№ 1802
гр. Плевен, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ЯНА Д. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20254430103218 по описа за 2025 година
Постъпила е ИМ от Г. В. Й. против „Кеш пойнт България“ООД, в която
се твърди, че ищцата е сключила с ответното дружество Договор за
потребителски кредит №1081933 от 29.05.2024 година. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
договора параметрите на заема са следните: главница - 900 лева; размер на
погасителната вноска - 3 х 37.50 лв и 6 х 172.62 лв; вид вноска - месечна; брой
вноски - 9; Фиксиран годишен лихвен процент - 50 %; Годишен процент на
разходите на заема - 62.51 %; обща сума за плащане - 1148.22 лв. В чл. 5 от
процесния договор е уговорено, че кредита ще бъде обезпечен с банкова
гаранция или поръчителство, като същото може да бъде от едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 1. При
един поръчител - осигурителният доход на Поръчителят следва да е в размер
на не по- малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната
за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя. 2. При
двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да в размер на не по-малко от 4 пъти размера на минималната работна
заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от
Кредитополучателя; 3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит,
сключен/и с Кредитора или свързани с него лица; 4. Да не е/са
кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с Кредитора или
1
свързани с него лица, по които е налице неизпълнение; 5. Да нямат кредити
към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”
по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;. Съгласно чл. 11 от
договора, При неизпълнение на задължението на Кредитополучателя за
предоставяне на обезпечение по критерии на Кредитора, съгласно чл. 5 от
настоящия договор или представеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка за неизпълнение на договора в размер на 858.78 лева. По този начин
месечната погасителна вноска съгласно погасителния план става в размер на
223 лева, а общото задължение в размер на 2007 лева. Твърди се, че ищцата е
погасила процесния кредит чрез заплащането на следните суми: на 08.07.2024
- 233 лв; на 12.08.2024 - 233 лв; на 20.09.2024 - 233 лв; на 15.11.2024 - 300 лв; и
на 15.01.2025 - 1116,23 лв с основание пълно погасяване. Общата сума, която
Г. Й. е заплатила по Договор за потребителски кредит №1081933 от 29.05.2024
година е 2115.23 лева.СчитамДоговор за потребителски кредит №1081933 от
29.05.2024 година за недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД. Съображенията за това са
следните:
Видно от справка за актуалното състояние на ответното дружество в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ответникът "КЕШ
ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ" ООД, представлява финансова институции по смисъла
на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които
не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ
е, че дружеството извършва дейност като финансова институция, изразяваща
се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ
по реда на чл. 3а от ЗКИ. В случая сключеният Договор за потребителски
кредит №1081933 от 29.05.2024 година по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.
9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги
изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава
2
трета на ЗПК, както и ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК - потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност. Според разпоредбата на чл. 22
от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и
20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Конктетно в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на клаузата на чл. 11, вр. чл. 5 от
процесния договор, предвиждаща заплащането на неустойка при
непредставяне на обезпечение в ГПР.Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но
от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече в ГПР не
е включена предвидената неустойка, която представлява скрита
възнаградителна лихва. Всичко това поставя потребителя в подчертано
неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация
колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в
3
директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които
се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е, че заемната сума
по договора за кредит възлиза на 900 лева, а сумата, която е следвало да върне
кредитополучателя за 9 месеца е повече от два пъти размера на заемната сума
- 2007 лева.
