Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. П.,…22.....ноември….2019г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

П.ският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание  на двадесет и втори  ОКТОМВРИ

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря....ДАФИНКА….БОРИСОВА,…като…разгледа….

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№… 678..…

по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството  по делото е образувано на основание  въззивна жалба, подадена от ОД на МВР-П., чрез пълномощника юрк.Ф. – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№2566/2019г. по описа на П.ски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото съдебно  решение №1461/29.07.2019г.,с което са уважени обективно съединените осъдителни искове с правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, предявени от ищеца Я.С.М., и са присъдени разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане  да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да отхвърли исковата  претенция.Излагат се подробни  оплаквания, както следва:  Неправилно първоинстанционният съд е приложил материалният закон, като е приел, че положеният от ищеца  нощен труд следва да бъде преизчислени по правилата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. За процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за реда на организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивка на държавните служители в МВР.В специалните за МВР наредби липсва текст, който да допуска трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент  1.143.Неправилно РС е приел, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР и  е преминал към приложението на  общото гражданско законодателство ,в частност  НСОРЗ. Практиката на редица съдилища в страната е в обратен смисъл на приетото с обжалваното решение.  Ищецът е държавен служител в качеството му на полицейски орган съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР  и неговите служебни правоотношения съгласно „л.142,ал.2 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР. В разпоредбата на чл.178,ал.1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се полагат на държавните служители.Съгласно чл.179,ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. В ал.2 изрично е посочено ,че  условията и редът на  изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Към процесния период, за който се претендира плащане, е действала наредба на Министъра на вътрешните работи. Съгласно ЗМВР на служителите  от МВР е разрешено да полагат 8ч.нощен труд на смяна, за разлика от лицата, работещи по трудови правоотношения и държавните служители по ЗДС, за които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Следователно, коефициент 1.143 не може да се приложи за служители на МВР. ОД на МВР-П. своевременно е  заплатило всеки положен  от ищеца нощен труд, като за нощен труд е дадено допълнително възнаграждение по 0.25лв. на час. Ако се приложи  и коефициент 1.143 ще се получи дублирано плащане. Първоинстанцонният съд не е обсъдил възраженията на ответника. Неправилно е присъдил разноски.

Ответникът  по въззивната жалба е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на същата и предлага да бъде потвърдено като правилно обжалваното решение. Излагат се подробни съображения, с които се обосновава  твърдяната неоснователност на въззивната жалба.

П.ският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема  следното:

Въззивната жалба на  ОД на МВР - П. - ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№2566/2019г. по описа на П.ски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото съдебно  Решение №1461/29.07.2019г.,е подадена  в срок,  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна,  при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА 

Разгледана по същество  е    НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№2566/2019г. по описа на П.ски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание  обективно съединени искове за парични вземания с правно  основание по чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, с цени, обуславящи родова подсъдност на РС като първа инстанция,  предявени от ищеца ( понастоящем ответник по въззивната жалба) Я.С.М.  срещу ответника ( понастоящем въззивен жалбоподател) ОД на МВР-П..

В исковата молба се твърди следното:

Ищецът през периода от м. април 2016г. до м. ноември 2017г. е  работил на длъжност Мл. инспектор в група ООР – ВПА във ІІ РУ П. при ОДМВР П.. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. На основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От м.04.2016г. до настоящия момент са издавани протоколи от Директора на ОДМВР-П. и графици от Началник ІІ РУ П. за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), като в нея липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. За процесния период – от 24.04.2016г. - 30.11.2017г., ищецът  е положил нощни 12 часови дежурства, общо за 2016г. - 392 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 448.056 часа, и общо за 2017г. - 432 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 493.776 часа. В съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но  за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. В конкретния случай, за процесния период  ищецът е положил общо 824 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и  съответно възлизал на 941.832 часа, което от своя страна води до извънреден труд от 117.832 часа, който следва да му бъде платен допълнително. Съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 7,00 лв., следователно за посочения труд му се дължи сумата от 824.82лв.

В открито съдебно заседание, проведено на 24.07.2019г. са допуснати изменения на предявените искови претенции, като претенцията за главница се счита предявена за сумата от 676.04 лв. за периода от 24.04.2016 г. до 30.11.2017г., а претенцията за лихва се счита предявена за сумата от 155.99 лв. и за периода 01.07.2016 г. до 24.04.2019 г.

В срока по чл.131 от ГПК  е  постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника – ОД на МВР-П.. В него се  изразява  становище за неоснователност на предявените искове. Правят се следните признания и възражения:

Не се  оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР и е заемал посочената от него длъжност. Не  се оспорва факта, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.З от ЗМВР. Излага се , че съгласно разпоредба на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ. Член.187 ал.З от ЗМВР предвижда, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като ал.5 на същия член предвижда, че работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. В процесния период по отношение на регламентацията на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните наредби:1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по АД №5450/2016г, влязло в сила от датата на постановяването му, в която наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г. на министъра на вътрешните работи и 2.Наредба №8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба №81213-407/11.08.2014г. Неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни,  тъй като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Излага се , че ограничението в наредба №8121з-592/2015г. и наредба №8121з—776/2016г. е служителите, работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което било равно на коефициент 1. а не на посочения коефициент 1.143. Напълно необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В случая не е налице празнота в нормативната уредба, което от своя страна да обоснове препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. Не е ясно откъде ищецът е стигнал до извода, че часовата му ставка е 6.00 лв. за целия процесен период. При разглеждането на казуса следва да се вземе предвид писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумарното изчисляване на работното време  От исковата молба не става ясно дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан. На ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд. За положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не следва да се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради факта, че ще се получи дублиране на заплащането. Трудът, положен между 22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен,  така както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен, и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен.

