Мотиви по НОХД № 137
по описа за 2020 г.
на Поповски районен съд
Подсъдимият Й.М.Й. ***, е
предаден на съд по реда на Глава ХХІV-та от НПК по обвинение за това,че „на 15.06.2020 г., около 05.00 ч., в гр.П.,
по ул.“***“ към кръстовището с ул.“***“, до сградата на бившия „Ремзавод“, е управлявал МПС –л.а. „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с
рег.№ СА **** МТ, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 1.56
на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер
7410“ с № 0047, след като е бил осъждан
с влязла в сила на 05.11.2018 г. присъда по нохд № 274/ 2018 г. на РС Попово за
деяние по чл.343б,ал.1 НК“ – престъпление
по чл.343 б, ал. 2, вр. с ал.1 НК.
Районна прокуратура Т., ТО П.
чрез прокурор Трифонов в с.з. поддържа обвинението като безспорно
доказано,пледира за определяне на наказанието при превес на отегчаващите вината
обстоятелства – ЛОС и глоба над средния размер, както и кумулативно наказание лишаване
от право да управлява МПС.
Подсъдимият Й.М.Й., редовно
призован, не се явява в с.з., представлява се от надлежно упълномощен защитник адв.И.Ц. ***, който не оспорва обвинението, но прави
възражение досежно годността на използваното при проверката за алкохол
техническо средство. Пледира за определяне на наказанието при условията на
чл.55 от НК като изтъква съображения свързани най-вече с направените в ДП
самопризнания, тежкото социално и семейно положение на подсъдимия.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Й.М.Й. работел като обслужващ бензиностанция
„Пауър Ойл“ в гр.С., бил женен, като съпругата му и
двете им малолетни деца живеели в гр.П. Бил осъждан с три отделни влезли в сила
присъди, както следва: 1. С присъда
№ 625/29.11.2006 г. по нохд № 3928/2006 г. на РС В., за престъпление по
чл.206,ал.1 НК, извършено на 24.04.2006 г. е наложено наказание пробация с
включени конкретни пробационни мерки. Присъдата влязла в сила на 15.12.2006 г.,
като видно от направеното отбелязване наказанието е изтърпяно на 07.03. 2008
г.; 2. С присъда № 509/28.09.2009 г.
по нохд № 776/2009 г. на РС В., за престъпление по чл.206,ал.6,т.4,вр. с ал.5 и
ал.1 от НК, извършено на 14.04.2006 г. е наложено наказание глоба в размер на
300 лв. Присъдата влязла в сила на 14.10.2009 г. С оглед инкриминираните дати и
влизането на присъдите в сила, съдът приема, че тези две осъждания се намират
помежду си в условия на реална съвкупност, при която практически е налице само
едно осъждане, за което е настъпила реабилитация по давност и същите се отчитат
само като данни за личността на подсъдимия; 3.С опр.№189/05.11.2018г. за
одобряване на споразумение по нохд №
274/2018 г. на РС П., за престъпление по чл.343б,ал.1 НК извършено на 18.10.2018
г. са наложени наказания при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК – 7 м. ЛОС отложено
по реда на чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от 3 г. и 200 лв. глоба, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 м. Определението влязло в сила
на 05.11.2018 г.
Подсъдимият бил правоспособен
водач по смисъла на чл.150 от ЗДвП, /справка л.8-9/ за категории “В“ и „АМ“, придобити през 2011 г. като до
извършване на настоящото деяние бил санкциониран многократно с влезли в сила НП
и ЕФ за различни по вид нарушения на правилата за движение по пътищата. На 14.06.2020
г. вечерта, в дома на съпругата си в гр.П., подс. Й. употребил значително
количество алкохол /бира, по негови обяснения при снемане на първоначални данни
в ЦСМП, протокол л.6/. Рано сутринта
/вече на 15.06.2020 г./ и тъй като не се чувствал повлиян от алкохола
предприел управление на МПС – л.а.
„Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег.№ СА **** МТ, собственост на „АП Лизинг“ЕООД гр.С.,
с намерение да посети родителите си, които живеели в с.С., общ.П. Около 05.00
ч. при движение по ул.“***“ в посока към кръстовището с ул.“***“, бил спрян за
полицейска проверка от служители на РУП П. След установяване самоличността на
водача и предвид видимите прояви за употреба на алкохол /зачервени очи, наличие
на отворено кенче с бира в л.а./, св.С.Р. с помощта на техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410” с фабр.№ 0047 извършил на
място проверка за употреба на алкохол на водача, като в 05.07 ч. техническото
средство отчело 1.56 на хиляда концентрация на алкохол в издишания от
подсъдимия въздух. Бил издаден талон за изследване № 073307 /приложен л.5/, в
който подсъдимия отбелязал, че приема резултата от техническото средство. Със
служебният автомобил бил отведен до филиала на ЦСМП гр. П., където при стриктно
спазване на процедурата по Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози бил съставен протокол /приложен л.6/, в който подс.Й.
потвърдил, че отказва да даде кръвна
проба за химическо изследване. При така установеното от фактическа страна
започнало БП против подс.Й. за престъпление по чл.
343б,ал.2,вр. с ал.1 от НК.
Така възприетата фактическа
обстановка се доказва по неоспорим начин от събраните в с.з. доказателства
посредством приложените по БП № 218/2020г. по описа на РУП П. писмени
доказателствени средства – свидетелство за съдимост, справка за нарушител,
АУАН, протокол за техническа годност на използвания „Алкотест Дрегер 7410“ с №
0047; както от показанията на изслушания в с.з. свидетел С.Р. и от приобщените
по реда на чл.281,ал.5,вр. с ал.1,т.5 НПК показания на св.Т.Т.,
на които съдът даде вяра като прие, че
са логични, последователни и подкрепят изцяло установеното в хода на съдебното
следствие. Съдът не ползва обясненията
на подсъдимия от ДП, тъй като не е налице процесуална възможност за тяхното
приобщаване към доказателствения материал.
Тук е мястото да се даде отговор
на направените възраженията на защитата относно техническата годност на
използвания при проверката „Алкотест
Дрегер 7410“ с № 0047. Както вече се посочи по-горе, към доказателствената съвкупност
е приложено /л.10/ надлежно писмено доказателство, чрез от една страна се
установява, че „Лабораторията за проверка
на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“ към МВР, е оправомощена със заповед №
2050-4/11.02. 2019 г. на ДАМТН /валидна до 11.02.2024 г/, т.е. акредитирана, а
от друга страна се установява техническата годност на използвания при
проверката анализатор за алкохол в дъха. Същият несъмнено съответства на
изискванията на Раздел ХХХVІІ от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, Обн.,ДВ,бр.98/07.11.2003 г. Видно протокола, на 10.03. 2020 г. „Алкотест Дрегер ARSM-0047” е преминал успешно лабораторни изследвания
за техническа годност и калибровка, като заключението на техническото лице от
Лабораторията за проверка на анализатори за алкохол в дъха, е че същото
съответства на нормативните изисквания. Следователно към момента на
проверката-15.06.2020 г. полицейските служители са разполагали с надлежно комплектувано
и напълно годно техническо средство за установяване на алкохолна концентрация,
което несъмнено има възможност да отразява нужния обем от данни във връзка с
концентрация на алкохол у водачите на МПС, т.е. съставомерната алкохолна
концентрация е установена изцяло по законоустановения ред и то именно към
момента на управление на МПС /виж в т.см. и р.№ 183/03.01.2019 г. на ВКС по
н.д.№ 907/2018 г. на III н.о./. Ноторно известно е, че редът за установяване
на концентрацията на употребения от водачите на МПС алкохол е уреден в Наредба № 1/19.07.2017 год. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните
аналози. В нея е посочена онази релевантна процедура, която следва да бъде
спазена, за да е налице достоверност на събраните доказателствени средства и
тяхната годност да доведе до ангажиране на наказателната отговорност на водача
на МПС. В конкретният случай, съдът намира, че нормативно установеният ред е
спазен, като не са допуснати никакви отклонения от него. На подсъдимия е бил
издаден съобразно регламента талон за медицинско изследване № 073307, бил е придружен
до ЦСМП гр. П., но там е отказал кръвна проба, което е документирано по
надлежния ред. Всичко това обосновава извод, че концентрацията на алкохол в
кръвта му е установена към момента на извършване на тестването с техническо
средство и следва да се приеме именно въз основа на неговите показания. След
като се е съмнявал в показанията на техническото средство и не е бил съгласен с
тях, подс.Й.Й. е имал обективна възможност да
даде кръв за химическо изследване. Съдът приема, че след като не е сторил това,
то в настоящия процес е недопустимо да черпи права от своето неправомерно
поведение и да претендира негодност на техническото средство по начин, че да
постави под съмнение неговите показания.
При така установената безспорна фактическа обстановка съдът прие, че подс.Й. е осъществил състава на престъпление по чл.343б,ал.2,вр.
