РЕШЕНИЕ №

                                    гр. Ловеч, 28.05.2021 година

                                        

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година в следния състав: 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 41 по описа за 2021 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с  чл.284, ал.1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

              Административното дело е образувано по искова молба на С.М.Л. ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, с искане да му бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, причинени в периода 11.07.2019 г. до 15.02.2021 г. от Заповед № 819 от 10.07.2019 година на Началника на Затвора Ловеч, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от седем денонощия“ на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, отменена с Решение № 131/05.08.2019 г. по адм.д. № 321/2019 година по описа на АдмС – Ловеч. Ищецът сочи, че претендираните неимуществени вреди се изразяват в страх, плач, безсъние и психически тормоз.  

               В съдебно заседание ищеца поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена като основателна и доказана. Излага,  че по време на престоят в наказателна килия извън обичайната храна за закуска, обяд и вечеря не му давали личната храна и не можел да си пие кафето, а когато не го пие го боли главата и трябва да ползва хапчета. В този смисъл не се чувствал добре, не можел да спи. 

                Ответната страна Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София, чрез процесуалният си представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. В писменият отговор и по същество изтъква, че условията, при които е пребивавал в „наказателната килия“ не са променили положението на ищеца съществено в сравнение с обичайните условия, при които изтърпява наказание „доживотен затвор“ при „специален режим”, поради което той не е поставен в унизително положение и искът му е недоказан. Счита, че няма нарушение на разпоредбите на ЗИНЗС. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 300.00 /триста/лева, съобразно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата заплащането на правната помощ.

               Представителят на прокуратурата ангажира становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Излага, че  не са нарушени разпоредбите на ЗИНЗС и чрез налагане на наказанието, което е отменено от съда, ищецът не е бил поставен в по-неблагоприятни условия, не е нарушена честта, достойнството му. Той не е претърпял, каквито и да било неимуществени вреди, които да обосновават необходимостта от тяхното обезщетяване по съдебен ред.

                По делото са събрани писмени доказателства. Събраните в съдебното производство писмени такива не са оспорени от страните по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.  Към настоящото дело е приобщено приключилото адм.д № 321 / 2019 година по описа на  Административен съд Ловеч, чийто предмет е бил законосъобразността на Заповед № 819 от 10.07.2019 година на Началника на Затвора Ловеч. 

                Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

               От фактическа страна се установява, че с решение № 131 от 05.08.2019  година по адм.д. № 321 по описа за 2019 година на АдмС Ловеч  е отменена като незаконосъобразна Заповед № 819 от 10.07.2019 година на Началника на Затвора Ловеч, с която на л.св С.М.Л.  е наложено наказание „Изолиране в наказателна килия” за срок от седем денонощия. Решението като необжалваемо е влязло в законна сила и на 09.08.2019г. е изпратено на Началника на Затвора Ловеч /на л.69 от приложеното адм.д./.   По настоящото дело не подлежи на установяване и преценка законосъобразността на заповедта, тъй като същата е отменена с влязъл в сила съдебен акт по предвидения от закона ред – чл.111 ал.4 от ЗИНЗС в приложимата редакция.

               В изпълнение на Заповед № 819/10.07.2019г. на началника на затвора С.М.Л. е изолиран в наказателна килия в периода от 15.07.2019г. до 22.07.2019г., като е съобразено допуснатото от ЗИНЗС предварително изпълнение.

              Според доказателствата ищецът С.М.Л. *** наказание „доживотен затвор“, наложено с присъда № 12/17.04.2006г. по НОХД № 52/2006г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, в сила от 04.05.2007г., при специален режим, категория - рецидивист. Лишеният от свобода не работи. Постъпил е в затвора в гр. Ловеч на 28.12.2005г. Настанен е в XI група в корпуса на затвора - Ловеч.

              Видно от приложената от ответника справка наказателните килии и килиите, в които изтърпяват наказанието си осъдените на доживотен затвор се намират в Зоната за повишена сигурност и са постоянно заключени.   На лишените от свобода, изолирани в наказателна килия се разрешава да държат при себе си вещите, посочени в чл.96, ал.4 от ППЗИНЗС. На същите е осигурена възможност да ползват престой на открито, имат право на телефонна връзка. Осигурена им е възможност за къпане и задължителна смяна на личното и постелъчното им бельо. Храненето се извършва в наказател килия, за което се осигуряват необходимите условия. Храненето на лишени свобода, осъдени на доживотен затвор, също се извършва в килията. Според приложената справка от началото на 2019г. до настоящия момент С.М. е провел едно свиждане на 23.03.2019г.

                 Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

               Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на затворническата администрация в Затвора Ловеч срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ във връзка с условията в местата за лишаване от свобода, където ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, вкл. през исковия период  - 11.07.2019 г. до15.02.2021 година. Искът е предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност.

               Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, на което основание е предявен иска, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

                Разпоредбата на чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

                Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

                Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 от с.з. се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа /в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се явява пасивно легитимирана страна, т.к. упражнява общо ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище град София съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, респ. Затвора Ловеч, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск. 

                Следователно исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл.284 от ЗИНЗС. Отмененият като  незаконосъобразен акт на началника на затвора Ловеч представлява административна дейност по изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, която обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на лишените от свобода, съобразно правното им положение и статут.

                Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като отговорността се реализира по реда на чл.203 и сл. от АПК, а чл.284, ал.1 от ЗИНЗС урежда тази отговорност по отношение на лицата, лишени от свобода, при наличие на вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразен акт при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служител в ГДИН, следва да се приеме от формална страна, че са налице специфичните предпоставки по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” осъдителен иск с правно основание  чл.284 от ЗИНЗС, е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК. Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

                В чл. 7 от Конституцията на Република България е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Проекция на този принцип е разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според текста на чл.203, ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

                Относно  чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва да се има предвид, че нормата е с материално правен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата - вреди, причинени от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС.

                Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. 

                Съответно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3 ал.2/.

               Ако с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди.         

              Съдът съобразно доказателствата по делото намира, че първата необходимата за ангажиране отговорността на ответника материално-правна предпоставка – наличие на административен акт, който е отменен като незаконосъобразен, е налице. Безспорно, по делото се представиха доказателства за несъответствие дейността на затворническата администрация с действащото законодателство. 

                С издадената Заповед № 819 от 10.07.2019 година на Началника на Затвора Ловеч, на ищеца е наложено наказание „Изолиране в наказателна килия” за срок от седем денонощия. Същата е отменена като незаконосъобразна по реда на съдебния контрол с решение № 131/05.08.2019г. по адм. д. № 321/2019 г. на АдмС Ловеч, поради неправилна правна квалификация, въпреки безспорно установеното нарушение. Решението като необжалваемо е влязло в законна сила, след което на 09.08.2019г. е връчено на Началника на Затвора Ловеч.

              С разпоредбата на чл.90, ал.2, т.2 от АПК законодателят допуска предварително изпълнение на административните актове, когато това е предвидено със закон. Съгласно разпоредбата на чл.111, ал.4 от ЗИНЗС, в сила от 01.01.2013г., жалбата не спира изпълнението на заповедта за наказание, освен ако съдът разпореди друго. Административният акт, от който ищецът претендира да е претърпял вреди е от 10.07.2019г., издаден е след влизане в сила на разпоредбата на чл.111, ал.4 от ЗИНЗС и предварителното му изпълнение е законово допустимо.  В изпълнение на Заповед № 819/10.07.2019г. на началника на затвора ищецът е изолиран в наказателна килия в периода от 15.07.2019г. до 22.07.2019г., при съобразяване допуснатото от ЗИНЗС предварително изпълнение.  

              В съответствие с разпоредбата на чл.71, ал.2 от ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим, на какъвто е и ищецът се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Установи се, че постоянно заключени са и лишените от свобода, които търпят дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“. Наказателните килии и килиите, в които изтърпяват наказанието си осъдените на доживотен затвор се намират в Зоната за повишена сигурност и на същите е направен ремонт на помещенията, приключил в началото на 2019г.. Доказателствата сочат, че наказателните килии в затвора в гр. Ловеч отговарят на изискванията на чл.96, ал.2 от ППЗИНЗС. На лишените от свобода, изолирани в наказателна килия се разрешава да държат при себе си вещите, посочени в чл.96, ал.4 от ППЗИНЗС.

              По силата на чл.96, ал.11 от ППЗИНЗС на лишените от свобода, изолирани в наказателна килия не се налагат допълнителни ограничения, освен законоустановените. Осигурена им е възможност да ползват престой на открито, имат право на телефонна връзка. Осигурена им е възможност за къпане и задължителна смяна на личното и постелъчното им бельо в съответствие с разпоредбата на чл.96, ал.7 от ППЗИНЗС. Храненето се извършва в наказател килия, за което се осигуряват необходимите условия, както и храненето на лишените свобода, осъдени на доживотен затвор, което също се извършва в килията.

               С оглед на това начинът на живот на С.М.Л. не се е променил съществено в резултат от изолирането му в наказателна килия за процесните седем дни, предвид факта, че условията, при които е настанен не са по-различни от тези в наказателните килии, дори условията в тях са по-добри, предвид извършения ремонт на помещенията през 2019г.

              Въпреки наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт, то със събраните в хода на съдебното дирене доказателства не се доказва ищецът да е претърпял вреди. Не се представиха конкретни доказателства за факти, от които да са произлезли твърдяните от ищеца вреди с посочения резултат - страх, плач, безсъние и психически тормоз. Безспорно естеството и характера на вредите, следва да бъдат преценявани, не от страна на субективното възприятие на ищеца, а с оглед на конкретни факти от които те произтичат. Според данните от приложените формуляр на досие и доклади, в които е отразено становище на работещият с лишения от свобода социален инспектор не го характеризират като човек, изпитващ страх. Данните в тях за неспазване реда и дисциплината, за извършени дисциплинарни нарушения, отправяне на клевети или набеждаване на служители или други лишени от свобода, за проява на избухливост и агресивност по отношение на други лица обуславят извод, че не се касае за страх, както се твърди. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, обосновава извода, че неимуществените вреди, изразяващи се в твърдяното негативно психическо състояние на ищеца, не бяха конкретно установени. Необходимо е да се установи интензитета на негативните преживявания, тяхната продължителност и конкретното им въздействие и възприятие от ищеца.

               По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от отмененият акт на началника на Затвора Ловеч по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН.

               Съдът намира за недоказан и фактът на причинени на ищеца вреди по заявения вид, продължителност и размер, описани в исковата молба и уточнението, подлежащи на компенсация. Не са налице и твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди, а именно такива които са рефлектирали върху човешкото му достойнство, унижили го и породили у него чувство на страх, плач, безсъние и психически тормоз. Според приложените по делото справка и формуляр на досие ищецът не е имал пратки за процесните седем дни, за да е нарушено правото му, както неоснователно се твърди в исковата молба.

              Няма данни за преживяно психическо страдание, надвишаващо обичайните страдания, свързани с лишаването на ищеца от свобода, съпътстващи режима за изтърпяване на наказанието. С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че дори и в процесния период ищецът да е изпитал дискомфорт /като този да не си пие кафето/, то той не надхвърля по характер и интензитет неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането в място за лишаване от свобода и изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода.

               Въпреки наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт в настоящия казус останаха недоказани всички  материалноправни предпоставки,необходими за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.    

               Ефектът от незаконосъобразният акт, от незаконосъобразното действие или бездействие на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното. 

               Такова разрешение на въпроса дава разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3, ал.2 от с.закон съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

                Разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за съществуването на нормални условия в местата за лишаване от свобода. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.

              На ищеца безспорно е осигурена такава среда, с оглед приложените по делото доказателства. С оглед липсата на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС неприложима е и презумпцията за настъпили вреди съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.

              След като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл.284 от ЗИНЗС, то последица от това е отхвърляне на предявения иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв за присъждане на лихва. След като фактическият състав на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС не е осъществен, за ответната страна не възниква задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорното задължение за заплащане на лихва върху главното задължение.

              По тези съображения, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава.

                       Искането на процесуалният представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски е своевременно и основателно предвид крайния изход на спора, поради което и на основание чл.144 от АПК чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, във връзка с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да бъде уважено. С оглед изхода на спора и настъпилата законодатела промяна, на основание чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.10 ал.3 /ДВ, бр.94 от 2019г./ и ал.4 /ДВ, бр.94 от 2019г./ от ЗОДОВ, във връзка с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, като взе предвид, че по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, следва да се осъди ищецът да заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения размер от 100 лева, вместо претендираният от 300 лева.

               Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.203 от Административно процесуалния кодекс, Ловешкият административен съд, четвърти състав

               РЕШИ:

               ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.М.Л. ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, претендирано обезщетение за неимуществени вреди в периода от 11.07.2019 година до 15.02.2021 година от незаконосъобразна Заповед № 819 от 10.07.2019 година на Началника на Затвора Ловеч, като неоснователен.

             ОСЪЖДА С.М.Л. с ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч    да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище и адрес: гр.София бул. Ген.Николай Г.Столетов №26 сума в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.                     

              Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд Ловеч в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото. 

              Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: