Р
Е Ш Е Н И Е
№ 403
гр.
Велико Търново, 13.12.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в открито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на
секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №604 по
описа на Административния съд за 2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 214, ал.3 във връзка с чл.197 от ДОПК.
Жалбоподателят „Поликомерс
СГ“ ЕООД – Велико Търново, чрез *** Х. от ВТАК, е оспорил като
незаконосъобразно решение по жалба срещу отказ на публичния изпълнител да
приеме предложен от длъжника способ за изпълнение №101 от 23.07.2021 година на
директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е потвърден като правилен и
законосъобразен отказ да приеме предложен от длъжника способ за изпълнение
№С210004-178-0016484 от 1.07.2021 година на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Велико Търново.
Оплакванията
са за противоречие на решението с материалния закон и неговата цел, както и за
формалната му незаконосъобразност. Поддържа се, че предлаганият имот всъщност е
с по-висока стойност от вече възбранения такъв, като освен това е следвало публичният
изпълнител да се възползва от процесуалния механизъм по чл.60 от ДОПК, за да
установи стойността му по чл.235 от ДОПК. Учредената договорна ипотека върху
предлагания от длъжника имот за възбраняване, не е пречка за замяната на
обезпечението, доколкото тази ипотека обезпечава нищожен дълг към друг
кредитор. Всъщност приетото от публичният изпълнител противоречи според
жалбоподателя на ЕКЗПЧОС с оглед на разпоредбата на чл.1 от Допълнителния
протокол към тази нея. Освен това противоречи и на Хартата на основните права
на ЕС с оглед липсата на ефикасни средства за защита на интересите на
дружеството. Сочи се в този контекст, че оценката и публичната продан на
дружествения имот противоречат на изискванията на тези международни актове,
които са в смисъл, че всеки има право да ползва собствеността си и никой не
може да бъде лишен от нея освен при условия, предвидени в закон. В
представената по делото писмена защита се поддържа и, че ДОПК дава възможност
на длъжника във всеки един момент да защити своя интерес, като няма правомощия
на публичните изпълнители да осуетяват това право, а императивните разпоредби
на ДОПК и на АПК задължават тези органи дори и без искане да установяват
релевантните за процеса факти и обстоятелства. В случая публичният изпълнител
не бил положил дължимите усилия за да изследва всички факти, като от друга
страна не е аргументирал този отказ. Претендират се сторените разноски.
Ответникът,
директорът на ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуални си представител
отрича основателността на жалбата. Поддържа, че в рамките на изпълнителното
производство публичният изпълнител е действал при проявлението на дискреционна
власт и след проучването на имущественото състояние на длъжника има право да
насочи изпълнението върху имущество, което е адекватно на дълга. В случая
изпълнителят е съобразил размера на балансовата стойност на имота, предмет на
обезпечителната мярка, като тя пък е от две години. Извършена е окончателна
оценка на имота по чл.235 от ДОПК, като тази оценка отговаря на интересите на
държавата при реализирането на обезпеченото имущество. Претендират се разноски.
Жалбата е допустима, като подадена в срок
и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното решение.
По
същество е неоснователна.
Съдът,
след като прецени приложените към административната преписка доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за
установено следното:
По
делото не е спорно, че жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело
№**********/2014 година по описа на ТД на НАП – Велико Търново.
На
23.06.2021 година е депозирано от управителя на дружеството искане до ТД на НАП
– Велико Търново, с което е поискано „да се увеличи масата на обезпечението с
актуални към датата на изготвянето цифри, като по този начин дружеството, което
представлявам, ще надвиши дългът, който има към ВАС и също така Ви молим да
насочите изпълнението към предложения от нас актив с цел удовлетворяване на
вземането Ви по делото.“. Приложен е доклад за определяне на пазарна стойност
на обект „хотелски и спа комплекс „Извора“ в село Арбанаси.
Установява
се от преписката, че в хода на производството по принудително изпълнение е
описан недвижим имот, подробно индивидуализиран в протокол за опис от 6.10.2020
година, като е отбелязана временна оценка от 700 000 лв.
