Решение по дело №2918/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2622
Дата: 12 декември 2019 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20197180702918
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2019 г.

Съдържание на акта

            РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

2622

 

гр. Пловдив, 12.12.2019 г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                           ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 2918 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба от Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Тримонциум“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ № 126, представлявано от управителя д-р С. И., чрез пълномощника си адвокат Р.С., против Решение № 1404 от 24.07.2019 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по а.н.д. № 2335 по описа на съда за 2019 г., потвърждаващо Наказателно постановление /НП/ № НП-27-133-7 от 16.11.2018 г. на Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция (ИА) „Медицински одит“ (понастоящем „Медицински надзор“) гр. София, с което на дружеството - жалбоподател, на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ), са наложени дванадесет административни наказания ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер по 500 лв. за всяко от тях, за извършени нарушения по чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се решението на ПРС и  НП да бъдат отменени. 

3. Ответникът по касационната жалба – ИА „Медицински надзор“ гр. София, чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за неоснователна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационните жалби са подадени в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.

ІІІ. За фактите и за правото:

6. С процесното наказателно постановление, на Тримонциум“ ООД, с ЕИК ****, с адрес на управление и дейност: гр. Пловдив, ул. „Цар Борис III Обединител“ № 126, на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ са наложени дванадесет административни наказания ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер по 500 лв. за всяко от тях, за извършени нарушения по чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ.

Най-общо нарушенията се свеждат до това, че на дванадесет пациенти е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта, вложена е вътреочна леща и в Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.

В тази връзка всеки един от пациентите е заплатил за очната леща на ЛЗ, както следва: трима са заплатили по 230 лв., двама са заплатили по 700 лв., трима са заплатили по 880 лв., двама са заплатили по 920 лв. и двама са заплатили по 1150 лв.

Все в тази насока е посочено, че стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.

МБАЛ „Тримонциум“ ООД и УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив имат подписан договор за доставки, чрез Болничната аптека на последната, на лекарства и на медицински изделия, които не се заплащат от Републиканския бюджет и бюджета на НЗОК.

Въпреки това МБАЛ „Тримонциум“ ООД не е поръчала през 2017 г. нито една очна леща през Болничната аптека. Според Становище от 04.04.2018 г. на Магистър фармацевт Н. Г. Ч. - Ръководител на Болничната аптека на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД: „през 2017 г. не са постъпили лекарствени листове или искания за доставка на медицински изделия в частност очни лещи към Болничната аптека“. Същевременно през 2017 г. Болничната аптека е продала над 900 бр. очни лещи на пациенти на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив и е поддържала средномесечна наличност от около 80 бр. лещи от различни видове и размери.

Видно и от Становищата на д-р И. - Управител на ЛЗ и на д-р К. -Завеждащ Очно отделение, доставката на очни лещи се е извършвала директно от търговски фирми в МБАЛ „Тримонциум“ ООД.

За това свидетелстват и всички предоставени на проверяващата комисия фактури от доставки на вътреочни лещи през 2017 г., фактурирани на лечебното заведение.

Фактът, че медицинското изделие - вътреочна леща, не е осигурено чрез болничната аптека е нарушение на чл. 82б, ал. 2 от Закона за здравето.

Нарушенията са извършени в периода 20.06.2017 г. – 26.06.2017 г. – на датата, на която е заплатена очната леща на МБАЛ „Тримонциум“ ООД.

Нарушенията са установени на 02.05.2018 г., последен ден на извършената проверка от длъжностни лица на ИАМО и са извършени за първи път.

За така констатираните нарушения е съставен АУАН № А-27-133-7/31.05.2018 г., към който като доказателствен материал, са приложени следните документи: Заповед     РД-27-133/30.03.2018   г. на  Изпълнителния  директор  на ИАМО; ИЗ № 2133 от 2017 г.; ИЗ № 2135 от 2017 г.; ИЗ № 2134 от 2017 г.; ИЗ № 2149 от 2017 г.; ИЗ № 2146 от 2017 г.; ИЗ № 2147 от 2017 г.; ИЗ № 2148 от 2017 г.; ИЗ № 2156 от 2017 г.; ИЗ № 2155 от 2017 г.; ИЗ № 2154 от 2017 г.; ИЗ № 2167 от 2017 г. и ИЗ № 2168 от 2017 г.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и в пълнота възпроизведена в процесното НП.

7. За да потвърди издаденото на лечебното заведение наказателно постановление, съдът е приел, че описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не са допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаване на АУАН и НП, както и че правилно е ангажирана административно наказателната  отговорност  на  жалбоподателя на основание чл. 229, ал.1 от ЗЗ за всяко от нарушенията, като санкцията за всяко едно от тях е определена в минимален размер.

IV. За правото:

8. Така постановеното решение е неправилно.

9. Настоящият съдебен състав констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на адмнистративнопроизводствените правила, което само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП, тъй като води до накърняване правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Актът за установяване на административно нарушение е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му съставяне и оформяне е равнозначно на законосъобразното образуване на самото производство.

В случая, процесният АУАН от една страна е съставен в отсъствието на нарушителя (АУАН е състав на 31.05.2018 г., а е предявен и връчен на 11.06.2018 г.), без по делото да са ангажирани доказателства за наличието на предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, а от друга, е подписан със запетая от лице, чието име не е посочено. Положеният параф, без да е изписано името с буквена транскрипция, не може да бъде свързан по никакъв начин с лицето, на което обсъждания акт е предявен и връчен.

Казано с други думи, от данните по делото не може да се установи дали въпросното лице е можело да представлява лечебното заведение пред Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - Пловдив при реализиране на административнонаказателна отговорност в случаите, когато същото се явява нарушител на установения от закона правов ред.

Липсата на доказателства за представителната власт на лицето, на което АУАН е предявен и връчен, представлява нарушение на императивните норми на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.

Изложеното до тук налага да се приеме, че актът не е съставен в присъствието на законен представител на юридическото лице, респективно не е предявен и връчен на това лице, или на лице, изрично упълномощено да извършва такива правни действия. В ЗАНН не съществува законова разпоредба, която да предвижда такава възможност. Напротив, ал. 2 на чл. 83 ЗАНН предвижда имуществената санкция да се налага по реда на този закон, като този ред, разбира се, следва да се съобрази със специфичните особености на юридическите лица, като изкуствено създадени правни субекти. Доколкото в конкретния случай обаче се касае за ангажиране на административнонаказателна отговорност, която съгласно чл. 24 от ЗАНН е лична, следва задължително да се има предвид, че в случаите, в които нарушител е юридическо лице, АУАН следва да се състави в присъствие на лицето (освен ако не е налице хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, която в случая не се установява), което по закон представлява съответното ЮЛ, като се предяви и връчи на това лице или на изрично упълномощено от него лице, снабдено с представителна власт да ангажира юридическото лице с действия във връзка с административнонаказателната отговорност.

10. При това положение, настоящият състав на съда намира, че административнонаказателното производството е опорочено още от самото му образуване, т.е. от момента на съставяне на АУАН. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Това изискване на закона е въведено да охрани правата на лицето, което ще бъде привлечено към отговорност, още от самото начало на административнонаказателното производство. Неспазването на това изискване има за последица  игнориране на дееца – лицето, което ще бъде привлечено към отговорност още в тази първа фаза на административнонаказателното производство, нещо което в конкретния случай е сторил актосъставителят, игнорирайки законния представител на дружеството още при самото съставяне на АУАН. Неговото присъствие и евентуално обясненията и възраженията, които това лице ще даде, така както и информацията, която би се получила от свидетелите очевидци на нарушението, в голяма степен ще способстват за обективното изясняване на обстоятелствата, свързани с нарушението. В този смисъл изискването чл. 40, ал. 1 от ЗАНН нарушителят да присъства заедно с другите лица още в началния момент на задвижване на наказателната репресия, има особено съществено значение за административнонаказателното производство, с оглед изясняване на обективната истина и за гарантиране правото на защита на лицето, чиято отговорност ще бъде ангажирана.

11. Ето защо, актосъставителят е бил длъжен да изследва в пълнота представителната власт на лицето на което АУАН се предявява и връчва, респективно да предприеме действия по уведомяване на управителя на лечебното заведение при липса на представителна власт на това лице да го представлява в хода и по повод на образувано административнонаказателно производство.

Това в процесния случай не е сторено, при което, актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на лицето, което по закон представлява съответното ЮЛ, като същият не е предявен и връчен на това лице, или на изрично упълномощено от него лице, снабдено с представителна власт да ангажира юридическото лице с действия във връзка с административнонаказателната отговорност.

При това положение настоящият състав на съда намира, че са нарушени императивните  разпоредби на чл. 40, ал. 1 и 2 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН при съставяне на АУАН, което е съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващо правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

12. Подписването на акта от страна на нарушителя е не само формален, но и съдържателен елемент. Именно тук стои въпроса за предварителната защита, която включва, първо, правото на възражение още при съставянето на акта за нарушение и второ, правото на възражение непосредствено след това /чл. 44, ал. 1 от ЗАНН/. Ето защо непредявяването, оттам и неподписването на акта /какъвто е и конкретния случай/, блокира правото на защита на нарушителя, и опорочава съществено образуваното административнонаказателно производство.

13. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен. Това има за последица отмяна на оспореното НП.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, Пловдивският административен съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1404 от 24.07.2019 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по а.н.д. № 2335 по описа на съда за 2019 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-27-133-7 от 16.11.2018 г. на Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция (ИА) „Медицински одит“ (понастоящем „Медицински надзор“) гр. София, с което на Тримонциум“ ООД, с ЕИК ****, с адрес на управление и дейност: гр. Пловдив, ул. „Цар Борис III Обединител“ № 126, представлявано от д-р С И.И., на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ), са наложени дванадесет административни наказания ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер по 500 лв. за всяко от тях, за извършени нарушения по чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                   ЧЛЕНОВЕ : 1.   

                                                                                                                                                                                                      

  2.