О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Ловеч, 18.04.2019 г.
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
граждански състав в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря
............... и като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в.ч.гр.д. № 164 по описа за 2019 г. на съда, и за да се
произнесе съобрази:
Производство
с правно основание чл. 410 от ГПК
Постъпила
е частна жалба № 2131/20.02.2019 г. от „Агенция за контрол на пророчените задължения“ ЕООД – София, ЕИК ********* срещу
разпореждане № 258/ 23.01.2019 г. по ч.гр.д. № 83/2019 г. на ЛРС, с което е
отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
относно претендираното вземане за такси и комисионни за допълнителни услуги в
размер на сумата 210.44 лева. Изтъква се, че целта на производството по чл. 410
от ГПК е ускоряване на съдебния процес и съдът не проверява дали вземането
съществува. Посочва се,че заявлението отговаря на изискванията за редовност на
исковата молба по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, каквото е
изискването на чл. 410 от ГПК. Твърди, че в закона липсва препращане към чл.
127, ал. 2 от ГПК, т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат
доказателства за установяване на вземането, тъй като целта на производството е
само да се провери дали вземането е спорно. Конкретизира, че съдът дължи
проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на заявлението
по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните в него
материални субективни права, като този относно претендираното вземане за
неустойка, и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения следва да
се решат по исков ред, при положение, че длъжникът входира
възражение по чл. 414 ГПК. Конкретизирано е, че таксите и комисионните за
допълнителни услуги включват такса за оценка на досие и такса за услугата
кредит у дома. Посочва се, че последната такса е в съответствие с чл. 10а от ЗПК и тя е
предоставена единствено и само по
желание на кредитополучателя. Заявява се, че с подписа си кредитополучателя е
удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е равна разходите , свързани с
организирането на допълнителната услуга „кредит у дома и” и предотвратяването
на кредита в брой по местоживеенето , а останалата част е свързана с разходите
за събиране на седмичните вноски в дома на му. Изтъква се, че трябва да се
държи сметка за естеството на конкретното вземане и при положение, че длъжника
е заплащал вноски в размер общо на 25 лева е очевидно, че такава услуга е била
извършвана.Обсъжда се, че предвид 145,ал.1 от ЗЗП е предвидено, че неравноправната клауза в
договора се преценява като вземат вида на стоката и услугата, както и всички
останали клаузи на договора. Посочва се, че предвид характера на заповедното
производство като факултативно, едностепенно, строго формално всички
обстоятелства следва да бъдат изяснени в бъдещ исков процес.Жалбоподателя се
позовава на действието на практика на ВКС и СЕС съда служебно да констатира неравноправна договорна клауза,
като се третират случаи на осъдителни искове в исково производство в
състезателно производство, каквото заповедното не е. Изтъква се, че преди да
позоваване на неравноправна клауза съдът е следвало да уведоми страните и да им
даде възможност в условията на състезателност да обсъдят този въпрос. В
заключение в частната жалба е вписано,
че преценката на съда в производството по издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК се ограничава единствено до изложените от заявителя
факти за установяване на едно спорно вземане, основателността на което ще бъде
изследвана и доказана в друг евентуален процес – исковият. Като краен извод е заявено, че заповедният
съд е превишил своите правомощия по преценката и обсъдил обстоятелство, което е
извън предмета на проверка. Моли да бъде отменено разпореждането на
първоинстанционния съд в обжалваната част, като бъде издадена заповед за
изпълнение за сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят е информиран за съдебния акт на 13.02.2019 г.
чрез връчване на съобщението от районния съд. Частната жалба е подадена на
18.02.2019 г. /видно от пощенското клеймо/, като е спазен законовоустановеният
срок и производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя,
писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
По заявление № 565/17.01.2019 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от заявителя „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София-1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
представлявано от Т.Я.К., чрез
пълномощника си юрисконсулт Д.А. срещу длъжника И.П.И., ЕГН ********** за
сумите в размер на 288.23 лв. – главница, 37.59 лв. – договорна лихва за
периода от 09.06.2017 г. до 13.04.2018 г., 210.44 лв. – такси и комисионни за
допълнителни услуги, 33.32 лв. – законна лихва за периода от 14.04.2018 г. до
11.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателно изплащане на задължението.Посочва се, че е сключен договор за
паричен заем № 2880167 на 31.05.2017 г. със страни И.П.И. и „Провидент Файненшъл България“ ООД
в размер на сумата 300.00 лева за срок от 45 седмици. На 01.07.2017 г. е подписан
договор за продажба на вземания /цесия/ между „Провидент
Файненшъл България“ ООД, с ново име „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на последния изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Твърди се, че на 01.08.2018 г. е подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г.,
на основание чл. 99 от ЗЗД между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, за което длъжникът е уведомен за извършената
цесия на 09.08.2018 г. от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с писмо с обратна разписка. Издадена
е заповед за изпълнение на парично задължение
№72/23.01.2019 г. на ЛРСотносно сумите 288.23 лв. – главница, 37.59 лв. – договорна
лихва за периода от 09.06.2017 г. до 13.04.2018 г., , 33.32 лв. – законна лихва
за периода от 14.04.2018 г. до 11.01.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението.
Претендират се също и съдебни разноски: 25.00 лева – държавна такса, 50.00 лева
по чл. 13, т. 2 от НЗПП юрисконсултско възнаграждение . Ловешки районен съд е
произнесъл разпореждане № 258/23.01.2019 г.по ч.гр.д. №83/19 г. на ЛРС,с което
е отхвърлил искането за присъждане на 210.44 лв. – такси и комисионни за
допълнителни услуги.
Съдът
приема, че претенцията на заявителя за заплащане на сумата от 210.44 лева такси
и комисионни за допълнителни услуги е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично е установено, че
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на
кредита не е допустимо да се изисква. Сумата за извънсъдебно събиране на дълга
от 210.44 лева –събиране на ежеседмичните вноски в дома на длъжника касае
именно такава дейност и обстоятелството, че длъжника е информиран за нейния
размер не променя характеристиката и. Следователно тази сума не попадат в
хипотезата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК. Механизмът на формирането и навежда извода
на съда, че се касае до заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП и на основание чл.
21,ал.1 от ЗПК не следва да се зачете действието на договора в тези му част.
Възражението на жалбоподателят, че дължимостта на сумите следва да се преценява
в исковото производство е несъстоятелно, тъй като заповедният съд анализира
претенциите при действие на чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК в рамките на обхвата на
неговата дейност в заповедното производство.
От друга страна в
производството, заявителят не е банкова институция по смисъла на чл. 60 от ЗКИ,
а се позовава на действието на договор за цесия. При цедиране
на вземането противопоставимостта му на длъжника е свързана със съобщаването на
последния за извършената цесия- чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД . Въведени са и изисквания първоначалният кредитор не само да
съобщи на длъжника прехвърлянето, а и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. Законодателят изрично е свързал правните
последици на цесия за длъжника- действието и спрямо него-с деня, когато тя му
бъде съобщена от предишния кредитор. В казуса е посочено, че цесията от
01.07.2018 г. не е съобщена на длъжника. Доколкото се касае до частно
правоприемство съдебната практика вече е утвърдена и се споделя от настоящия
състав изцяло, че за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от
частен правоприемник при договор за цесия прехвърлянето на вземането следва да
е съобщено на длъжника-т.4г от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС.В този смисъл не се отнася до проверка, която следва да се
извършва от съда по основателност на иска по чл. 422 от ГПК, а от заповедния
съд .
Ловешки окръжен съд намира, че изводите на двете инстанции
относно неоснователността на искането по заявление № 565/17.01.2019 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от заявителя „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* против И.П.И., ЕГН **********,
в частта за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 210.44 лева такси и
комисионни за допълнителни услуги, са идентични и атакуваното разпореждане
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 258/23.01.2019 година по ч.гр.д. № 83/2019 г. на
Ловешки Районен Съд в атакуваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.