Р Е Ш Е Н И Е №261598
30.05.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК – XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на деветнадесети
април две хиляди двадесет и първа година в в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1**02 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предмет на делото са обективно
и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС и чл. 86 ЗЗД – за ищеца В.Л. по главния иск и по чл. 74, ал.2 вр. с чл. ** ЗС, а при
условията на евентуалност по чл. 74 ЗС и по чл. 30, ал.3 ЗС – за ищците П.П. и Р.П.
по насрещния иск.
Ищец В.Н.Л. чрез адв.
Ст. В. заявява, че с ответниците П.Н.П. и Р.П.П. са съсобственици на основание
прехвърлителни сделки и наследствено правоприемство на недвижим имот, който
представлява дворно място, находящо се в **** с площ от 217 кв.м и
представляващо имот с пл. № ***, в парцел***, кв.***
по плана на ****, ведно с построената в дворното място едноетажна фамилна
жилищна сграда с площ от 66 кв.м и бараката построена в същото дворно място.
Ищцата легитимира
правата си на собственост от ½ ид.част въз основа на договор за дарение
оформен в нот. акт № ***/***г. на *** при ПРС и на основание наследствено
правоприемство от общите с ответника П.П. наследодатели – **** починал на ***.
и *** *** – починала на ****
Ответник П.Н.П. и
съпругата му – отв. Р.П.П. притежавали останалата ½ ид.част от имота въз
основа на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка оформен в нот. акт № **/***г.
на ** при ПРС. като ответниците ползвали изцяло процесните имоти.
Твърди се, че ищцата
изпратила нотариална покана връчена на 05.09.2017г. до ответник П.П. при
условията на отказ с която заявила изрично желанието си да ползва притежаваната
от нея ½ ид.част от правото на собственост върху процесния имот, а в
случай на непредоставяне ползването на имота, поискала да й бъде заплащано
обезщетение.
Иска се солидарното
осъждането на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 2079,58 лева, която
представлява обезщетение за ползата от която Л. е лишена за периода от
05.09.2017г. до 30.10.2018г. поради невъзможността да владее притежаваната от
нея ½ ид.част от правото на собственост върху гореописаните имоти както
следва: за дворното място по 30 лева месечно, за жилищна сграда 110 лева –
месечно, за бараката по 10 лева месечно, ведно с мораторна лихва върху всяка
месечна главница за периода от 05.09.2017г. до 30.10.2018г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на
исковата молба - 30.10.2018г. до
окончателното изплащане на вземането. Ангажират се доказателства. Претендират
се разноски.
Ответниците П.Н.П. и Р.П.П.
чрез адв. Св. Л. заявяват, че предявените искове са неоснователни. Не оспорват
факта на съсобствеността между страните, която произитичала от посочените от
ищцата договор за дарение, договор за гледане и издръжка срещу прехвърляне на
имот и наследствено правоприемство. Заявява се, че ползването на процесната
жилищна постройка в дворното място е разпределено още приживе на *** и ****
считано от 1979г., при което ответниците ползват втория етаж, който
представлява семейното им жилище, а ищцата можела да ползва първия етаж в който
държала лични вещи. Заявява се, че ответниците не са ограничавали достъпа до
имотите на ищцата, първият етаж не се заключва, ищцата знаела къде стоят
ключовете. Бараката и клозетът не съществували, тъй като били паднали. Вън от
горното с поканата ищцата не е изразила желание да ползва имота, а е поискала
заплащането на обезщетение от 150 лева месечно. Иска се отхвърлянето на
предавените искове като неоснователни и недоказани.
С насрещна искова
молба вх. № 77934/17.12.2018г. и уточнителни молби от 15.02.2019г., 07.03.2019г.
и 15.05.2019г. се заявява, че ответниците са завладели притежаваните от ищцата
½ ид.части от правото на собственост като са трансформирали държането
върху тях във владение и са извършили подобрения какато следва:
по направата на баня и
тоалетна на втори етаж през м.септември 2014г.