Договорът въвежда неустойка за кредитополучателя, в размер - 858.78
лева, почти равен на заемната сума, в случай че цитираното задължение за
предоставяне на обезпечение не бъде изпълнено. Клауза за неустойка и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
разбирането, че по своето същество последната представлява скрито
възнаграждение за кредитора /което последният е прикрил, обозначавайки го
като неустойка. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него
"неустойка" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като
стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение,
в толкова кратък срок - 3 дни от сключване на договора. Това е видно и от
погасителния план, като кредитора изначално включва неустойката към
месечната погасителна вноска. Именно предвид гореизложеното, вземането за
неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и
като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите, но
това не е сторено. Клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26 ал. 1
от ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 15. 07. 2010 г. по тълк. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
4
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая неустойката е
уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение
представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното
удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на
това задължение с фиксиран размер, почти равен на размера на главницата е в
разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде
осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения
годишен процент на разходите. Освен горното клаузата се намира в пряко
противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в
ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредита е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16
ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно
тогава да се поиска обезпечение, въз основа изводите от проверката и едва
след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Това задължение за
допълнително обезпечение възниква още при подписване на договора. При
тези съображения, целта за която е уговорена процесната неустойка, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
което я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Според чл. 92
ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. Според договора
неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на
задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя. Ето защо,
клаузата за неустойка в от договора е нищожна, като неравноправна, а от
друга страна противоречи на добрите нрави. Също така, както беше вече
5
коментирано, тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена
изначално при формирането на ГПР, което не е спазено.
В този смисъл, по отправено преюдициално запитване, досежно
българското законодателство, е постановено Решение от 21.03.2024 г. на СЕС
по дело С- 714/22, с което е прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член
23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член
3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. В конкретния случай е
посочено, че ГПР е 62.51 %, но от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид
предпоставките, при които става изискуема разписаната "неустойка", то тя е с
характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при
формирането на ГПР. При изчисляване на ГПР с включена неустойка,
използвайки онлайн калкулатор - https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html
(разпечатката е приложена към настоящата искова молба), се получава ГПР от
788,22 %, което многократно надхвърля установения максимум съгласно чл.
19, ал. 4 от ЗПК. В този случай макар и да е посочен размер на ГПР, то същият
не отговаря на действителния такъв.С оглед всичко изложено сключеният
между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл.
22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.При недействителност на договора,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При
това положение общо заплатената сума от доверителката ми по Договор
Договор за потребителски кредит №1081933 от 29.05.2024 година е 2115,23
лева, при главница 900 лева. Надплатената сума от 1215,23 лева над
главницата на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като
недължимо платена по недействително правоотношение.
Моли съда да постанови решение , с което:
1. Да прогласи на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
недействителен сключения между Г. В. Й., с ЕГН ********** и ”КЕШ
6
ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от управителя Н.П.П., Договор за
потребителски кредит №1081933 от 29.05.2024 година, поради това, че
посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на
действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите
и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по договора.
1.1. При условие на евентуалност на основание да прогласи за нищожна
клаузата на чл. 11, вр. чл. 5 от Договор за потребителски кредит №1081933 от
29.05.2024 година, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне
на обезпечение, като неравноправна и като противоречаща на добрите нрави.
2. Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, "КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ"
ООД- с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от управителя Н.П.П. да заплати на Г. В. Й., с ЕГН
**********. сумата 1215,23 лева /хиляда двеста и петнадесет лева и двадесет
и три стотинки/, представляваща недължимо платени суми по Договор за
потребителски кредит №1081933 от 29.05.2024 година, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окочателното
заплащане на сумата.Претендира разноски по делото, на основание чл. 38, ал.
2 от ЗА да определи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ и да осъди ответника да го заплати.Банкова сметка на
основание чл. 127, ал. 4 от ГПК за получаване на присъдените суми - IBAN:
***********. чрез адв. С. С. Т. - пълномощник на ищцата
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените
искове.Изложени са подробни съображения за недопустимост на иск, както и
за неоснователност. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид исканията на страните, доказателствата по
делото и изискванията на закона, констатира следното:
Не е спорно, че ищцата е сключила с ответното дружество Договор за
потребителски кредит №1081933 от 29.05.2024 година. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
договора параметрите на заема са следните: главница - 900 лева; размер на
погасителната вноска - 3 х 37.50 лв и 6 х 172.62 лв; вид вноска - месечна; брой
вноски - 9; Фиксиран годишен лихвен процент - 50 %; Годишен процент на
разходите на заема - 62.51 %; обща сума за плащане - 1148.22 лв. В чл. 5 от
7
процесния договор е уговорено, че кредита ще бъде обезпечен с банкова
гаранция или поръчителство, като същото може да бъде от едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 1. При
един поръчител - осигурителният доход на Поръчителят следва да е в размер
на не по- малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната
за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя. 2. При
двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да в размер на не по-малко от 4 пъти размера на минималната работна
заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от
Кредитополучателя; 3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит,
сключен/и с Кредитора или свързани с него лица; 4. Да не е/са
кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с Кредитора или
свързани с него лица, по които е налице неизпълнение; 5. Да нямат кредити
към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”
по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;. Съгласно чл. 11 от
договора, При неизпълнение на задължението на Кредитополучателя за
предоставяне на обезпечение по критерии на Кредитора, съгласно чл. 5 от
настоящия договор или представеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка за неизпълнение на договора в размер на 858.78 лева. По този начин
месечната погасителна вноска съгласно погасителния план става в размер на
223 лева, а общото задължение в размер на 2007 лева. Твърди се, че ищцата е
погасила процесния кредит чрез заплащането на следните суми: на 08.07.2024
- 233 лв; на 12.08.2024 - 233 лв; на 20.09.2024 - 233 лв; на 15.11.2024 - 300 лв; и
на 15.01.2025 - 1116,23 лв с основание пълно погасяване. Общата сума, която
Г. Й. е заплатила по Договор за потребителски кредит №1081933 от 29.05.2024
година е 2115.23 лева.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Процесният договор
попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са
освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
8
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - т.12 и т.20, и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - т.9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.23 от
ЗПК, а именно - че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други
разходи. Настоящият съдебен състав приема, че в случая е налице нарушение
на нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК, според която годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците
за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, и който се изчислява по формула, съгласно
Приложение 1 към закона, като се вземат в предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ разход
по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР е задължително,
тъй като по този начин се информира потребителя за възможността да
съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да прецени
икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде
възможност да направи избор да сключи или не договора за кредит. В чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
9
като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 начин.
Съдът приема, че в процесния договор е посочен ГПР от 62,51%, в който обаче
не включена неустойката от 858,78лева, а тя е била известен за кредитора
разход, който следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от
ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и
действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР
по кредита. В случая е несъмнено, че получаването на кредита не е било
обусловено от предоставяне на обезпечения, а заемателят се е съгласил да
заплати посочената в договора неустойка, която се заплаща разсрочено
съгласно включения в договора погасителен план. С неустоечната клауза се
цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за
предоставяне на заемната сума - т.нар.“скрита възнаградителна лихва“,
доколкото неустойката е предварително определена от първата до последната
вноска по договора. По този начин кредиторът не е очаквал или желал
изпълнение на задължението за осигуряване на поръчител/гаранция. Още
повече, ако заемодателят действително е имал намерение да получи като
обезпечение „поръчителство“, той е можел да постави сключването на
договора за заем и предоставяне на заемните средства под условие от
предварителното поемане на поръчителство от лице, отговарящо на посочени
изисквания, каквато възможност той има съгласно разпоредбата на чл.138,
ал.2, изр.2 от ЗЗД. Съобразявайки и размера на неустойката -858,78 лева,
спрямо главницата по кредита - 900.00 лева, съдът приема, че обсъжданата
клауза от договора носи характеристиките на неравноправна такава по
смисъла на нормата на чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя. Същата не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася
значително неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата
попада под хипотезата на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на
обезпечение по договора след неговото сключване да заплати необосновано
висока с оглед цената на договора за кредит за потребителя неустойка. Следва
да се посочи и задължението на кредитора преди сключването на договора за
кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки
в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно
платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На
10
практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от
неизпълнение на това си задължение на потребителя, кандидатстващ за
отпускане на парични средства чрез сключването на договора. Последното
води до значително нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя
финансова тежест, което е в противоречие със закона - чл.16 от ЗПК. Съдът
приема, че неустойката, предвидена в договора, представлява разход по
смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, който, в противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
не е включен в годишния процент на разходите, видно както от самия договор,
така и от отговора на ответника. Съгласно Решение на СЕС по дело C-714/22,
когато в ДПК не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, този
договор следва да се счита освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
потребителя на предоставената главница. Въз основан всичко дотук изложено,
съдът намира, че претенцията за прогласяване на недействителност на
договора е основателна, тази недействителност е съгласно чл.26, ал.1, предл.1
от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, вр.чл.143 от ЗЗП, и
предявеният иск за нейното прогласяване следва да бъде уважен.
При този изход на спора по предявения главен иск, съдът не дължи
произнасяне по предявения евентуален иск за недействителност на отделна
клауза в Договора.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД
Според задължителната практика, обективирана в т.1 от ППВС №1/1979 г.,
фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД
предполага преминаване на имуществени блага от една правна сфера в друга и
начална липса на основание за разместване на благата. В тежест на ищеца по
иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД е да докаже разместването на
благата - напр. даване на вещ или плащане на определена сума пари, довело
до намаляване на патримониума му, тоест наличието на обедняване, а
съществуването на основание за разместването подлежи на доказване от
ответника. От представените доказателства е видно, че е заплатена сума
2115,23лв. Доколкото обаче, съобразно горепосоченото, ищецът дължи на
основание чл.23 от ЗПК само чистата сума по кредита, която е в размер на
1000.00 лева, то разликата от 1 215,23 лева се явява получена от ответника без
правно основание, поради което искът по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД следва да бъде
11
уважен изцяло в предявения размер.
По въпроса за разноските
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените по делото разноски общо 112,84лв.
Процесуалният представител на ищцата претендира и разноски за
предоставена безплатна правна помощ в размер на 600 лева, като ответникът е
направил възражение за прекомерност на претендираното
адв.възнаграждение, включително и за наличието на предпоставките за
определяне на възнаграждение по чл.38, ал., т.3 от ЗАдв. Съдът споделя
съдебната практика, приемаща, че принципно не е необходимо да се провежда
нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ, но ако противната страна твърди, че предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по
договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска
помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от
посочените в чл.38 ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на
това свое твърдение, като опровергае наличието на поддържаното основание
/Определение №163 от 13,06,2016 г. по ч.гр.д.№2266/2016 на ВКС, I г.о./.
Относно размерът на възнаграждението, което е дължимо на адвоката, съдът
приема, че то следва да се определи с оглед на фактическата и правна
сложност на делото, като не се счита обвързан от опредените с Наредба №1
размери на адвокатските възнаграждения, в каквато насока е тълкуването на
Съюзното право, дадено с решение от 24,01,2024 г. на Съда на Европейския
съюз по дело C-438/22 г. Възнаграждението на осъществилия безплатна
правна помощ адвокат следва да се определи като се отчете единствено
спецификата на конкретния случай и действителната фактическа и правна
сложност на делото, извършената работа, размера на претенциите и се осъди
ответника да пзаплати сумата 600лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
12
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Г. В. Й. с ЕГН
**********, от гр.***, и „Кеш Пойнт България“ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от управителя Н.П., че
сключеният между тях Договор за потребителски кредит
№1081933/29.05.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, т.1 от ЗЗД „Кеш Пойнт България“ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано
от управителя Н.П., ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Й. с ЕГН **********, от гр.***,
сумата от 1215,23 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор
за потребителски кредит №1081933/29.05.2024г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
23.05.2025г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Кеш Пойнт България“ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от управителя Н.П., да заплати на Г. В. Й. с ЕГН **********,
от гр.***, сторените разноски 112,84лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Кеш Пойнт
България“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.***, представлявано от управителя Н.П., да заплати на адвокат С. С.
Т. от ПАК, ЕГН **********, личен номер **********, сумата от 600,00 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. за
оказана безплатна адвокатска помощ. Банкова сметка, по която може да се
преведе присъдената сума в полза на адв.Т. за адвокатско възнаграждение:
IBAN: ********** - титуляр адв. С. С. Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13