От
направената от публичният изпълнител справка в Службата по вписванията – Велико Търново е установено, че
за този имот е налице вписана първа по ред ипотека, като ипотекарен кредитор е
„Уникредит Булбанк“ АД. В отговор на запитването на публичният изпълнител, този
кредитор е посочил в писмото си, че ипотеката произтича от договор за ипотека,
като е описал и предмета на тежестта и дълга, който тази тежест обезпечава
подробно.
От
преписката е видно и, че в хода на принудителното изпълнение е издадено
разпореждане за определяне на окончателна оценка на публичният изпълнител при
дирекцията, като е определена такава оценка за два недвижими имота /един от
които е УПИ VII
в кв.80 по плана на град Велико Търново, в който е реализирано строителство на
хотелски комплекс „Премиер“/.
Съответно,
издаден е отказ №С210004-178-0016484/01.07.2021 година на публичният изпълнител,
с който е отказано предложението за насочване на изпълнението чрез продажба на
имота, предложен от длъжника по изпълнението в искането му. Публичният
изпълнител е приел, че става въпрос за искане по чл.214, ал.1 от ДОПК в
хипотезата, в която длъжникът предлага изпълнението да се насочи срещу друга
негова недвижима вещ. Изложени са аргументи, че длъжникът има изискуеми публични
задължения към 01.07.2021 година в размер от 1 282 943, 90 лв., като
е образувано изпълнителното дело и са наложени обезпечения чрез запори на
банкови сметки и възбрана на недвижими имоти. Изчерпани са авоарите по
банковите сметки и са проведени множество публични продажби по реда на ДОПК,
като към момента на издаването на отказа е установено, че годното имущество,
което да обезпечава дълга в пълният му размер е недвижимият имот, представляващ
хотелски комплекс „Премиер“ във Велико Търново, като имота е освободен от вещни
тежести. Посочено е, че върху предлаганият от дружеството - длъжник имот е
налице вписана ипотека в полза на друг ипотекарен кредитор, като тя предхожда
възбраните и е първа по ред. Посочено е, че оценката на предлагания имот не е
извършена по реда на чл.235 от ДОПК и не може да бъде приета. Посочено е и, че
предложението по чл.214 от ДОПК следва да е извършено преди започването на
принудителното производство срещу конкретен имот или имущество.
По
делото е приложена справка /л.14 - 45/ от която се установява какви са
публичните задължения на длъжника - жалбоподател, какво е изпълнителното
основание, от което произтичат, кога е настъпила изискуемостта им и какви
задължения като видове и периоди представляват те. Установява се от тази
справка, че към 23.07.2021 година дългът на длъжника е в размер от 1 301 572, 39 лв.
Посоченият
отказ е обжалван пред ответника по настоящото дело, който го е потвърдил с
процесното понастоящем решение. Извън аргументите, изложени от публичният
изпълнител, които са преповторени, ответникът е изтъкнал, че в производството по
чл.214 от ДОПК публичният изпълнител действа в условията на оперативна
самостоятелност с оглед необходимостта предложението на длъжника да бъде
преценено като годно да удовлетвори взискателя. Всъщност законодателят бил
преценил, че това производство е свързано с производството по обезпечаване на
дълга. Прието е, че е неоснователно възражението за липсата на възлагането на
експертиза с оглед правното положение на публичните изпълнители. Отхвърлено е и
възражението за нарушаване на ЕКЗПЧОС предвид законовата регламентация на
правните средства, чрез които се осъществява производството по принудително
изпълнение.
Решението на ответника е валиден акт,
издаден в условията на заместване от заместника на директора на ТД на НАП с
оглед представените писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.214, ал.1
от ДОПК „Длъжникът може, след като обяви цялото си имущество, да предложи
изпълнението да бъде насочено върху друга движима или недвижима вещ или да бъде
извършено само чрез някои от исканите от публичния изпълнител способи.“. Систематичното
място на нормата е в Глава двадесет и пета от ДОПК, именувана „ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ“, при което се налага
извода, че института е част от производството по принудително изпълнение за
вземания. Съгласно общият принцип, залегнал в разпоредбата на чл.213, ал.1 от ДОПК принудителното изпълнение се насочва срещу цялото имущество на длъжника,
като в тази разпоредба и в нормата на чл.213, ал.2 от ДОПК изчерпателно са
изброени имуществата, върху които е недопустимо да се прилага производството за
принудително изпълнение, като тези изключения се тълкуват стриктно, а не
разширително. Следователно, върху останалото имущество на длъжника производството
по принудително изпълнение е допустимо, като в дискреционната власт на
публичният изпълнител е да насочи изпълнението върху това имущество,
осребряването на което ще е най – ефективно и като времетраене и като размер,
покриващ адекватно публични дълг.
Действително, на длъжника е дадена правна възможност
да предложи изпълнението да бъде насочено срещу друга вещ, като обаче
упражняването и не води до задължение за публичният изпълнител да приеме това
предложение.
От една страна, реализирането на правната възможност
е обусловено от наличието на една предпоставка, предполагаща активно поведение
на длъжника - обявяването на цялото му секвестируемо и несеквестируемо
имущество.
От друга страна, нормата на чл.214, ал.2 от ДОПК
изрично забранява на публичният изпълнител да приеме предложеното му, ако предложеният
начин на изпълнение не е в състояние да удовлетвори изцяло публичния взискател.
В това отношение следва да се отбележи, че от преписката
не се установява дружеството - длъжник да е обявило в рамките на производството
по принудително изпълнение цялото си секвестируемо и несеквистируемо имущество,
улеснявайки както публичният изпълнител, така и взискателите да приложат
ефективно правните средства за осребряването на имуществото на длъжника с цел погашението
на публичният дълг.
Извън това, както се констатира по-горе, върху
имота, предложен от длъжника, е налице вещна тежест, представляваща вписана
първа по ред ипотека, което обстоятелство не се и спори. При това положение
обосновано публичният изпълнител е
приел, че е налице хипотезата на чл.214, ал.2 от ДОПК. Според разпоредбата на
чл.194, ал.1 от ДОПК кредитор, в чиято полза са учредени залог
или ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред
върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени
обезпечения по този кодекс, се смята за присъединил се в производството пред
публичния изпълнител. За такъв кредитор важи принципа, заложен в разпоредбата
на чл.194, ал.3, според който обезпеченият кредитор се удовлетворява
предпочтително пред другите кредитори /вкл. и държавата/ от имуществото,
обезпечаващо вземането му. Най – сетне институтът на чл.217 от ДОПК улеснява и
дава процесуални привилегии на присъединен взискател, чието вземане е
обезпечено с такава вещна тежест.
Поради възможността изпълнението върху предложената
от длъжника недвижима вещ /вещи/ да доведе до проявлението на процесуалните институти, които
имат предвид посочените по-горе норми, и предвид размерът на публичният дълг и
опасността от изтичането на абсолютната давност, обосновано публичният
изпълнител е приел, че предложението на длъжника за изпълнение върху сочения
имот не може да се приеме с оглед разпоредбата на чл.214, ал.2 от ДОПК.
Неоснователно е оплакването за неспазване на разпоредбата
на чл.1 от Допълнителния протокол към ЕКПЧОЗ. Действително, първата част от
тази разпоредба гласи следното:“ Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от
своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в
интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите
принципи на международното право.“. Следва обаче да се отбележи, че втората
част гласи следното:“ Предходните
разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат
такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол
върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за
осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.“.
Анализираните разпоредби целят именно осигуряването на плащането на данъци,
които не са били платени на държавата доброволно. Самият отказ, потвърден от
ответника с решението му, е пропорционален, доколкото собствеността на длъжника
по изпълнението не е застрашена до степен, надхвърляща несъмнено установените
му задължения към фиска, като националните правни норми /чл.266 и следващите/
гарантират ефективни способи за защитата на длъжника при провеждането на
производството по принудително изпълнение.
Следва жалбата да се отхвърли.
Предвид
този изход на спора, основателна е претенцията на ответника за разноски, която
следва да се уважи.
Водим
от горното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК, Великотърновският
административен съд, шести състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Поликомерс СГ“ ЕООД,
град Велико Търново, ЕИК *********, против решение по жалба срещу отказ на
публичния изпълнител да приеме предложен от длъжника способ за изпълнение №101
от 23.07.2021 година на директора на ТД на НАП – Велико Търново.
ОСЪЖДА
„Поликомерс СГ“ ЕООД, град Велико Търново, ЕИК *********, да заплати на
Националната агенция за приходите разноски от 300 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: