№ 61
гр. Бургас, 18.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600062 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 249 ал.3 вр. чл. 341 ал.2 от НПК.
Образувано е по повод протест на прокурор при Окръжна прокуратура –
Бургас против определение №170 от 22.02.2022 год., постановено по НОХД
№1348/2021 год. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което на основание чл.
249, ал.1 вр. чл. 248, ал.5, т.1 от НПК е прекратено съдебното производство по
делото и същото е върнато на ОП-Бургас за отстраняване на допуснати в хода
на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните
правила.
В протеста се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на
постановения съдебен акт. Сочи се, че съдът неправилно е възприел наличие
на допуснато съществено процесуално нарушение във фазата на досъдебното
производство, изразяващо се в нередовност на внесения в съда обвинителен
акт – констатирана неяснота в същия по отношение на реализираната от
подсъдимия заплаха срещу пострадалата при осъществяване на второто
деяние от продължаваното престъпление - извършено през месец август 2018
г., както и противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част на
прокурорския акт касателно това обвинение. Претендира се, че фактическите
обстоятелства, характеризиращи деятелността на подсъдимото лице, са
изложени ясно и подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като въпросът дали същите са доказателствено обезпечени или не, следва да
бъде решен от съда при постановяване на крайния съдебен акт. Изтъква се
1
също, че дефицитът на факти в обвинителния акт, който съдът е отчел, не
води до неяснота на тезата на обвинението, нито очертава противоречие
между фактическо и юридическо обвинение, тъй като в случая се касае за
продължавано престъпление, чиято правна квалификация изисква да се
посочат съставомерните признаци на всяко от деянията, включени в сложната
му диспозиция. Поддържайки твърдение, че всички недостатъци,
констатирани от съда по отношение съдържането на обвинителния акт, са
отстраними такива в хода на развитието на процеса и не налагат връщане на
делото в предходната му фаза, прокурорът моли атакуваното определение да
бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при
Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на
протеста. Поддържа се, че атакуваното определение е правилно, като първата
инстанция основателно е констатирала липсата в прокурорския акт на факти,
описващи изпълнителното деяние на заплахата, каквото обвинение е
формулирано срещу подсъдимия в диспозитивната част на обвинителния акт.
Предлага се определението на ОС-Бургас да бъде потвърдено.
Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото,
като обсъди наведените в протеста доводи и съобрази закона, прие следното:
Протестът е подаден от надлежна страна, в срока по чл. 249 ал.3 вр. чл.
342 ал.1 от НПК, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради
което същият е допустим. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било
образувано по обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура -
Бургас против Р. Р. ЯНК., с обвинение за извършено престъпление по чл. 152,
ал. 4, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
При обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл. 248
ал.1 от НПК, съставът на съда е приел, че на досъдебното производство са
допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, поради което и
на основание чл. 249, ал.1 вр. чл. 248, ал.5, т.1 от НПК е прекратил съдебното
производство и върнал делото на прокурора. В определението си съдът е
очертал конкретните недостатъци на прокурорския акт, на основата на които е
2
приел, че същият не изпълва изискванията на чл. 246 от НПК, както и
предписанията, дадени в ТР №2/2002г на ВКС, ОСНК, и поради това не
представлява годна процесуална основа за образуване на съдебно
производство.
Настоящият състав на въззивната инстанция споделя изцяло
съображенията, изложени в атакуваното определение относно процесуалната
неиздържаност на обвинителния акт и негодността в този му съдържателен
вид да очертае пълноценно предмета на доказване по делото.