с ал.1 от НК като на 15.06.2020 г., около 05.00 ч., в гр.П., по ул.“***“ към
кръстовището с ул.“***“, до сградата на бившия „Ремзавод“, е
управлявал МПС –л.а. „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег.№ СА **** МТ, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 1.56 на хиляда установена
по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с № 0047,
след като е бил осъждан с влязла в сила
на 05.11.2018 г. присъда по нохд № 274/ 2018 г. на РС П. за деяние по
чл.343б,ал.1 НК. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл, обективиран в конкретните действия на подсъдимия. Подсъдимият несъмнено
е знаел, че вече е осъждан за употреба на алкохол, но въпреки това и след
употреба на значително количество алкохол е предприел да управлява МПС, при
което е съзнавал всички фактически обстоятелства на престъплението и тяхното
увреждащо действие спрямо защитените обществени отношения, а именно, че поставя в опасност останалите участници в
движението именно поради употребения алкохол.
При индивидуализацията на наказанието,след извършване на цялостна
проверка на събраните по делото доказателства, съдът се съобрази с разпоредбите
на чл. 36 и чл.54 от НК като отчете, че не са налице нито многобройни нито
едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелства, което да го мотивира да
определи наказанието при условията на чл.55 от НК. Наказанията, предвидени от законодателя в
санкционната част на нормата по чл.343б,ал.2 НК са кумулативни – от 1 до 5 г.
ЛОС и глоба в размер от 500 до 1500 лв. Отчитайки наличието на специален
минимум непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на
осн. чл.54 НК го определи в тази рамки, към специалния минимум, а именно ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС да изтърпи
при първоначален „ОБЩ“ режим, и ГЛОБА в размер на 700 лв. /седемстотин лева/.
Съдът не обсъжда възможността за приложение на чл.66,ал.1 НК предвид съдебното
минало на подсъдимия обуславящо законова пречка за приложение на този институт.
При определяне на конкретния размер на наказанието, съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства трудовата ангажираност и полагане на грижи за
семейство, а като отегчаващи обстоятелства – високата концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия /3 пъти над криминализирания минимум, което несъмнено
изключително завишава обществената опасност на деянието и дееца и следва да се
отчита именно като такова обстоятелство
– в т.см. и т.2 от ТР № 2/2016 г. на ОСНК по т.д.№ 2/2016 г./; нарушенията на
правилата за движение по пътищата, които го определят като системен извършител.
На тази основа, при превес на смекчаващите над отегчаващите вината
обстоятелства съдът прие, че за осъществяване на генералната и най-вече на
индивидуалната превенция е достатъчно на подсъдимия да бъде наложено наказание ефективно
наказание в размер на 1 г. и 4 м. лишаване от свобода и 700 лв. глоба., като в
тази насока и при съпоставка с тежестта на престъплението, съдът приема, че в този размер наказанието е справедлив
отговор на обществената му опасност и морална укоримост. Тъй като настоящото
деяние е извършено в определения по нохд № 274/ 2018 г. на РС Попово три
годишен изпитателен срок, на осн.чл.68,ал.1 НК съдът приведе в изпълнение за
ефективно изтърпяване и условно наказание в размер на 7 м. ЛОС наложено му с
влязлото в сила споразумение, което също постанови да бъде изтърпяно при първоначален
„общ” режим.
На следващо място,
съобразявайки с императивната разпоредба на чл. 343г от НК съдът наложи на
подсъдимия и допълнително наказание по чл.37, ал.1,т.7 НК – лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 /две/ години, считано от влизане на присъдата в
сила.При определяне размера на кумулативното наказание съдът отчете и това, че
съгласно чл.174,ал.1 от ЗДвП се налага такъв вид наказание в размер от 1 до 12
месеца за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда
до 1.2 на хиляда включително. Отнесено към текста на престъплението по
чл.343б,ал.1 от НК, в частност и размера на наложеното ефективно наказание ЛОС
/по арг. и от чл.49,ал.2 НК/ съдът приема, че
лишаването от правоуправление следва да бъде за значително по дълъг период от 2
г.,който изцяло съответства на използваната от законодателя възходяща градация
в наказанията по ЗДвП и НК. Видно
от приложеният по делото АУАН, при констатиране на нарушението по чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП от подсъдимия са иззети като доказателства СУМПС и контролен талон, т.е.
безспорно е налице хипотезата на временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността на водача. Следователно от този момент (15.06.2020 г.), същият
практически е бил лишен от възможността да управлява МПС. Така установеното,
отнесено към разпоредбата на чл.59,ал.4 НК сочи, че времето, през което е бил
неправоспособен следва да бъде задължително приспаднато. Съдът приема, че изминалият
период от време, , през който подсъдимият е бил лишен от възможността да управлява МПС не е
достатъчен за преосмисляне на поведението му и съобразяването му занапред с
установените в ЗДвП правила и норми за поведение, поради което следва да бъде
продължен до 2 години, като на осн. чл.59,ал.4 НК изтърпяното до влизане в сила
на присъдата следва да се приспадне (в т.см. т.6,б.”г” от ППВС №1/17.01.1983 г.
по н.д. №8/1982 г.).
Водим от изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: