№ 29933
гр. София, 14.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110166622 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.
Образувано е по предявен иск от М. Т. Н. против П. Т. Н. иск за делба на съсобствен
недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС и чл.69 от ЗН.
С решение № 482 от 10.01.2025 г., влязло в сила на 24.03.2025 г. по гр.д. № 66622 по
описа за 2023 г. на СРС, 141 с-в, е допуснато извършването на съдебна делба между М. Т. Н.
и П. Т. Н. на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 26, ет.1, вх.Б, бл...., ж.к. С..., със
застроена площ от 43,75 кв.м. при граници: стълбище, А. и К. Ф., К. Г. Т., ул. „Ц...“, заедно с
избено помещение № 22, както и 1,448 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху а земята, с идентификатор 68134.303.56.5.26 по одобрени КККР със
Заповед РД-18-32 от 01.04.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при следните
дялове: по ½ ид.ч. /една втора ид.ч./ от правото на собственост за всеки един от двамата
съделители.
Ищецът М. Т. Н. претендира присъждане на обезщетение за лишаване от ползването
на имота в размер на средната пазарна наемна цена месечно, считано от влизане в сила на
решението по допускане на делбата, до окончателното й извършване или до изменение, или
отмяна на акта, с който се присъжда.
Ответникът П. Т. Н. в отговора на исковата молба признава, че от 02.12.199 г. и към
настоящия момент живее и ползва имота.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и след като
обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
С решението по допускане на делбата или в отделно определение след постановяване
на решението, съдът по искане на съделител, който не ползва имота съобразно правата си,
извършва временно разпределение на ползването на имота до окончателното извършване на
делбата или определя сумата, която съсобствениците, които ползват имота, следва да
заплатят на основание чл. 344, ал. 2 ГПК. Става въпрос за привременна мярка в процеса, т.е.
за съдебна администрация и съдебният акт, с който тя се постановява има характер на
определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава
материалноправен спор между страните. Това е и причината разпределението да се извършва
най-рано с решението по допускане на делбата /с което съдът се произнася между кои лица,
при какви права и за кои имоти е налице съсобственост/ занапред и може да бъде изменено
при промяна на обстоятелствата. Недопустимо е по реда на 344, ал. 2 ГПК да се разрешава
материалноправен спор, какъвто се явява претенцията за заплащане на обезщетение за
период, предхождащ постановяването на разпределението и която представлява вземане по
1
чл. 31, ал. 2 ЗС и подлежи на разглеждане във втората фаза на делбата, ако е предявена при
условията на чл. 346 ГПК.
За основателност на претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК в тежест на ищеца е да докаже,
че делбените имоти са съсобствени, че се ползват лично от насрещната страна, както и
размера на обезщетението, съответен на квотата му в съсобствеността. Лично ползване от
съсобственик е налице, когато той лично ползва имота или допуска безвъзмездно трето лице
да го ползва или когато ограничава правото на другите съсобственици да ползват имота
съобразно правата си – в този смисъл е Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. на ВКС
по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, което разрешение е дадено по повод претенция по чл. 31, ал. 2
ЗС и е приложимо в случая, тъй като постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2
ГПК предполага лично ползване на вещта само от някои от съсобствениците.
Легитимирано лице по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК е всеки съделител, който не
ползва съсобствения имот съобразно правата си. Разпоредбата цели да защити правата на
съделителите, като осигури възможност на всеки от тях да ползва реално имотите - предмет
на делбата, или да получава съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване. Такова
искане може да бъде направено през цялото развитие на делбеното производство, като в
решението си по допускане на делбата или по-късно съдът се произнася по него, ако са
налице основания за това.
Съгласно константната практика и предвид указанията по Тълкувателно решение №
7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, в този случай размерът на
обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване
обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността, като следва да се има предвид, че не се касае за наемно правоотношение
между страните, а за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот.
Не се спори между страните, а и с влязло в сила на 24.03.2025 г. решение по чл. 344,
ал. 1 ГПК е установено със сила на присъдено нещо, че са съсобственици на процесните
имоти, при квоти от по ½ ид.ч. част за всеки от тях.
По делото не спорно, че процесният имот се ползва единствено лично от ответника.
За установяване размера на претендираното обезщетение по делото е допусната
съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че средно-
месечният наем за имота възлиза на сумата от 600 лева месечно.
Ето защо съдът намира, че са налице условията за присъждане на обезщетение по
чл.344, ал.2 ГПК за лишаване от ползването на ½ ид.ч. от апартамент № 26, ет.1, вх.Б, бл....,
ж.к. С..., със застроена площ от 43,75 кв.м. в полза на ищеца. Обезщетението се определя на
база средния пазарен наем на имотите, който съгласно приетото заключение по съдебно –
техническата експертиза, което се кредитира от съда, е в размер на 600 лева месечно. При
това и съобразно установените върху имота права в полза на М. Т. Н. се следва обезщетение
в размер на по 300 лева месечно, считано от влизане в сила на настоящото определение до
извършване на делбата или до изменение, или отмяна на акта, с който се присъжда. Следва
да се отбележи, че доколкото постановеното определение по чл. 344, ал. 2 ГПК е акт на
спорна съдебна администрация, то съдът не е обвързан от направеното искане относно
размера на обезщетението, а следва да съобрази размера на пазарния наем, за което са
необходими специални знания в каквато връзка са и допуснатите по делото СОЕ и повторна
СТЕ. Актовете в производствата по спорна съдебна администрация водят до промяна на
гражданските правоотношения на страните, но нямат сила на присъдено нещо, тъй като се
постановяват от съда не по силата на упражнено потестативно право, а с оглед преценката
на съда за целесъобразно уреждане на гражданските правоотношения.
Разноски на този етап от делото не се дължат на страните.
Мотивиран от горното, СРС
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА П. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ”С...”, бл...., вх.Б, ет.1,
ап. 26, да заплаща на М. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ”Д... ”, № 14, бл..,
вх.Б, ап.24, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, сумата от 300 лева месечно - обезщетение за
ползването на собствените на ищеца ½ идеални части от АПАРТАМЕНТ № 26, ет.1, вх.Б,
бл...., ж.к. С..., със застроена площ от 43,75 кв.м. при граници: стълбище, А. и К. Ф., К. Г.
Т., ул. „Ц...“, заедно с избено помещение № 22, както и 1,448 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху а земята, с идентификатор
68134.303.56.5.26 по одобрени КККР със Заповед РД-18-32 от 01.04.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК.
Определението подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок от
връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3