Правилно във връзка с предявеното на подс.Я. обвинение за извършено
престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдът е
приел, че същото е неясно формулирано предвид неупоменаване във
фактическото му описание на конкретни изяви на дееца, имащи характер на
отправени от последния заплахи срещу пострадалата като механизъм на
осъществяване на принудата спрямо нея касателно второто по време
посегателство, датиращо от м.август 2018г. Видно от формулировката на
обвинението, предявено на подс. Я., същото касае две самостоятелни деяния,
включени в сложната диспозиция на продължаваното престъпление, за всяко
от които прокурорът е приел, че е осъществено чрез употреба едновременно
на сила и заплашване. Представяйки фактите по обвинението, прокурорът
ясно е очертал конкретни действия на подсъдимия /стр. 1 от обв. акт/, за
които в заключителната част на обвинителния акт е посочил, че изпълват
съдържанието на принудата чрез употреба на сила и заплашване по
отношение на реализираното първо престъпно посегателство – осъщественото
такова в периода 01.06.-02.06.2018г. Не така обаче е подходил при
фактическото описание на инкриминираната втора в темпорално отношение
деятелност на подс. Я.. Видно от обстоятелствената част на прокурорския акт,
същата не съдържа никакви факти за отправени заплахи към пострадалата Р.,
като елемент от упражнената спрямо нея принуда с цел съвкупление, а
изложението на прокурора включва единствено прояви на дееца,
съставляващи физическо въздействие върху личността на пострадалата /стр.2
от обв. акт, абзац четвърти/. В същото време, очертавайки правните рамки на
обвинението срещу Я., в заключителната част на акта прокурорът
недвусмислено е отразил, че при осъществяване на това посегателство срещу
личността на Р., деецът е употребил едновременно сила и заплашване /стр.6
от обв.акт/.
3
Констатирайки горното, първостепенният съд правилно е отбелязал, че
тезата на прокурора по отношение механизма на осъществяване на
инкриминираното деяние от м. август 2018г., е неясна. В случая предвид, че
се касае за единно продължавано престъпление, прокурорът е длъжен да
конкретизира всяко от включените в него деяния по време, място и начин на
осъществяване /ТР № 3 от 15.II.1971 г. по н. д. № 32/70 г., ОСНК/. Без
значение е обстоятелството, че в чл. 26, ал. 3 и 4 НК са предвидени специални
изисквания за квалифициране на цялото продължавано престъпление.
Уреденото в закона принципно правило за квалифициране на продължаваното
престъпление съобразно по-тежкия състав на включените в него отделни
деяния, няма отношение към преценката за непълнота и неяснота в тезата на
обвинението, доколкото последната се извършва на плоскостта на
изискването за отразяване в обвинителния акт на всички факти, обуславящи
обективните и субективни признаци на престъплението и участието на
обвиняемия в него.
Главното предназначение на сезиращия съда акт на прокурора е да
формулира обвинението, с което се поставят рамките на доказване предмета
на делото и осъществяването на правото на защита в съдебната фаза. Това
налага ясно и безпротиворечиво да бъде изложена тезата на обвинението,
като бъдат посочени характерните признаци на всяко от деянията, включени в
единното продължавано престъпление, за които се претендира, че са
осъществени. В случая, констатираният дефицит на факти относно
упражнената принуда чрез заплаха спрямо пострадалата, с цел съвкупление с
последната /касателно деянието, осъществено през м.август 2018г/, е
обусловило и противоречие между обстоятелствената част на обвинителния
акт и неговата диспозитивна част, в която прокурорът е посочил, че това
деяние от продължаваното престъпление е извършено от подс.Я. чрез
употреба както на сила, така и на заплаха.
Съобразявайки изложеното, АС-Бургас намира, че първостепенният съд
правилно е упражнил правомощията си по чл. 249 ал.1 вр. чл. 248 ал.5 т.1 от
НПК, отчитайки необходимост от нови процесуални усилия на прокурора да
приведе обвинителния акт в съответствие с изискванията на чл. 246 ал.2 от
НПК. Ето защо, атакуваното определение, с което е било прекратено
първоинстанционното производство и делото върнато на прокурора като
4
правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 345 ал.1 от НПК, Бургаският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №170 от 22.02.2022 год., постановено по
НОХД №1348/2021 год. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което на
основание чл. 249 ал.1 вр. чл. 248 ал.5 т.1 от НПК е прекратено съдебното
производство по делото и същото е върнато на ОП-Бургас за отстраняване на
допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5