По делото са събрани писмени и  е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

П.ският районен съд, Гражданско отделение, V-ти гр.с-в се е произнесъл с обжалваното Решение №1461/29.07.2019г., с което е уважил изцяло исковата претенция, като е постановил следното:

Осъдил е на  основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР, ОД на МВР-П., ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3, представлявано от К.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Я.С.М., ЕГН **********,***, сумата 676.04 лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове към дневни за периода 24.04.2016 г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 24.04.2019г. до окончателното ѝ заплащане.

Осъдил е на основание чл.86 от ЗЗД, ОД на МВР-П., ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3, представлявано от К.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Я.С.М., ЕГН **********,***, ап. 10, сумата от 155.99 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 676.04 лв., за периода от 01.07.2016 г. до 24.04.2019 г.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОД на МВР-П., ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3, представлявано от К.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Я.С.М., ЕГН **********,***, направени по делото разноски в размер на 490.00 лв.

Осъдил е  на основание чл.78, ал.6 и чл. 77 от ГПК, ОД на МВР-П., ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3, представлявано от К.Н., да заплати по сметка на П.ския районен съд, разноски в размер на 140.00лв.

Въззивният съд приема, че  постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО,  ДОПУСТИМО и  ПРАВИЛНО.

                       Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят  нищожност  или недопустимост на съдебния акт.

  За да се произнесе относно правилността на обжалваното  решение, съдът съобрази следното:

Безспорни между страните са следните обстоятелства, които се установяват от неоспорените писмени доказателства и от направените признания:

Ищецът Я.С.М. през периода от 24.04.2016г. до 30.11.2017г.е заемал длъжността“ младши инспектор група ООР-ВПА“ във Второ  районно управление на МВР-П..

Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени ( дневна и нощна), като нощната смяна е от 22.00ч. до 06.00ч. и с продължителност 12часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР.

Спорни  между страните са въпросите: допустима ли е трансформация на положените от служителите на МВР  часове нощен труд  в дневен, на какво основание и в зависимост от това дължи ли ответникът  заплащане на ищеца на възнаграждение за извънреден труд и в какъв размер?

За да се произнесе по спорния въпрос, въззивният съд съобрази следното:

Отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187,ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

От съществено значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали по отношение на ищеца намира приложение  нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Хронологията на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба№ 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от  29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. понастоящем действа Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.).

 Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно  8 часа за всеки 24- часов период. Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба                        № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две наредби № 8121з- 592/                       25. 05. 2015 год и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният служител в МВР би се поставил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че за  процесния период  от 24.04.2016г. до 30.11.2017г. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент  1. 143 за превръщането му в дневен труд възлиза общо на 896,112 часа, като дължимото незаплатено от ответника възнаграждение е в размер на 676.04лв. Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда- 24.04. 2019 год., до окончателното изплащане на сумата.

Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84 ал. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Поради това акцесорната претенция за мораторна лихва е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до 24.04.2019г.. Съгласно заключението на вещото лице за същия период обезщетението за забава възлиза на 155.99лв., предвид на което искът следва да бъде уважен изцяло.

От изложеното е видно, че въззивният съд достига до фактически и правни изводи, които са напълно еднакви с тези на първоинстанционния, поради което на основание чл.271 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено.Районният съд е изложил подробни мотиви, съдържащи правилни фактически и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящия състав.

Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни по съображенията, изложени по-горе. Доводите,  направени във въззивната жалба са  били заявени и  в първата инстанция, обсъдени са в обжалваното решение и  изводите се споделят от въззивния съд.

Практиката на други съдилища в страната, постановена в обратен смисъл, не е задължителна за настоящия съд, тъй като няма характера на тълкувателно решение на ВКС.

Оплакванията във връзка с разноските са неоснователни: Правилно съдът е приел, че  ответникът е останал задължен към съда със сумата от 140лв., представляваща  възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза. Последната е допусната при възнаграждение от 140лв-., от която сума 100лв. са за сметка на съда и 40лв., вносими от ответника. С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати по сметка на РС-П., цялата сума от 140лв. Обстоятелството, че ответникът не е поставял въпроси, не го освобождава от заплащането на  определената от съда за внасяне от него сума от 40лв., тъй съдът е поставил на експертизата задача, при съобразяване тезите и на двете спорещи страни.

С оглед изхода на въззивното производство, въззивният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по въззивната жалба разноски от 200лв. – адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.280,ал.3 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК  настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

                              По изложените съображения, П.ският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК

 

             Р    Е   Ш     И   :

 

 ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО  РЕШЕНИЕ №1461/29.07.2019г. на П.ски районен съд, Гражданско отделение V-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№2566/2019г. по описа на същия съд.

 ОСЪЖДА ОД на МВР-П. да заплати на Я.С.М., на основание чл.78 от ГПК РАЗНОСКИ  за въззивна инстанция в размер на 200.00лв.(двеста лв.)

РЕШЕНИЕТО  НЕ  подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: