РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Пловдив , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20205330110205 по описа за 2020 година
Образувано е по искова молба на Н. К. Л. против „Профи кредит България“
ЕООД, с която са предявени осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски
кредит от 25.06.2015г., който бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В исковата
молба се излагат съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10
ЗПК. Излагат се съображения за недействителност на клаузата за възнаградителна
лихва и за допълнителен пакет услуги. Твърди, че по договора е платил без основание
сумата от 356.84 лева за лихва и 386.64 лева за допълнителни услуги. Иска осъждането
на ответника да върне сумите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорват
исковете. Признава сключването на договора с посочените в исковата молба параметри
като сочи различни погасени суми. Твърди, че правоотношението е действително, тъй
като договорът имал всички изискуеми от закона реквизити. Счита, че клаузата за
вънаградителна лихва е действителна, предвид изискванията на ЗПК по отношение на
ГПР. Относно пакета да допълнителни услуги намира, че не е налице противоречие и
заобикаляне на закона. Сключването на допълнителното споразумение не било
задължително за предоставянето на кредита, а избор на ищеца. Изтъква, че с него
страната си осигурявала възможност за отлагане и намаляване на вноски, при
настъпване на неблагоприятни събития. Моли се за отхвърляне на исковете.
1
Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът намира за безспорно установени по производството следните
обстоятелства:
Между страните е подписан договор за потребителски кредит от 25.06.2015г. С
посочения договор на ищцата по производството е предоставена сума в размер на 1000
лева, която не се оспорва да е получена. Уговорена е между страните договорна лихва.
Фиксираният годишен лихвен процент е 41.17 %, а годишният процент на разходите
(ГПР) 49.89 %. Ответникът се е задължил да върне сумата на 18 месечни погасителни
вноски, като общия размер на всички плащания е записан на 1743.48 лева. Било е
уговорено и закупуването на пакет за допълнителни услуги на стойност 386.64 лева,
във връзка с който е подписано и допълнително споразумение, като сумата е
разсрочена на равни части към всяка вноска.
Предвид уговорката за възнаграждение за допълнителни услуги, се констатира,
че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста
на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В допълнителното споразумение за услугите е уговорено, че пакетът включва
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги– 1.приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2.възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3.възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4.възможност за смяна на дата на падеж и 5.улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския кредит (ЗКП) дават
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с
договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения
на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане,
2
ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.
В настоящия случай, услугата по т. 1 представлява действие по усвояване на
кредита във времево отношение, а тези по т. 2, 3 и 4 имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е
изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Улеснената процедура за
получаване на допълнителни парични средства, също представлява действие по
усвояване на кредит, а реално, не е предоставяна, тъй като липсва конкретно
задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на
следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.
Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на
кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това
допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР,
при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така с тази сума,
реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички
задължения (каквото се установява от представената към отговора справка) се получава
едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент
на разходите от 49.89% не отговаря на действителния такъв, след като стойността на
допълнителните плащания е 74% от предоставената сума.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-
конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.
4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2344/2019 г.;Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019
г.
Не е спазено и последното изискване на т. 10- да се посочат и взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването. Годишният процент на разходите следва
да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
3
Относно размера:
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. От приетата по делото справка се установява, че
по договора е била платената сумата от 356.84 лева за лихва и сумата от 386.64 лева за
възнаграждение за допълнителни услуги. Съгласно чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК те се
явяват платени при начална липса на основание и подлежат на връщане на
потребителя. Като законна последица върху тези суми следва да се присъди и
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 100 лева за д.т.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на **** следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за оказаната
безплатна правна помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати
на Н. К. Л., ЕГН **********, сумата от 356.84 лева– получена без основание за
възнаградителна лихва по сключения между страните договор за потребителски кредит
№ **** г. и сумата от 386.64 лева– получена без основание за възнаграждение за
пакет за допълнителни услуги по сключения между страните договор за потребителски
кредит № ***** г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаването
на исковата молба – 17.08.2020 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати
на Н. К. Л., ЕГН **********, сумата от 100.00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да
заплати на ******, сумата от 300.00 лева– адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на Н. К. Л. по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
4
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5