Решение по дело №599/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 760
Дата: 24 април 2023 г.
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20237180700599
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           № 760

 

гр. Пловдив, 24.04.2023 год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                   ГЕОРГИ ПАСКОВ                     

               

           при секретаря М.Г. и с участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 599 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

           Образувано е по касационна жалба, предявена от И.Г.М., с адрес: ***, против Решение № 2408 от 29.12.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 1813 по описа на същия съд за 2022г., с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4802220, с който на И.Г.М. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание – глоба  в размер на 400лв.

            Касационният жалбоподател посочва, че решението на районния съд е  неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че след като не е бил спазен процесуалният ред за констатиране на нарушението и налагане на наказанието, районният съд е следвало  да отмени като незаконосъобразен обжалвания ЕФ.

            Излага съображения относно отразени данни в Протокол за използване на АТС, относно коректна снимка за разположение на уреда, т.е. на мобилното АТСС. Твърди, че липсва конкретно и точно описание на мястото, за което се твърди, че е установено извършването на нарушението. Излага още съображения относно незаконосъобразност на формираните от ПРС изводи.

            Претендира се отмяната на решението на районния съд, респективно отмяната на електронния фиш и разноските по делото.

            Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР-Пловдив в писмено становище, депозирано чрез процесуалния си представител, намира касационните оплаквания за неоснователни. Претендира се отхвърляне на касационната жалба и юрисконсултско възнаграждение.

            Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

            Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

            Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

            Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

            Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

            На 03.05.2021 г. в 13 : 34 ч. в гр.Пловдив, бул. Цариградско шосе - пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза, в посока, гр. Пловдив, с АТСС Согdon М 2 МD 1196 било установено движение на МПС Мерцедес С 320 ЦДИ 4 Матик рег. № ***със скорост 83 км/ч. след приспаднат толеранс в полза на водача от минус 3 км/ч.

            За така установеното превишение на скоростта с 33 км/ч, в полза на водача при максимално допустима скорост в населено място 50 км/ч, на името на представителя на юридическото лице, собственик на МПС, бил издаден ел. фиш. серия К №4802220.

         ПРС е приел, че  оспореният електронен фиш съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити като ясно е посочено мястото на нарушението. Изрично е посочено, че движението е установено в рамките на гр. Пловдив, бул. Цариградско шосе,  конкретизирано е на кое платно , в коя посока, е установено движението на МПС, а именно пътен възел „Скобелева майка“, северно платно, на надлеза в посока гр.Пловдив.

         Според първоинстанционния съд е ясно, че движението е установено на територия на гр. Пловдив, пътен възел „Скобелева майка“, на надлеза, в посока гр.Пловдив , който е част от бул. „Цариградско шосе“, последният попадащ в рамките на населеното място гр.Пловдив.

      Относно мястото на извършване на нарушението ПРС е обсъдил и приетото по делото извлечение от Генерален план за организация на движението в гр. Пловдив. От същия става ясно, че пътен възел „Скобелева майка“ се намира в границите на населеното място и няма поставени табели Д 11 и Д 12, т.е. нарушението е извършено в рамките на населеното място.

      ПРС е обсъдил оплакванията относно това, че не съдържат в ел. фиш GPS координати като е приел, че такова изискване нормата на чл. 189,ал.4 от ЗДвП не съдържа. Данни за GPS координати се съдържат в снимковия материал.

     Още РС е установил, че АТСС, с което е установено нарушението, е от одобрен тип, като доказателство за това служи писмо от Български институт по метрология, Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ АУ 000029№33913/09.07.2018 г. АТСС е преминало предвидената метрологична проверка, като доказателство за това е приложеното копие на протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. В същия протокол е посочен както типа на АТСС Согdon М 2, също неговият номер МБ 1196. Приел е, че са налице доказателства за валидността на АТСС.

  Първоинстанционният съд е приел, че скоростта на движение на МПС и рег. му номер се установяват от приложения снимков материал от клип.

   Относно  допуснато процесуално нарушение при издаване на ел. фиш, предвид изтеклия период от датата на нарушението 03.05.2021 г. и датата на издаване на снимковия материал 12.05.2021 г. е установено от РС, че на гърба на снимковия материал се съдържат данни за датата на нарушението 03.05.2021 г., като датата 12.05.2021 г. е датата, на която е отпечатан снимковият материал във вид на статично изображение. Нарушението е установено на 03.05.2021 г., като тази е датата, на която е бил осъществен контрол на пътя . След приключване на работа с АТСС е съставен протокол с рег. №1030р - 13440/11.05.2021 г, която дата представлява датата на съставяне -11.05.2021 г., като след съставяне на протокола е свален и снимковият материал във вид на статично изображение, а именно 12.05.2021 г. Нарушението е установено със самото заснемане на МПС на 03.05.2021 г., на която дата е поставено АТСС на пътя, като действията по попълване на протокола, проверката на съдържащите се в него данни и отпечатване на цифровото изображение са последващи действия и изискват технологично време. Неслучайно проверката на съдържащите се в протокола данни е извършена на 10.05.2021 г. , същият е с поставен изходящ номер на 11.05.2021 г, а придружаващото го изображение във вид на снимков материал е от 12.05.2021 г.

         Районният съд е обсъдил подробно и логически последователно всички събрани в хода на съдебното производство писмени доказателства и е приел, че при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения.  Приел е за осъществен състава на административно нарушение по  чл.21 ал.1 от ЗДвП от страна на водача на лекия автомобил м арка „Мерцедес С 320 ЦДИ 4 МАТИК" с рег. № РВ 6448КН, тъй като същият се е движил със скорост от 83 км/ч. при разрешена в конкретното място скорост от 50 км/ч.

           Изрично е посочил, че действително от издаването на електронния фиш до неговото връчване е изтекъл значителен период от време, но по правилата на чл. 189, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, в приложимата редакция и в актуалната такава, не е определен срок , в който издаденият електронен фиш да бъде съобщен.

           Изводите на районния съд са правилни и изградени въз основа на събраните писмени доказателства. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

            Касационният съд намира, че отразената в ЕФ наказуема скорост е изчислена в полза на водача, като действително установената скорост е намалена. Правилно ЕФ е издаден по отношение на И.Г.М.  като законен представител на „И.Г.М.“ ЕООД и без посочване на друго лице, което да е било  водач на МПС по време на нарушението. След като в 14-дневен срок от съобщаването на ЕФ не е посочено друго лице, то правилно е определено административнонаказаното лице. Обстоятелството да ли касационният жалбоподател си спомня или не кое лице е управлявало лекият автомобил е ирелевантно обстоятелство за правния спор.

            Изпълнени са изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, изискуемите реквизити са спазени. След като нарушението е било установено и заснето с техническо средство, то законосъобразно на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

              Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. В конкретния случай разрешената максимална скорост /50 км/ч/ е била превишена с 33 км/ч. като предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер.

            В случая се установи, че ЕФ е издаден на 03.05.2021г. Напълно верни са изводите на ПРС относно ирелевантния характер на датата на връчване на ЕФ, при положение, че не е изтекъл абсолютният давностен срок, което, впрочем, не се и твърди от касационния жалбоподател.

           В случая въобще не е приложима разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН както се сочи в касационната жалба.

           Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г., легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Действително с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП е предвидено, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове. Ето защо то не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, респективно ползвател, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения електронен фиш както правилно е установил и районният съд.

        В случая са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), доколкото от представените по делото доказателства се установява, че процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно. В този смисъл, нарушението е установено от техническа система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък, за което в административната преписка се съдържа нарочен протокол от проверката на автоматизираното техническо средство за видеоконтрол и протокол за използване на АТСС с отбелязана дата на използване 03.05.2021г.,  и дата на приемане на протокола 03.05.2021г., така, че оплакванията относно датата на Протокол за използване на АТСС са напълно несъстоятелни. Касационният съд споделя изводите на ПРС и е излишно да ги повтаря. За разположението на АТСС е приложена снимка като данните са коректно отразени в Протокола за използване на АТСС. С оглед на изложеното процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.      

         Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

          Претендирани са своевременно разноски по делото от процесуалния представител на ответника, които се установиха в размер на 100лв. на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН следва И.Г.М. *** разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

          По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,                    Административен съд – Пловдив, ХХІІ  състав

Р Е Ш И:

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2408 от 29.12.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 1813 по описа на съда за 2022г.

          ОСЪЖДА И.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на ОД на МВР - Пловдив сумата в размер на 100 лв. /сто лева/.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.