Р Е Ш Е Н И Е
№
264
гр.Горна О., 18.06.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав,
в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря М.К. и в присъствието на
прокурора ………….........., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№180/2018г. по
описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Трудов спор. Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ; чл.344
ал.1 т.2 от КТ; чл.344 ал.1 т.3
ввр. чл.225 ал.1, ал.2 от КТ и
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Д.Х.С.(чрез адв.Р.И. от ВТАК), твърди в исковата си молба, че е работел на
длъжността „директор” на Професионална техническа гимназия /ПТГ/„В.Л.“ гр.Г.О.,
считано от 11.08.1995г. при брутно трудово възнаграждение в размер на
1235.00лв. ПТГ„В.Л.“ гр.Г.О. е държавно неспециализирано училище, финансирано
чрез бюджета на Министерство на образованието и науката. Училището е
самостоятелно юридическо лице, което прилага системата на делегираните бюджети.
Със Заповед№РД08-8/14.07.2017г. на Началник РУО, на ищеца
С. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание
чл.330 ал.2 т.6 от КТ трудовият му договор бил прекратен „без предизвестие“.
Счита, че издадената заповед за незаконосъобразна. Дисциплинарната отговорност
е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина, т.е. за виновно
неизпълнение на задълженията на работника/служителя по трудово правоотношение и
се реализира, чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при
спазване на работодателя на редица установени от закона формални
изисквания(-установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина като
задължителен елемент е изслушване или приемане на обясненията на
работника/служителя преди налагане на наказанието, съобразно чл.193 ал.1 от КТ; -относно срока за налагане на
дисциплинарното наказание по чл.194 от КТ; -относно съдържанието, мотивирането
и връчването на заповедта, съобразно чл.195 от КТ). Твърди се, че тези
изисквания са нарушени. Срокът за налагане на дисциплинарно наказание бил
преклудиран, съобразно чл.194 ал.1 предл.I от КТ. Нарушена била разпоредбата на
чл.193 от КТ(Д.Х.С. е бил в отпуск поради неработоспособност в дадения му срок
за депозиране на обяснения). Задължението на работодателя се свежда до това да
предостави на работника си реална възможност да даде обяснения, а дали
последният ще се възползва от тази възможност, зависи от волята му. В
конкретния случай това не било изпълнено. При налагане на дисциплинарното
наказание не били спазени изискванията на чл.333 от КТ, тъй като ответникът не
е изискал предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“, с оглед
обстоятелството, че ищецът С. е бил в отпуск поради временна
неработоспособност. Оспорва да е извършил описаните в посочената по-горе
заповед нарушения и не следва да носи отговорност за това. Обжалваната заповед
и цялата продължителна и предварителна проверка била инициирана от Началника на
РУО гр.В.Търново и пряка последица от силно влошените междуличностни отношения.
При признаване на уволнението за незаконосъобразно, ответникът дължи
заплащането на обезщетени в размер на брутно трудово възнаграждение за шест
месеца(чл.225 ал.1 от КТ), изчислено на база възнаграждението за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение.
Моли съда да отмени Заповед№РД08-8/14.07.2017г. на Началник РУО гр.В.Търново;
-да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „директор” на ПТГ„В.Л.“ гр.Г.О.; да бъде осъден ответникът
да му заплати обезщетение, на основание чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1
от КТ, за времето, през което е останал
без работа - през периода: 17.11.2017г.-17.05.2018г. - в размер на 7410.00лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, за времето от датата на завеждане на
исковата молба – 18.01.2018г. до окончателното и изплащане. Моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът Професионална техническа
гимназия „В.Л.“ гр.Г.О.(чрез адв.Т.Т. от ГАК) оспорва предявените искове. Счита
атакуваната заповед за законосъобразна от формална страна: издадена е съгласно
изискванията на чл.195 ал.1 от КТ и в писмена форма, с посочен нарушител, нарушенията и конкретното време на
извършването им, конкретни обстоятелства обуславящи нарушенията, а именно
конкретните действия на ищеца съставляващи виновно нарушение на трудовите
задължения, посочено е наказанието „уволнение”, както и правните основания за
налагането на това наказание - чл.188 т.3 от КТ, чл.254 ал.2 от ЗПУУО във връзка с чл.192 ал.2 от КТ, чл.187 т.3
предл.I, предл.II и т.10 предл.I, предл.IV от КТ, чл.190 ал.1, т.3, т.4, т.7 oт КТ. Договорът бил прекратен на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ. Налице било
съответствие между посочените правни основания и изложените фактически
обстоятелства. В мотивирането бил извършена индивидуализация на нарушенията от
субективна и обективна страна. Счита, че
са спазени имеративните
разпоредби на чл.192-чл.194 от КТ.
Съгласно чл.193 от КТ работодателят спазил изискването преди налагане на
дисциплинарното наказание да даде възможност за изслушване на работника и да
приеме писмените му обяснения, да събере и оцени посочените доказателства. Била
извършена преценката налице ли е дисциплинарно нарушение и съобразено ли е
наказанието с тежестта на нарушението, респ. дали са спазени критериите по
чл.189 ал.1 от КТ. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за
дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника и служителя,
които в случая С. не е изпълнявал точно и добросъвестно. В атакуваната
уволнителна заповед било посочено, че дисциплинарното наказание е наложено за
затова, че изложените факти , открити при проверката на РУО, действително
разкриват състояние на неизправност на посочените задължителни училищни
документи в обективно несъответствие с режима на тяхното изправно по форма и
съдържание състояние, установен с правилата на цитираните документите за
системата на просветата и е в причинна връзка с неизпълнение на нормативно
изискуемо поведение от ищеца да извършва контрол за правилното им водене(текущ
контрол или последващ контрол от съответните пряко натоварени от него служители),
да участва в процеса на постигане на завършеното им изправно състояние(напр.
