Р Е Ш Е Н И Е №
гр. К., 29.12.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н.Н.
при секретаря Х.К. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1591 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за развод и има правното си основание в чл.49 от СК.
В исковата молба ищцата твърди, че след кратко
познанство, с ответника сключили граждански брак на 21.07.***0г. в гр. К.,
първи и за двамата, от който имали роден син А.Д. Б., ЕГН **********. Още преди
съпрузите да сключат граждански брак Б. работел в Г., като продължил да живее и
работи там и след като вече били семейство, а си идвал в България единствено за
празници и когато ползвал отпуск. Ищцата посочва, че когато съпругът й бил в
страната живеели в жилището на родителите й в гр. К., ж.к. „ И.“ бл. **.
Твърди, че ответникът бил в България при раждането на сина им, като
непосредствено след това заминал отново за Г.. Съвместният им живот не се променил
и след раждането на детето, въпреки опитите на ищцата да приобщи съпруга си да
се върне в страната, за да могат да създадат нормално семейство с обща грижа за
А.. При тези разговори ответникът й заявявал, че за него тук нямало работа и
предпочитал да остава в Г., където имало работа. В грижите за сина си ищцата
била подпомагана от своите родители. Когато синът й станал на три години и тъй
като трудно говорел, Б. направила консултация с лекар, който поставил диагноза
на детето „ Частичен а.“. За ищцата било изключително важно да осигури на сина
си нормално развитие. Започнали редовно да посещават психолог. Това
обстоятелство налагало майката и детето да останат в страната. Ищцата твърди,
че съпругът й не проявявал разбиране и не се върнал в България, за да живее с
нея и детето и да им помага. Дори тогава рядко пращал пари за издръжката на А..
В средата на ***8г. Б. заминала при съпруга си в Г., където останала един
месец. През това време синът й бил оставен на грижите на родителите на ищцата.
Тъй като детето било изключително привързано към майка си, Б. се върнала и от
тогава с ответникът живеели разделени, а от 2010г. престанал и да я търси.
Ищцата твърди, че правила многократни опити да се свърже със съпруга си. Преди
около две години Б. отново го потърсила по телефон, като на обаждането й
отговорила жена, която се представила като негова приятелка. След този
разговор, ищцата отново потърсила ответника, който й заявил, че живеел с тази
жена на семейни начала.Посочва, че за последно разговаряла със съпруга си преди
около една година. Тогава ищцата му заявила, че желае да се разведе с
ответника, тъй като брака им бил формално съществуващ, като Б. й отговорил, че
той няма пари за развод, че не го интересувала и да се справяла както намери за
добре. От тогава нито Б. го търсела, нито съпругът й се обаждал.Ответникът не
търсел сина им, не давал средства за неговата издръжка, а А. дори забравил как
изглеждал баща му. Твърди, че в момента синът им е в шести клас и бил
значително в по- добро здравословно състояние и се справял сам, но се нуждаел
от редовни посещения при психолог, както и от посещения на занималня, за които
майката следвало да заделя допълнителни средства освен за обичайната издръжка за
дете на неговата възраст. Счита отношенията за охладнели,емоционалните и
духовни връзки за окончателно прекъснати, без изгледи за възстановяване, а
брака й с ответника – за дълбоко и непоправимо разстроен и ненужен на
съпрузите, детето им и обществото.
Моли
съда да постанови решение, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо
разстроен по изключителна вина на ответника, като предостави на майката
упражняването на родителските права по отношение роденото от брака дете и
определи местожителството му на адреса на ищцата, а на бащата да се определи
режим на лични контакти всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 9,00 часа
в събота до 17,30 часа в неделя, с преспиване между дните, както и по 20 дни
през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката, както и да
осъди ответникът да заплаща месечна издръжка на детето А. в размер на ***лв.,
считано от завеждане на исковата молба в съда- 15.08.2016г. до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, платима по банков
път. Моли съда да осъди ответникът да заплати на малолетния им син чрез
неговата майка и законна представителка месечни издръжки за минало време- една
година назад, считано от подаване на исковата молба в съда- 15.08.2016г., в
размер на общо ***лв., или по ***лв. месечно, ведно със законната лихва до
окончателното й изплащане. Претендира
ползването на семейното жилище, находящо се на адрес
в гр. К., ж.к. „ И.“ бл. **, вх.В, ап.63. Моли съда да постанови след развода
да носи брачното си фамилно име- Б., с което била известна в обществото и с
което била записана във всички свои документи. Не претендира за издръжка от
съпруга си след прекратяването на брака.
Претендира присъждане на направените по делото
съдебни и деловодни разноски за държ.такси и
адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника адв. К.Г. ***. Счита предявения иск за допустим и подлежащ
на разглеждане от първоинстанционния съд. Заявява, че
не е успяла да осъществи контакт с ответника, за което не може да вземе
становище по изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Посочва, че ще
се ползва от всички доказателства, които
ще се съберат в хода на съдебното дирене, както и от тези, представени от ищцовата страна. В случай, че се установи, че съпрузите
живеели трайно разделени, че не поддържат никакви връзки помежду си, в това
число и че бащата не поддържа връзка с детето им, то безспорно следвало да се
приеме, че брака на страните е дълбоко и непоправимо разстроен. По отношение на
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения взема
становище, че съдът не следва да се произнася по този въпрос, алтернативно- да
го остави без уважение, тъй като поведението на ответника не било такова, че да
му бъде вменена вина за прекратяване на брака. По отношение на родителските
права върху детето намира, че този иск следва да се уважи, тъй като през цялото
време от раждането му и до предявяване на исковата молба то живеело трайно с
ищцата, като следва да се определи следния режим на лични контакти на бащата
със сина им втора и четвърта събота и неделя, от 9.00 ч. в събота до 17.30 ч. в
неделя, с преспиване между дните, по 30 дни през лятото по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката; през първата половина от зимната
и от пролетната учебни ваканции; За Великден-на четна година при бащата, а на
нечетна година-при майката; за рождения ден на детето-в нечетна година при
бащата, в четна година – при майката. Счита предявения иск за присъждане на
издръжка за основателен, но го оспорва по размер. Твърди, че заболяването на
детето попадало в кръга на тези, за които Държавата, по Закона за интегриране
на хората с увреждания и Закона за социално подпомагане на детето, ежемесечно
отпускала парични средства за рехабилитация и издръжка под форма на социално
подпомагане.Към момента тази месечна сума била около **0 лв. с тенденция от
началото на следващата година да бъде *** лв. С оглед възрастта на детето и
потребностите му за тази възраст счита, че издръжката не следва да бъде
присъждана в размер по - висок от *** лв., считано от датата на предявяване на
исковата молба, а за една година назад тази издръжка следвало да бъде по ***
лв.месечно.Не възразява ползването на семейното жилище да бъде предоставено на
ищцата с детето. Не възразявам ищцата след прекратяване на брака да носи своето
брачно име Б.. По отношение на претенцията за разноски по делото счита, че тези
разходи следвало да съответстват на частта на уважените и неуважени искови
претенции, в т.ч. и на частично уважените искове.
Заинт.страна- АСП, Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К.,
редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител в съдебно заседание.
Изготвят социален доклад, приложен към делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на 21.07.***0г. в гр. К./удост. за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0187/21.07.***0г. на Община К./, първи и за двамата.
Не се спори, а и от представеното по делото заверено копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1401 от 10.09.***3г. на Община С.З. е видно, че от брака си ищцата и ответника имали роден син А.Д. Б., ЕГН **********.
От приложената по делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояние се установява, че съпрузите нямат придобити по време на брака недвижими имоти и моторни превозни средства в режим на съпружеска имуществена общност.
По делото се събраха доказателства за доходите на ищцата.Видно от приложената към делото декларация от 15.08.2016г. и удостоверение с изх. № 150 от 03.08.2016г. е, че М.Б. в периода от м. август 2015 г. до м. юли 2016г. е реализирала средномесечен доход от трудово правоотношение в размер на 582,68лв. Доказателства за доходите на ответника няма събрани по делото.
Видно от удостоверение с изх. № 465/01.08.2016г.
на ОУ „ К.“, гр. К. е, че детето А.Д. Б. е записан като редовен ученик в пети
клас през учебната 2015/2016 година.
Представени са и са приети като писмени
доказателства 22 броя заверени копия на квитанции за извършени от майката М.Б.
разходи за посещавана от детето А. детска занималня.
От показанията на свид.
Х. С.В. – майка на ищцата е видно, че ищцата е била семейна от ***0г., но
ответника постоянно е работил в чужбина. Твърди, че лично на нея е споделил, че
има друга жена, с която към настоящия момент живее. Сочи, че от шест години,
ответникът въобще не се е интересувал от детето. Твърди, че дъщеря й и
ответника не поддържат контакти. Категорична е, че дъщеря й желае да се разведе.
Сочи, че детето Д. има призната група инвалидност, но не са посещавали
ТЕЛК-комисия.
Видно от показанията на свид.М.П.С.
– без родство със страните, твърди, че от ***0г. ищцата и ответника са съпрузи.
Сочи, че от тогава не е виждала ответника. Знае от ищцата, че от шест години
ответникът въобще не се грижи за семейството си.Твърди, че М. и родителите й
полагат единствено такива грижи. Сочи, че бащата не изпраща никакви пари за
издръжка. Знае, че ответникът работи в Г..
Изслушан в открито съдебно заседание в
присъствие на социален работник от отдел
„Закрила на детето“ при Дирекция „Соц. подпомагане“, гр. К. детето А.Д. Б. дава
обяснения, че единствено майка му – ищцата се грижи за него, като баба му и
дядо му й помагали. Сочи, че добре се чувства при майка си. Твърди, че баща му
никога не му се е обаждал.
По делото е изготвен и приложен социален доклад на Дирекция „Соц. подпомагане”, гр. К.. На база извършеното проучване служители на отдел „Закрила на детето“ дават заключение, че преките и непосредствени грижи за детето А. Б. са поети изцяло от неговата майка. Същата отговорно изпълнява родителските си ангажименти и осигурява на детето достатъчно добра среда за емоционално, психическо и физическо развитие като са съобразени нуждите и потребностите на детето. Между майката и детето има силна емоционална връзка, като с другия родител – бащата, детето не поддържа контакт, поради обстоятелството, че той се е дезинтересирал напълно от него през годините. През годините г-н Б. е проявявал безотговорно отношение спрямо задълженията и издръжка към детето и съпругата си.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най- общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка- иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави въз основа на всички събрани по делото доказателства, които сочат, че от 2010г. страните по делото са във фактическа раздяла и до този момент няма контакт между двамата съпрузи. Такъв контакт и за в бъдеще съдът счита, че няма да съществува. Фактическата раздяла е един от най- характерните признаци на дълбокото брачно разстройство и в случая същата е налице между страните по делото от 2010г. Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от другия, със собствени цели и посока. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Нещо повече- никой от тях не е направил опит за помирение по време на фактическата раздяла, която е довела до прекратяване на физическите и духовни връзки между тях. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и детето им, поради което и следва да бъде прекратен.
По отношение на разпитаните свидетели, съдът кредитира техните показания, като същите доказват по безспорен начин, че брачната връзка е изцяло изпразнена от съдържание.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между Д.Д.Б. и М.Н.Б., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, детето им и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Нормата на чл. 17 от СК предвижда, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.
Анализа на събрания по делото доказателствен
материал навежда на извод, че ответникът станал безотговорен по отношение
съпружеските си задължения. Д.Д.Б. останал да живее и работи в Г., след завръщането на
ищцата и детето в България, като не направил опити да се върне при семейството
си и помага в домакинството и грижите за сина им. Отделно от това, Б. не
изпращал средства за издръжката на съпругата си и детето. Доказа се, че в
периода на фактическата раздяла ответникът е започнал интимна връзка с друга
жена.
Съдът счита, че именно начина на живот и поведението на съпруга е довело до настъпване на трайната фактическа раздяла.То е лишило брака от съдържание и е причина за неговото дълбоко и непоправимо разстройство. По делото не се събраха доказателства за брачни провинения на ищцата.
Поради изложеното съдът намира,че бракът следва да бъде прекратен по вина на ответника.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, съдът решава въпроса относно родителските права след като прецени всички възможни обстоятелства с оглед интересите на детето.
С оглед ниската възраст на детето А., че майката живее в гр. К. и по делото не се доказа същата да не притежава необходимите нравствени и морални качества да възпитава и полага грижи за сина си, съдът намира, че в интерес на детето е да бъде отглеждано от майка си.
Поддържането на лични контакти между детето и родителят, на когото не са присъдени родителските права е в интерес на последното, както и че разривът в отношенията между съпрузите не следва да пречи на поддържането на нормалните отношения родител - дете. Следва да бъде определен обичаен режим на лични контакти между малолетния А. и ответника, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца, от 10,00 часа до 18,00 часа, както и по двадесет дни през лятото по време, което не съвпада с платения отпуск на майката.
Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете.
Съгласно чл. 143, ал.
2 СК "родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си", като размерът на дължимата издръжка се определя
"според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи" съгласно чл. 142, ал.
1 СК. Издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от
минималната работна заплата (чл. 142, ал.
2 СК). С Постановление №
375/28.12.2015 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2016г.
е определена в размер на *** лв., от което следва, че гарантирания от СК
минимален размер на издръжката не може да е под сто и пет лева, каквато
издръжка обаче съдът определя когато родител няма възможност да работи, поради
тежко заболяване или не притежава нужната квалификация и образование.
Към настоящия момент детето А. е на тринадесет години и три месеца. Неговите нужди се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
По делото се установи, че детето има нужда от средства за разходи, различни от обичайните за дете на неговата възраст (за храна, дрехи и др.) с оглед на установеното му заболяване.
Бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му. От изготвения по делото социален доклад на Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К., а и от събраните по делото гласни доказателства се установи, че същият живее и работи в Г.-страна с по- висок стандарт на живот в сравнение с този в Република България.
Съдът, след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство с малолетния А., получаваните от него доходи, както и възрастта на детето, нуждата от храна, облекло и други потребности намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер от *** лева., а останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от майката. Така присъдения размер на издръжката се дължи от завеждане на исковата молба в съда- 15.08.2016г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.
В петитума на
исковата молба ищцата моли съда да бъде осъден ответника да заплаща месечната
издръжка за една година назад. Съдът счита това искане за законосъобразно, тъй
като специална норма урежда тази възможност в СК- чл.149 от СК. Безспорно по делото се установи, че за минало
време бащата не е давал издръжка и не е полагал грижи за сина си. Във връзка с
това направено искане съдът намира, че така ответникът дължи и следва да
заплати месечни издръжки за минал период- от 15.08.2015г. до 15.08.2016г., в
размер на ***лв. месечно.
Искът до пълния предявен размер от *** лв. следва да бъде отхвърлен.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
По делото се установи, че семейното жилище на страните е било в гр. К., ж.к. „ И.“ бл. **, вх.В, ап. 63. С депозиране на исковата молба ищцата прави искане след прекратяване брака ѝ с ответника, съдът да предостави на нея и детето ползването на семейното жилище. Ответникът няма заявени претенции за предоставяне ползването му. Съдът отчита факта, че родителските права спрямо роденото от брака дете са предоставени за упражняване на майката, същата не разполага с друго жилище, в което тя и сина ѝ да живеят, за което намира, че следва да уважи ищцовата претенция и предостави ползването на семейното жилище на М.Б..
ПО
ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга- първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото производство ищцата прави изрично заявление по този въпрос, като моли съда да постанови след прекратяване на брака й с ответника да постанови да носи брачното си фамилно име, за което същата ще следва да бъде уважена, поради наличие на предвидените законови предпоставки.
Относно разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от ищеца разноски по делото се поемат от ответника. До приключване на устните състезания ищцата претендира за сторените по делото разноски, възлизащи на ***лв., от които 25,00лв. държ. такса и ***лв. адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на ***лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 40лв., както и ***лв. държ. такса върху размера на присъдената месечна издръжка, по сметка на РС- К..
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 21.07.***0г. в гр. К. граждански брак между Д.Д.Б., ЕГН ********** *** и М.Н.Б., ЕГН ********** ***, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на мъжа.
ПОСТАНОВЯВА детето А.Д. Б., ЕГН ********** да живее при майката М.Н.Б., ЕГН ********** на адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо роденото от брака дете А.Д. Б., ЕГН ********** на майката М.Н.Б., ЕГН **********, като дава възможност на бащата Д.Д.Б., ЕГН ********** да осъществява режим на лични контакти с детето всяка първа и трета неделя от месеца, от 10,00 часа до 18,00 часа, както и по двадесет дни през лятото по време, което не съвпада с платения отпуск на майката.
ОСЪЖДА Д.Д.Б., ЕГН ********** да заплаща на малолетния си син А.Д. Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка М.Н.Б., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на ***,00лв./ двеста лева и 00 стотинки/, считано от 15.08.2016г. и до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Д.Д.Б., ЕГН ********** да заплаща на малолетния си син А.Д. Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка М.Н.Б., ЕГН ********** месечни издръжки на осн. чл. 149 от СК в размер на ***,00лв./ сто лева и 00 стотинки/, дължими за периода от 15.08.2015г. до 15.08.2016г.,или общо сумата от 1***,00лв., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда- 15.08.2016г. и до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ искането в частта до претендираните ***лв. месечно, като неоснователен и недоказан.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. К., ж.к. „ И.“ бл. **, вх.В, ап. 63 на жената М.Н.Б..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи
брачното си фамилно име - Б..
ОСЪЖДА Д.Д.Б., ЕГН ********** *** да заплати на М.Н.Б., ЕГН ********** *** направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на ***,00лв.( шестстотин двадесет и пет лева и 00 стотинки).
ОСЪЖДА Д.Д.Б.,
ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка
на Районен съд- К. окончателна държавна такса по допускане на развода в размер
на 40,00лв.(четиридесет лева и 00 стотинки), както и държ.такса
в размер на ***лв.( четиристотин тридесет и два лева и 00 стотинки) държ. такса върху размера на присъдената месечна издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: