно заведение с определени съгласно наредбата
мобилен екип и медицинско превозно средство (т. 2.1 от Раздел V). Никъде в
наредбата не се предвижда възможност за изискване от пострадалия и/или
неговите близки да използват услугите на частна линейка за превозването на
спешен пациент до лечебно заведение при вече пристигнал на място екип на
Спешна помощ. Подобно изискване представлява нарушение на медицинския
стандарт за специалност „Спешна медицина“, утвърден с посочената наредба,
6
който налага всеки спешен пациент да бъде транспортиран до лечебно
заведение. Впрочем пренасянето на болни по стълбите чрез одеяло също
противоречи на медицинските стандарти за безопасност и добрата
медицинска практика, тъй като създава предпоставки за влошаване на
състоянието на пациента, особено когато той има фрактури, кръвоизливи или
инсулт.
Съгласно общата формулировка на раздел V, т.2. от Приложението към
наредбата задължение именно на екипа на Спешна помощ е да извърши
пренасянето на болния от мястото, където той се намира, до линейката. В
някои случаи, разбира се, това би могло да бъде невъзможно поради
обективни обстоятелства, дори и да са осигурени всички материални условия.
В настоящия обаче се касае за невъзможност да бъде пренесен пациент, която
се дължи изцяло на лошото оборудване и липсата на достатъчно персонал в
Спешна помощ. С оглед развитието на науката и техниката пренасянето на
пациента от последния етаж на къща в населено място обективно не е
прекомерно трудно или невъзможно при осигуряването на подходящи носилки
и достатъчно хора. Както се изясни от обясненията на ответника д-р В. и
показанията на свидетелите, свалянето на г-н . по стълбите на хотел „.“ е
могло да се извърши от няколко души със сгъваема брезентова носилка, с
каквито разполагат частните линейки. Пациентът всъщност е бил пренесен
по-късно на 16.03.2018 г. и закаран в болница от такава частна линейка срещу
заплащане на 120 лв.
Следователно, съгласно приложимите медицински стандарти и
правилата на добрата медицинска практика пациентът . е трябвало да бъде
пренесен от дома си до линейката и транспортиран до болница от екип на
Спешна помощ, като не е било необходимо да се прибягва до услугите на
частно дружество.
Посоченото нарушение на задължението за транспортиране на болния
обаче в никакъв случай не може да се вмени във вина на екипа, пристигнал на
място, и по-конкретно на д-р В.. При липсата на осигурени подходящи
носилки, както и на лица, на които да е възложено по трудово правоотношение
да носят пациентите от мястото на произшествието до линейката, това не
може да се изисква от лекарите и шофьорите. Те не само имат други
задължения, но и при тази численост физически не биха могли да се
ангажират с пренасяне на пациентите дори и доброволно.
Д-р В. лично не е извършил никакво нарушение на закона и
медицинските стандарти при изпълнение на служебните си задължения, тъй
като е прегледал и диагностицирал пациента, както и е констатирал, че е
необходимо той да бъде заведен в болница, като това не е било възможно
поради липсата на адекватни носилки и хора, които да пренесат пациента, а не
поради виновни действия на лекаря. Поради това и единствената останала
възможност за превозване на пациента е била частната линейка.
При липсата на установено противоправно поведение на д-р В., което да
7
е в причинно-следствена връзка с твърдените от ищцата неимуществени
вреди, не следва да се ангажира личната му деликтна отговорност по чл. 45
ЗЗД. Тъй като отговорността на работодателя по чл. 49 ЗЗД е функционално
обусловена от тази на служителя, ЦСМП-София не може да отговаря за
поведение на д-р В., което само по себе си не е виновно и противоправно.
Предявените искове следва да се отхвърлят срещу д-р В. и ЦСМП-София.
Отговорността за осигуряване на необходимото оборудване и персонал в
линейките и центровете за спешна помощ принадлежи на Министъра на
здравеопазването чрез неговите служители. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за
здравето Министърът на здравеопазването ръководи националната система за
здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по осъществяване на
спешна медицинска помощ. Според чл. 99 от Закона за здравето държавата
(чрез Министъра на здравеопазването) организира и финансира система за
оказване на медицинска помощ при спешни състояния. Финансирането на
спешната помощ се осъществява чрез програма „Спешна помощ“ в бюджета
на Министерството на здравеопазването.
При това положение именно Министърът на здравеопазването следва да
осигури достатъчно финансиране, както и да упражни нужния надзор, за да
обезпечи ефективността на услугата „Спешна помощ“, което включва
закупуването на подходящи носилки и назначаването на персонал за
нормалното транспортиране на спешните пациенти до лечебните заведения.
Отговорността на Министъра на здравеопазването за негови
незаконосъобразни актове, действия и бездействия, както и за такива,
допуснати от негови служители при или повод изпълнение на
административна дейност, се осъществява по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Исковете
по тази разпоредба се разглеждат по реда, установен в
Административнопроцесуалния кодекс и са подсъдни на административните
съдилища, а не на гражданските (Решение № 11735 от 17.11.2021 г. по адм. д.
№ 2442/2021 г., ІІІ отд. на ВАС; Решение № 15906 от 22.12.2009 г. по адм. д. №
14176/2008 г., ІІІ отд. на ВАС; Решение № 8842 от 06.07.2017 г. по адм. д. №
12555/2016 г., ІІІ отд. на ВАС). Следователно искът, предявен срещу
Министерството на здравеопазването, следва да бъде разгледан от
Административен съд София - град поради неподсъдност на районния съд на
основание чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ вр. гл. XI от АПК и производството следва да се
прекрати по подсъдност по отношение на този ответник.
По разноските:
С оглед изхода на делото и отхвърлянето на иска по отношение на
ответниците ЦСМП-София и д-р В. ищецът им дължи заплащането на
пълното претендирано адвокатско възнаграждение в размер на по 760 лв. за
всеки. Съдът счита, че това възнаграждение не е прекомерно, тъй като не
надвишава предвидения в чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа минимум според материалния интерес по делото. На
ответника ЦСМП-София не следва да се присъждат направените разноски за
депозит за призоваване на свидетели, тъй като последните не са се явили по
делото.
8
Ответникът Министерство на здравеопазването не претендира разноски
по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М. С. И., ЕГН .8, с
адрес: ., кв. „.“, ул. .. срещу Центъра за Спешна медицинска помощ – София,
БУЛСТАТ . с адрес гр. София, ... представляван от .. – директор и В. К. В.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, .. искове с правно основание чл. 49 и чл.
45 ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснение и стрес, причинени вследствие на противоправно бездействие на
В. К. В. в качеството му на служител на Центъра за Спешна медицинска
помощ – София.
ПРЕКРАТЯВА делото по отношение на Министерството на
здравеопазването, с адрес: гр. София, пл. „.“ № 5, представлявано от министър
. и ИЗПРАЩА по подсъдност иска в тази част на Административен съд
София - град.
ОСЪЖДА М. С. И., ЕГН .8, с адрес: ., кв. „.“, ул. .. да заплати на Центъра
за Спешна медицинска помощ – София, БУЛСТАТ . с адрес гр. София, ...
представлявано от .. – директор, сумата от 760 лв. разноски в производството
за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК.
ОСЪЖДА М. С. И., ЕГН .8, с адрес: ., кв. „.“, ул. .. да заплати на В. К. В.,
ЕГН ********** с адрес гр. София, .., ап. 45 сумата 760 лв. разноски в
производството за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 7, изр. 2
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9