1. изграждане на бетонна плоча и бетонни колони на
баня и тоалетна;
2. шпакловка и боя на баня, подсилване с
гипсокартон и кнауф на стените на банята;
3. поставяне на плочки, фаянс и теракот
4. поставяне на ВиК инсталация, щранг, тръби;
5. прекарване на обратна вода;
6. поставяне на тоалетна чиния, мека връзка,
кранче, маншон;
7. къртане, бутане, изнасяне на отпадък;
8. поставяне и обръщане на врата;
9. изкопаване на канал за включване към
канализация;
10. подмяна на ел.инсталация на кухня и баня;
11.зазиждане на паднала тухла от перваза на
фасаден прозорец на вестибюл на втори етаж по покрива на сградата м.август
2016г.:
Твърди се, че тези
подобрения били извършени със знанието и без противопоставяне на ищцата в
съсобствения имот, който е увеличил стойността си вследствие на тези подобрения
в размер на сумата от 7000 лева от които се претендират 3 500 лева, която
сума представлява половината от сумата с която общата вещ е увеличила
стойността си, евентуално иска се ако не бъде установено, че подобренията са
извършени със знанието и без противопоставянето на ищцата, то да бъде присъдена
сумата от 2 295 лева, която представлява половината от стойността на направените
разноски ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаването на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Предявява се и иск по
чл. 30, ал.3 ЗС за сумата от 400 лева, която представлявала половината от
разходите направени за необходими ремонти на общата вещ, които представлявали
подмяна на електрическа инсталация в кухнята и банята, зазиждането на дупка в
общите части на сградата – стълбищна клетка, ремонт на покрива и запълване на
дупка на перваз ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от
датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът по
насрещните искове В.Л. оспорва претенциите по основание и размер. Ангажира
доказателства.
Съдът като се запозна
със становищата на страните поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 вр. с
чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Ищцата притежава общо
½ ид.част от правото на собственост върху процесните имоти /по договор
за дарение оформен в нот. акт № **/***г. на ** при ПРС – ¼ ид.част и въз
основа на наследяване от П. ** и ** **а – ¼ ид.част/, а ответниците
останалата ½ ид.част, която е формирана като ¼ ид.част са в режим
на СИО придобити въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка оформен в нот. акт № **/***г. на ** при ПРС, а
останалата ¼ ид.част е наследена от ответника П.П. в лична собственост
тъй като за тези ид.части няма съвместен принос на съпругата.
От показанията на св. **
и св. ** се установява, че след смъртта
на родителите на Л. и П. двамата са имали устна уговорка брата да ползва имота,
но да се намери решение да се продаде или да се строи, което се потвърждава и
от обясненията на Л., която заявява, че или иска да се продаде имота и да се
разделят парите или да се даде на строителна фирма, която да обезщети с
апратмент. Отв. Р.П. в обясненията си по реда на чл. 176 ГПК заявява, че със
съпругът обитават втори /първи надпартерен/ етаж който представлява семейно
жилище като мъжът й е болен от шизофрения и тя го гледа от години. Св. ** и св.
** заявяват, че Л. е искала да влезе в къщата, а отв. П. заявява, че Л. е
искала да настани квартиранти на партерния етаж, но не и реално да го ползва
като последното се кредитира изцяло от настоящата поради факта, че първо,
съдебно-оценителната експертиза на в.л. Д.М. установява, че свободния партерен
етаж е реално необитаем – стая с теч по тавана, кухня с изцяло увредени тапети,
антре с изпадала мазилка, килер с напукан таван, дървен прозорец еднокатен, и
второ, именно поради обясненията на Л., че това помещение не може да се ползва.
Следователно, при така
установената фактология настоящата инстанция приема, че ответниците са
изключили правата на ищцата във втория /надпартерен етаж/ от жилищната
постройка, тъй като същите са установили трайно, спокойно и несмущавано
владение на този етаж, оформили са го като семейно жилище, а ищцата е знаела за
това обстоятелство, поради което и ответниците са го придобили въз основа на
давностно владение като е налице т.нар преобръщане на държането на чуждите ид.части
във владение /interversio
possessionis/ - така тълкувателно решение № 1/06.08.2012г. по тълк. дело № 1/2012г. на
ОСГК на ВКС. Фактическото разделяне на наследствените (съсобствените) имоти, при което всеки от съсобствениците установи
самостоятелна власт върху конкретен имот със знанието и без възражение на останалите
и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване
на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по
чл. 30, ал.3 или чл. 31, ал.2 ЗС, са действия, които преценени
комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на
владение за себе си“ – така решение № 97.19.10.2020г.
по гр.д. № 325/2020г. по описа на ВКС, I Г.О., в този смисъл са и мотивите към т.1 от Постановление №6/1974 на
Пленума на Върховния съд.
В конкретния случай по
делото е установено, че ответниците обитават процесния етаж повече от 10
години, няма данни етажът да не отговаря на изискванията за самостоятелен обект
и да не бъде годен обект на правото на собственост като обстоятелството, че ответниците
са били във фактическа раздяла не променя извода за упражняваното от тях
владение с намерение за своене на този етаж, от една страна, а от друга страна,
смущаването на това владение за пръв път е обективизирано с нотариалната покана
от м.август 2017г., т.е за периода след смъртта на праводателите на страните
към 2004г. за повече от 10 години ищцата Л. е знаела, че брат й жена му ползват
изцяло втория етаж като свой собствен и не се е противопоставяла. Това знание е
установено по делото както от обясненията на самата Л., така и от св. ** и**. Всъщност
по делото е установено, че Л. проявява интерес към имота с изпращането на
нотариалната покана, и то във връзка с евентуалната му продажба, като изрично в
поканата се посочва, че ищцата е наясно с факта, че ответниците обитават втори
етаж като семейно жилище и в случай на изнасянето на имота на публична продан,
ответниците ще останат без жилище.
Ето защо пречките
създадени на ищцата за ползването на обитавания етаж от ответниците се
възприемат от настоящата инстанция като израз на правото им на собственост
поради което и ищцата няма право на обезщетение за ползата от която е лишена
поради невъзможността да владее този етаж от къщата.
Горните изводи не се
променят от представения в хода на производството протокол за съдебна делба по
гр.д. №2429/1984г. по описа на РС – Пловдив съгласно, който в дял на бащата на
страните *** ** се поставя 1/3 ид.част от дворното място, ведно с първия етаж
от постройката, а в общ дяла на ищцата и ответник П.П. се поставят 2/3 ид.части
от дворното място ведно с втория етаж от жилищната постройка, тъй като след
смъртта на ** притежаваната от него 1/3 ид.част от дворното място се наследява
от Л. и П. като всеки получава по 1/6 ид.част, която уголемява дела му го
формира като сбор от 1/6 + 1/3 при което се получава ½ ид.част, а по
отношение на първия етаж квотите се запазват на по ½ ид.част по
наследяване, а по отношение на втория етаж до придобиването му по давност
квотите на страните отново са били по ½ ид.част. Следва да се посочи
обаче, че протокола за съдебна делба легитимира на това основание ищцата като
собственик на ½ ид.част считано от ***. като данните по делото са в
насока, че ответниците още приживе на ** са живеели във втория етаж считано от
1986/1987г. когато П. е започнал да проявява първите симптоми на психиатрично
заболяване и Р.П. е започнала да се грижи за него, в която насока са нейните
обяснения. Следователно и ищцата Л. не наследява ¼ ид.част от ** и майка
си по отношение на втория етаж, тъй като още с делбата Л. придобива с брат си
по ½ ид.част от този етаж и е възможно давностното владение за нейната
½ ид.част да е изтекло много преди 2014г. За последния факт обаче по
делото няма категорични доказателства поради което съдът го маркира само за
пълнота на изложението.
Ищцата има право на
обезщетение за ползата от която е лишена поради невъзможността да владее
дворното място и бараката в него, която сума възлиза на сумата от 161 лева за
исковия период ведно със претендираната мораторна лихва съобразно оценката на
в.л. Д.М., която съдът кредитира като компететна и безпристрастно изготвена.
Не следва да се
присъжда обезщетение за невъзможността ищцата да ползва реално приземния етаж
от постройката поради факта, че видно от оценителната експертиза този етаж е в
лошо състояние и може да се използва само като складово помещение при което не
може да се стигне до извод затова, че поради неползването на тази собственост
ищцата се е обеднила за сметка обогатяване на ответниците.
