Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260047 11.01.2021 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
четиринадесети декември Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка А.
като
разгледа докладваното гр.д. № 1872 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД против М.М.А. искова молба, с
която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 102,12 лв., представляваща общата стойност на доставена, отведена и
пречистена вода през периода 28.10.2014 г. - 25.08.2017 г., съгласно фактура от
26.09.2017 г., сумата от 20,20 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата, дължимо за периода 27.10.2017 г. – 21.10.2019 г., както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9071/2019 г. на БРС. Претендира се и осъждане на
ответника да заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното и в
исковото производство. В исковата молба твърди, че ответникът е клиент на
ищцовото дружество с абонатен № 937589 и потребител на предоставяните от ищеца
услуги във водоснабден обект - апартамент, находящ се в гр. **********. Твърди
се също така, че ответникът е бил длъжен да плаща ежемесечно задълженията си
към дружеството, но не е платил задължението по процесната фактура. На следващо
място се твърди, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните
суми, издадена по ч.гр.д. № 9071/2019 г. на БРС, препис от която е бил връчен на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило предявяване на
настоящия установителен иск, съобразно дадените от съда указания. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ищеца,
който поддържа иска, ангажирани
са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответницата, в който се твърди, че искът е недопустим и
неоснователен, като същият е оспорен и по размер. Не се оспорва
обстоятелството, че ответницата е потребител на предоставяните от ищеца ВиК
услуги, нито е оспорено съществуването на валидно договорно отношение между
страните по делото. Твърди се обаче, че имотът на ответницата е необитаем от
около 6 години, което е било установено и от инкасаторите на „ВиК“ ЕАД.
Оспорени са представените от ищеца справка-извлечение за отчет с мобилно
устройство и издадената въз основа на нея фактура № ********** от 26.09.2017
г., като се твърди, че същите са издадени в нарушение на задълженията на
ищцовото дружество да отчита показанията на средствата за измерване и да издава
фактури за дължимите суми при условията и сроковете, определени в ОУ – чл. 23,
ал. 1, т. 2 и/или чл. 24, ал. 1, т. 3. В отговора е направено и възражение за
изтекла погасителна давност на главното вземане, приложима за периодичните
вземания, както и на акцесорното вземане за мораторна лихва. Особеният
представител на ответницата се явява в съдебно заседание, поддържа отговора,
моли искът да бъде отхвърлен.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 9071/2019
г. по описа на РС-Бургас, по същото е издадена Заповед № 4023/24.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът М.М.А. да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 102,12 лв., представляваща неплатени задължения за ползвани ВиК
услуги през периода 28.10.2014 г. - 25.08.2017 г., сумата от 20,20 лв.
– мораторна лихва, дължима за периода 27.10.2017 г. – 22.10.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
75 лв. – разноски по делото. С разпореждане от 17.02.2020 г. съдът е указал на
заявителя правото да предяви установителен иск за вземанията, тъй като са били
налице условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за това. В резултат на това в
законоустановения едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск, по
повод на който е образувано настоящото исково производство.
Между страните по делото не се спори,
че ответницата е потребител на предоставяните от ищцовото дружество ВиК услуги
в качеството й на собственик на водоснабден недвижим имот, представляващ
апартамент в ******, за който е открит абонатен № 937589.
С оглед на това съдът намира за доказано, че през процесния период страните са
били в облигационно правоотношение, свързано с доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода.
По делото е представена справка-извлечение
на отчет с мобилно устройство за водомер (873/107) за абонатен № 937589 с
титуляр М.М.А., от която е видно, че за периода 28.10.2014 г. – 25.08.2017 г. е
бил извършен реален отчет на водомера, при който са били отчетени 45 куб.м. потребена
вода, след което за периода 26.08.2017 г. – 31.10.2017 г. са отчетени 0 куб. м.,
като е посочено, че имотът е необитаем.
Приложено е и копие на издадената от
ищеца на името на ответницата фактура от 26.09.2017 г., в която са фактурирани
отчетените общо 45 куб.м. вода за периода 28.10.2014 г. – 25.08.2017 г., като
фактурата е на обща стойност 102,12 лв.
По делото е изготвена
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е установило, че имотът на
ответницата се намира във водоснабдена от „ВиК“ ЕАД сграда, като в апартамента
е монтиран един измервателен уред за измерване на консумираната питейна вода (в
санитарния възел), който се отчита електронно от водния оператор, като при това
отчитане е невъзможно поставяне на подпис от абоната върху карнет. Според
вещото лице, през процесния период през монтираното в имота на ответницата
измервателно устройство са преминали 45 куб.м. питейна вода, към които следва
да се прибавят и 1,11 куб.м. вода „от разпределение“ и така общото количество
на водата става 46,11 куб.м.
