Р Е Ш Е Н И Е
№ 301/2.5.2019г. 02.05.2019
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 23.04
2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело №4620 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на “Бърз Кредит“ЕООД, с
която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Й.Т.М.,
че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***
г. на ЯРС- 1000 лв. – главница, 502, 38 лв. – гаранционна такса и 258, 79 лв. – лихва за
периода 12.10.2017 – 12.10.2018 год.
В исковата молба се посочва, че на 12.10.2017 год. бил сключен договор за
потребителски кредит между ищеца и ответницата. Сумата в размер на 1000 лв. била
предадена на кредитополучателя, за което бил съставен РКО от същата
дата.Кредитът следвало да бъде погасен до 12.10.2018 год. на 12 вноски с уговорен падеж.Фактът на
предсрочната изискуемост /чл.16 от договора/ настъпил на 12.12.2017
год.Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор особения
представител моли за отхвърляне на иска. Излага съображения , че кредиторът не
може да търси връщане на сумата по погасителния план, а да търси връщане на
кредитната сума преди уговорения краен падеж .
В съдебно исковата молба се поддържа от процесуален
представител на ищеца.
Ответникът се представлява от
назначен особен представител, който оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжниците Й.Т.М. и Д. Ч. М. да заплатят солидарно на
заявителя исковите суми, както
и разноски по делото. Предвид , че длъжницата М. е била уведомена по реда на чл.
47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор за потребителски
кредит №***год., сключен между ищеца и Й.Т.М. – кредитополучател и Д.
М. – солидарен длъжник, по силата на
който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 1000лв., със срок
на погасяване дванадесет месеца, на дванадесет броя анюитетни
вноски, всяка от които включваща главница, договорна лихва и гаранция, като е
уговорено да бъде върната сумата от общо 1761,17 лв.Приложени са ОУ към договора, включително
погасителен план и декларации, както и Стандартен европейско формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит.Приложен е и РКО за предоставяне на сумата на Т..
С писмо от 11.01.2018 год.,
кредиторът е уведомил кредитополучателя и солидарния длъжник за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита. Същото е получено от М. лично на 17.01.2018
год., видно от приетата обратна разписка.
По искане на ищеца по делото е
назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че по процесния договор няма извършени плащания. Сумата е
предадена на кредитополучателя в деня на подписване на договора. Определен е
размера останалите незаплатени задължения- главница, лихва и гаранционна такса.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното
основание на предявените искове е чл.
422 ГПК, вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата.
Страните не спорят, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че ищецът и ответницата М. са
били във валидно облигационно отношение по сключен договор за потребителски
кредит. Безспорно се установява още, че
сумата предмет на договора е реално
предадена по начина уговорен в същия на кредитополучателя. Видно от приетата по
делото и неоспорена ССЕ, за погасяване на кредита не са заплатени никакви погасителни
вноски. Освен изложеното, съдът намира, че са настъпили предпоставките на
договора за обявяването му за предсрочно изискуем, както и че този факт е бил
надлежно съобщен на ответницата М..
Основните възражения в отговора на
исковата молба касаят дължимостта на уговорената в
договора и погасителния план договорна лихва, предвид настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита.По посоченото възражение, съдът намира следното: Според
ТР №3/2017 год. на ОСГТК на ВКС - Предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит,
представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и за
разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но
не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице
обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на
задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от
срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред
действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да
се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Изменението
на договора поради неизправност на заемополучателя
има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на
задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да
иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за
него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ
период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Ето защо размерът
на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план.
В
процесния случай
предсрочната изискуемост е настъпила с факта на достигане на
волеизявлението на кредитора до длъжника, на 17.01.2018 год., като към тази
дата дължимата според погасителния план договора лихва е в размер на общо 97,07
лв. Ето защо и с оглед на всичко изложено до тук искут
следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за горницата до 258, 79 лв.Ищецът
не се е възползвал от правото си да претендира лихва за забава от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението и такава
не може да бъде присъдена.
Видно от погасителния план,
месечната погасителна вноска включва освен главница и договорна лихва и
гаранционна такса. Съгласно чл. 7а от договора– при неосигуряване на подходящ
солидарен длъжник/отговарящ на посочени условия/, за да бъде отпуснат
потребителски кредит на кредитополучателя същият заплаща еднократна такса от 502,
38 лв., която страните се съгласяват да се заплати на равни месечни вноски, без
лихви и неустойки. Тук
съдът намира за необходимо да отбележи,
че изискване на обезпечение на задължение с поемане на солидарна отговорност от
физическо лице, което да отговаря на изисквания създаващи значителни
затруднения /вж.чл.7а от договора/ за изпълнението им, противоречи на принципа
на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на
горепосочената гаранционна такса. Това е така, защото изискванията към солидарния
длъжник са изключително многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл
да получи в определения тридневен срок исканата информация и документи. Такива
са например изискванията свързани с кредитната история на поръчителя и данните
за това има ли сключени други кредити. Тази информация заемателят
би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни
услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам
проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок – 3
дни за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който
да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде
предпоставка за начисляване на таксата предвидена в чл.7а. Съдът намира, че
поради горните обстоятелства клаузата е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД/за която нищожност следва да се следи и
служебно/.
Извън
горното и само за пълнота следва да бъде посочено, че по делото ищецът не
доказа наличието на предпоставките за влизане в сила на посочената клауза, т.е.
неизпълнение от страна на кредитополучателя в предвидения 3 – дневен
срок.Съвсем нелогично е и защо таксата е изначално включена в месечната
погасителна вноска, без дори да е предоставена възможност на кредитополучателя
да се възползва от възможността да изпълни условията, респ. да не дължи
таксата.
В обобщение на всичко изложено до тук съдът намира, че начислената по договора
гаранционна такса в размер на 502, 38 лв. не се дължи поради нищожността на
клаузата от договора, която е урежда.Дължими в този смисъл са само уговорената
главница и договорна лихва. От
назначената по делото ССЕ се установява, че за периода на действие на договора суми
за погасяването им не са внасяни.С оглед на изложеното така предявеният
иск следва да бъде уважен за сумата от 1000 лв. – главница и 97,07 лв. – договорна лихва и отхвърлен в останалата му
част.
Съгласно
ТР №
4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в заповедното производство
в намален размер или 115,38 лв.
С оглед частичното уважаване на исковата претенция, на
основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски за настоящата инстанция в общ размер на 646,63 лв. – заплатена държавна такса, депозит за особен
представител и вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Т.М., ЕГН **********, че дължи
солидарно с Д. Ч. М. на „БЪРЗ КРЕДИТ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Я.
сумата от 1000 лв. - главница, 97,07 лв. – договорна лихва за периода 12.10.2017 – 12.01.2018 год.,
в едно със законна лихва от датата на заявлението- 15.08.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, като иска за договорна лихва за сумата над
97,07 лв. до пълния предявен размер от 258, 79 лв. и сумата 502, 38 лв. – гаранционна такса, като
неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Й.Т.М., ЕГН ********** да заплати
на „БЪРЗ КРЕДИТ“ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Я. сумата от 115,
38 лв. –
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
Й.Т.М.,
ЕГН ********** да заплати
на „БЪРЗ КРЕДИТ“ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Я.сумата от 646,63 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: