№ 299
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20211000503412 по описа за 2021 година
Разгледа в съдебно заседание на 07.02.22г. /с участието на секретаря Андреева/
въззивно гражданско дело № 3412/21г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-8 състав от 01.09.21г. по г.д. № 141/20г. отхвърлени /частично/
искове на Б. Й. против Прокуратурата на РБ както следва: с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1-во от ЗОДОВ – предявени за сумата 30 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/;
2 000 лева /обезщетение за имуществени вреди/ и с правно основание чл. 86 от ЗЗД – за
присъждане на законна лихва върху посочените суми за периода след 13.06.19г. /досежно първата
главница/ и за периода след 07.01.20г. /досежно втората главница/.
Решението на СГС се атакува от Б. Й. - в отхвърлителните му части: за сумата над
3 000 лева до 30 000 лева със съответната законна лихва /относно обезщетението за
неимуществени вреди/ и за сумата 2 000 лева със съответната законна лихва /относно
обезщетението за имуществени вреди/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производството пред
СГС и пред САС/:
Събраните в процеса /пред СГС и пред САС/ доказателства /писмени, гласни и
експертни – преценени в съвкупност/ установяват, че:
Срещу ищеца е водено наказателно производство /за престъпление по чл. 213а от НК/
и същото е приключило с оправдателна /влязла в сила на 13.06.19г./ присъда /постановена на
28.05.19г. от СРС по н.о.х.д. № 892/13г./.
Жалбата е частично основателна:
Досежно претенцията за неимуществени вреди:
Горното обстоятелство /надлежно доказан факт, който не е и спорен в процеса/
удостоверява пряко /само по себе си/ предпоставката на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ,
която легитимира /директно/ ищеца /в материално-правен аспект/ да претендира обезщетение за
вреди /имуществени и неимуществени/ следствие от приключилото /с оправдателна присъда/
наказателно производство. С оглед това: първият иск /за неимуществени вреди/ следва да се
1
окачестви като – пряко /принципно/ доказан по основание. В тази насока /както и досежно
доказаността на тази претенция по размер/ първоинстанционният съдия е изложил подробни /и
конкретни/ съображения /мотиви/. Настоящият съдебен състав препраща към доводите на СГС /в
хипотезата на чл. 272 от ГПК/. В допълнение:
Релевантните /и относими/ за спора факти в случая /които следва да бъдат съобразени
в рамките на преценката, касаеща размера на иска за неимуществени вреди/ са: вида и естеството
на процесното наказателно производство /преценено като правна квалификация и наказание – по
смисъла на чл. 213а от НК, съответно като продължителност на процеса във времето – около 10 г./;
наличието на приведена в изпълнение спрямо обвиняемия – подсъдимия /ищеца/ мярка за
процесуална принуда /ограничителна мярка/ „задържане под стража“ /съответно – конкретния
период на действие на тази мярка – около 4 м./; негативната рефлекция на наказателното
производство върху психическото и физическото /здравословно/ състояние на В. Й. /съобразно
събраните в тази връзка гласни и експертни доказателства/; обстоятелството, че ищецът вече е
получил /в рамките на производство по ЗСВ във връзка с чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ/ обезщетение в
размер на сумата 3 100 лева; липсата /което обстоятелство не се оспорва от ответника/ на
доказателства – ищецът да е бил привличан към наказателна отговорност за други деяния
/съответно - да е бил осъждан/.
Всички тези /изброени/ обстоятелства /факти/ са надлежно /и конкретно/ установени по
делото /със събраните в процеса: писмени, гласни и експертни доказателства - преценени в
съвкупност/. Същите обстоятелства, преценени в контекста и на принципното съображение, че: в
хипотеза като процесната – наличието на претърпени неимуществени вреди /психически
притеснения, страдания/ следва /предвид репресивната, ограничителна, принудителна природа на
всяко наказателно производство/ да се презумира /предполага/ обосновават присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата общо 6 000 лева /т.е. с настоящото
решение в полза на ищеца следва да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени
вреди в размер на още 3 000 лева – към вече присъденото от СГС такова обезщетение в размер на
3 000 лева; заедно със законната лихва върху тази сума за периода след 13.06.19г. – когато е влязла
в сила процесната оправдателна присъда/.
Досежно претенцията за имуществени вреди:
Представеното пред САС писмено доказателство /договор за правна помощ/
удостоверява, че: в рамките на процесното наказателно производство ищецът е сторил разход /до
размера на сумата 2 000 лева/ за адвокатска защита. Този разход /доколкото е пряко следствие от
съществуването на наказателния процес/ също се явява имуществена вреда за Б. Й. /подлежаща на
обезщетяване в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ; заедно със законната лихва
върху това вземане - за периода след завеждане на делото/. Посочената сума /преценена по размер
в контекста на вида, естеството и продължителността на наказателното производство/ не се явява
прекомерна /завишена/ по смисъла на ТР № 1/18г. на ВКС /а по смисъла и на принципното правило
на чл. 78, ал. 5 от ГПК/. С оглед това – решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с
която искът за имуществени вреди е отхвърлен и процесната сума следва да бъде присъдена
изцяло в полза на ищеца.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-8 състав от 01.09.21г. по г.д. № 141/20г. в частта, с която
искът за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ на Б. Д. Й. против
Прокуратурата на РБ е отхвърлен за сумата над 3 000 лева до 6 000 лева и в частта, с която искът за
имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ на Б. Д. Й. против Прокуратурата на
РБ е отхвърлен изцяло.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ /на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ/
да плати на Б. Д. Й. ЕГН ********** допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 3 000 лева; обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 лева; законната лихва върху
2
първата сума за периода от 13.06.19г. до цялостното й изплащане; законната лихва върху втората
сума за периода от 07.01.20г. до цялостното й изплащане и 5 лева – съдебни разноски за
производството пред СГС /на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1-во, предл. 2-ро от ЗОДОВ/.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на адв. М. 580 лева – адвокатски хонорар за
производството пред СГС /на основание чл. 38 от ЗА във връзка с чл. 10, ал. 3, изр. 2-ро от
ЗОДОВ; съразмерно на уважената част от исковете/.
ОСТАВЯ В СИЛА решение на СГС 1-8 състав от 01.09.21г. по г.д. № 141/20г. в
останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3