Определение по дело №218/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 114 от 28.06.2010г., постановено по гр.д.№ 219/2010г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от Л. Р. В. от Г., против ТД на Н.-Пловдив, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като неоснователни и недоказани. С допълнително решение №2541 от 31.08.2010г. съдът е осъдил Л. Р. В. да заплати на ТД-Н.-Пловдив разноски в размер на 150лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Против тези две решения са депозирани въззивни жалби от Л. Р. В., чрез процесуалният й представител адв.К.. Навеждат се два основни довода за неправилност на атакуваното решение № 114 от 28.06.2010г., а именно – заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с въззивницата била издадена от некомпетентен орган, доколкото била подписана със запетая за работодател; и на второ място – при изпълнение на процедурата „съкращение в щата”, довела до прекратяване на процесното трудово правоотношение с въззивницата не бил извършен законосъобразен подбор по чл.329 от КТ. Оспорва се и допълнителното решение за възлагане в тежест на въззивницата на разноски за възнаграждение за ю.к. – процесуален представител на ТД на Н.-Пловдив.

Постъпил е отговор по реда на чл.263 от ГПК с развити подробни съображения по съществото на въззивната жалба и спора.

В съдебно заседание, лично и чрез своя процесуален представител, въззивницата поддържа жалбата си. Моли съда да отмени атакуваните решения на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ; претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна ТД на Н.-Пловдив, чрез своя процесуален представител, спорва жалбите, и счита същите за неоснователни. Излага съображения в пледоария в хода на устните състезания и в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Пред РС-К. са били предявени обективно съединени искове за отмяна на заповед за уволнение, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за времето през което ищцата Л. Р. В. е останала без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ.

В хода на процеса, поради това, че от 01.01.2010г. ТД на Н. – Пловдив е имала функциите на работодател на служителите по трудови правоотношения в бившата ТД на Н. – К., по искане на ответника производството е било прекратено по отношение на ТД на Н. – К. и е била конституирана в качеството на ответна страна ТД на Н. – Пловдив.

Не е спорно по делото, че въззивницата Л. Р. В. е работела на длъжността „старши счетоводител” в Н., Т. Д. – К. до 29.12.2009г., когато й била връчена процесната Заповед N 139/21.12.2009г., с която трудовото й правоотношение с ТД на Н.-К. било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ, а именно – поради съкращаване на щата.

От доказателствата по делото се установява, че със Заповед №0900-1703/18.12.2009г., издадена от Директора на ТД на Н.-К., на Н. С., действаща в качеството на Зам. Директор на ТД на Н.-К., било възложено да упражнява правомощията на Д. на ТД на Н. - К., за периода от 10.12.2009г. до завръщане на титуляра.

Не се спори също и относно това, че съгласно поименно разписание на длъжностите на ТД на Н.-К., в сила от 01.12.2009г., се съкращава една бройка от длъжността „старши счетоводител; а към месец декември 2009г. в ТД на Н.-К. са съществували две щатни бройки „старши счетоводител", заемани от ищцата Л. В. и С. П.

По силата на Заповед №09001705/21.12.2009г. на Д. на ТД на Н. - К., подписана със запетая за директор, била назначена комисия за извършване на подбор по смисъла на чл.329 от КТ, относно утвърдена процедура по съкращаване в щата на ТД на една щатна бройка „старши счетоводител", като в подбора били включени служителите Л. Р. В. и С. К. Панайотова; били определени критериите, съгласно които назначената комисия следвало да извърши подбора, като Заповедта препраща към чл.11 от Процедура за извършване на съкращаване на щата на Н. на служителите с трудови правоотношения, утвърдена със заповед №ЗЦУ - 1204/25.11.2009г.

За извършения подбор комисията в състав А. М., Д. Д. и Д. А. съставила Протокол №2000-9498/21-12-2009г., с който определила оценки на служителките Л. Р. В. /66т./ и С. К. П. /69т./, и предложила за съкращение въззивницата В..

Приети по делото са формуляри за оценка на Л. В. и С. П., от които се установяват оценките на комисията за всяка една от двете служителки по различни показатели, а именно – критерии за оценка на квалификацията; професионален опит, свързан със заеманата длъжност; допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност; критерии за оценка на работата/изпълнението и принос. Към формулярите за оценка на служител са приложени 2бр. формуляри за оценка на приноса на служителите от членовете на комисията, като съдът намира, че макар критериите за оценка на приноса да не са изрично посочени в тях, същите са подробно изброени в Процедура за извършване на съкращаване на щата на Н. на служители по трудови правоотношения, представена по делото от въззиваемата страна и към която ТД на Н.-К. препраща със Заповед №09001705/21.12.2009г. за пристъпване към процедура за извършване на съкращение в щата.

При тези данни, от правна страна въззивната инстанция съобрази следното:

Съдът намира за основателно възражението на въззивницата, че процесната Заповед N 139/21.12.2009г., с която трудовото й правоотношение с ТД на Н.-К. било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ е незаконосъобразна, доколкото от нея не се установява от кого е издадена, респективно-подписана. По силата на чл.13, ал.2 ЗНАП, трудовите договори със служителите в териториалните дирекции се сключват, изменят и прекратяват от съответния директор на Т. Д.. Действително, няма пречка Д. на ТД да упълномощи друг служител да изпълнява негови правомощия, предвидени в закон, съгласно разпоредбите на чл.11, ал.3 във вр. с ал.2, т.6 от ЗНАП; и по делото безспорно се установява, че такова упълномощаване е било налице. От заповедта обаче по никакъв начин не се установява кое е лицето, подписало я за работодател – дали това е било упълномощеното със Заповед №0900-1703/18.12.2009г., издадена от Д. на ТД на Н.-К. лице Н. С., или друго; следвало е лицето, положило подпис за работодател, да удостовери имената си и основанието, на което е положило подпис вместо лицето, което по закон има правомощия за това. Само на това основание, процесната заповед като незаконосъобразна /не е оформена по надлежния ред, и от нея не се установява кой е нейния издател – т.е. дали е издадена от надлежен орган/ следва да бъде отменена.Впрочем, по същите съображения, незаконосъобразна се явява и Заповед №09001705/21.12.2009г. на Д. на ТД на Н. - К., подписана със запетая за директор, доколкото от нея не става ясно кой е нейният автор. Т.е., следва да се направи извод за изцяло незаконосъобразна процедура по извършване на подбор във връзка с процесното съкращаване на щата и прекратяване на трудовото правоотношение с въззивницата В..

Досежно втория наведен довод за незаконосъобразност, а именно – непроведен подбор по правилата на чл.329 от КТ, настоящата инстанция намира същият за неоснователен. Това е така, тъй като видно от приетите по делото протоколи на назначената комисия, подробно описани по-горе, на двете служителки, участвали в подбора са били поставени оценки по всички показатели, като критериите за тези показатели са изброени в самия формуляр за оценка на служител, като съдът взе предвид, че въпреки в частта му за оценка на приноса на служителите да няма изброени конкретни критерии, то същите се намират в Процедурата за извършване на съкращаване на щата на Н. а. за п. на служители по трудови правоотношения, която е била в сила към датата на подбора, и с която членовете на комисията са били длъжни да се съобразят, с оглед препращането към нея, извършено със заповед №09001705/21.12.2009г. за пристъпване към процедура за извършване на съкращение в щата. Посочването от пълномощника на въззивницата на практика на съдилищата в обратния смисъл е некоректно, доколкото не касае идентични случаи – в настоящия казус има поставени оценки по показателя „принос”, а в случаите, цитирани от жалбодателката във формуляра за оценка на служител е липсвала оценка по този показател и на това основание заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била отменена.