По отношение на
насрещните искове.
Всички подобрения направени от ответниците по
направата на баня и тоалетна, както и останалите претендирани СМР по втория
етаж
1. изграждане на бетонна плоча и бетонни колони
на баня и тоалетна;
2. шпакловка и боя на баня, подсилване с
гипсокартон и кнауф на стените на банята;
3. поставяне на плочки, фаянс и теракот
4. поставяне на ВиК инсталация, щранг, тръби;
5. прекарване на обратна вода;
6. поставяне на тоалетна чиния, мека връзка,
кранче, маншон;
7. къртане, бутане, изнасяне на отпадък;
8. поставяне и обръщане на врата;
9. изкопаване на канал за включване към
канализация;
10. подмяна на ел.инсталация на кухня и баня;
11.зазиждане на паднала тухла от перваза на
фасаден прозорец на вестибюл на втори етаж по покрива на сградата м.август
2016г. са разноски, които ответниците са извършили в качеството си на
собственици на този етаж, тъй като към 2014г. фактическия състав на
10-годишното давностно владение е завършен за тях поради което и исковете с
правна квалификация чл. 74, ал.2 вр. с чл. ** ЗС – главен и евентуален по чл.
74 ЗС се отхвърлят като неоснователни;
Разноските направени по общите части на
сградата за зазиждане на дупка в стълбищната клетка и ремонт на покрива са
разходи, които подлежат на обезщетяване по реда на чл. 30, ал.3 ЗС като по
делото е установено от показанията на
св. ****, който си спомня, че през 2016г. е претърсил основно покрива на
процесната жилищната постройка, сменил е 60 керемиди, което според вещото лице
Д.М. съответства на пазарната сума от 178,46 лева, а стойността на зазиждането
на дупка в стената на стълбището 53,65 лева или общо 232,11 лева – л. 182 от
делото.
Следователно, ответниците имат право на
половината от сумата от 232.11 лева т.е сума в размер на 116,06 лева, която
представлява обезщетение за необходимия ремонта на общата вещ съобразно
притежаваната от ищцата ½ ид.част поради което и този иск се уважава до
този размер.
На
основание чл. 78 ГПК страните имат право на разноски съобразно изхода на спора
по делото.
За ищцата по главния иск тези разноски се
формират като сбор от сумата от 325 лева – адвокатско възнаграждение /в
договора за правна помощ е посочена обща сума на заплатен хонорар както по главния
иск така и по насрещните искове поради което и хонорарът се поделя по равно
измежду тези искове/, който хонорар се намалява до 300 лева, с оглед минимума
по Наредба № 1/2004г. и съразмерно уважената част на иска; държавна такса в
размер на 16,65 лева – по съразмерност на уважената част от този иск;
възнаграждение за вещо лице по съдебно-оценителна експертиза с в.л. Д.М. вх. № **760/08.11.2019г.
– по съразмерност – сума от 11.61 лева или общо разноски в размер на 331,10
лева по този иск.
За ответниците по главния иск – 450 лева
адвокатско възнаграждение / в договора за правна помощ е посочена обща сума на
заплатен хонорар се поделя по равно измежду предявените искове/ който хонорар
се намалява до 300 лева, с оглед минимума по Наредба № 1/2004г. и съразмерно с
отхвърлената част на иска. Не се установява ответниците по този иска да се
извършвали други разноски.
Съдът извършва служебно прихващане с
разноските при което в полза на ищцата по главния иск се дължи сума в размер на
31,10 лева.
За ищците по насрещния иск - 300 лева
адвокатско възнаграждение, с оглед минимума по Наредба № 1/2004г. и съразмерно
с уважената част на исковете, държавна такса – 50 лева по иска с правна
квалификация чл. 30, ал.3 ЗС. Разноските за експертизите на в.л. К.М. и П. не
се присъждат тъй като исковете са с предмет фактите и обстоятелствата, които са
изследват от тези вещи лица са отхвърлени. Разноските по експертизата на в.л.М.
