Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
гр.
Велико Търново, 08.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Св. Ф.и прокурора от ВТОП Ил.
Благоев разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10332/2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по
касационна жалба на В.Л.В. *** против Решение № 475 от 16.10.2020 г. по НАХД № 1109
по описа за 2020 г. на ВТРС, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, Серия К № 2168195, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с
който на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лв. на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
С касационната жалба
се претендира неправилност на решението и се иска отмяната му и отмяната на ЕФ.
Касаторът счита, че електронният фиш не е съставен в предвидената от закона форма,
тъй като въззивният съд не обсъждал дали техническото средство, заснело нарушението
е било сертифицирано и проверено, както и дали при заснемането в обхвата му не
е попаднало и друго МПС, не сочи дали използваната система е от стационарно или
мобилно средство, за да се прецени дали не се е налагало съставянето на АУАН в
случая, както и фишът сочел неясно мястото на нарушението и не отчитал толеранс
от км/ч грешка при изчисление за превишението на скоростта. На края, претендира,
че е фишът сочи като нарушени нормите на чл. 21, ал. 2 и 1 от ЗДвП, което намира
за логически невъзможно.
Ответникът по
касационната жалба - ОД на МВР – Велико Търново, не се явява и не взема
становище по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата,
като излага мотиви за правилност на оспорваното решение.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по
делото доказателства от ВТРС и наведените от страните възражения, намира за
установено следното:
Жалба е подадена от
надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният
съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на
глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна,
тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Въззивната инстанция правилно
е установила всички релевантни факти и обстоятелства по делото:
На 03.07.2020 г., в 18.07 часа, на ГП І-3, км 16 + 000, общ. Полски Търмбеш, до Бензиностанция Петрол, в посока гр. Бяла, при
ограничение
След приспаднат толеранс от
В законния срок фишът е оспорен пред ВТРС, който го е потвърдил като законосъобразен,
тъй като е намерил, че той съдържа всички задължителни реквизити и правилно
ангажира отговорност за В., доколкото е доказано авторството и извършване на
деянието.
Тези изводи на ВТРС
са правилни. Аргументите на касационната инстанция в тази насока са следните:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи. Неоснователни са възраженията на касатора,
че процесният фиш нямал законовото съдържание, след като очевидно той съдържа тези
реквизити.
Неоснователно е възражението, че не било доказано, че нарушението
е заснето от надлежно сертифицирано и работещо АТС. Във въззивното
делото се намира Протокол за монтаж и настройка от 21.02.2012 г., удостоверяващ
монтажа и настройката на мобилна камера за видеоконтрол на нарушения - АТС TFR1-M565/12, заснела процесното нарушение, в служебен автомобил на ответника.
Налице е и Протокол 3-6-17 за нейната проверка, установяващ годността й до
05.07.2018 г., както и удостоверение, което я сочи като одобрен тип средство за
измерване. Всички тези документи установяват, че видео-радарната система е
одобрен тип средство за измерване, преминало метрологична проверка, т. е. че е
било изправно към датата на процесното нарушение. При установена изправност на
техническото средство, няма основание да се приеме, че някои от отразените в
него параметри, са неверни.
На следващо място, при извършената проверка настоящата инстанция
установи, че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, е приложима в разглеждания случай. Тази процедурата по
ангажиране на административнонаказателна отговорност
е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на административните
нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя. Началото на
производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на
извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на
съставяне на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл.
от ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното
нарушение е в съответствие разпоредбата на чл. 165, ал.
2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е.
законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи
на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на
процесното. В този смисъл е и чл. 189, ал.
15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства
в административно наказателното производство снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид. Ето
защо, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи,
е възможно то да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен
носител (под форма на разпечатката, снимки или др.), чрез които по безспорен
начин да се установят времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и
да се индивидуализира МПС, което се движи с такава скорост. Изявлението,
записано (обективирано) върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз
основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани
технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в
административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона
електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Горното
важи и за изявленията, обективирани върху хартиен носител, установяващи датите
на преглед на посочените по-горе данни и направените констатации. Ето защо
несъстоятелно е и възражението за неотчетен толеранс на скоростта или
компрометиране на записа от друго ПС. Видно от приложената към ЕФ снимка, измерената
скорост от машината е 95 км/ч, а в ЕФ е посочено превишение
със скорост 92 км/ч, което означава, че технически предвиденият толеранс от 3
км/ ч на 100 км/ч е отчетен. На приложената снимка към ЕФ не се вижда и друго
МПС и няма как записът на настоящето да е бил компроментиран
от такова.
В тази връзка, следва да се отчита и че от представения
Протокол за използването на АТС от 03.07.2018 г. се установява, че същото се е
намирало в спрения на ГП І-3, км 16 + 000 полицейски автомобил, в който е
монтирано трайно. След като това е така е ясно, че основателно за заснетото нарушение
е съставен електронен фиш, а не АУАН.
Мястото на нарушение е описано достатъчно подробно и географски
еднозначно точно, за да е ясно и без GPS позициониране. В страната
има едва 9 първокласни пътя, номерирани от 1 до 9, които могат да се намерят
освен на сайта на АПИ и във всяка карта на страната, като процесното нарушение
е извършено на ГП І-3, който е от Бяла до Ботевград, като е заснето точно на км
16 + 000 в посока към гр. Бяла – т.е. на 16 км след началото на пътя (считано от
Бяла). Наличието на съответния знак, ограничаващ скоростта е отбелязан в
протокола за използването на АТС и ако е било спорно съдържанието му, касаторът
е следвало да поиска от въззивния съд събиране на доказателства от АПИ за съществуващата
на място организация на движението и означенията в тази връзка с пътни знаци,
указателни табели, друга вертикална и хоризонтална маркировка. Освен това с
измененията на ЗДвП, приети с ДВ бр. 19/2015 г. в чл. 165, ал.
2, т. 8 от ЗДвП е регламентирано задължението на определените от
министъра на вътрешните работи служби да обозначават чрез поставяне на пътни
знаци, да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на Министерството на вътрешните работи, участъка от пътя, на който
се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи. С ДВ бр. 54/2017 г. в сила от
09.07.2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал.
2, т. 8 от ЗДвП, като по този начин е отпаднало и изискването за
обозначаване на поставено автоматизирано техническо средство. Същевременно с ДВ
бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г. е отменен изцяло чл. 7 от
Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата на МВР, който предвиждаше задължението местата
за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи
да се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
Следователно, за законосъобразното издаване на електронен фиш в случая, след
изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен техническата изправност на
използваната автоматизирана система за контрол, не е необходимо да се установи
и обозначаването на пътния участък със знак Е 24 поради отпадането на
задължението по чл. 165, ал.
2, т. 8 от ЗДвП, съответно по чл. 7 и чл. 8 от Наредбата.
Накрая, несъстоятелно е възражението за привръзката
между ал. 1 и ал. 2 от чл. 21 от ЗДвП, направено с касационната жалба. Чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП установява допустимата максимална скорост за различните категории
МПС за различните видове пътища. Ал. 2 сочи, че всякакви други ограничения се
въвеждат с пътен знак В 26. В случая движението е по Главен път 9, който е
скоростен е като такъв при липса на други знаци е разрешено движението с до 90
км/ч. На място обаче е поставен знак с по-ниска разрешена скорост – 60 км/ч и
за това правилно това ограничение е определено като такова от типа на тези,
предвидени в чл. 21, ал. 2 от ЗДВп Същевременно, това
ограничение е наложено именно, в отклонение от общото в ал. 1, и за това правилно
са посочени и двете норми, които е ясно, че следва да се тълкуват систематично.
По същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и
съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно
нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл. 21, ал. 2
от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава установените и
сигнализирани с пътен знак стойности. В случая става въпрос за движение в пътен
участък извън населено място, за който с пътен знак В-26 е установено
ограничение в скоростта 60 км/час. Извършена е правилна квалификация на
деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в
предвидения от закона абсолютен размер. Процесното
нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид, при което не обосновава приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Като се е произнесъл в този смисъл и е потвърдил електронния
фиш, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.
Предвид горното настоящият касационен състав намира, че оплакванията,
така както са формулирани и изложени в касационната жалба, са неоснователни,
защото не се оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното,
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и като
такова следва да се остави в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал.
1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 475 от 16.10.2020 г. по НАХД №
1109 по описа за 2020 г. на ВТРС, с което е потвърден Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, Серия К № 2168195, издаден от ОД на МВР –
Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.