заповедите в книгата за регистрирането им). Обективният факт на неизправното им
състояние , свидетелствал сам по себе си, че ищецът не изпълнил задължението си
да упражни контрол за това дали начина на водене на тези училищни документи
съответства на нормативните изисквания за форма и съдържание и ако - не, да
вземе мерки за привеждането им в съответствие. Tвърди се, че не е изпълнил
прякото си задължение да участва в процеса на постигане на завършено изправно
състояние(неизпълнението на това било предвидено в нормативните актове като
неизпълнение на трудови задължения в
случаите, описани в т.1, т.2, т.3, т.4, т.6 и т.7, от заповедта за
дисциплинарно наказание) и било е виновно нарушение за трудовата дисциплина
чрез бездействие по смисъла на чл.186 ал.1 ввр. чл.187 т.10 от КТ.
Неизпълнението на задължението за подписване на заповедите и описването им с
молив, можело да се приеме за покриващо признаците на нарушението „неспазване
на техническите правила” по широкия смисъл на чл.187 т.3 от КТ. Счита, че
допуснатите от ищеца С. нарушения оказали неблагоприятно влияние на нормалното
протичане и качеството на учебно-възпитателна дейност в училището и върху
авторитета на работодателя на ищеца. Самите нарушения на трудовата дисциплина
били от значителен и съществен характер. Ищецът дал публичност чрез медиите с
негативна репутация за работодателя. Твърди се, че работодателят изпълнил
задължението си по чл.127 ал.1 т.4,т.5 от КТ да запознае работника с
длъжностната характеристика и даде указания за реда и начина на изпълнение на
трудовите задължения. Нарушенията били установени с приложените писмени
доказателства и в присъствието на
очевидци-служители в системата на образованието. Моли съда да отхвърли
предявените искове и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно
разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Установи се, че на основание
молба от 13.07.1995г. и
Протокол№6/1995г. е сключен Трудов
договор от 11.08.1995г., на основание чл.68 т.4 от КТ, между МОНТ и Д. Х.С., като С. е назначен на длъжността „директор“
на ПТГ„В.Л.“ гр.Г.О.. Впоследствие са сключвани множество допълнителни
споразумения към трудовия договор.
Със Заповед№РД-06-568/12.06.2017г.
Началник РУО е определило лице – Началник отдел ОМДК в РУО да извърши текуща
проверка в Гимназията, относно присъствието на учениците в учебните
часове, отразяване на отсъствията и
ритмичност на изпитванията. За
извършената проверка е изготвен констативен протокол от 13.06.2017г. Приложени
към същия протокол са дневник на учениците на ІХ, Х и ХІ клас, книга за
регистриране на заповедите на директора/извлечение/. С доклад от 14.06.2017г.
на Началник отдел ОМДК в РУО е направено предложение пред Началник РУО да бъдат
поискани от Д. Х.С./директор на ПТГ„В.Л.“/,
писмени обяснения за констатирани нарушения: няма присъствие на учениците в
учебния час; не е осигурено заместване на учителя, ангажирал комисия за
провеждане на държавни изпити; приемане на ученици задочна форма на обучение
през м.март и април 2017г.; не осъществяване на контрол при водене книгата за
заповедите на Директора.
С писмо с изх.№
РД-22-560/10.07.2017г. Началник РУО, констатирайки нарушение при извършена
проверка от 12.06.2017г., както и нарушение от 06.07.2017г., отразено в
протокол от същата дата, е предоставил на основание чл.193 ал.1 от КТ двудневен
срок, считано от получаване на писмото Д.С./директор на Гимназията/, да
представи писмени обяснения в РУО във връзка с допуснатите нарушения. В същият
срок е поискано да се попълни приложена към писмото декларация, относно наличие
на обстоятелства, обуславящи закрила по чл.333 от КТ, и да я представи в РУО, в
това число и да удостовери наличието на това обстоятелство с надлежни
документи. Указано е на Д.С., че не
представянето на исканата информация, ведно с надлежни документи ще се счита,
че същият не се ползва от закрила по чл.333 от КТ.
До лекарска консултативна комисия е
депозирана жалба от Началник РУО с изх.
№ РД-21-680/25.07.2017г., с която моли да бъдат отменени болнични листи
издадени от 12.07.2017г и 17.07.2017г. , тъй като същите са издадени без да е
била налице временна нетрудоспособност за Д.С., а единият от болничните листи е
издаден в нарушение на чл.9, ал.1, ал.4 от Наредбата за медицинска експертиза.
До лекарска консултативна комисия е
депозирана жалба от Началник РУО с изх.
№ РД-21-684/26.07.2017г., с която моли да бъде отменен болничен лист издаден на
19.07.21017г., тъй като същият е издаден без да е била налице временна
нетрудоспособност за Д.С., и е издаден в нарушение на чл.9, ал.1, ал.4 от
Наредбата за медицинска експертиза. С
решение на лекарската консултативна комисия от 28.08.2017г. е отменен
болничният лист от 19.07.2017г. , поради липса на медицинска документация.
До Директора Дирекция „ИТ” е
изпратено писмо от 21.07.2017г. на Началник РУО, с което моли за даване
разрешение по чл.333 ал.1 т.4 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение.
С писмо от 26.07.2017г. Директор
Дирекция „ИТ”, по реда на чл.333 ал.1 от КТ не е дал разрешение за прекратяване
на трудовото правоотношение с Д.С..
До РС София към Столична Регионална
Здравна Инспекция е депозирана жалба изх.№РД-21-685/26.07.2017г., с която моли
да бъде отменен болничен лист издаден на 20.07.2017г., тъй като същият е
издаден без да е била налице временна нетрудоспособност за Д.С..
До Директора Дирекция „ИТ” е
изпратено писмо изх.№РД-21-721 от
09.08.2017г. на Началник РУО, с което моли за даване разрешение по
чл.333 ал.1 т.4 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение.
С писмо от 17.08.2017г. Директор
Дирекция „ИТ” , по реда на чл.333, ал.1 от КТ не е дал разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение с Д.С..
До
РС София към Столична Регионална Здравна Инспекция е депозирана жалба изх.№РД-21-728/10.08.2017г.,
с която моли да бъде отменен болничен лист издаден на 20.07.2017г., тъй като
същият е издаден без да е била налице временна нетрудоспособност за Д.С..
До
Директора Дирекция „ИТ” е изпратено писмо изх.№РД-21-887/14.09.2017г. на
Началник РУО, с което моли за даване разрешение по чл.333 ал.1 т.4 от КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение.
С писмо от 21.09.2017г. Директор
Дирекция „ИТ”, по реда на чл.333, ал.1 от КТ не е дал разрешение за прекратяване
на трудовото правоотношение с Д.С..
До
РС София към Столична Регионална Здравна Инспекция е депозирана жалба изх. №
ПД-10-31/18.09.2017г., с която моли да бъде отменен болничен лист издаден на
07.09.2017г., тъй като същият е издаден без да е била налице временна
нетрудоспособност за Д.С..
С писмо с изх.№
РД-21-906/18.09.2017г. Началник РУО е предоставил на Д.С. двудневен срок от
получаване на съобщението, в който да предостави информация относно наличието на
обстоятелства обуславящи закрила по чл.333 от КТ. Писмото е изпратено с
известие за доставяне – обратна разписка и същото не е получено от адресата.
До Директора Дирекция „ИТ” е
изпратено писмо изх.№ПД 10-36/11.10.2017г. на Началник РУО, с което моли за
даване разрешение по чл.333, ал.1, т.4 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение.
С писмо от 13.10.2017г. Директор
Дирекция „ИТ” , по реда на чл.333, ал.1 от КТ не е дал разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение с Д.С..
До РС София към Столична Регионална
Здравна Инспекция е депозирана жалба изх. № ПД-10-37/12.10.2017г., с която моли
да бъде отменен болничен лист издаден на 09.10.2017г., тъй като същият е
издаден без да е била налице временна нетрудоспособност за Д.С..
До Директора Дирекция „ИТ” е
изпратено писмо изх.№ПД 10-39/07.11.2017г. на Началник РУО, с което моли за
даване разрешение по чл.333, ал.1, т.4 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение.
С писмо от 08.11.2017г. Директор
Дирекция „ИТ” , по реда на чл.333, ал.1 от КТ не е дал разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение с Д.С..
До РС София към Столична Регионална
Здравна Инспекция е депозирана жалба изх.№РД-21-1075/09.11.2017г., с която моли
да бъде отменен болничен лист издаден на 06.11.2017г., тъй като същият е
издаден без да е била налице временна нетрудоспособност за Д.С..
Издадена била Заповед№РД08-8/14.07.2017г. на Началник РУО гр.В.Търново, с която на основание чл.187 т.3 предл.I,
предл.II, т.8 предл.I, предл.II, т.10
предл.I, предл.IV, oт KT, е било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на Д.Х.С. - „директор” на ПТГ„В.Л.“
гр.Г.О., и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ ввр. е чл.188 т.3 от КТ, е
прекратено трудовото правоотношение с Д.Х.С.. В мотивите на заповедта са
констатирани няколко нарушения: -през втория учебен срок на учебната
2016г./2017г. Д. Хр.С. не е осъществил контрол и не е предприел мерки за осигуряване
присъствието определени ученици в
учебните часове, за вярното и коректно отразяване на отсъствията, включително и
на такива на преместени в друга форма ученици(неизпълнение на задълженията по
чл.19 ал.1, ал.2 т.1, т.2, т.6, т.20 от Наредба№12/2016г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти и по т.1, т2, т.7, т.13, т.18 от Раздел III т.2, т.3, т.9 от Раздел
V. от длъжностни характеристика за длъжността „директор“ на държавна/общинска професионална
гимназия); -на 12.06.2017г. Д. Хр.С. не е изпълнил задължението си да създаде
необходимата организация на дейностите, свързани с обучението и усвояването на
учебното съдържание в интерес на учениците, като така е нарушил чл.19. ал.1, ал.2,
т.1, т.2 от Наредба№12/2016 г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти и по т.1, т.7, т.13
и т.24 от Раздел III т.2 от Раздел IV,
т.1, т.2, т.8, т.9 от Раздел V от длъжностна характеристика за
длъжността .директор” на държавна/общинска професионална гимназия; -Д. Хр.С. не
е осъществил контрол върху дейността на класния ръководител на XI клас, дневна
форма на обучение във връзка с процедурата по оформяне на отсъствията на
учениците и воденето на училищната документация(неизпълнение на задълженията си
като директор на училището по чл.19 ал.1, ал.2 т.2 и т.14 от
Наредба№12/01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти и по т.1, т.7 от Раздел III и
т.2, т.З, т.8, т.9 от Раздел V от длъжностна характеристика за длъжността
„директор“ на държавна/общинска професионална гимназия); -Д. Хр.С. не е
осъществил контрол върху дейността на училите за осигуряване на ритмичност при
оценяването на всеки ученик и минималния задължителен брой текущи оценки
съгласно изискванията на чл.11, чл.11а от Наредба№3/2003г. за системата за
оценяване(неизпълнение на задълженията си като директор на училището по чл.19
ал.1, ал.2 т.2 и т.14 от Наредба№12/01.09.2016г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и по
т.1, т.7 от Раздел III и т.2, т.З, т.8, т.9 от Раздел V от длъжностна
характеристика за длъжността „директор“ на държавна/общинска професионална
гимназия); -Д. Хр.С. не е организират приемането и обучението на ученици в
задочна форма на обучение в съответствие е държавните образователни стандартни(неизпълнение
на задълженията си като директор на училището по чл.19 ал.1, ал.2 т.2 от
Наредба№12/01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти и по т.1, т.13 от Раздел III и
т.1, т.2, т.9 от Раздел V от длъжностна характеристика за длъжността „директор“
на държавна/общинска професионална гимназия); -директорът Д. Хр.С. през
учебната 2016г./2017г. не е осъществил контрол за правилното водене и попълване
на дневника на XI б клас в задочна форма на обучение от класния
ръководител(неизпълнение на задълженията си като директор на училището по чл.19
ал.1, ал.2 т.2 и т.14 от Наредба№12/01.09.2016г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и по
т.1, т.7 от Раздел III и т.2, т.З, т.8, т.9 от Раздел V от длъжностна
характеристика за длъжността „директор“ на държавна/общинска професионална
гимназия); -директорът Д. Хр.С. е
изпълнил изискването да контролира воденето на Книгата за регистриране
заповедите на директора и в следствие на това са издадени заповеди без дата, основание, подпис
на директора, което създавало възможност за създаване на документ невярно
съдържание(неизпълнение на задълженията си като директор на училището по чл.19
ал.1, ал.2 т.2 и т.14 от Наредба№12/01.09.2016г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и по т.1
от Раздел III и т.3, т.9 от Раздел V от длъжностна характеристика за длъжността
„директор“ на държавна/общинска професионална гимназия); -след като Д. Хр.С. не се е явил в РУО гр.В.Търново, в 14:10часа
на 06.07.2017г. Началник на РУО, заедно с Любка Русева(началник на отдел
„АПФСИО“ към РУО) са посетили училището и при заявеното от началника на РУО
желание да обсъди с Д. Хр.С.
предстоящото трето класиране на учениците за VIII клас в повереното му
училище, той категорично е отказал с думите, че няма за какво да говори с тях и
е напуснал демонстративно сградата на училището, което представлява отказ да изпълни трудовите
си задължения като директор на ПТГ„В.Л.“ гр.Г.О.(неизпълнение на задълженията
си като директор на училището по чл.19 ал.1, ал.2 т.1 и т.6 от
Наредба№12/01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти и по т.1, т.3, т.13, т.38 от
Раздел III от длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на
държавна/общинска професионална гимназия). В
заповедта е вписано обстоятелството, че Д.С. е отказал да подпише същата след
като се е запознал с нея, който отказ е обективиран с подписите на трима
свидетели с поставена дата 17.11.2017г. и час – 9:10 часа.
По делото е представен протокол от
17.11.2017г. с отбелязан час 9:29 часа във връзка с предоставяне на Д. Хр.С. на
декларация за деклариране трудоустрояване или боледуване от болест по Наредба№58/20.02.1987г.
или е член на специален орган за преговори или член на синдикално ръководство.
Декларацията му е предоставена при
„отказ” от С. да получи същата и да се запознае с нея в присъствието на трима
свидетели, удостоверили „отказа” с подписа си и положена дата.
Със Заповед№РД06-977/22.11.2017г.
Началник РУО е наредил да се изплати обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за
неползван плетен годишен отпуск на Д.С..
Във връзка с писмо на Началник РУО е
получен отговор-съобщение от Столична Регионална Здравна Инспекция с вх.№ РД
21-224/05.02.2018г. и приложено експертно решение№2895/27.11.2017г. постановено
от ТЕЛК при МБАЛ НКБ ЕАД гр.София, с което ТЕЛК не потвърждава 5бр. болнични листи.
От двете страни са ангажирани гласни доказателства. Св.Е. П.Д.(професор
съм по бионика и протезиране преподавател в ответната гимназия) твърди, че
благодарение на директора С. е бил открита и нова специалност в училището.
Счита, във всяка система следва да има йерархия и да се носи съответната
отговорност(не би могло директорът да
ръководи всичко. Всеки учител си попълвал за своята дисциплина оценките,
съответно и за срока. Класният ръководител бил длъжен да провери всичко и да
подпише, след това минавало през помощник-директора и накрая се предавало на
директора. Счита, че Началник РУО е искал да закрие техникума/гимназията, като
затова хората „се вдигнали до София“ и
успели да запазят училището. Св.К. Хр.В.(началник отдел „Организационно методическа дейност и контрол" в РУО)
твърди, че са извършвани са многобройни проверки в училището през 2016-2017г.
През м.октомври-м.ноември.2016г. били извършвани проверки(основно за отсъствие
на ученици, организацията на учебния процес и воденето на документация) и при
констатациите на директора С. било наложено наказание „забележка“ през м.януари
2017г. Свидетелката осъществила
проверката на 17.06.2017г.(относно присъствие на ученици, ритмичност на
изпитвания, отразяване на отсъствията в дневника). Установило се, че
присъствието на учениците е занижено, липсвало отбелязване на отсъствията на
някои ученици, липсвала ритмичност в
изпитванията. Това било заради занижен
контрол от страна на директора. Записани били ученици(задочна форма) в Xклас и
XIклас през м.април.2017г., като записването на учениците и промяна през
учебната година в тези класове не било разрешено и не можело да стане без
знанието на директора. Нередовно била водена книгата за заповеди на директора.
