РЕШЕНИЕ
№ 2427
Пазарджик, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - V състав, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ГЕОРГИ ВИДЕВ |
При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ административно дело № 20247150700095 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване.
Делото е образувано по жалба на В. К. Ц., от [населено място], [улица]против Решение № 1012-12-390#1/05.01.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което решение е потвърдено Разпореждане № 122-00-859-5 от 24.11.2023 г., с което разпореждане жалбоподателят е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 26.08.2021 г. до 23.12.2021 г. в размер на 5 232,36 лв. – главница и 1 052,36 лв. – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.
Жалбоподателят – В. К. Ц. – прави искане за отмяна на обжалваното решение. Излага съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки.
Ответникът по оспорването – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания. Поддържа решението на административния орган. Заявява претенция за разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от разпореденото с оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
На 26.08.2020 г. жалбоподателят е подал заявление в Дирекция „Бюро по труда“, гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица, като в него е декларирал, че последното му правоотношение е с работодател от Ирландия. Междувременно, преди произнасянето на административния орган, жалбоподателят отново е започнал трудова дейност в Ирландия, като след прекратяването й е подал ново Заявление № 122-00-859/26.08.2021 г. , повторно претендирайки отпускане на обезщетение за безработица, като именно по второто заявление е образувано административното производство. Със Заявление № 122-00-859/26.08.2021 г. той е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено на 13.08.2021 г., като е посочил и предишното си правоотношение с ирландски работодател в периода 27.01.-22.08.2020 г.
По искане на административния орган жалбоподателят е представил Заявление № 1019-12-323/09.09.2021 г. за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС. Видно от заявлението е, че жалбоподателят не е декларирал като причина за прекратяване на трудовата си дейност за последния период - "изтичане срока на договора" (каквато причина е приета за установена в оспореното решение), а от изброените на втора страница в бланката на заявлението възможни причини е маркирал – Напускане на наетото лице. Към заявлението е приложил и Декларация относно определяне на пребиваване, в която е декларирал последния си период на заетост в чужбина – Ирландия от 25.01.2021 г. до 13.08.2021 г. Представил е и преносим документ U1, издаден на 07.10.2020 г., от компетентната институция на Ирландия, с който са потвърдени период на осигурена заетост от 27.02.2020 г. до 22.08.2020 г. и причина за прекратяване на заетостта – "изтичане срока на договора".
Административният орган е изискал от ирландската институция предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на жалбоподателя за двата процесни периода. С Разпореждане № 122-00-859-1 от 27.09.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на изисканите структурирани електронни документи.
Междувременно, жалбоподателят е представил нов преносим документ U1 (издаден на 09.09.2021 г. ), с който са потвърдени периодите на осигурена заетост, както следва: от 27.01.2020 г. - до 22.08.2020 г. и от 25.01.2021 г. до 12.08.2021 г. и причина за прекратяване на заетостта - "изтичане срока на договора ".
На 04.10.2021 г. са получени структурирани електронни документи U017 с № 254191 и U004 с № 254205 с потвърдени същите периоди на осигурена заетост и същата причина за прекратяване на заетостта.
Предвид получената официална информация производството е било възобновено. Съответно, с Разпореждане № 122-00-859-3 от 18.10.2021 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 26.08.2021 г. до 23.12.2021 г. (четири месеца) в размер на 74.29 лв. дневно.
На 20.06.2023 г. жалбоподателят е уведомен от ръководителя на осигуряването за безработица, че е започнато ново административно производство по основателността на отпуснатото му парично обезщетение за безработица по Заявление с входящ № 1019-12-323 от 09.09.2021 г., като му е изискал в тридневен срок да представи акт за прекратяване на трудовата му дейност, считано от 13.08.2021 г.
С писмо с изх. № 1030-12-1142 от 20.06.2023 г. от работодателя е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта. Получен е отговор, че В. Ц. е бил нает в „Keelings Softfruts“, като работник в градинарството на срочен договор до 30.09.2021 г., като е работил в „Keelings“ между 25.01.2021 г. и 12.08.2021 г. и е подал оставка от поста, при обстоятелства, при които е напуснал преди края на договора си. Отново е изискано от ирландската институция и удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на жалбоподателя за времето от 25.01.2021 г. до 12.08.2021 г. В отговор е получен структуриран електронен документ U002 № 717124 от 17.08.2023 г., като е потвърден периодът от 25.01.2021 г. до 13.08.2021 г. Посочената причина за прекратяване на заетостта е „напускане на служителя“.
С оглед изложеното с Разпореждане № 122-00-859-4 от 14.09.2023 г., ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане № 122-00-859-3 от 18.10.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица.
Последвало е издаването на Разпореждане № 122-00-859-5 от 24.11.2023 г., с което на основание чл. 54б, ал. 3 и чл. 114, ал. 1 от КСО жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 26.08.2021 г. до 23.12.2021 г. в размер на 5 232,36 лв. – главница и 1 052,36 лв. – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.
На същата дата е издадено и Разпореждане № 122-00-859-6 от 24.11.2023 г., с което му е отпуснато ново парично обезщетение за безработица за периода 26.08.2021 г. до 23.12.2021 г. в размер на 12.00 лв. дневно.
Жалбоподателят е оспорил по административен ред Разпореждане № 122-00-859-5 от 24.11.2023 г., като директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е постановил настоящото обжалвано Решение № 1012-12-390#1/05.01.2024 г., с което е потвърдил разпореждането с мотива, че жалбоподателят е бил недобросъвестен, тъй като е бил наясно, че трудовият му договор с „Keelings Softfruts UC“ не е изтекъл към 13.08.2020 г., но независимо от това е декларирал пред компетентната институция на Ирландия причина за прекратяване на трудовото му правоотношение - "изтичане срока на договора", в резултат на което е получил осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер.
При тази така установена фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна.
Разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО предвижда, че безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, чл. 330 и чл. 331 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий при определяне на срока и размера на обезщетението. Съответно чл. 114, ал. 1 от КСО изисква възстановяване, ведно с лихвата, на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания от получилите ги лица.
Съгласно нормата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, когато по реда на чл. 54ж, ал. 2 КСО се определи парично обезщетение за безработица в по-малък размер, по отношение на неоснователно получените суми се прилагат чл. 114 и чл. 115 от КСО. Изложеното означава, че в случая разпореждането за отмяна на разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица, дори да не е влязло в сила, и при установяване на недобросъвестност, представлява основание за издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно полученото обезщетение.
В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й се носи от административния орган.
В настоящия случай административният орган не установи, че жалбоподателят е бил недобросъвестен.
Твърдението, че той е декларирал пред ирландската институция невярната причина за прекратяване на второто му трудово правоотношение - "изтичане срока на договора" остана недоказано. Нито в административната преписка, нито в съдебното производство (въпреки множеството, дадени от съда възможности на носещия тежестта на доказване ответник) не се събраха доказателства за такова невярно деклариране от страна на жалбоподателя.
Нещо повече, по делото са събрани множество доказателства за добросъвестността на жалбоподателя, който е декларирал пред осигурителните органи верните и точни факти, от значение за правилното определяне на дължимото му обезщетение.
На първо място, в Заявление № 1019-12-323/09.09.2021 г. за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС жалбоподателят е декларирал вярната причина за прекратяване на трудовата си дейност за последния период - "напускане на наетото лице“. Следователно, жалбоподателят е декларирал именно пред българските осигурителни органи, от които зависи отпускането на обезщетението, основния факт, от който те биха могли да изчислят правилния размер и срок на същото. При това положение, безспорно жалбоподателят не е бил недобросъвестен, а напротив добросъвестно е декларирал вярната причина за прекратяване на заетостта му, независимо от това какво обезщетение (като размер и срок) ще му бъде определено.
От друга страна, в Заявление № 122-00-859/26.08.2021 г. за отпускане на обезщетение за безработица, жалбоподателят е декларирал вярната дата на прекратяване на второто му трудово правоотношение - 13.08.2021 г., а не е посочил датата 30.09.2021 г., на която е следвало да изтече договорът му. Тоест, той и в този случай е декларирал верните обстоятелства, вместо да поддържа невярната теза, за прекратяване на договора му поради изтичане на срока, в който случай той би имал право на обезщетение в по-голям размер и (евентуално) за по-дълъг срок.
Следователно, жалбоподателят добросъвестно е декларирал верните обстоятелства имащи значение за определяне на размера и срока на обезщетението му. Обстоятелството, че ръководителят на осигуряването за безработица и ответникът първоначално са стигнали до погрешния извод, че той има право на обезщетение в по-висок размер не може да се вмени във вина на жалбоподателя. Затова, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са неправилни и незаконосъобразни, доколкото се основават на неверния факт, че жалбоподателят е бил недобросъвестен. Предвид горното, обжалваните административни актове, като издадени в противоречие с относимите материалноправни разпоредби следва да бъдат отменени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя Решение № 1012-12-390#1/05.01.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което решение е потвърдено Разпореждане № 122-00-859-5 от 24.11.2023 г., с което разпореждане В. К. Ц., от [населено място], [улица], е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 26.08.2021 г. до 23.12.2021 г. в размер на 5 232,36 лв. – главница и 1 052,36 лв. – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | /п/ |