По отношение на наведените доводи, че съдът не изследвал правилно ли са били оценени по този показател двете служителки, следва да се има предвид, че когато съкращаването в щата и намаляването на обема на работата засягат повече от една идентични или сходни длъжности, правото на подбор се превръща в задължение за работодателя, и изпълнението му е предпоставка за законност на извършеното уволнение на работници и служители, заемащи тези длъжности. Правото на преценка кой от всички работници и служители на определена длъжност работи по-добре, принадлежи на работодателя. Той има право да преценява на базата на конкретни факти от развитието на всяко индивидуално трудово правоотношение нивото и качеството на изпълнение на работата от страна на всеки работник или служител, тъй като има наблюдения върху непосредственото изпълнение на трудовите задължения, което обосновава извод, че преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Съдът не разполага с правомощия да контролира правилността на тази преценка, доколкото не би могъл да замести работодателя при извършването й. Предмет на съдебен контрол е само законността на извършеното уволнение, вкл. от гледна точка на спазването на нормата на чл. 329 от КТ - дали работодателят е извършил подбор съобразно критериите "професионална квалификация" и "ниво на изпълнение на възложената работа", не и съдържанието на преценката на работодателя относно това, кой от работницитеи служителите на определена длъжност реално работи по-добре и по-качествено. Ето защо, въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че подбор е бил извършÕн, и то съобразно правилата на чл.329 от КТ.

С оглед на тези изводи, съдът намира, че исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ са основателни, а искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ е частично доказан по размер. Това е така, тъй като доказателствата по делото сочат, че въззивницата се е регистрирала в Б. по т.-К. на 11.01.2010г., а отбелязванията в регистрационната й карта за посещения в ДБТ за поддържане на регистрацията със съответен подпис на длъжностно лице са до 12.02.2010г., след която дата има вписани дати без подпис на специалиста. Т.е., не може да се направи извод, че след 12.02.2010г. жалбодателката е продължила да поддържа регистрацията си в БТ-К., съответно – че е останала без работа поради уволнението след тази дата. И тъй като в нейна тежест е било доказването на този факт, от който черпи правото си на обезщетение, и това не е било сторено в пълен обем с оглед претендирания период 29.12.2009г. – 29.06.2010г., то искът се явява основателен и доказан за периода 29.12.2009г. – 12.02.2010г., и на ищцата се следва обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ в размер на 880,46лв.

Водим от изложеното, въззивният съд намира, че следва атакуваното решение №114 от 28.06.2010г., постановено по гр.д.№ 219/2010г. по описа на Кърджалийския районен съд да бъде отменено в частта му, с която са отхвърлени предявените от Л. Р. В. от Г. против ТД на Н.-Пловдив искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ изцяло, и в частта, с която искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ е отхвърлен за разликата до880,46лв., вместо което следва да бъде постановено друго, с което 1. се отмени Заповед N139/21.12.2009г., с която трудовото правоотношение между Л. Р. В. и ТД на Н.-К. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ; 2.да се възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „старши счетоводител” в ТД на Н.-Пловдив, офис К., и 3. да се осъди ТД на Н.-Пловдив да заплати на Л. Р. В. обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ в размер на 880,46лв., като решението в останалата му част следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и претенциите на страните за разноски, следва да бъде отменено и допълнително решение №2541/31.08.2010г., постановено по същото дело, с което Л. Р. В. е била осъдена да заплати на ТД на Н.-Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., вместо което ТД на Н.-Пловдив да бъде осъдена да заплати на Л. Р. В. деловодни разноски за двете инстанции в размер на 579,73лв., съразмерно уважените искове, и по сметка на КОС 30лв. възнаграждение за вещо лице.

Водим от изложеното, и на осн.чл.271 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №114 от 28.06.2010г., постановено по гр.д.№ 219/2010г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от Л. Р. В. от Г. против ТД на Н.-Пловдив искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ изцяло, и в частта, с която искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ е отхвърлен за разликата до880,46лв., както и Допълнително решение №2541/31.08.2010г., постановено по същото дело, с което Л. Р. В. е била осъдена да заплати на ТД на Н.-Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., вместо което постановява:

Отменя Заповед N 139/21.12.2009г., с която трудовото правоотношение между Л. Р. В. и ТД на Н.-К. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ.

Възстановява Л. Р. В. от Г. на заеманата преди уволнението длъжност „старши счетоводител” в ТД на Н.-Пловдив, офис К..

Осъжда ТД на Н.-Пловдив да заплати на Л. Р. В. от Г., с ЕГН *, обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ за периода 29.12.2009г. – 12.02.2010г. в размер на 880,46лв., деловодни разноски за двете инстанции в размер на 579,73лв., както и по сметка на КОС възнаграждение за вещо лице в размер на 30лв.

Потвърждава решението в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от обявяването му, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.