Установено било непровеждането на часове в XIkлас, поради незаместването на
учителя, ангажиран с провеждането на държавни изпити. Твърди се, че директорът С. подхождал
иронично към Началник РУО, като естествено, в
длъжностната характеристика на директора нямало такъв текст, вменяващ
задължение директорът да вдига телефона и да се обажда на Началник РУО, но било
нормално по етичния кодекс да говори с добър тон. Св.Л. Г.Р. (Началник на отдел
"Административно правно финансово стопанство и информационно
обслужване" в РУО). Твърди, че на
06.07.2017г. в 14h10min. с Началник РУО посетили ПТГ„В..Левски” Г.О. във
връзка с предстоящия трети етап на класиране след завършване. След влизане в кабинета на директора ищецът С. казал, че няма да разговаря са тях и напуснал
кабинета си. Написала протокол, описващ напускането на кабинета(протокол от
06.07.2017г. - лист183 и лист184 от
делото). Св.Р. Ем.Д.(юрисконсулт в РУО В.Търново) твърди, че изготвила писмо по
чл.193 от КТ във връзка с исканите обяснения. Към писмото беше връчена от
началника на РОУ декларация във връзка с обстоятелства със закрилата по чл.333
от КТ, която би следвало да бъде попълнена от ищеца С.. Ищецът не бил
представил нито писмени, нито устни обяснения, като от 12.07.2017г. излязъл в
отпуск по болнични(последният болничен лист изтичал на 16.11.2017г.). На ищеца
било изпратено писмо от 17.09.2017г., с което РУО поканило ищеца да каже - дали
ползва закрила по КТ със същата декларация(писмото било върнато с обратна разписка
– недоставено). През това време С. представял болнични листове, които били
обжалвани пред съответните органи. Всичките до този момент са отменени. Всички
болнични били отменени, като понастоящем,
С. е подал жалба до НЕЛК гр.София(все още нямало произнасяне от НЕЛК).
Към 12.06.2017г болничният лист на С.
бил отменен с решение на комисия от РЗК В.Търново. С писмото от 18.09.2017г.
РУО искало информация дали ищецът С. ползва закрила по КТ. На 17.11.2017г. в присъствието на Началник РУО и К. В.,
ищецът С. бил поканен да даде обяснения,
но той категорично отказал. представили
му декларация за попълване, с която да декларира дали ползсва закрила по КТ,
което също било отказано от С.. Началник РУО връчил на ищеца заповедта за
дисциплинарно уволнение, но С. отказал да я подпише(в заповедта отказът бил
удостоверен с подписите на свидетелите К. Василева и зам.директора Чешмеджиев).
В това време присъствал и адв.Р.И., който получил екземпляр от заповедта. Преди
връчването на заповедта имало предложение за прекратяване на договора по
взаимно съгласие, което било отхвърлено от ищеца. Съдът кредитира свидетелските показания като
непротиворечиви с останалия доказателствен материал, макар свидетелите Р. Ем.Д., К. Хр.В. и Л. Г.Р. да са заинтересовани от
изхода на делото и с оглед на чл.172 от ГПК и показанията им(неоспорени от ищеца) да обслужват каузата на ответника.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение за м.юни.2017г. е 1242.50лв. Съответно, базата за изчисляване
на брутното трудово възнаграждение съобразно чл.228 от КТ
и НСОРЗ e 1207.50лв. Вещото лице определя обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ на
Д.Х.С. за периода: 17.11.2017г.-17.05.2018г.(при
положителен за ищеца изход от спора – за шестмесечен период) – 7245.00лв.(в брутен
размер) и съответно 6520.50лв.(в нетен размер). Вещото лице определя обезщетението
по чл.225 ал.1 от КТ на Д.Х.С. за периода:
17.11.2017г.-17.02.2018г.(при положителен за ищеца изход от спора – за
тримесечен период) – 3622.50лв.(в брутен размер) и съответно 3260.25лв.(в нетен
размер). Заключението по допуснaтата и изслушана в съдебно заседание съдебно-счетоводна експертиза не е оспорено от страните по делото. Ето защо
съдът изцяло възприема като достоверни фактическите констатации, отразени в
заключението на експертизата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основанието на всеки иск се определя
от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора,
а именно - правопораждащия факт, съдържанието на субективното материално право
и носителите на правоотношението.
Искът е предявен в двумесечния срок(на
17.01.2018г.) според чл.358 ал.1 т.2 от КТ, с оглед вписаната в обжалваната заповед дата „17.11.2017г.” и
дата на връчване на работника/служителя – „17.11.2017г.” при „отказ”, пред настоящата инстанция, определящо
неговата допустимост.
Няма спор, че ищецът е работел на
длъжността „директор” на Професионална техническа гимназия /ПТГ/„В.Л.“ гр.Г.О..
ПТГ „В.Л.“ гр.Г.О. е държавно неспециализирано училище, финансирано чрез
бюджета на Министерство на образованието и науката. Училището е самостоятелно
юридическо лице, което прилага системата на делегираните бюджети. По силата на
чл.37 ал.3 от ЗНП(отм. ДВ бр.79/2015г. в сила от 01.08.2016г.) министърът на
образованието и науката сключваше и прекратяваше трудовите договори с
директорите на държавни училища. С влизане в сила на Закона за предучилищното и
училищното образование/ЗПУО/ от 01.08.2016г.
трудовите договори с директорите на държавни неспециализирани училища се
сключват и прекратяват от началника на регионалното управление на образованието
- чл.217 ал.2 ОТ ЗПУО. Тази хипотеза е
регламентирана и от разпоредбата на чл.61 ал.2 от КТ, според която за
длъжности, определени в закон или акт на МС трудовият договор се сключва от
по-горестоящия спрямо работодателя орган. За тези случаи на възникване на
трудово правоотношение нормата на чл.61 ал.2 изр.II от КТ сочи изрично, че
правоотношението се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. За
преодоляване на противоречивата съдебна практика кой е работодателят на
работник/служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2
от КТ, е постановено и Тълкувателно решение№1/30.03.2012г. по тълк.дело№1/2010г.
- ОСГК на ВКС, в което е прието, че надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 от КТ, предявени от
работник/служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2
изр.I от КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Предвид изложеното,
след като и законът в чл.61 ал.2 изр.II от КТ, и задължителното за съдилищата
тълкувателно решение предвиждат за случаите на възникване и прекратяване на ТПО
по волята на горестоящ орган, да не се предизвиква промяна относно страните в
трудовото правоотношение, съответно че за тези случаи работодател не се явява
този горестоящ орган. В трудовия спор по чл.357 от КТ за законосъобразността на
наложеното на ищеца дисциплинарно наказание(макар и това да е твърде
дискусионно, с оглед поне гражданско-правните последици) легитимиран ответник е
работодателят ПТГ„В.Л.“ гр.Г.О., а не горестоящият му орган – РУО гр.В.Търново.
Последният е издател на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание,
каквато компетентност за упражняване на дисциплинарна власт му е призната с
разпоредбата на чл.192 ал.2 от КТ. От авторството на волеизявлението за
налагане на дисциплинарно наказание обаче не се определя коя е надлежната
страна в трудовия спор по чл.357 от КТ. Самият закон - разпоредбата на чл.357
от КТ сочи, че страна по този спор е работодателят, а с нормата на §1 т.1 от ДР
на КТ е дефинирано, че работодател е предприятието, структурата, в която е
създадено трудовото правоотношение за съответната длъжност.
За работодателя съществуват
задължителни процедури наложени от защитните норми на чл.193 от КТ, включващи
изслушване на работника/служителя/, проверка на неговото възражение чрез
събиране на посочените доказателства. За осъществяването им е необходимо
известно време, като е определен
двумесечен срок според чл.194 от
KT, в който тези процедури по налагане на дисциплинарното наказание могат да
бъдат осъществени. За да наложи дисциплинарно наказание на определен
работник/служител/, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство,
в което най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата
дисциплина, което е възможно да
стане чрез препращане към друг акт, който обаче следва да бъде връчен на работника/служителя/ и става част от
заповедта. На второ място - да определи вида на дисциплинарното наказание, да
издаде заповед за неговото налагане, и най-накрая да връчи тази заповед на
лицето, извършило нарушението. За законосъобразност на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание/от формална страна/ не е достатъчно само да се посочат
законовите текстове, които са нарушени и да се възпроизведе тяхното съдържание,
каквото е сторено в настоящия случай. Необходимо е да се посочи нарушението -
т.е. да се изложат в писмен вид действията/бездействията/ на работника/служителя,
за които се твърди, че съставляват нарушение на трудовата дисциплина, датата
или периода, в който са извършени и те да се квалифицират правно чрез посочване
на законовите разпоредби.
Съгласно чл.194 ал.1 от КТ
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Краткият
двумесечен срок се поглъща от едногодишния. Става въпрос за поредица от
отписани нарушения за през един нетолкова
продължителен период: м.април.2017г., 12.06.2017г. 06.07.2017г. Впоследствие се
установи, че ищецът С. е бил в отпуск
поради временна неработоспособност.
Според чл.194 ал.3 от КТ сроковете
по чл.194 ал.1 от КТ не текат през времето, когато работникът или
служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. По този начин, Заповед№РД08-8/14.07.2017г.
на Началник РУО е връчена на ищеца на 27.11.2017г. в законоустановения срок.
В разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ
законодателят е визирал изискванията към съдържанието на заповедта, като са
посочени задължителните реквизити, които заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание следва да съдържа: сведения относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, кога е извършено
нарушението, вида на наказанието и правното му основание. Видно от Заповед№РД08-8/14.07.2017г.
на Началник РУО, както и от приложените по делото писмени доказателства, при
налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” в настоящия случай
работодателят е спазил формално изискванията на чл.193 ал.1 от КТ(изискани са
от работника/служителя на 10.07.2017г., но не са представени такива от страна
на Д.Х.С.), като постановената от него заповед е издадена в предвидената от
разпоредбата на чл.195 от КТ писмена форма. Заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е наложена след приемане писмените
обяснения на ищеца, наказанието е наложено, както се посочи в сроковете по чл.194 от КТ, заповедта е
издадена от носител на работодателската и в частност дисциплинарната власт,
притежава изискуемите от закона реквизити, същата е подробно мотивирана, поради
което от външна страна процедурата по налагане на наказанието е спазена. Тези
обстоятелства не се оспорват от страните, спори се единствено досежно това дали
ищецът е извършил вменените му във вина
нарушения. Следователно предметът на
съдебен контрол е очертан, обезпечено е правото на защита на наказания служител
и проверката по същество на спора - за осъществяване на нарушението и
съответствието му с наложеното наказание „уволнение”, което работодателят
следва да установи чрез пълно доказване, съобразно чл.154 от ГПК. Доказателствената
тежест в процеса се носи от ответника досежно законосъобразността на
уволнението, а ищецът следва да установи на общо основание твърденията си, от
които очаква да черпи благоприятни последици.
Според
чл.335 ал.2, т.3 от КТ, трудовият договор в случаите на прекратяване без
предизвестие, се прекратява момента на получаването на писменото изявление за
прекратяването на договора. Издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение
само по себе си не прекратява трудовото правоотношение, докато заповедта не
бъде връчена на работника или служителя. „Предварителната закрила” по чл.333 от КТ(законът изисква тя да бъде дадена за всеки отделен случай), в случаите на
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ -
при дисциплинарно уволнение на работника/служителя, с достигането на писменото
му изявление за това до работника/служителя и към момента на връчването следва
да се прецени дали закрилата е преодоляна – аргумент от чл.333 ал.7 ввр. с
чл.335 от КТ(Решение№84/28.02.2011г. по гр.дело№788/2010г. - IIIг.о. ВКС). В случая не е спазена е закрилната процедура на чл.333 ал.1 т.4 от КТ, изискваща преди
уволнението на лице, което е започнало да ползва разрешен му отпуск, да бъде
получено предварително разрешение на съответната Инспекция по труда. Вярно е,
че разрешение не е дадено при представени 5бр. болнични листове,
но закрилата в тази хипотеза е въведена поради отсъствието на
работника/служителя, ползващ отпуск, независимо на какво основание му е
разрешен такъв /не непременно поради времена нетрудоспособност/, и тази закрила
по никакъв начин не е свързана със здравословното състояние на последния, нито
има изискване работодателят да изчака завръщането на работника/служителя от
работа, за да финализира процедурата по прекратяване на трудовото
правоотношение чрез връчването на заповедта в тази насока. Здравословното състояние
на работника/служителя е основание за ползване на предварителна закрила по
чл.333 ал.1 т.3 от КТ в случай, че страда от конкретни, предвидени в
Наредба№5/1987г. заболявания, какъвто не
е настоящият случай. Работодателят неколкократно е представял молби до Дирекция „Инспекция по труда” за даване
разрешение по чл.333 ал.1 т.4 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със съответния болничен лист на ищеца, не за да бъде съобразено и
обсъждано здравословното му състояние при формиране становището, а за да
обоснове искането си за предварителна закрила, позовавайки се на факта, че
ищецът ползва разрешен отпуск. Следва да се отбележи, че До РС София към
Столична Регионална Здравна Инспекция са
били депозирани жалби, с които са
атакувани с искане за отмяна на болнични листове, с твърдения и аргументации, че същите са издадени без да е била налице
временна нетрудоспособност за Д.С., в т.ч. и за болничен лист, относим за
временната нетрудоспособност на ищеца С. към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение – 17.11.2017г.(отговор-съобщение от Столична
Регионална Здравна Инспекция е получено на
05.02.2018г. относно приложено експертно
решение№2895/27.11.2017г. постановено от ТЕЛК при МБАЛ НКБ ЕАД гр.София). Оттук
следва и логичният извод, че работодателят
не е спазил установените в закона императивни изисквания на закона, като е
пристъпил към прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание
чл.330 ал.2 т.6 от КТ, без да е получил разрешение от Дирекция „Инспекция по
труда”. Нормата на чл.344 ал.1 т.4 от КТ е императивна и неизпълнението на
предпоставката и обуславя незаконосъобразността на уволнението, само на това
основание, без да се разглежда трудовия спор по същество по аргумент на чл.344
ал.3 от КТ.
Горното мотивира съда да приеме иска с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за основателен, поради което следва да признае за незаконно уволнението на Д.Х.С. от длъжността „директор”
на Професионална техническа гимназия /ПТГ/„В.Л.“ гр.Г.О., извършено със Заповед№РД08-8/14.07.2017г.
на Началник РУО гр.В.Търново, както и че Заповед№РД08-8/14.07.2017г. на
Началник РУО гр.В.Търново, с която на основание чл.187
т.3 предл.I, предл.II, т.8 предл.I, предл.II, т.10 предл.I, предл.IV, oт KT, е било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на Д.Х.С.
– „директор” на ПТГ„В.Л.“ гр.Г.О. и на
основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ ввр. е чл.188 т.3 от КТ, е прекратено трудовото
правоотношение с Д.Х.С., за незаконосъобразна и като
такава следва да бъде отменена.
Предявен е и иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.
Предвид акцесорният характер на този иск, постановяването на позитивно съдебно
решение ще зависи от изхода по главният иск за отмяната на уволнението, със
който иск той е кумулативно съединен. Изходът по главния иск за законността на
уволнението, налага извода, че в полза на ищеца
съществува субективното преобразуващо право за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност, поради което предявеният иск в тази насока
следва да бъде уважен. Съдът с решението си следва да възстанови ищеца С. на
въпросната длъжност на заеманата до уволнението - „директор” на ПТГ„В.Л.“ гр.Г.О.,
като в
правомощията на работодателя е пряко да преведе в изпълнение решението
на съда.
Съгласно чл.225 ал.1 от КТ при
отмяна на уволнението поради несъобразяването му с изискванията на закона
работникът/служителят/ има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради незаконното уволнение, за период до шест месеца. Освен това, според
чл.225 ал.2 от КТ, когато през този
период работникът/служителят/ е работил на по-нископлатена работа, той има
право на разликата в заплатите/труд.възнаграждения/. Целта на обезщетението е
възмездяване на вредите от оставането без работа, изразяващи се в пропуснати
ползи от неполучаване на трудово възнаграждение. Правото на обезщетение
възниква при наличието на три кумулативни предпоставки: -признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна от съда или по почин на
работодателя; -наличие на подлежаща на обезщетяване вреда; -причинна връзка
между незаконното уволнение и оставането без работа на работника/служителя/,
поради това уволнение. Отговорността на работодателя по чл.225 ал.1, ал.2
от КТ е договорна. В Тълкувателно
решение№6/15.07.2014г. по тълк.дело№6/2013 на ОСГК ВКС е прието,че при предявен иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ ввр. чл.225 ал.1 от КТ
доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без
работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Фактът на
безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на
последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на
регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на
ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.
