РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Благоевград, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200947 по описа за 2024 година
Производството e по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на "АДЕС ТРЕЙД" ЕООД с ЕИК *********, адрес общ.
С*****, ул."Р*******, гр. С*****, представлявано от А. К. Г., подадена чрез адв.И. С. със
съдебен адрес гр.С*****, ул.”М************ , против Наказателно постановление № 01-
2400102 от 06.06.2024 година на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" -
Благоевград, с което за административно нарушение по чл. 19, ал. 2, т.1 от Наредба№2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от
Кодекса на труда е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 1500 лева.
С жалбата представляващият дружеството-жалбоподател, чрез своя пълномощник
оспорва издаденото НП, счита същото за неправилно и незаконосъобразно и иска неговата
отмяна, излага съображения, за наличие на съществени процесуални нарушения. Твърди, че
не е определен правилно субектана отговорност. Оспорва изцяло изложената фактическа
обстановка, както и размера на наложеното наказание. По изложените доводи иска отмяна
на наказателно постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател чрез процесуалните си
представители поддържа депозираната жалба, в представени писмени бележки допълва
изложените доводи в жалбата, като моли за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Претендира разноски.
Административнонаказаващият орган, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна , а НП
потвърдено, сочи аргументи в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение
1
и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно призована, не изпраща представител
и не ангажира становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 29.03.2024 г. представители на Инспекция по труда Благоевград са извършили
проверка в цех за производство на сладкарски изделия в гр. С*****, ул. "Р********,
експлоатиран от дружество "АДЕС ТРЕЙД" ЕООД във връзка с трудова злополука,
настъпила около 11:43 ч. с Й. Н. Б.. Установено е, че Б. е бил шофьор на товарен автомобил
във дружество "С******** и е доставил стока на "Адес трейд" ЕООД - сладкарски остатъци.
Те са били с тегло около 300 кг и са били поставени в чувал, натоварен в управлявания от Б.
микробус. При разтоварването на стоката от микробуса с електрическа повдигаща машина -
стакер, управляван от работник на "Адес трейд" ЕООД - В. Г. Б., стакера се е преобърнал
заедно с товара си и притиснал Б., който починал. След приключване проверката по работни
места представител на дружество "Адес трейд" ЕООД е призован по реда на чл.45 от АПК за
извършване на проверка по документи в ДИТ гр. Благоевград, като са поискани фирмени и
др. документи, свързани с условията на труд. Част от изисканата документация на
предприятието във връзка със създадената организация за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд и по трудовите правоотношения, е представена от законния
представител на дружеството, След снемане на обяснения от св.Б., извършен оглед на място
преглед на представената документация, проверяващите са направили извод, че . „Адес
трейд" ЕООД в качеството си на „работодател" съгласно § 1, т.2 от Допълнителните
разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд е извършил нарушение
на трудовото законодателство, като не е спазил правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на 29.03.2024 г., около 11:43ч., като е допуснал присъствието хора
в зоната на възможно падане на товари в посочения по-горе обект при извършване на
товаро-разтоварни работи и преместване на товари с повдигателни съоръжения. Във връзка
с извършената проверка бил съставен КП №ПР2412371 от 18.04.2024г., като под т.1 било
дадено предписание жалбоподателя да спазва да спазва изискванията за безопасност и
здраве при работа, като при извършване на товаро-разтоварни работи от негови работници
да не допуска присъствието на хора в зоната на възможно падане на товари, съгласно
изискването на чл.19, т.1 от Наредба №12 за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товаро- разтоварни работи, дв.бр.11/2006г. със срок
19.04.2024г. На 18.04.2024г. от св.А. бил съставен на дружеството и акт за установяване на
административно нарушение № 01-2400102, в който констатираното било квалифицирано
чл.19, т.1 от Наредба №12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товаро- разтоварни работи, дв.бр.11/2006г. АУАН е съставен в присъствие на
управителя А. Г. и подписан лично от него на 18.04.2024 година, като същия вписал
възражение, че не е извършил нарушение.
Въз основа на този акт и като приел възражението за неоснователно, при
2
идентична фактическа обстановка, на 06.06.2024г., Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - Благоевград, е издал атакуваното наказателно постановление № 01-2400102, с което
приел, че дружеството-жалбоподател е извършило административно нарушение по чл. 19,
ал. 2, т.1 от Наредба№2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, поради което на основание чл. 416,
ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1500 лева. НП е връчено на 24.06.2024г.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите А. и Д., които чрез
показанията си потвърждават възприетата фактическа обстановка. Св. А. описва подробно
случая, като при разпита си установява, какъв е бил повода за проверка, какво и как са
установили, какво са приели и защо е санкционирано дружеството-жалбоподател. Сочи
също, че проверката е извършена посредством преглед на документацията на дружеството и
оглед на място. Показанията на същия се подкрепят от показанията и на св.Д..
В хода на съдебното следствие е разпитан и св.Б., който чрез показанията си
установява, какво точно се е случило, как се е стигнало да злополуката и какви са правилата
в този случай.
Представени са и доказателства, че лицето Й. Н. Б. е бил в трудови
правоотношение с "С*********** към датата на злополуката и е изпълнявал длъжността
шофьор /ТД№6/30.04.2014г., л.28/
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които
са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен
начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок
от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление, издадено ли е при
спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни орган и в
3
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът констатира обаче съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на обжалваното наказателно постановление. В случая видно от
приложения АУАН, на дружеството е повдигнато обвинение за нарушение на чл.19, т.1 от
Наредба №12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на товаро- разтоварни работи, дв.бр.11/2006г. Според посочената разпоредба „не се допуска:
присъствието на хора и придвижването на подвижно работно оборудване и транспортни
средства в зоната на възможно падане на товари при извършване на товарно-разтоварни
работи и преместване на товари с повдигателни съоръжения“, каквото в случая е
констатирано от проверяващите на процесната дата. С наказателното постановление обаче
при същите факти, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 19,
ал. 2, т.1 от Наредба№2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, която разпоредба въвежда
задължение за работодателите да поставят инструкциите за безопасност и здраве на
достъпни и видни места в работната зона, каквито факти липсват, както в наказателното
постановление, така и в ауан. Съдът намира, че по този начин е допуснато особено
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на яснота, относно волята на
наказващия орган за какво точно нарушение е санкциониран жалбоподателя. На следващо
място така констатираното разминаване между АУАН и НП, досежно приложимата
материална норма ограничава и възможността на съда да осъществи контрол относно това,
има ли извършено нарушение и извършено ли е от жалбоподателят. В случая от страна на
актосъставителят и наказващия орган са приложени различни подзаконови нормативни
актове, регламентиращи различни правила за поведение, като с наказателното
постановление на практика е повдигнато ново обвинение при липса на фактическа яснота,
относно противоправно поведение, квалифицирано като нарушение на чл. 19, ал. 2, т.1 от
Наредба№2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, като по този начин значително е нарушено
правото на защита на санкционираното лице. В тази връзка следва да бъде посочено, че не е
приложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Във връзка с приложението на нормата на
чл. 53 ал.2 ЗАНН следва да се съобразят указанията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение
№ 3/10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС, според което принципът на
законоустановеността на административното наказание е несъвместим с неточности и
грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото има за последица
прилагането на незаконни административни санкции. Квалификацията на
административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението
/деянието с неговите фактически белези/ под съответно нарушената
административнонаказателна норма. Неточната квалификация на нарушението в акта за
установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена
в наказателното постановление. Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл.
53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз
основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият
орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна
квалификация е относима към установените обективни и субективни признаци на деянието.
Изложеното в цитираното тълкувателно решение е доразвито и в съдебната практика по
приложението на чл. 53, ал.2 ЗАНН, като се посочва, че е недопустимо по реда на чл. 53, ал.
2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение
(деянието с присъщите му признаци от обективна страна, място и дата на извършване) и
посочената като нарушена в него правна норма, като с наказателното постановление се
ангажира отговорността за нарушение, различно от първоначално посоченото в АУАН такова
4
- с дадената му правна квалификация и описание от фактическа страна. Подобно
противоречие би могло да се отстрани единствено и само чрез съставяне на нов АУАН, стига
да не са изтекли преклузивните срокове регламентирани в чл. 34 от ЗАНН /в този смисъл
Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд –
Пловдив/.
В настоящия случай би била допустима промяната на правната квалификация, посочена в
АУАН, само и единствено, ако фактическите обстоятелства описани в него биха
съответствали на нормата на чл. 19, ал. 2, т.1 от Наредба№2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи. Такова съответствие обаче, не е налице. Напротив в самия АУАН е цитирана като
релевантна с всички нейни признаци от обективна страна, нормата на чл.19, т.1 от Наредба
№12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
товаро- разтоварни работи, която касае именно констатираното от проверяващите
служители. В случая, в рамките на проведеното съдебно следствие, с категоричност се
изясни, че на посочената дата е допуснато присъствие на хора в зона на възможно падане на
товари, както и че обекта не представлява строителна площадка . Посоченото обуславя
липсата на яснота защо при тези факти наказващия орган е приел че е приложима
Наредба№2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. От друга страна с промяната на правната
квалификация, жалбоподателят е поставен в положение да се брани срещу едно качествено
ново нарушение, по което изложените факти не съответстват на дадената от наказващия
орган правна квалификация, като същата е напълно различна от тази в АУАН. Ето защо
подобно несъответствие между АУАН и НП не може да бъде санирано, доколкото се касае за
различни нормативни актове с различно приложно поле. В случая и съдът не може да
упражни правомощието за евентуално преквалифициране на деянието, поради липсата на
яснота във волята на наказващия орган какво точно нарушение е извършено. Недопустимо е
едва в съдебното следствие чрез показания на свидетели да се изяснява фактическата
обстановка, в каквато насока бе направен опит от страна на процесуалния представител на
наказващия орган да установява чрез показанията на св.А. дали е имало поставена
инструкция на видно място. Още повече, както се посочи такова обвинение няма повдигнато
на жалбоподателя и липсват наведени такива факти, както в АУАН, така и в НП.
По отношение на останалите възражения в жалбата съдът не може да се произнесе
доколкото в случая с оглед коментираното по-горе не е ясно за какво точно нарушение е
санкциониран жалбоподателя, доколкото са приложени два нормативни акта, с различно
приложно поле, което поставя настоящия съдебен състав в невъзможност да прецени и
изследва съставомерност на поведението на санкционираното лице, съответно правилно ли е
определен субекта.
Изложеното обуславя отмяна на НП като незаконосъобразно.
При този изход на делото, право на разноски за производството възниква само за
жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива в размер на 800, 00 лева,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.
Наказващия орган релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което е основателно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално
определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща към НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ
редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е редакцията на
цитираната наредба именно към датата на сключване на договора за правна помощ, към
който момент страната е договорила адвокатското възнаграждение съобразно установения в
5
наредбата минимален размер. В случая договора е сключен на 04.07. 2024г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата /в приложимата редакция/ за защита по
дела с определен интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 10000 лв. са 400 лв. + 10
% за горницата над 1000 лева. Ето защо съотнесено към размера на наложената с
наказателното постановление имуществена санкция в размер на 1500 лева, определеният по
реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата
450. 00 лева.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като в
съдебното производство са проведени три открити съдебни заседания, в полза на
жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на установения с Наредбата минимум, а именно 450 лв, като над уважения размер
следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на Дирекция
"Инспекция по труда" - Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е
включен административният орган – издател на оспореното наказателно постановление.
Предвид изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва
да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, Благоевградският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 01-2400102 от
06.06.2024 година на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Благоевград, с което за
административно нарушение по чл. 19, ал. 2, т.1 от Наредба№2 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на "АДЕС
ТРЕЙД" ЕООД с ЕИК *********, адрес общ. С*****, ул."Р*****, гр. С****, представлявано
от А. К. Г. е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500
лева
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" - Благоевград да заплати на "АДЕС ТРЕЙД"
ЕООД с ЕИК *********, адрес общ. С*****, ул."Р********, гр. С*********, представлявано
от А. К. Г. сторени от дружеството разноски за адвокат в размер на 450 лв., като в
останалата част отхвърля искането като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен
срок от съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6