Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе, 15.05.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 346 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.И.М., депозирана чрез адв. Я.П. против електронен фиш серия К № 2128451, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се релевират твърдения, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи издадения електронен фиш и представляващи основание за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че липсват доказателства относно датата на издаване на електронния фиш, което препятства преценката, за спазване на срока по чл. 34 ЗАНН и се твърди, че в случая процесния фиш е съставен след срока по чл. 34 ЗАНН. На следващо място се релевират доводи, че в електронния фиш не е отразена допустимата грешка при измерване на скоростта, което според жалбоподателя означава, че установената скорост не отговоря на действителната и води до неточно описание на нарушението. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменен издадения електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа депозираната жалба по инвокираните в същата доводи. В допълнение се развиват съображения, че към датата на нарушението местата за контрол е следвало два бъдат обозначени с пътен знак „Е 24“, каквито доказателства не са представени в хода на производството. На последно място се оспорва представеният протокол за извършена последваща проверка на средството за измерване, като се твърди, че същият съдържа два различни номера на проверяването средство, от което се обоснова извод, че същото не е преминало необходимата проверка.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 09.12.2017г., в 21:34 часа, в
град Русе, бул. „България“ до бензиностанция „Лукойл“, посока ГКПП – Дунав Мост,
на GPS координати N 43.50.4777, E 25.58.5566,
с автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC
ERS 400, с фиксиращо устройство
за скорост, дата и час е било заснето МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с
рег. № Р 77 57 ВХ, собственост на Д.И.М., което моторно превозно средство при
разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за движение в населено място е било
установено да се движи със скорост 89 км/ч, от която скорост е била приспадната
максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че посоченото моторно
превозно средство се е движило с превишение от 36 км/ч.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира за безспорно
установена от събраните в хода на производството писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, а имено: разпечатка от клип,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол от проверката на мобилна система за
видеоконтрол и разписка за връчване на електронен фиш, прочетени и приобщени по
реда на чл. 283 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на
подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът
кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в
корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от
обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото
дело.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Електронният фиш е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: снимка от клип от 09.12.2017г., 21:34:16 часа, безспорно се установява времето и точното място, на което било позиционирано средството за измерване и където е било установено нарушението, въведеното ограничение на скоростта, измерената скорост на движение на моторното превозно средство и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на МПС. Видно от същите измерената скорост на движение е била 89 км/ч., от която е приспадната и максимално допустимата грешка от 3 % на средството за измерване и жалбоподателят е санкциониран именно за превишение от 36 км/ч., поради и което не могат да бъдат споделени доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е била отчетена и приспадната максимално допустимата грешка на средството за измерване.
Съдът намира за неоснователни възраженията, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана след изтичане на давностния срок по чл. 34 ЗАНН.
Деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е извършено на 09.12.2017г. С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“. Съгласно чл. 11 ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността, приложение намират разпоредбите на НК. Доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност, изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС. В конкретният случай абсолютната давност е три години и изтича на 08.12.2020г.
Посоченото в жалбата Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС по т.д. № 1/2013г., изрично визира хипотезите, при които се съставя АУАН и се издава НП, където приложение намират именно разпоредбите на чл. 34 ЗАНН.
С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите касаещи сроковете предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП, в каквато насока са твърденията в жалбата.
Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, която именно празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.
По изложените мотиви, съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че отговорността на същия е погасена по давност предвид разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.
Действително по делото не са
представени от страна на административноказващия орган, чиято е
доказателствената тежест, доказателства във връзка с поставянето на пътен знак
Е 24, каквото е било изискването на нормата на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата, действаща към датата на извършване и заснемане на нарушението –
07.12.2017 г., но това не представлява съществено нарушение на процедурата,
уредена в Наредбата, тъй като не е спорно, че процесното нарушение е установено
с дигитална стационарна радарна
установка SITRAFFIC ERS 400, а не
се касае за техническо средство, временно разположено на пътя.
В този смисъл е Решение на Административен съд – Русе от 06.03.2019г., постановено по КАНД № 298 по описа на съда за 2018г.
Неоснователни са и доводите, релевирани в хода по същество, че средството за измерване не е преминало изискуемата последваща проверка на средствата за измерване.
Видно от приложената по делото снимка от видеоклип, в същата са посочени и двата номера, съдържащи се в протокола за последваща проверка, визирани от процесуалния представител на жалбоподателя, а именно ID на устройството и Акт у-во №, за които процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че е налице противоречие и не е установено дали именно това устройство е преминало последваща проверка. В случая се касае за идентификационен номер, а именно № 10Е15В9А01080027 и ID номер 003059047В97, които се отнасят и касаят устройството, с което е установено нарушението.
Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост от 50км/ч в населено място - град Русе, с 36 км/ч., поради което правилно е приложена санкцията по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, а именно административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2128451, с който на Д.И.М.,
ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1,
т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400
(четиристотин) лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: