№ 375
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20211100511789 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 10.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 59681/ 2020 г. на Софийски
районен съд, ГО, 128 състав, по предявен от „М.“ ЕООД- гр. София установителен иск
по чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД е признато за установено, че „К.“ ЕООД- гр.
София /ЕИК *******/ дължи на „М.“ ЕООД /ЕИК *******/ сумата 660 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за предоставени счетоводни услуги за
периода от м. януари 2019 г. до м. юли 2019 г. вкл., за които е издадена Фактура №
**********/ 14.08.2019 г., ведно със законната лихва от подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- 01.09.2020
г., до окончателното изплащане на вземането. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът „К.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца „М.“ ЕООД сумата 1 000 лв.-
разноски за исковото производство и за заповедното производство /ч.гр.д.№ 41744/
2020 г. на СРС/.
Постъпила е въззивна жалба от „К.“ ЕООД- гр. София /ответник по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от
СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна „М.” ЕООД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата
на ответника и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като
1
неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество решението на СРС е неправилно и следва да бъде отменено.
Според направените в заявлението по чл.410 ГПК и респ. в исковата молба на
„М.“ ЕООД фактически твърдения „за предоставените през периода м. януари 2019 г.-
м. юли 2019 г. счетоводни услуги дружеството- ищец „издало на „К.“ ЕООД
процесната фактура от 14.08.2019 г. на стойност 660 лв.“, която не била заплатена,
поради което моли посочената сума да бъде призната за дължима по реда на чл.422
ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал не може да
обоснове извод на въззивния съд за възникването и съществуването на валидно
договорно правоотношение по сключен между ищцовото и ответното дружества
договор за изработка /чл.258 и сл. ЗЗД/ с предмет: предоставяне на счетоводни услуги
срещу заплащането на съответно договорно възнаграждение, по който ищецът- като
изправна страна претендира заплащане на процесното възнаграждение.
Договорът за изработка е консенсуален и неформален, поради което със
съвпадане насрещните волеизявления на страните същият като валидно сключен
произвежда съответни правни последици. В случая не се твърди да е сключен писмен
договор между страните, като не е проведено и дължимото в процеса доказване да е
възникнала твърдяната от ищеца договорна връзка с предмет: предоставяне на
счетоводни услуги, и валидно да е обвързала страните. Такъв извод въз основа на
приложените от ищеца доказателства- всички, представляващи частни документи,
несъдържащи подпис на представител на ответното дружество, не може да бъде
направен. Действително договор за изработка може да бъде сключен и вербално между
страните /писмената форма е форма за доказване, а не форма за валидност на
договора/, но в доказателствената тежест на ищеца /чл.154, ал.1 ГПК/, който черпи
изгодни за себе си правни последици от твърдяното договорно правоотношение, е да
установи наличието /чрез насрещни съвпадащи волеизявления на страните/ и
2
съществените елементи на договора /предмет и цена/, каквото доказване в случая
изобщо не е проведено.
Не изпълняват изискването за пълно главно доказване представените от „М.“
ЕООД писмени доказателства, представляващи частни документи, съдържащи изгодни
за издателя си факти, и като такива непротивопоставими на ответника, а именно:
неподписана електронна фактура за сумата 660 лв. и посочено основание: „счетоводно
обслужване“; електронна кореспонденция, адресирана до „К.“ и Б.К., без данни
подателят й да е ищецът „М.“ ЕООД; електронни писма от НАП, представляващи
потвърждения за получаването на данъчни декларации, вкл. месечни справки-
декларации по ЗДДС и декларация по чл.92 ЗКПО, както и на уведомления по чл.62,
ал.5 КТ, които не са съпроводени с доказателства за участието на дружеството- ищец в
извършването на такива действия пред данъчните служби.
Не се твърди, нито доказва страните да са в трайни търговски отношения по
смисъла на чл.292, ал.1 ТЗ /ответникът оспорва това обстоятелство/, както и да са
налице предпоставки за прилагане презумцията по чл.301 ТЗ по отношение на
ответното дружество, тъй като няма безспорни данни и доказателства процесната
фактура да е била получена от него и поради непротивопоставянето му срещу това
задължение веднага след узнаването да е налице мълчаливо негово съгласие с така
извършените от ищеца действия. Аргумент в тази насока се извежда и от даденото в
първоинстанционното производство експертно заключение на съдебно- счетоводната
експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като
компетентно и обективно дадено, според което процесната фактура не е осчетоводена
от ответника, като не е вписана в дневника му за покупките за съответния данъчен
период, нито в счетоводна справка за периода м.08.2019 г.- м.12.2019 г., съответно
липсва счетоводен запис за такова задължение на ответника към ищеца.
Непровеждането на дължимото от ищеца- изпълнител по договор за изработка
/според направените в исковата молба твърдения/, доказване на пораждащите спорното
материално право факти и на приложимия фактически състав /за което са му дадени
съответни указания в доклада по чл.140 ГПК/ следва да бъде отнесено в негова вреда,
което обосновава извод за отхвърляне на установителния му иск по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД за признаване дължимостта на претендираното
договорно възнаграждение, като недоказан и неоснователен.
Така, при липса на твърдяната от ищеца договорна връзка, безпредметно е да
бъде обсъждано наличието или липсата на останалите предпоставки за уважаване на
иска, свързани с точното изпълнение на договора от негова страна и приемането на
извършената работа без възражения от страна на ответника. Доказателствата за
предоставянето на счетоводни услуги на дружеството- ответник, доколкото не
съдържат данни за участието на ищеца в такова счетоводно обслужване, се явяват
3
ирелевантни за приемане на изводите по съществото на спора. Плащането на
претендираното по делото договорно възнаграждение е предпоставено от доказване
наличието на договорна връзка между страните, изпълнението на договора и
извършване на твърдяните счетоводни услуги съобразно поръчката на възложителя-
ответник /за която няма данни и доказателства по делото/, както и приемане на
изработеното от последния без възражения. За осъществяването на тези
правнорелевантни факти и обстоятелства безспорни доказателства по делото липсват,
като за тях приложената от ищеца фактура, представляваща неподписан частен
документ, съдържащ изгодни за издателя си факти /за чието получаване от ответника
няма безспорни доказателства/, няма никаква доказателствена стойност.
При тези съображения искът по чл.422 ГПК вр. чл.266, ал.1 ЗЗД се явява
недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а поради несъвпадане изводите
на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение като
неправилно следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение за
отхвърляне на иска.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1
ГПК ищецът- въззиваема страна дължи да заплати на ответника- въззивник сумата 400
лв.- разноски за първоинстанционното производство /за платено адв. възнаграждение/,
и сумата 325 лв.- разноски за въззивното производство /25 лв.- държ. такса, и 300 лв.-
платено адв. възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 10.07.2021 г., постановено по гр. дело № 59681/ 2020 г. на
Софийски районен съд, ГО, 128 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.“ ЕООД- гр. София /ЕИК *******/ срещу „К.“
ЕООД- гр. София /ЕИК *******/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД за признаване за установено, че „К.“ ЕООД- гр. София /ЕИК
*******/ дължи на „М.“ ЕООД /ЕИК *******/ сумата 660 лв., представляваща
дължимо възнаграждение за предоставени счетоводни услуги за периода от м. януари
2019 г. до м. юли 2019 г. вкл., за които е издадена Фактура № **********/ 14.08.2019
г., ведно със законната лихва от подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- 1.09.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 41744/ 2020 г. на СРС, 128 състав, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА от „М.“ ЕООД- гр. София /ЕИК *******/ да заплати на „К.“ ЕООД-
гр. София /ЕИК *******/ сумата 400 лв. /четиристотин лева/- разноски за
4
първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, и сумата 325 лв.
/триста двадесет и пет лева/- разноски за въззивното производство, на основание
чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5