Изготвена е и съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която е установило, че процесната фактура е
осчетоводени от ищцовото дружество, както и че счетоводството на ищеца е
редовно водено. Вещото лице е изчислило, че мораторната лихва върху главницата
за периода 27.10.2017 г. – 21.10.2019 г. (съгласно представената справка) е в
размер на 20,56 лв. Според вещото лице отчитането на консумираната питейна вода
в имота на ответницата е следвало да се извършва от ищеца на 3 месечни периоди,
а фактурите е следвало да бъдат издавани в срок от 5 дни от датата на
възникване на данъчното събитие, като в съдебно заседание вещото лице е
посочило, че от гледна точка неспазването на тези срокове счетоводството на
ищеца не е водено редовно по отношение на тази фактура.
При така ангажираните от страните
доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по
следните съображения:
По делото не се спори, че през
процесния период ответницата е била собственик на водоснабден имот и като такава
е ползвала доставяните от ищцовото дружество ВиК услуги.
Установи
се също така, че фактурираните ВиК услуги, цената на които се претендира по
настоящото дело, действително са били доставени в имота на ответницата, тъй
като фактурата е издадена въз основа на реално извършен на 25.08.2017 г. отчет
на монтирания в имота й водомер, а не за служебно начислени количества вода. С
оглед на това съдът намира, че ответницата дължи заплащане на тяхната стойност,
възлизаща на 102,12 лв. Неоснователно е възражението на особения представител
на ответницата, че сумата не се дължи, тъй като ищецът не е спазил предвидените
в общите си условия срокове за отчитане на показанията на средствата за
измерване и за издаване на фактури за дължимите суми. В случая общите условия на
„ВиК“ ЕАД не са представени по делото, но дори да се установи, че такива
нарушения са били допуснати, те не биха довели до недължимост на процесната
главница, тъй като същата представлява стойността на реално доставени и
потребени ВиК услуги в имота на ответницата, която следва да бъде заплатена от нея.
Поради това и при липсата на твърдения и доказателства ответницата да е платила
тази сума на ищцовото дружество, съдът намира, че предявеният иск в частта
относно главницата е основателен и доказан.
Предвид
установената дължимост на главницата, следва да бъде разгледано заявеното в
отговора на ответницата възражение за изтекла погасителна давност. Съдът намира
това възражение за неоснователно, тъй като видно от процесната фактура, същата
е издадена на 26.09.2017 г. и е следвало да бъде платена в срок до 26.10.2017
г., поради което съдът намира, че 3-годишната погасителна давност по отношение
на тази фактура би изтекла на 26.10.2020 г. Същата обаче е била прекъсната с
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 23.10.2019 г., от когато се счита,
че е предявен и настоящият иск. С оглед на това съдът намира, че твърдяната от
ответника погасителна давност по отношение на процесното вземане не е изтекла, съответно
вземането не е погасено по давност.
Предвид факта, че ответницата не е
платила на ищеца дължимата главница в срок, съдът намира, че същата е изпаднала
в забава на 27.10.2017 г., поради което тя дължи на ищеца и обезщетение за
забавено плащане за претендирания по делото период, която лихва по изчисления
на вещото лице е в размер на 20,56 лв. С оглед на това и тъй като искът за
мораторна лихва е предявен в по-малък размер (20,20 лв.), то същият е
основателен и доказан в пълния му размер и следва да бъде уважен изцяло.
На осн. чл. 86 от ГПК ответницата дължи
на ищеца и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Предвид горното, съдът намира, че
предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и доказан в пълен
размер и следва да бъде уважен изцяло.
С
оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца и направените от него
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, които са в размер от 725
лв., както и разноските в заповедното производство, които са в размер на 75 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.А., ЕГН **********,***, че същата дължи на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, представлявано
от Г. Й.Т., в качеството й на
потребител с абонатен № 937589, сумата от 102,12 лв. (сто и два лв. и дванадесет ст.), представляваща общата стойност на
доставена, отведена и пречистена вода през периода 28.10.2014 г. - 25.08.2017
г., съгласно фактура от 26.09.2017 г., сумата от 20,20 лв. (двадесет лв. и двадесет ст.), представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата, дължимо за периода 27.10.2017 г. – 21.10.2019
г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на Заповед № 4023/24.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 9070/2019 г. по описа на РС
- Бургас.
ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН **********,***,
да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4,
представлявано от Г. Й. Т., сумата от 725,00 лв. (седемстотин двадесет и пет лв.),
представляваща направените от ищеца разноски в настоящото производство, както и
сумата от 75,00 лв. (седемдесет и пет лв.), представляваща направените от него
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала:
СА