вх. № 2625** се присъждат съразмерно на уважената част на иска – 20 лева или общо
сума в размер на 370 лева
За ответницата по насрещния иск – 325 лева за
адвокатско възнаграждение и 360 лева за разноските на експертизите на в.л. К.М.
и П. – в пълен размер с оглед неоснователността на исковете за които са
ангажирани тези експертизи или общо сума в размер на 685 лева.
Съдът извършва
служебно прихващане с разноските при което в полза на ответницата по насрещните
искове се дължи сума в размер на 315 лева или общо в полза на Л. се присъжда
сума в размер на 346,10 лева, а в полза на ответниците не се присъждат разноски
с оглед погасяването на същите поради прихващането им с вземането на Л..
Така мотивиран съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
П.Н.П. с ЕГН ********** и Р.П.П.
с ЕГН ********** *** солидарно да заплатят в полза на В.Н.Л. с ЕГН ********** с
адрес: *** сумата от 161 лева, която сума представлява сбор от обезщетение по
чл. 31, ал.2 ЗС за ползата от която ищцата е лишена за периода от 05.09.2017г.
до 30.10.2018г. поради невъзможността да владее притежаваната от нея ½
ид.част от правото на собственост върху дворно място, находящо се в **** с площ
от 217 кв.м и представляващо имот с пл. № ***, в ***, кв.*** по плана на **** ведно с първи /партерен/ етаж
от построената в дворното място жилищна сграда с площ от 66 кв.м и бараката и
мораторна лихва за периода от 05.09.2017г. до 30.10.2018г. и законната лихва за
забава считано от датата на подаването на исковата молба – 30.10.2018г. до
окончателното изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 161
лева до пълния претендиран размер от 2 079.58 лева като неоснователни и
недоказани.
ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 74, ал.2 вр.
с чл. ** ЗС и евентуален по чл. ** ЗС предявени от П.Н.П. с ЕГН ********** и Р.П.П.
с ЕГН ********** *** против В.Н.Л. с ЕГН ********** с адрес: *** за осъждането
на ответницата да заплати сумата от 3 500 лева, която сума представлява
половината от сумата с която общата вещ е увеличила стойността си, евентуално
сумата от 2 295 лева, която представлява половината от стойността на
направените разноски и подобрения за:
1. изграждане на бетонна плоча и бетонни колони
на баня и тоалетна;
2. шпакловка и боя на баня, подсилване с
гипсокартон и кнауф на стените на банята;
3. поставяне на плочки, фаянс и теракот
4. поставяне на ВиК инсталация, щранг, тръби;
5. прекарване на обратна вода;
6. поставяне на тоалетна чиния, мека връзка,
кранче, маншон;
7. къртане, бутане, изнасяне на отпадък;
8. поставяне и обръщане на врата;
9. изкопаване на канал за включване към
канализация;
10. подмяна на ел.инсталация на кухня и баня;
11.зазиждане на паднала тухла от перваза на
фасаден прозорец на вестибюл на втори етаж по покрива на сградата м.август
2016г. ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаването на
исковата молба до окончателното й изплащане като неоснователни и недоказани;
ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал.3 ЗС В.Н.Л. с ЕГН **********
с адрес: *** да заплати в полза на П.Н.П. с ЕГН ********** и Р.П.П. с ЕГН **********
*** сумата от общо 116,06 лева, която представлява обезщетение за необходимия
ремонт на общите части на жилищната сграда построена в дворно място с площ от
217 кв.м и представляващо имот с пл. № ***, в парцел *, кв.** по плана на кв. **, който се изразява в
зазиждането на дупка в общите части на сградата – стълбищна клетка и ремонт на
покрива съобразно притежаваните от В.Л. ½ ид.части от общите части на
сградата.
ОСЪЖДА П.Н.П. с ЕГН ********** и Р.П.П. с ЕГН **********
*** да заплатят в полза на В.Н.Л. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от
346,10 лева разноски за настоящата инстанция съразмерно на уважената част на
предявените и отхвърлени искове и след насрещно прихващане разноските сторени
от П.П. и Р.П.;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.