Доказателства в тази насока от страна на ищеца не са ангажирани. Предвид изложеното, искът за сумата 7410.00лв., представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което е
останал без работа в резултат на уволнението за периода:
17.11.2017г.-17.05.2018г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.78 ал.1, ал.3 от ГПК и с оглед положителния изход на делото за ищеца, в негова полза следва да се присъдят и
направените разноски, като ответникът следва да бъде осъден да му заплати и
сумата 500.00лв., представляваща направените разноски(заплатено адвокатско
възнаграждение).
На основание чл.78
ал.1 и ал.3 от ГПК и предвид това, че и двете страни са направили искане за
присъждане на направените по делото разноски, настоящата инстанция дължи
произнасяне за присъдени разноски. В чл.5 б."в" от ЗДТ се говори, че
ищците по трудовите дела се освобождават от заплащане на държавна такса, без да
се визира освобождаване от заплащане на
разноски по производството. Но това е
така, защото ЗДТ урежда само въпроса за държавните такси, а не и тоя за
разноските по производството на делата. Въпросът за разноските по производството
на делата е уреден от чл.83 ал.1 т.1 от ГПК, където изрично се предвижда, че
ищците по трудовите дела се освобождават от заплащане и на тези разноски. Според чл.359 от КТ производството по трудови
дела е безплатно за работниците/служителите/ и те не плащат такси и деловодни
разноски. Това не означава, че по този начин се дерогира правилото на чл.78
ал.3 от ГПК в случай на отхвърлени искове по трудови спорове. С цитираната
норма на чл.359 от КТ са освободени
работниците/служителите/-ищци по дела за трудови спорове само от заплащането на
дължимите към съда държавни такси и разноски за съдебното производство по
силата на чл.71 ал.1 и чл.76 от ГПК. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на
ищцовата сумата 500.00лв., представляваща направените разноски(заплатено
адвокатско възнаграждение към минимално определения размер по чл.7 т.1 Наредба№1/2004г.
минималните размери на адвокатските възнаграждения). Работниците/служителите/ -
ищци по дела за трудови спорове по общото правило на чл.78 ал.3 от ГПК са длъжни да заплатят направените от
работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат
отхвърлени. Предвид на това, съдът следва да осъди Д.Х.С. да заплати на ПТГ„В.Л.“ гр.Г.О. направените по делото
разноски в размер на 300.00лв.,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените
искове(при предявени неоценяем и оценяеми).
При този изход на делото на
основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметката на ГОРС сумата 60.00лв.(30.00лв.+30.00лв.), представляваща ДТ по чл.3
и чл.1 от Тарифа за ДТССГПК, сумата 60.00лв., представляваща
разноски-възнаграждение за вещо лице; сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от
Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242
ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението в частта му относно обезщетението за работа.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК, чл.315 ал.2 от ГПК и чл.7 ал.2
от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на Д.Х.С. с ЕГН**********,
с адрес: ***, от длъжността „директор” на ПТГ„В.Л.“ гр.Г.О., извършено със Заповед№РД08-8/14.07.2017г.
на Началник РУО гр.В.Търново, за НЕЗАКОННО.
ОТМЕНЯВА Заповед№РД08-8/14.07.2017г.
на Началник РУО гр.В.Търново, с която на основание чл.187
т.3 предл.I, предл.II, т.8 предл.I, предл.II, т.10 предл.I, предл.IV, oт KT, е било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на Д.Х.С. -
„директор” на ПТГ„В.Л.“ гр.Г.О., и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ ввр. е
чл.188 т.3 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с Д.Х.С. с ЕГН**********,
с адрес: ***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Х.С.
с ЕГН**********, с адрес: ***, на заеманата до уволнението длъжност „директор”
на ПТГ„В.Л.“ гр.Г.О..
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от страна на Д.Х.С. с ЕГН**********,
с адрес: ***, против Професионална
техническа гимназия „В.Л.“ гр.Г.О., с адрес: гр.Г.О.
ул....., представлявана от Директор Г. В.Д., за сумата 7410.00лв., представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето,
през което е останал без работа в резултат на уволнението за периода:
17.11.2017г.-17.05.2018г.
ОСЪЖДА ПРОФЕСИОНАЛНА ТЕХНИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ „В.Л.“ гр.Г.О.,
с адрес: гр.Г.О. ул....., представлявана от Директор Г. В.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.С. с ЕГН**********, с адрес: ***, сумата 500.00лв./петстотин лева/, представляваща направените по
делото разноски.
ОСЪЖДА Д.Х.С. с ЕГН**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ПРОФЕСИОНАЛНА
ТЕХНИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ „В.Л.“ гр.Г.О., с адрес: гр.Г.О.
ул....., представлявана от Директор Г. В.Д.,
сумата 300.00лв./триста лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА ПРОФЕСИОНАЛНА ТЕХНИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ „В.Л.“ гр.Г.О.,
с адрес: гр.Г.О. ул....., представлявана от Директор Г. В.Д., ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Горнооряховския районен съд,
сумата 60.00лв./шестдесет лева/, представляваща ДТ по чл.3 и чл.1 от Тарифа за
ДТССГПК; сумата 60.00лв./шестдесет лева/,
представляваща разноски-възнаграждение за вещо лице; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11
от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно
обезщетението за работа.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от 19.06.2018г. на основание чл.315 ал.2 от ГПК.
Да се изпрати препис от решението на
страните.
Районен съдия: