РЕШЕНИЕ
№ 251
Сливен, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен -
VII състав, в съдебно заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
ГЕОРГИ
БОЗУКОВ |
При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ БОЗУКОВ
административно дело № 166 / 2023 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по жалби на Й.К.Д.,
ЕГН **********,*** и К.А.Б., ЕГН ********** и двамата чрез адв.
М.П.М.,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1392/19.04.23 г. на Директора на регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Русе, с която на основание чл. 107, ал.
1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и точка 4, буква „б“, ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от Закона за
автомобилните превози по отношение на жалбоподателите е наложена принудителна
административна мярка "Временно спиране от движение" на л.а. Мерцедес,
модел Спринтер от категория M1, с рег. № ********, с. на Й.К.Д., до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца чрез сваляне и
отнемане на един брой табела с регистрационен номер ******** и отнемане на
свидетелството за регистрация № *********, издадено в Р. България и на основание
чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“ и ал. 2, точка 3 от Закона за автомобилните
превози е наложена принудителна
административна мярка „Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“
№ *********, издадено на К.А.Б. *** и контролен талон № 7214568, до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
В жалбата се изтъкват доводи, че обжалваната Заповед № РД-14-1392/19.04.2023 г. е
незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалноправни
разпоредби, както и при несъответствие с целта на закона, а именно да изиграе
превантивна и преустановителна роля, т.к. с този
автомобил и този шофьор не са извършили нищо противоправно.
В съдебно заседание, жалбоподателят Й.К.Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М.М. ***, надлежно
упълномощена от преди датата на съдебното заседание.
Жалбоподателят
– К.А.Б., редовно призован, се явява лично и с адв. М.М. ***, надлежно упълномощена от преди датата на съдебното
заседание.
Адв. М.
моли съдът, да уважи жалбата, като основателна и доказана и да отмени обжалваната
заповед за налагане на ПАМ в двете й части, като незаконосъобразна и
неправилна. Счита, че по делото е следвало административно-наказващият орган да
докаже законосъобразността на издаването на обжалваната заповед, наличието на материалноправните основания за прилагане на принудителни
административни мерки, изписани в обжалваната заповед, което счита, че същият
не е сторил това. По делото са събрани гласни и писмени доказателства, които
доказват твърденията в жалбата и навеждат на извод, че извършеното от
жалбоподателя, ако има такова, е просто услуга на приятели, на познати хора,
евентуално за някакво споделено пътуване между тях от Г. към РБългария, но в никакъв случай не е с цел извличане на
материална облага и същият не е извършил м. п. по смисъла на закона и в
смисъла, който влага АНО. При проверката са снети обяснения само от едно лице.
Същият в проведеното съдебно заседание в качеството на свидетел обяснил при
какви обстоятелства и как се е стигнало до снемане на обясненията и защо същите са във вида, в който са
представени по административната преписка. Счита, че при снемане на обясненията
са нарушени законови правила и норми. Обясненията не са преподписани
от административно-наказващия орган или от негов служител. Не е предупреден А.
за последиците от даване на тези сведения, евентуално призоваването му в
качеството на свидетел при обжалване на издадената заповед. Нещо повече
свидетелят А. напълно отрича изложеното в писмените обяснения при проверката,
да са негови твърдения и негови изявления, съответно оттам да следва, че К.Б.
срещу з. и срещу м. о. е извършил п. на тези хора. Моли за срок за писмени
бележки.
За ответната страна – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
- Русе, редовно призован, не се явява представител, постъпило е писмено
становище.
За
Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не се явява представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвП) във
връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лица, които са
адресати на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл. 147, ал. 1 АПК; атакува се
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред
компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна по следните съображения:
При извършена проверка
на 18.04.2023
г., за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за
движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове
и извършване на проверки за осъществяване на нерегламентиран превоз на пътници
от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация", с цел превантивно
осигуряване на безопасността на пътуващите, от М. М. Н. – и. в Отдел „Контрол"
към Регионална дирекция „Автомобилна администрация" – Русе и след оказано
съдействие от органите на Регионална дирекция „Гранична полиция" – Русе,
било установено, че К.А.Б. с ЕГН **********,***, извършва м. о. п. на 11 броя
пътници: М. К. Г. с ЕГН **********, П. Х. Н. с ЕГН **********, М.А. С. с ЕГН **********,
М. Д. А. с ЕГН **********, Г. М. В. с ЕГН **********, С. А. О. с ЕГН **********,
Ф. Ю. И. с ЕГН **********, П. А. У. с ЕГН **********, Ж. Р. К. с ЕГН **********,
Х. М. О. с ЕГН **********, Н. Х. Н. с ЕГН **********, с маршрут на движение от
Р. Г. до Р. България, с лек автомобил марка Мерцедес, модел Спринтер
от категория M1 с peг. № ********, регистриран в Р.
България на дата 21.07.2021г., собственост на Й.К.Д. с ЕГН **********.
По преписката са представени
обяснения от 18.04.2023г. на лицето М. Д. А. с ЕГН **********, който е заплатил
сумата от 350 евро за п. на водача.
Направена била справка
в информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация" и се установило, че м. о. п. на пътници се извършва без за
моторно превозно средство с peг. № ******** да има издадено заверено копие към лиценз на
Общността и същият не е вписан в списък на моторните превозни средства към
лиценз, издаден от МТС. Поради това е прието, че е налице основание за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, точка 1,
буква „а" и точка 4, буква „б" от Закона за автомобилните превози.
Предвид това е издадена оспорваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1392/19.04.23 г. на Директора на
регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т.
1, б. "а" и точка 4, буква „б“, ал. 2, т. 1 и т. 3
и ал. 7 от Закона за автомобилните превози по отношение на жалбоподателите е
наложена принудителна административна мярка "Временно спиране от
движение" на л.а. Мерцедес, модел Спринтер от
категория М1, с рег. ********, собственост на Й.К.Д., до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на един брой
табела с регистрационен номер ******** и отнемане на свидетелството за
регистрация № *********, издадено в РБългария и на
основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“ и ал. 2, точка 3 от Закона за
автомобилните превози е наложена
принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС“ № *********, издадено на К.А.Б. *** и контролен талон №
7214568, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
По делото са разпитани
в качеството на свидетели М. Д. А., ЕГН ********** и М. А. С., ЕГН **********.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАП принудителните
административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Съобразно
предоставената в закона възможност със своя заповед № РД-01-553/23.11.2021 г.
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" е упълномощил длъжностни лица в агенцията, в това число и
директорите на РД "АА", да издават заповеди, с които налагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП. С оглед изложеното процесната
заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните установени в закона реквизити. В нея са изложени
фактическите основания, обуславящи издаването й – описано е нарушението на
водача на автомобила, като от една страна са посочени обстоятелствата, при
които е извършено, а от друга страна е налице препратка към констатациите,
съдържащи се в АУАН. Фактът, че жалбоподателят Д. лично не извършвал н. п.,
респ. и административно нарушение, е ирелевантен за
налагане на принудителната мярка по чл. 106а, ал. 1, т.
1 ЗАвтП. Видно е, че принудителната административна мярка
спиране от движение се налага по отношение на превозното средство, с което е
извършван о. п. на пътници. Ирелевантно за налагане
на мярката е обстоятелството кой е извършил п. - собственика на превозното
средство или трето лице. И това е логично, тъй като именно превозното средство
е средството, с което е извършено нарушението, чието преустановяване
принудителната мярка цели. Чрез спирането от движение на превозното средство се
гарантира преустановяването на административното нарушение. Начинът на
изпълнение на принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т.
1 ЗАвтП - спиране от движение, определен в ал. 2, т. 1 на
същата норма - чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и
отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното
средство, неминуемо изисква адресат на мярката да е лицето, на което е
регистрираното превозното средство. Съгласно чл. 143, ал. 1 Закона за движение
по пътищата, регистрацията се извършва на името на собственика. С оглед на това
точно от него следва да бъдат отнети удостоверителния документ и
регистрационната табела (в този смисъл Решение № 11062 от 20.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1191/2012 г., VII о.). Въз основа на това съдът
приема, че формата на оспорения акт, в частта, касаеща
жалбоподателя Д., позволява ефективна съдебна проверка на неговата материална
законосъобразност.
Следва да
се има предвид, че д. на водача на МПС, жалбоподателя Б., напълно о. на
легалната дефиниция за „О. п.", дадена в §1, точка 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за автомобилните превози. Безспорно е доказано
извършването на именно м. о. п. на пътници, няма спор и относно факта, че за процесното МПС няма издадено заверено копие към лиценз на
Общността за о.п. на пътници.
В случая на
процесната ПАМ, не може да се говори за с. п., тъй
като има достатъчно данни за и. на п. на п. без необходимия лиценз, срещу
уговорка за з. при пристигане в крайната дестинация на пътуването - Р.
България. Следва да се има предвид о.о. на деянието.
За п. пътниците не получават билет (не са застраховани срещу евентуални
имуществени и неимуществени вреди), водачът няма нужната квалификация, каквато
имат автобусните водачи, не се спазват никакви правила на работно време, което
често води до умора у водачите и редица други обстоятелства, които квалифицират
деянието като такова с в. о. р.. Като държавна администрация с контролни
функции, чиято основна задача е да съблюдава за законосъобразното извършване на
п. на пътници и товари, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация",
правилно и законосъобразно е предприела действия, за да ограничи гражданите и
юридическите лица, които с противоправното си
поведение пречат на нормалната дейност на социалното управление. В правомощията
на агенцията е прилагане на предвидените в Закона за автомобилните превози
принудителни административни мерки, поради което, при наличие на данни за
извършено административно нарушение, се предприемат нужните действия по
компетентност.
С
измененията и допълненията на Закона за автомобилните превози, обнародвани в
Държавен вестник брой 60 от 2020 г., са изменени и основанията за прилагане на
принудителни административни мерки, като е ясно желанието на законодателя, чрез
прилагането им да се ограничат действията на гражданите и юридическите липа,
които пречат на нормалната дейност на социалното управление. Това е видно и от
предвидения в закона дълъг срок на действие на принудителната административна
мярка, като по този начин, посредством предвиденото в нея дължимо поведение, се
цели да се дисциплинират адресатите на правните норми и да се насочат към
определено поведение, в тази връзка е практиката на Върховен административен съд на Р. България - Седмо
отделение, в Решение № 12968/17.12.2021 г., по Административно дело № 5866/2021
г.
В случая не са налице допуснати нарушения на разписаната
административна процедура, които да рефлектират върху законосъобразността на
постановената заповед. Спазени са изискванията по чл. 44, ал. 2 и ал. 3 от АПК за даване на сведения
от третите неучастващи в производството лица, въз основа на които е направен
извода, че п. е осъществяван срещу з., същите се явяват допустими доказателствени средства съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК, поради което не е
имало пречка да бъдат приобщени към административната преписка, респ. органът
да се позове на тях (в този смисъл Решение № 4094 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10800/2016 г., VII о.). При това положение
доводът в жалбата, че органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и
средства надлежни доказателства за търговския характер на превоза, е
неоснователен.
Не е нарушено право на участие на
жалбоподателите в производството по издаване на заповедта. Правилно са иззети
табелите на автомобила още при съставянето на АУАН на водача, а жалбоподателя Д.,
в качеството му на с. на автомобила, не е бил лишен от възможността да участва
при изясняването на фактите и обстоятелствата по случая. Прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т.
1, б. "а" и ал. 2, т. 1 от ЗАвП има превантивен характер - да предотврати
продължаването на констатираното нарушение, което означава необходимост от
незабавното й налагане, регламентирано изрично в разпоредбата на ал. 3 от същия
член - в случаите по ал. 2, т. 1 и 2 регистрационната табела и посочените
документи се изземват със съставянето на акта за установяване на
административно нарушение. Следователно самият законодател, регламентирайки
приложението на мярката, е предвидил предварителното й изпълнение, като
защитата на засегнатите лица следва да се осъществи по пътя на обжалването.
На следващо място е необходимо да се
обсъди материалната законосъобразност на акта.
Автомобилният п. на п. е дейност с повишен
риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й
законодателят да установи императивно специални изисквания гарантиращи
определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова
стабилност. Значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност
рефлектира, е обусловила подробността на регламентацията й на национално и на
европейско ниво (в този смисъл Решение № 10803 от 20.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12932/2010 г., VII о. и много други). Досежно материалната законосъобразност съдът намира
следното:
В ЗАвтП са уредени условията и редът за
извършване на о. вътрешни и международни п. на пътници и товари с автомобили,
извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвП обществен превоз на
пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване
на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността,
удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или
удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на
пътници, и документи, които се изискват от този закон. Извършването на
обществени превози на пътници или товари без изискуемия лиценз или
удостоверение за регистрация е основание за прилагане на ПАМ както по отношение
на собственика на автомобила, с който е извършен превоза – чл. 106а, ал. 1, т.
1, б. "а" от ЗАвП, така и за водача – чл. 106а, т. 4, б.
"б" ЗАвП, като и в двата случая
законът предвижда срокът на мярката да е до отстраняване на нарушението, но за
не повече от една година. Адресат на ПАМ по чл. 106а, т. 1, б.
"а" ЗАвП е собственикът на
автомобила и за да бъде приложена по отношение на него мярката, в процеса
следва да са установени както вида на извършвания превоз, така и спазването на
установените в закона изисквания за него.
Предвид безспорно установения маршрут на
пътуването от Р.Г. до Р.България, то несъмнено процесният
п. се явява м. по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗАвП.
Не е спорно също така, че за автомобил Мерцедес
Спринтер с рег. ******** няма издаден лиценз за
извършване на м. п. на пътници или товари – лиценз на Общността, изискуем
съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, респ. в автомобила е
липсвало заверено копие от него. Съгласно съображение 9 от Регламент (ЕО) №
1071/2009, притежаването на лиценз на Общността е условие за
извършване на м. п., а изискването във всяко превозно средство да има заверено
копие от лиценза на Общността е "с цел да се улесни ефективното извършване
на проверки от правоприлагащите органи, особено извън
държавата членка, в която е установен превозвачът". Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП, заверено копие от
лиценза се издава за всяко моторно превозно средство, с което се извършва
дейност, при условие, че това средство е с българска регистрация и превозвачът
е доказал финансова стабилност за него. От това следва, че целта на завереното
копие за всяко от МПС, с които превозвачът извършва дейност, е да улесни
проверките от страна на правоприлагащите органи и да
удостовери извършената от тях проверка за наличието у превозвача на достатъчно
ресурси, с които да гарантира за нормалното функциониране на транспортното
предприятие.
Спорът в процеса е концентриран около това
дали процесният п. има характеристиките на о.
Съгласно пар. 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвП, "обществен
превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а
"превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по
извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или
срещу заплащане или икономическа облага. От посочените дефиниции се установява,
че превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу
заплащане и икономическа облага и се различава от "превоз на пътници за
собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвП, който представлява превоз на пътници без
заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде
установено нарушение на разпоредбите на ЗАвП за
извършване на о. п. на п., административният орган, чиято е тежестта на
доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че
е извършено п. или има у. за извършване на п. на услугата п. Заплащането на
услугата п. е различно от плащането само на част от разхода на гориво (при т.
н. споделено пътуване), който разход е само един от компонентите, формиращ
цената на услугата п. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС -
напр. Решение № 2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., VII о., докладчик председателят Й.
Д. Решение № 92 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г., VII Решение № 70 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2014г.
Твърденията на процесуалния представител
на жалбоподателите, че се касае за с. п. на близки и познати хора, без някаква
и. о. за водача, не са подкрепени с убедителни доказателства. Разпитът на
свидетелите, които съдът не кредитира, макар и поискан от жалбоподателите, не установява
обстоятелства в тяхна полза.
Според
св. А., той питал К.
дали ще ги д. до Р. България, защото
се налагало да пътува и твърди пред съда, че водачът на автомобила не е п.
специално заради тях и не са му п. Заявява, че полицаите са го принудили да
напише обяснения в посока, че са п. на Б. да ги д. до България. Съдът не
кредитира показанията на св. А., защото те са изградена от него и Б. защитна
теза. Показанията на този свидетел противоречат на събрания по делото доказателствен материал.
Съдът
не кредитира и показанията на св. С., който заявява, че не е п. с м., у. от К..
По същото време е п. от Г. за Р. България с автомобил, с негови приятели, който
се е повредил на границата на румънска територия и те са преминали границата
пеш, видял К. и отишъл пред б. През това време направили проверка и им взели личните
карти.
Фактът, че в автомобила са били само
близки и далечни р. не променя този извод. Той се потвърждава и от дадените
пред административния орган обяснения от пътниците, които, както вече е
коментирано, са събрани по предвидения в АПК ред и са годно доказателствено
средство, предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 1 АПК. В тази връзка се
налага извода, че са били налице фактическите и правни основания за издаване на
оспорения акт. В тези случаи органът действа в условията на обвързана
компетентност, поради което при надлежно установено нарушение е длъжен да
приложи и съответната ПАМ, както е сторил, издавайки процесната
заповед.
Спазена е и преследваната от закона цел.
ПАМ са инструмент за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на
определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат
превантивен характер, като предназначението на процесната
мярка е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения
чрез ограничаване на възможността му да ползва автомобила, респ. да се
предотвратят неблагоприятните последици, които могат да настъпят. Именно, с
оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване на обществения интерес, е наложена и процесната ПАМ, която има ограничено по време действие само
в рамките на нормативноопределения срок. В случая
органът не е разполагал с оперативна самостоятелност да определя
продължителността на срока за прилагане на мярката – всички елементи от състава
на нарушението, чието проявление се явява основание за налагане на процесната ПАМ, в т. число и времетраенето й, са очертани в
предписанията на чл. 106а, ал. 1, т.
1, б. а" ЗАвП и органът няма
възможност за преценка, поради което оплакванията на жалбоподателите в тази
насока са неоснователни (в този смисъл Решение № 7656 от 9.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2312/2022 г., VII о. и Решение № 12968 от 17.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2021 г., VII о.).
По изложените съображения следва да се
приеме, че оспорената заповед не страда от пороци, съставляващи основания за
отмяната й по смисъла на чл. 146, т. 1-5 от АПК, поради което
предявената жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора, на ответника
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Такива обаче не са претендирани и съдът не дължи произнасяне в тази връзка.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.К.Д., ЕГН **********,***
и К.А.Б., ЕГН **********, чрез адв. М.П.М.,***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1392/19.04.23
г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе, с
която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т.
1, б. "а" и точка 4, буква „б“, ал. 2, т. 1 и т. 3
и ал. 7 от Закона за автомобилните превози по отношение на жалбоподателите е
наложена принудителна административна мярка "Временно спиране от
движение" на л.а. Мерцедес, модел Спринтер от
категория М1, с рег. ********, с. на Й.К.Д., до отстраняване на нарушението, но
за не повече от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на един брой табела с
регистрационен номер ******** и отнемане на свидетелството за регистрация № *********,
издадено в Р.България и на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“ и ал. 2,
точка 3 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка „Временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС“ № *********, издадено на К.А.Б. ***
и контролен талон № 7214568, до отстраняване на нарушението, но за не повече от
една година.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: